Решение № 107 от 02.07.2025, Районен съд - Харманли

РЕШЕНИЕ

№ 107 гр. Харманли, 02.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ДВАНАДЕСЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ива Т. Гогова при участието на секретаря Антония Хр. Тенева като разгледа докладваното от Ива Т. Гогова Административно наказателно дело № 20255630200136 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН, вр. чл.189, ал.14 от ЗДвП.

Подадена е жалба от Д. И. М., ЕГН:********** от с.Константиново, общ.Симеоновград, чрез адв.К.С., против Наказателно постановление №24-0271001135 от 05.11.2024 година на Началник група в ОД на МВР-Хасково, РУ-Харманли.

Жалбоподателят твърди, че са налице допуснати съществени процесуални нарушения, както и нарушения на материалния закон. Заявява, че не била уведомена за служебното прекратяване на регистрацията на МПС, поради което липсвала субективна съставомерност на деянието. Уведомлението за прекратената регистрация на МПС-то получила след съставянето на АУАН на 15.05.2024г. Освен това НП било издадено след изтичане на 6-месечния срок от съставяне на акт по чл.34 ал.3 от ЗАНН.

Сочи също, че АУАН бил опорочен, тъй като в него била посочена несъществуваща правна норма – чл.143 ал.165 от ЗДвП.

Предвид изложеното моли за отмяна на НП като незаконосъобразно и неправилно или алтернативно за отмяна на наказанието лишаване от право да управлява МПС, тъй като същото било явно несправедливо определено. Претендира разноските по делото.

В съдебно заседание жалбоподателят чрез пълномощника си поддържа жалбата и моли за уважаването й, като излага подробни съображения в тази насока.

Административнонаказващият орган /АНО/ РУ-Харманли към ОД на МВРгр.Хасково, редовно призован, не изпраща представител.

1

Районна прокуратура –Хасково, ТО- Харманли, редовно призовани, не изпращат представител и не вземат становище по жалбата.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа страна :

На 24.03.2024г., в 10.14 часа, в гр.Симеоновград, на ул. „Ал.Стамболийски“, до бензиностанция „Петрол“, посока ул. „Тунджа“ жалбоподателят Д.М., като водач управлявала МПС - лек автомобил „Дачия Дъстер“, с рег.№......, нейна собственост, като автомобилът не бил регистриран по надлежния ред и бил с прекратена регистрация по чл.143 ал.10 от ЗДвП на 06.03.2024г.

Приложено по делото е и уведомление с рег.№125300-5894-4/03.04.2024г. на Началник Сектор „ПП“, ОДМВР-Хасково, с което се уведомява жалбоподателя, че на основание чл.18б ал.1, т.8 от Наредба №I-45/24.03.2000г. и чл.143 ал.10 от ЗДвП служебно е прекратена регистрацията на МПС с рег.№.......

С оглед на така установеното е бил съставен АУАН № 1025469 от 24.03.2024г. за нарушение по чл.140 ал.1, пр.1 от ЗДвП. Препис от АУАН е връчен на жалбоподателя на същата дата, като актът е подписан без възражения.

С Постановление от 23.10.2024г. на ВОП-Пловдив, на основание чл.24 ал1, т.1 от НПК, е прекратено наказателното производство по досъдебно производство №44Рп/2024г. по описа на ВОП-Пловдив и материалите по преписката са изпратени на Началника на РУ-Харманли по компетентност за реализиране на админ.-наказ. отговорност.

Административнонаказващият орган (АНО) в издаденото от Началник Група в ОДМВР-Хасково, РУ-Харманли Наказателно постановление №24-0271-001135 от 05.11.2024 година е приел за доказана гореописаната фактическа обстановка и констатираното нарушение. С така извършеното АНО е приел за нарушен чл.140 ал.1 от ЗДвП. Предвид това и на основание чл.175 ал.3, пр.1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. На основание Наредба №Iз-2539/17.12.2012г. на МВР са отнети 10 точки.

