Решение № 74 от 28.04.2022, Окръжен съд - Габрово
- Съд
- Окръжен съд - Габрово
- Дело
- Въззивно гражданско дело 83/2022
- Вид
- Решение № 74
- Подписан
- 28.04.2022
- В сила
- 28.04.2022
- Състав
- Полина Пенкова, Симона Миланези, Ива Димова
Цитирани разпоредби
- чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10а, ал. 2 и ал. 3 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а, ал. 2 и ал. 3 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 5 · Закон за потребителския кредит
- чл. 21, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 5, ал. 7 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 74 гр. Габрово, 28.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Полина Пенкова
Членове:
Ива Димова
Симона Миланези при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева като разгледа докладваното от Симона Миланези Въззивно гражданско дело № 20224200500083 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 410 от 13.12.2021 г., постановено по гр. д. № 1292/21 г., Габровският районен съд е признал за установено, че Л. Р. ИЛ., ЕГН ********** дължи на "Профи Кредит България" ЕООД, ЕИК 175074752, сумата 195 лв. главница по договор за потребителски кредит № 30037434726 от 12.06.2019 г., ведно със законната лихва от 24.03.2021 г. до окончателното изплащане па сумата, за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 430/26.05.2021 г. по ч.гр.д. №571/2021 г. на PC Габрово, като е отхвърлил иска за горницата над тази сума до пълния предявен размер от 228,90 лв., като неоснователен и недоказан. Със същото решение са отхвърлени предявените от "Профи Кредит България" против Л.
Р. ИЛ., искове по чл. 422 във вр. е чл. 415 във вр. с чл.124, ал.1 ГПК и чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД, за признаване за установено, че по договор за потребителски кредит № 30037434726 от 12.06.2019 г. ответницата дължи на ищеца сумата 38, 99 лв. -договорно възнаграждение и сумата 36, 65 лв. - законна лихва за забава, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №430/26.05.2021 г. по ч.гр.д. №571/2021 г. па PC Габрово, като неоснователни и недоказани. Отхвърлен е и предявеният от "Профи Кредит България" ЕООД иск по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на Л. Р. ИЛ. да му заплати сумата 254,92 лв. възнаграждение за 1 закупен пакет от допълнителни услуги по договор от 12.06.2019 г., като неоснователен и недоказан.
Срещу така постановеното решение, в частта, в която са отхвърлени исковете за главница за сумата над 195 лв. до 200, 69 лв. и договорно възнаграждение за сумата от 38, 90 лв., е подадена въззивна жалба от "Профи Кредит България" ЕООД, в която се твърди, че в тази част решението е неправилно и незаконосъобразно. Излага се, че в процесния договор ясно е посочена методиката на формиране на ГПР, като подобно изискване има единствено при наличието на референтен лихвен процент, като е спазена и разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, който регламентира, че ГПР не може да бъде по – висок от пет пъти размера на законната лихва. Неправилно съдът е приел, че посоченият в договора размер на ГПР не отговаря на действителния и заблуждава кредитополучателя, тъй като в уговорения между страните ГПР, следва да бъде включено и дължимото възнаграждение за пакет от допълнителни услуги. Съдът неправилно е прихванал платените по договора суми от дължимата главница. Оспорва се правилността на извода на съда, че кредитополучателят по процесния договор не дължи претендираното от дружеството договорно възнаграждение в размер, тъй като в уговорения между страните ГПР не е включено възнаграждение за пакет от допълнителни услуги. Жалбоподателят счита, че кредиторът не е посочил по - нисък от действителния размер на ГПР и че не е предоставил невярна информация на потребителя. "Профи Кредит България" ЕООД, в качеството си на кредитор не създава задължение за потребителя при сключване на договор за потребителски кредит да сключи и споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги. Тази възможност пред клиента се явява опционална.
Предоставянето на допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, е легално уредено в разпоредбата на чл. 10а, ал. 1. 4 ЗПК. Има изрична регламентация и в чл. 10а, ал. 2 и ал. 3 ЗПК. В обхвата на общите разходи по кредита, които следва да се отчетат при формирането на ГПР, попадат разходи за допълнителни услуги, но само в случаите, когато получаването на такива допълнителни услуги е задължително условие за сключването на договора за кредит. След промените в Закона за потребителския кредит, обнародвани в ДВ, бр. 35, в сила от 23.07.2014 г., "Профи Кредит България" ЕООД е извършила промяна на цялата договорна документация в процеса за потребителско кредитиране. Действително, в бланката на Стандартния европейски формуляр има нов раздел, който обаче няма характер на допълнителна информация по смисъла на чл. 5, ал. 7 от ЗПК.
По този начин кредиторът дава детайлна информация по всички различни услуги, които се предоставят от компанията, като това е единствено в интерес на потребителя, с цел той да е информиран за общия размер на неговите задължения по договора за кредит и по пакета от допълнителни услуги, в случай че се е интересувал от такъв. "Профи Кредит България" ЕООД предоставя на своите клиенти пакет от изчерпателно изброени допълнителни услуги, в случай че желаят да се възползват от тях. В качеството си на 2 отговорен кредитор и с цел максимална яснота и откритост към потребителя, компанията е включила в Стандартния европейски формуляр и преддоговорна информация не само за общото задължение по потребителския кредит, но и за задължението в случай на избран пакет от допълнителни услуги. По този начин потребителят е напълно наясно с пълния размер на задълженията си по кредита, на задълженията си по пакета от допълнителни услуги, когато е пожелал да получи информация за такъв, както и на общия размер на задълженията си. Добавената информация за общия размер на месечната вноска и за общия размер на задължението по сключения кредит и по поискания пакет от допълнителни услуги е продиктувано от желанието на компанията за информиране на потребителя и за предоставяне на пълния обем информация и разяснения. Съгласно т. 4. 3 от раздел III "Разходи по кредита" от Приложение № 2 на ЗПК, законодателят изисква да се посочат всички разходи, които са свързани с кредита, но не са задължително условие за предоставянето на кредита или за предоставянето му с конкретни условия. В т. 4. 3 от стандартния европейски формуляр са описани всички разходи, които възникват за потребителя в резултат на изразено от негова страна желание да се възползва от допълнителни услуги, като например застраховка по кредита, получаване на кредитна карта и др. В тази връзка и с оглед на допълнителните услуги, които компанията предлага на своите потребители, е добавен раздел IV "общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги, в случай, че такъв е избран, който раздел да дава информация на потребителя за общите параметри на предлаганите от кредитора кредитни и други услуги, като по никакъв начин не е нарушена структурата на стандартния европейски формуляр съгласно Приложение 2 от ЗПК.
Относително осведомен потребител, който е наблюдателен и съобразителен в разумни граници, може без затруднение да прецени напълно точно ефекта за него от сключване на договор за потребителски кредит, ведно със споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги. В своята съвкупност предоставената информация не накърнява способността на потребителя да вземе търговско решение, т. е. не е налице съществено изменение на икономическото му поведение, тъй като към момента на сключване на договора за кредит потребителят разполага с пълна информация относно характеристиките на кредитните продукти на "Профи Кредит България" ЕООД, с която е разполагал и на преддоговорния етап.
Допълнително информацията относно отношенията по конкретния договор се разяснява на потребителите от кредитните експерти на "Профи Кредит България" ЕООД. При цялата налична информация, всеки потребител, който е наблюдателен и съобразителен в разумни граници, може без затруднение да прецени напълно точно ефекта за него от сключване на договор за кредит и конкретно каква лихва, съответно ГПР ще следва да заплаща и дали има обстоятелства, при настъпване на които размерът на лихвата/ГПР може да бъде променен. Съдът неправилно и незаконосъобразно е извършил прихващане на всички платени суми по договора от дължимата главница.
3
Съгласно чл. 26 от ЗЗД нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните и части. Неоснователно е твърдението на съдът, че няма как да бъде установен размера на дължимите по договора суми и че това изменя основанието, на което се претендира договорното вземане. Предвид действителността на уговорената клауза относно дължимото договорно задължение и действителността на процесния договор, следва на дружеството да бъдат присъдени неизплатените главница и договорно възнаграждение.
Предвид действителността на клаузата за договорно възнаграждение, неправилно е извършено прихващане на платените по договора суми от чистата главница, дължима по договора. Претендира се да бъде постановено ново решение, с което да се установи съществуването на вземане в полза на "Профи Кредит България" ЕООД срещу ответницата за договорно възнаграждение в размер на 38,99 лева и за главница над уважената в размер от 190 лв. до 200, 69 лв., ведно със законните последици.
Не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба. Ответницата не се е явява в съдебно заседание пред въззивната инстанция и не е взе ма становище по жалбата.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи, прие за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт, предвид на което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Постановеното от първоинстанционния съд решение по гр. д. № 1292/2021 г. е валидно и допустимо в обжалваната част.
Сумите, които са предмет на въззивната жалба, са претендирани от "Профи Кредит България "АД за присъждане с подаденото заявление по чл.
410 ГПК. С него като непогасени задължения от Л. Р. ИЛ. по сключен на 12.06.2019 г. договор за потребителски кредит, са претендирани сумата от 228, 50 лв. – главница и 38, 99 лв. договорно възнаграждение за периода от 10.08.2019 г. до 10.05.2020 г., за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 571/2021 г. на РС- Габрово. Поради постъпило в срок възражение от длъжника по чл. 414 ГПК е предявен от заявителя установителния иск по чл.
422 ГПК, в чийто предмет са включени и тези вземания. Наред с предявения установителен иск е исковата молба е съединен и осъдителен иск за сумата от 254, 92 лв. – незаплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги.
Първоинстанционният съд е уважил частично искът по чл. 422 ГПК, като е приел, че клаузата, с която е уговорено, че ГПР възлиза на 40, 71 % не включва всички разходи за отпуснатия кредит, каквото се явява възнаграждението за уговорените допълнителни услуги. Прието е, че уговорените клаузи в пакета допълнителни услуги се явява нищожен на осн.
4 чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. С оглед същността на уговорените допълнителни услуги, същите представляват разход по отпуснатия кредит по см. на чл. 19, ал. 1 от ЗПК и като се има предвид, че възнаграждението за описаните допълнителни услуги надхвърля главницата по кредита, то безспорно ГПР многократно надвишава преткратния размер на законната лихва. Следователно налице е предпоставката на чл. 19, ал. 4 от ЗПК за нищожност на клаузите, касаещи ГПР, същият не отговаря на действителния такъв и посоченият процент заблуждава клиента, т.е. процесният договор не отговаря на чл. 11, т. 10 от ЗПК, същият се явява недействителен на осн. чл. 22 от ЗПК, като в този случай, на осн. чл. 23 от ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи. Първоинстанционният съд е определил непогасената част от главницата съобразно разликата между получената от ответницата като заем сума от и внесената по кредита в размер на 55 лв. – разликата от 195лв., до който размер установителният иск по чл.
422 ГПК е уважен.
От доказателствата по делото е безспорно установено, че на 12.0 6.2019 г. между страните по делото е сключен договор за потребителски кредит – Профи Кредит Стандарт № 30037434726, по силата на който ищцовото дружество е превело по сметка на ответницата сумата 250 лв. Последната се е задължила да върне сумата за срок от 11 месеца при месечна вноска в размер на 294, 68 лв., годишен лихвен процент 35, 60 % и ГПР 40, 71%. По избран и закупен пакет от допълнителни услуги ответницата се е задължила да заплати сумата 282, 92 лв., при месечен размер на вноската по закупен пакет от допълнителни услуги 25, 72 лв. Общото задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги е в размер на 577, 60 лв., общ размер на вноска 52, 51 лв. и дата на погасяване 10 ден от месеца. Ответницата е заплатила по договора една пълна вноска – 52, 51 лв. и на 10.08.2019 г. сумата от 2, 28 лв. – общо сумата от 55 лв., отразено в приложеното извлечение от сметка по договора