Решение № 569 от 28.11.2017, Административен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ № 569 гр.

Плевен, 28 Ноември 2017 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд Плевен

– първи състав, в открито съдебно заседание на шести ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА при секретар Венера Мушакова, изслуша докладваното от съдията Богданова-Кучева административно дело № 765/2017 г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.чл.4, 9б и 44 от Закон за местните данъци и такси /ЗМДТ/.

Образувано е по жалба на М.С.Т.,***, срещу Акт за прихващане или възстановяване №1/30.06.2017 г. /АПВ/ на началник отдел „Местни приходи“ при община Гулянци, потвърден с решение изх.№ 9400-986/21.08.2017 г. на Кмета на Община Гулянци.

Жалбоподателят счита, че АПВ е неправилен и незаконосъобразен, а в решението си, кметът на общината не е изложил самостоятелни мотиви и не е отговорил на направените с жалбата срещу АПВ възражения. Сочи, че с нотариален акт /НА/ №113, том Х, рег.№ 6367, дело №2759/2007 г., от 05.09.2007 г. е придобила недвижими имоти – сгради, находящи се на територията на община Гулянци. За същите имоти е подала декларация по чл.14, ал.1 от ЗМДТ с вх.№ 04080003011 от 12.07.2012 г., като е заплатила дължимите данък по чл.44, ал.1 от ЗМДТ за придобиването на недвижимите имоти, както и местен данък /ДНИ/ и такса битови отпадъци /ТБО/ за периода от 2007 г. до 2012 г. С влязло в сила решение №28 от 03.02.2015 г. по в.т.д. №104/2010 г. на Великотърновски апелативен съд, Гражданска колегия, горепосоченият НА е прогласен за нищожен. Неправилно и незаконосъобразно е твърдението на административния орган, че с влизане в сила на решението процесните имоти са се върнали в патримониума на „Мартекс фрут“ ЕООД /в несъстоятелност/, респективно, че към момента на неоснователното плащане на публичните задължения е била собственик на имотите. Твърди, че нищожните актове не пораждат правно действие, и в този смисъл НА никога не е пораждал транслативен ефект по отношение на посочените в него недвижими имоти, в резултат на което никога не е придобивала собственост върху тях. В посочения период те не се излизали от патримониума на „Мартекс фрут“ ЕООД /в несъстоятелност/, и с прогласяването на нищожността, за нея с обратна сила отпада задължението за плащане на ДНИ и ТБО за имотите, независимо дали ги е платила доброволно или същите са събрани принудително. Твърди, че посочената в АПВ разпоредба на чл.129, ал.5 от ДОПК не е относима в случая, направеното искане е по реда на чл.129, ал.1 от ДОПК, а основанието за прихващане или възстановяване произтича от чл.128, ал.1 ДОПК, като сумата следва да се възстанови по реда на чл.129, ал.4 ДОПК.

Неправилни са мотивите, че исканията следва да бъдат насочени към „Мартекс фрут“ ЕООД /в несъстоятелност/, като се твърди неоснователно обогатяване от негова страна. Твърденията, че водещ е самият имот, а не собственикът му, са в противоречие с ЗМДТ. Съгласно чл.11, ал.1 от ЗМДТ, данъчно задължени лица са собствениците, като съгласно чл.64, ал.1 от ЗМДТ същите дължат ТБО. Разпоредбите на ДОПК, уреждащи прихващане и възстановяване, са специални спрямо разпоредбите на ЗЗД /Закон за задълженията и договорите/, уреждащи института на неоснователното обогатяване. Липсва произнасяне по искането за възстановяване на недължимо платения данък по чл.44 от ЗМДТ, поради което е налице необоснованост. Моли да се отмени АПВ, потвърден с решението на кмета на общината, и да се постанови да се възстанови недължимо платената сума за ДНИ и ТБО от 2007 г. до 2012 г., както и данък по чл.44 от ЗМДТ в общ размер на 6325,42 лева, ведно с дължимата лихва. Моли да се присъдят разноски.