Гореописаната в НП фактическа обстановка безспорно се установи от събраните по делото писмени доказателства, находящи се в АНП по издаването им - АУАН № 1025469 от 24.03.2024г., уведомление с рег.№125300-5894-4/03.04.2024г. на Началник Сектор „ПП“, ОДМВР-Хасково, Постановление от 23.10.2024г. на ВОП-Пловдив.

Събрани по делото бяха и гласни доказателства чрез разпита на свидетелите В.

Г. и К. В. - служители на РУ-Харманли, които заявиха, че при извършената от полицейските служители проверка било установено, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация, като водачът не знаел това.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните 2 правни изводи:

Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от активно легитимирано лице.

Разгледана по същество е основателна.

АУАН и НП са издадени от компетентните за това органи съгласно чл.189, ал.1 и ал.12 от ЗДвП, вр. чл.37, ал.1, б. „б” и чл.47, ал.2, вр. ал.1, б. „а” от ЗАНН и предвид приложените Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, което не се и оспорва по делото.

Съдът счита, че са налице редица основания за отмяна на обжалваното НП. На първо място съдът споделя доводите на жалбоподателя за липса на доказаност на субективната страна на процесното административно нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП. Съгласно ТП №2 по т.д.№3/2022г. на ВКС и ВАС „Не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от Закона за движението по пътищата административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от Закона за движението по пътищата, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство. В случая сме изправени пред същата хипотеза, доколкото жалбоподателят е наказана съгласно чл.175 ал.3 от ЗДвП за нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП - управление на мпс, което не е регистрирано по надлежния ред, поради служебно прекратена регистрация по чл.143 ал.10 от ЗДвП, което нарушение е извършено на 24.03.2024г., а видно от приложеното уведомление с рег.№125300-5894-4/03.04.2024г. на Началник Сектор „ПП“, ОДМВРХасково, жалбоподателят е уведомена за прекратяването на регистрацията на МПС след датата на нарушението (доколкото и самото уведомление е с дата 03.04.2024г., т.е. след извършване на нарушението). Доказателства за точната дата на получаване на уведомлението за прекратяване на регистрацията не са представени по делото, но в случая е достатъчно, че същото е издадено след нарушението и няма как да бъде получено от собственика на мпс-то преди този момент.

Съгласно посоченото ТП съществува законово задължение по чл. 143, ал. 10, изр. 1 от ЗДвП за административния орган да уведоми собственика за извършената служебна дерегистрация на моторното превозно средство, като в случаите, когато няма доказателства, че прекратяването на регистрацията е било съобщено на собственика на моторно превозно средство от отдел "Пътна полиция" или не се докаже по друг начин узнаването за служебното прекратяване на регистрацията и то преди датата на нарушението, то деянието по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП е несъставомерно. Узнаването подлежи на доказване с всички доказателства и доказателствени средства, като в настоящия казус такива доказателства не са ангажирани от страна на АНО, в чиято тежест същите подлежат на доказване. Необходимо е във всеки конкретен случай да бъдат изследвани и доказани всички елементи от състава на административното 3 нарушение, включително вината, която в административнонаказателния процес не се предполага. Всичко гореизложено обуславя изводите на съда за недоказаност на нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП, предвид недоказване вината на нарушителя, и съответно налага отмяната на НП.

Следва да се отбележи, че от страна на АНО не бяха ангажирани и доказателства относно самия факт на извършено служебно прекратяване на регистрацията на МПС-то по чл.143 ал.10 от ЗДвП, който е факт също подлежащ на доказване по делото, като представляващ елемент от обективната страна на нарушението, което пък прави последното недоказано и от обективна страна.

Налице е и още едно основание за отмяна на атакуваното НП. Процесното наказателно постановление е издадено в нарушение на принципа "Non bis in idem", въведен с нормата на чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК, която норма по силата на чл. 84 от ЗАНН е субсидиарно приложима в административно-наказателното производство.

