Акт от 10.09.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16635 гр. София, 10.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:Г. СТОЕВ при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. БАРАКОВА като разгледа докладваното от Г. СТОЕВ Гражданско дело № 20241110118220 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК.

Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 ГПК от ...........” ЕАД срещу Г.

А. Д. с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми:

4658,20 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2019 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 02.11.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за забава в размер на 1001,22 лева за периода от 16.12.2020 г. до 12.10.2023 г., както и суми за дялово разпределение: главница в размер на 25,20 лева за периода м.09.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 02.11.2023 г . до окончателното изплащане на вземането и мораторна лихва за забава в размер на 5,70 лева от 15.11.2020 г. до 12.10.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК по ч.гр. дело № 60632/2023 г. по описа на СРС, 24-ви състав.

Ищецът твърди, че между него и ответника, като съсобственик на процесния имот с аб. № ......., находящ се в гр. София, п.к. 1336, обл. София, общ. ..........., било налице облигационно отношение, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като последната не е заплатила дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок от публикуване на общата фактура, за който е доставена енергията. Поради което моли да бъде признато за установено, че ответника дължи на ищеца процесните суми, като претендира и 1 разноски по производството.

Представя като писмени доказателства: договор за продажба на ведомствен недвижим имот по реда на ПМС № 214/ 03.11.1992 г. и Наредба № 8/11.03.1993 г.; молба относно вписване на възбрана върху недвижим имот; извлечение от сметки по месеци за процесния период; договор между СЕС и „......“ ЕООД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия; съобщения към Общи фактури; протокол от Общо събрание на собствениците на етажната собственост за избор на фирма за дялово разпределение и списък на етажните собственици.; договор между ...........” ЕАД и „......” ЕООД; общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от ...........” ЕАД на потребители в гр. София.

В срока и реда по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. По отношение на исковете за обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна енергия се сочи, че спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3 от ОУ за отоплителен сезон 05.2019 г. - 04.2020 г., издадена през месец юли 2020 г., тази за отоплителен сезон 05.2020 г.- 04.2021 г., издадена през месец юли 2021 г., и тази за отоплителен сезон 05.2021 г. - 04.2022 г., издадена през месец юли 2022 г., обаче разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ е неприложима, тъй като отчитането на ИРРО, изготвянето на изравнителната сметка и издаването на общата фактура за тези периоди е настъпило след предвидения в ОУ от 2016 г.

45-дневен срок за плащане. В отговора се развиват съображения, че общата фактура за периода е издадена на 31.07.2020 г. /респ. 31.07.2021 г./31.07.2022 г., а 45- дневният срок е изтекъл на 15.06.2020 г./респ. 15.06.2021 г./15.06.2022 г. (45 дни след изтичане на периода, за който се отнася фактурата - 30.04.2020 г./респ. 30.04.2021 г./30.04.2022 г.). Ответникът счита, че при липса на възможност да се приложи уговореното и предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, ответникът е изпаднал в забава след покана, каквато ищецът не е отправил. Не е отправена и покана и за заплащане на цената на услугата дялово разпределение. В отговора се релевира възражение за изтекла погасителна давност. Предвид изложеното, моли съда да отхвърли претенциите на ищеца като неоснователни и недоказани. Претендира направените по делото разноски

Софийският районен съд, след като анализира събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предмет на делото е твърдяното от ищеца материално субективно притезателно право с правна квалификация чл. 150, ал.1 ЗЕ вр. чл.200 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на цената на доставената топлинна енергия за процесния период.

Правопораждащият притезанието на ищеца, фактически състав включва следните елементи: 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия с ответника, притежаващ качеството потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 150 ЗЕ; 2) точно и пълно изпълнение на договорното задължение, т.е. продавачът да е доставил на купувача топлинна енергия в твърдяното количество и в 2 рамките на процесния период; 3) неизпълнение на насрещното задължение за плащане на цената за доставената топлинна енергия.