Жалбоподателката е била редовно призована за откритото съдебно заседание, не се явява, представлява се от адвокат С.С. ***. Моли да се отмени обжалваното решение на основанията подробно изложени в жалбата. Сочи, че спорът е изцяло правен. В случая не е налице спор относно размера на платените местните данъци и такси за процесния период, както и за това, че нотариалният акт, с който доверителката му е придобила собствеността на процесните имоти е прогласен за нищожен с влязло в сила съдебно решение. Моли да се възприеме становището, че нищожният акт не поражда действие, тоест не може да бъде споделена тезата на административния орган, че към датата, към която са плащани такса битов отпадък и местни данъци доверителката му е била собственик на процесните имоти. Неприложима е разпоредбата на чл. 129, ал. 5 от ДОПК, искането за възстановяване е направено по реда на чл. 129, ал. 1 във връзка с чл. 128, ал. 1 от ДОПК и са налице достатъчно обстоятелства и доказателства за неговата основателност. Моли да се присъдят и направените разноски по делото. Не прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Ответникът

– Кметът на община Гулянци – редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат Н.Н. ***. Моли да се остави без уважение жалбата срещу акт за прихващане или възстановяване № 1/30.06.2017 г. на Началник отдел „Местни приходи“ при Община Гулянци, като счита направените в жалбата оплаквания за неоснователни. Административният орган правилно е преценил всички факти и обстоятелства находящи се в административната преписка, които са го мотивирали го да издаде обжалваното решение, с което е потвърден актът за прихващане или възстановяване, с който е отказано възстановяване на сумата поискана от жалбоподателката във връзка с представеното от нея решение по в. т. дело № 104/2010 г. по описа на Великотърновски апелативен съд. Законодателят в процесуалните разпоредби на чл.

129 от ДОПК е посочил реда и обстоятелствата, въз основа на които е възможно извършване на такова прихващане и възстановяване на недължимо платена сума, а именно това е хипотезата на чл. 129, ал. 5 със съответните точки 1, 2 и 3 от тази разпоредба, като в ал. 5 изрично е посочено, че органът по приходите е длъжен в 30-дневен срок от предявяването пред него на влязъл в сила съдебен или административен акт да възстанови или прихване по реда на ал. 2, т. 2 изцяло посочените в акта суми, заедно с дължимата по ал. 6 лихва, когато с акта в полза на задълженото лице е признато правото на получаване. Актът, който е представен на администрацията на Община Гулянци е решение по търговско дело, с което е прогласена нищожността по отношение на кредиторите на сделка за прехвърляне на недвижим имот по реда на чл. 65, ал. 2 от ЗЗД. В тази акт няма диспозитив, в който в полза на задълженото лице е признато право на получаване на суми, тъй като самият характер на решението касае съвсем друга правна конструкция и няма характера на осъдителен акт, какъвто сочи законодателя като основание за възстановяване или прихващане на недължимо платени суми. Към момента, когато е извършено пращането на тези суми, жалбоподателката се е легитимирала с документ за собственост, съответно е декларирала пред Община Гулянци собствеността на своите имоти и е заплатила на законно основание дължимите местни данъци и такси. При тази фактическа обстановка не са налице предвидените с цитираната разпоредба на чл. 129, ал. 5 на ДОПК процесуално-правни предпоставки за възстановяване и прихващане на суми така, както са поискани, поради което моли да се остави без уважение подадената жалба и да се присъдят направените в производството разноски по представен списък заедно с доказателства за извършено плащане, сумата е с ДДС.

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Административен съд Плевен, първи състав, като провери законосъобразността на оспорвания акт, съобрази доводите на страните и представените доказателства, намира подадената жалба за неоснователна.

От доказателствата по делото, съдът приема за установени следните факти:

С НА №113, том ХIV, рег.№ 6367, дело №2759/2007 г., от

05.09.2007 г. /л.45/ М.С.Т. е придобила от „Мартекс фрут“ ЕООД недвижими имоти – сгради, находящи се на територията на община Гулянци, като срещу същите е частично погасено задължение на дружеството към Т.. С решение №28 от 03.02.2015 г. по в.т.д. №104/2010 г. на Великотърновски апелативен съд, Гражданска колегия /л.л.46-51/, е уважен предявен иск по чл. 646, ал.2, т.4 от Търговския Закон (в редакцията й отпреди ДВ бр.20/2013 г.) и е прогласена по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Мартекс фрут“ ЕООД /в несъстоятелност/ нищожността на сключената между „Мартекс фрут“ ЕООД и Т. сделка по отношение на кредиторите, която сделка е обективирана в горепосочения НА. С Определение №568 от 11.07.2016 г. по т.д. № 1626/2015 г. /л.л.39-42/ ВКС не е допуснал до касационно обжалване това решение. За имотите Т. е заплатила ДНИ и ТБО, ведно със лихви за забава, за периода 2007 г. - 2013 г.