Според цитираната правна норма не се образува наказателно производство /в случая АНП/, а образуваното се прекратява, когато "спрямо същото лице за същото престъпление /в случая "деяние"/ има незавършено наказателно производство, влязла в сила присъда, постановление или влязло в сила определение или разпореждане за прекратяване на делото. В случая спрямо жалбоподателя има влязло в сила постановление за прекратено наказателното производство на основание чл. 24. ал. 1, т.

1 НПК и то за същата деятелност, като описаната в наказателното постановление.

Следователно с атакуваното НП се ангажира отговорността му за втори път и то за едно и също деяние, т. е. в нарушение на принципа не два пъти за едно и също нещо спрямо същото лице, което е недопустимо. Отправна точка при определянето на тъждеството на деянието са фактите на инкриминираното поведение. Преценката дали се касае до същото деяние се основава само на фактическото му съдържание без оглед на неговата квалификация и на класификацията му като "престъпление" или "административно нарушение". Щом деянието е едно и също, провеждането на две отделни самостоятелни производства - наказателно и административнонаказателно с наказателен характер по смисъла на Конвенцията - съставлява нарушение на чл. 4, § 1 от Протокол № 7, дори когато са засегнати различни обекти на защита. Това становище се подкрепя и от ТР № 3/2015 г. на ОСНК на ВКС, като следва и от установената от чл. 33 от ЗАНН забрана за образуване и провеждане на административнонаказателно производство, ако за деянието е образувано наказателно производство, където се акцентира върху "деянието" като водещо основание при преценката за приложението й, без да поставя изискване за привличане на извършителя в качеството на обвиняемо лице.

В процесния случай разследването по досъдебното производство е за престъпление по чл. 345, ал. 2 вр. с ал. 1 от НК, като непосредственият обект на 4 защита са обществените отношения, които осигуряват законосъобразното управляване на моторните превозни средства по принцип. Непосредственият обект на защита на разпоредбата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП са защита на обществените отношения, осигуряващи законосъобразното управляване на МПС по отворените за обществено ползване пътища /арг. от чл. 1, ал. 1 от ЗДвП/. При това следва да се констатира, че е налице признака "idem" досежно обекта на нарушението и на престъплението съобразно аргументите, посочени в ТР № 3/2015 г на ОСНК на ВКС, в конкретния случай и за конкретното деяние.

Действително няма пречка прокурорът да прекрати наказателното производството, но в процесния случай прекратяването на производството е на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, като е прието липсата на престъпление. С оглед на тази материалноправна констатация е приложима забраната за ново наказателно преследване по аргумент от чл. 4, § 1 от Протокол № 7 към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, която е пряко приложима към настоящия случай, тъй като процесното административно-наказателно производство според два от критериите "Енгел" има характер на наказателно преследване по смисъла и за целите на Конвенцията. В този смисъл има константна съдебна практика както на националните съдилища, така и на Европейски съд по правата на човека, досежно приложението на чл.4 по Протокол № 7 към ЕКЗПЧОС, а именно – Тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015 г. по т. д. № 3/2015 г. на ОСНК на ВКС, Решение № 159/23.04.2014 г. по н. д. № 486/2014 г. на ІІІ н. о. на ВКС, Решение № 227/21.05.2012 г. по н. д. № 651/2012 г. на ІІІ н. о. на ВКС, Решение № 145/14.04.2014 г. по н. д. № 322/2014 г. на ІІІ н. о. на ВКС, а също и Решението на Европейския съд по правата на човека в Страсбург по дело Ц. Ц. срещу България № 2 по Жалба № 2376/03.

Посоченото по-горе обосновава извод, че неправилно е образувано административно-наказателното производство, завършило с атакуваното наказателно постановление, което от своя страна се обосновава с недопустимо издадения в този случай АУАН за нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП. Проведеното по реда на ЗАНН наказателно преследване по отношение на жалбоподателя М., след като по отношение на нея е водено и прекратено с окончателен акт наказателно производство, е в нарушение на принципа, залегнал в чл. 4, § 1 от Протокол № 7 към ЕКЗПЧ, поради което постановеният в производството по ЗАНН акт на административнонаказващия орган се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен.