Решение № 14621 от 25.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14621 гр. София, 25.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. И.А като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело № 20231110149613 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.

Производството е образувано по искова молба от „Т.С“ ЕАД против т В. С. Н. с ЕГН: **********, за признаване за установено по отношение на ответницата, че дължи в полза на „Т.С” ЕАД сумите 361,74 лева (триста шестдесет и един лева и 74 стотинки), представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.

София, ЖК ЗП, бл.***, вх.В, ет.6, ап.53, аб.№**** за период от 01.05.2019 г. до 29.02.2020 г. , ведно със законна лихва за период от 10.02.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 93,76 лева (деветдесет и три лева и 76 стотинки), представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за период от 15.09.2020 г. до 31.01.2023 г., 4,48 лева (четири лева и 48 стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.01.2020 г. до 29.02.2020 г. , ведно със законна лихва за период от 10.02.2023 г. до изплащане на вземането , сумата 1,35 лева (един лев и 35 стотинки), представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за период от 05.03.2020 г. до 31.01.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 11.04.2023 г. по ч.гр.д. № 7521/2023 г. по описа на СРС, 178 състав. Претендират се разноски.

В исковата молба се твърди, че вземанията са възникнали по повод консумирана и незаплатена от ответницата топлинна енергия за топлоснабден имот - гр. София, ЖК ЗП, бл.***, вх.В, ет.6, ап.53, аб.№****, за процесния период.Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответницата въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно - не е заплатил дължимата цена. Съгласно 1 приложимите общи условия се дължи и обезщетение за забавено плащане.

Сочи се, че ответницата, в качеството си на собственик на топлоснабдения имот през процесния период, е клиент на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла на § 190 от ДР на Закона за енергетиката. Твърди се, че за сградата - етажна собственост, в която се намира имотът на ответницата, е сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Т.С” ЕАД, в изпълнение на разпоредбата на чл. 138б от Закона за енергетиката. Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2, сумите за ТЕ за процесния имот били начислявани от „Т.С” ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период били изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2 от 28 май 2004 г. за топлоснабдяването.

Ответницата в срока по чл. 131 ГПК е подала писмен отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Оспорва да е съществувала облигационна връзка между страните през процесния период. Твърди, че заплащането на услугата за дялово разпределение не се дължи на ищцовото дружество. Оспорва претенцията за лихва върху цена за дялово разпределение като неоснователна.

Оспорва дължимостта на законната лихва за забава върху главницата за ТЕ. Не оспорва фактите, за които се иска от ищеца допускането на СТЕ и ССчЕ.

Прави искане предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Претендира се разноски.

Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Със заявление от 10.02.2023 г. "Топлофикация София" ЕАД е сезирало съда с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу В. С. Н. за сумите, както следва: 361,74 лева (триста шестдесет и един лева и 74 стотинки), представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ЖК ЗП, бл.***, вх.В, ет.6, ап.53, аб.№**** за период от 01.05.2019 г. до 29.02.2020 г. , ведно със законна лихва за период от 10.02.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 93,76 лева (деветдесет и три лева и 76 стотинки), представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за период от 15.09.2020 г. до 31.01.2023 г., 4,48 лева (четири лева и 48 стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.01.2020 г. до 29.02.2020 г. , ведно със законна лихва за период от 10.02.2023 г. до изплащане на вземането , сумата 1,35 лева (един лев и 35 стотинки), представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за период от 05.03.2020 г. до 31.01.2023 г.

С разпореждане от 11.04.2023 г. съдът е издал исканата заповед за изпълнение като е присъдил процесните суми, както и сумата от 25 лв. - държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта е връчена на длъжника, който е подал възражение по чл. 414 ГПК в срок, като в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК заявителят е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.

2

Съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: 1. Имотът е топлоснабден. 2. В имота е доставено през процесния период количество ТЕ, изцяло съответстващо на претендираното от ищеца вземане - 361,74 лева. 3. Сумите за ТЕ за имота са начислени в съответствие с общата нормативна уредба в областта на енергетиката. 4.

Технологичните разходи за ТЕ в АС са отчислявани за сметка на ищеца. 5.

Дължимата цена за услугата „дялово разпределение“ за процесния период е в размер на 4,48 лв. 6. Общият топломер е бил годен през процесния период. 7.