/л.л.43-44/. Т. е отправила до отдел „Местни приходи“ на община Гулянци искане за прихващане или възстановяване вх.№9400-211 от 27.02.2017 г. /л.л.34,35/, в което излага същите факти, както в жалбата пред съда, и иска да се възстановят платените суми за местен данък по чл.44 ЗМДТ, и платени ТБО и ДНИ за периода 2007 г. – 2013 г. по отношение на същите имоти. Две искания в същия смисъл Т. е отправяла преди това – на 13.10.2016 г. и 17.11.2016 г. /л.л. 36-38/. С писмо изх.№ 9400-211-1/09.03.2017 г. /л.л.32,33/ кметът на общината е отговорил на искането от 27.02.2017 г., като е посочил, че Т. по силата на НА е станала собственик на недвижими имоти – сгради. За същите е подала декларация по чл.14, ал.1 от ЗМДТ и е заплатила ДНИ и ТБО от 09.2007 г. до 12.2012 г. доброволно.

Цитиран е чл.129, ал.5 от ДОПК, като е посочено, че периодът, за който са платени ДНИ, ТБО и местен данък за възмездно придобиване на имущество, е период, в който Т. е била собственик, и по тази причина плащанията са законосъобразни. По тези причини искането е прието за неоснователно. Т. е подала на 20.03.2017 г. жалба до областния управител на област Плевен срещу това писмо /л.л.26-28/, в която сочи, че писмото на кмета на общината, което е получила, не представлява АПВ, нито заповед за възлагане на ревизия, поради което счита, че е налице мълчалив отказ по нейното искане. Областния управител се е произнесъл по жалбата с писмо рег.№АП-07-03/3/ от 05.04.2017 г. /л.л.29-31/, в което е приел, че в писмото на кмета на общината е иззета компетентност на органа по приходите, жалбата е недопустима за разглеждане от областния управител, и я изпраща на Административен съд – Плевен по компетентност. С решение № 244 от 08.06.2017 г. по адм.д. № 266/2017 г. /л.л.10-11/, Административен съд – Плевен е прогласил за нищожно писмо изх.№ 9400-211-1/09.03.2017 г. на кмета на община Гулянци, като е приел, че същият не е компетентен да се произнася по искане за прихващане и възстановяване, а компетентен е орган по приходите в общината, определен със заповед на кмета на общината, а актът, с който се произнесе, ще подлежи на обжалване по реда на ревизионните актове и кметът на общината има функциите на решаващ орган по смисъла на чл.152, ал.2 ДОПК. Изпратил е преписката за произнасяне до орган по приходите в Община Гулянци. Решението е влязло в сила на 29.06.2017 г., видно от отбелязването върху самото него, като не е било обжалвано. След влизането му в сила, е постановен АПВ №1/30.06.2017 г. на А. Т. – началник отдел „МП“ на община Гулянци, който се е произнесъл по изпратеното му от съда искане вх.№9400-211 от 27.02.2017 г., като е счел същото за неоснователно. Изложени са мотиви, че от представеното съдебно решение следва извода, че собствеността се е върнала в патримониума на „Мартекс фрут“ ЕООД /в несъстоятелност/, а Т. като кредитор е увеличила дела на вземанията си пред синдика на това дружество. Посочено е също, че водещ в случая е не собственикът на имота, а самият имот, поради което искането следва да се насочи към новия – стар собственик на имота - „Мартекс фрут“ ЕООД /в несъстоятелност/. Посочено е също, че представеното съдебно решение не признава правото на получаване на доброволно платени местен данък, ДНИ и ТБО на основание чл.129, ал.5 от ДОПК, като тази разпоредба е цитирана /с отделните и точки/, и е посочено, че в конкретния случай хипотезите на същите не са налице, тъй като към момента на плащане Т. е била собственик на имотите въз основа на НА. Посочено е, че същата може да иска от „Мартекс фрут“ ЕООД /в несъстоятелност/ платените суми, с които дружеството се е обогатило. АПВ е изпратен на Т. с писмо от 17.07.2017 г. /л.7/ , като няма данни кога това писмо е получено. С жалба с вх.№ от 27.07.2017 г.