Претендираните суми не са платени на ищеца от ответницата. 8. През процесния период са били приложими ОУ на ищеца от 2016 г.

По делото е представен договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за доржавни имоти от 25.07.1991 г., от който се установява, че на 25.07.1991 г. В. Н. е придобила собствеността върху описания в исковата молба недвижим имот.

По делото е приет и Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 47, том I, рег. № 1394, дело № 41/2020 г., от който се установява, че на 27.02.2020 г. В. Н. е прехвърлила на Мария Андонова описания в исковата молба имот.

Представен е протокол от проведено Общо събрание на етажните собственици, в който протокол не е посочена дата на ОС, на адрес: гр. София, ул. "С" № ***, вх. 3, на което е взето решение да се сключи договор със "ТС" ЕООД за извършване на услугата "топлинно счетоводство" и са избрани представители, които да сключат договор от името на етажната собственост. В приложение към протокола е представен списък на собствениците. Срещу № 17 са посочени имената на Н. и е положен подпис, който не е оспорен в настоящия процес.

По делото е приет Договор № 3958, сключен между етажната собственост на адрес: гр. София, ул. "С" №1, бл. ***, вх. В и Г като възложител и "ТС" ЕООД като изпълнител за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия.

Приет е и договор № Д -0-67/03.06.2020 г., сключен между "Т.С" ЕАД – възложител и „ТС“ ЕООД – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139в, ал. 2 ЗЕ.

По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № 0У-024/10.08.2007 г., срещу насрещно задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение

От страна на "Т.С" ЕАД и от „ТС“ ЕООД са представени също съобщения към фактури и копие от фактура за процесния период.

С оглед становището на ответната страна, че не оспорва количеството и стойността на доставената топлинна енергия, както и извършването на услуга дялово разпределение на топлинна енергия и нейния размер за исковия период, по делото не е назначавана СТЕ.

3

Изслушана е ССчЕ, заключението по която не е оспорено от страните и е прието от съда. Вещото лице – счетоводител посочва, че за сумите, предмет на производството, не са извършвани плащания. От заключението се установява, че за периода от 01.10.2019 г. до 29.02.2020 г. стойността на ТЕ, доставена до имота на ответницата, възлиза на 361,74 лева. Размерът на лихвата за забава върху тази главница за периода от 15.09.2020 г. до 31.01.2023 г. е 87,77 лева.

Таксата за ФДР за периода 01.2020 г. – 02.2020 г. е определена от вещото лице на 4,48 лева.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, срещу която е подадено възражение по чл. 414 ГПК. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. В заповедта за изпълнение изрично е посочено, че общо присъдените суми касаят и услугата за дялово разпределение на топлинна енергия и лихва върху нея, поради което съдът приема, че исковете, предявени по чл. 422 ГПК, са допустими за всички претендирани суми, които в исковата молба съответстват на присъдените от заповедния съд.

По предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал.

1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на валидно облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между него и ответницата въз основа на твърдяното право на собственост върху имота, по силата на което правоотношение е доставил топлинна енергия в твърдените количества до имота и за ответницата е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата за дялово разпределение на топлинна енергия и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер в полза на ищеца.

По възражението за изтекла погасителна давност, в тежест на ответницата е да докаже изтичане на законоопределения давностен срок, а в тежест на ищеца е да докаже настъпването на обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 ЗЗД и чл. 116 ЗЗД.

По предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на ответницата в забава - уговорен падеж за плащане на цената на доставената топлинна енергия, респективно датата на публикуване на общите фактури, както и отправена и получена от ответницата покана за заплащане на таксата за дялово разпределение

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответницата е да докаже, че е погасила претендираните вземания.

По делото не е спорно, а се установява и от приетите доказателства, че през исковия период процесният имот е бил топлофициран и че сградата - етажна собственост, в която се намира, е била присъединена към топлопреносната 4 мрежа.

Спорно е дали ответницата има качеството на клиент на топлинна енергия за процесния имот и абонатен номер през процесния период.

Понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е определено в § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г., а именно: физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Съгласно разпоредбата на чл. 153 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са "потребители на топлинна енергия". След отмяната на § 1, т. 42 ДР на ЗЕ и с влизане в сила измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. се въвежда понятието "клиент на топлинна енергия", което е еквивалентно по смисъл на понятието "потребител на топлинна енергия".