В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер; както и че ответника е собственик на процесния топлоснабден имот.

В тежест на ответника е да установи в условията на пълно и главно доказване е да установи фактите, че е погасил процесното вземане.

По възражението за погасяване по давност на спорното материално право - в тежест на ищеца е да докаже, че от настъпване на изискуемостта на вземанията са налице обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.

По иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД В тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване факта на изпадането в забава на ответника, т.е. от кой момент е настъпила изискуемостта на съответното притезание за главница, както и размера на мораторната лихва за забава за процесния период.

Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ материално легитимирано да отговарят за заплащане на цената за доставената топлинна енергия са собствениците или вещните ползватели по смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗС на самостоятелни обекти в сграда, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение и монтирали средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си. При осъществяването на посочения правопораждащ фактически състав клиентите са длъжни да заплатят цената на доставената и употребена топлинна енергия, съгласно условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. В мотивите на т. 1 от ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС се прие, че присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

3

След съвкупен анализ на събрания доказателствен материал настоящият състав приема за установено, че е ответникът е титуляр на правото на собственост върху процесния недвижим имот. По делото са представени, респективно приобщени преки доказателства относно правнорелеватния факт, че ответникът притежава право на собственост върху процесния имот, придобито по силата на продажба на ведомствен недвижим имот по реда на ПМС № 214/ 03.11.1992 г. и Наредба № 8/11.03.1993 г. Като косвено доказателство са представени съобщение от 29.11.2010 г. за налагане на възбрана върху същия недвижим имот и списък на живущите в сградата лица. Следователно за процесния период 05.2019 г. до 04.2022 г., ответникът е титуляр на правото на собственост върху топлоснабдения имот, което го прави потребител на топлинна енергия.

Съгласно приетото заключение по допуснатата СТЕ, което съдът кредитира като обективно и правилно, тъй като кореспондира с останалия събран доказателствен материал, ответникът е ползвал топлинна енергия за процесния период, без да заплаща цената за предоставената услуга. От заключението на съдебно техническата експертиза и представените фактури се установява, че за процесния имот. стойността на доставената топлинна енергия е в размер на 4 875,32 лева.

Съгласно дадените указания в Тълкувателно решение 3/2011/18.05.2012 г., ОСГТК на ВКС вземанията за доставената топлина енергия имат периодичен характер и се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок, аргумент от чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.

Налице е един правопораждащ факт, от който възникват повтарящи се задължения за определена парична сума, при предварително определени падежи и при определен или определяем размер на престацията. Следователно налице са самостоятелни задължения, поради което изискуемостта, забавата и давността за всяко едно от тях настъпва отделно.

Процесният период е от 05.2019 г. до 04.2022 г., като заповедта за изпълнение е подадена на 02.11.2023 г., т.е. начислените от 05.2019 г. до 10.2020 г. задължения за потребената топлинна енергия са погасени по давност.

На основание чл. 162 ГПК настоящият състав на съда определя размера на дължимата топлинна енергия за периода от 11.2020 г. до 04.2022 г. на 3 078,15 лева, т.е. искът за главницата следва да бъде отхвърлен до пълния предявен размер от 4 658,20 лева и за периода от 05.2019 г. до 10.2020 г.

Относно топлоснабдяването на сградата в режим на етажна собственост, в която се намира процесният имот, както и на самия имот, това обстоятелство се установява от представените писмени доказателства - договор за извършване на дялово разпределение, сключен между етажната собственост на сградата и фирмата за дялово разпределение, от представените от фирмата за дялово разпределение индивидуални изравнителни сметки.

Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването, дяловото разпределение на ТЕ между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139 а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 от ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея, а в чл. 36, ал. 1 ОУ за продажба на ТЕ е посочено, че редът и начинът 4 на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от ФДР и се обявява по подходящ начин на потребителя. По силата договорните взаимоотношения между ищеца и третото лице помагач цената на услугата се заплаща от топлофикационното дружество на търговеца, извършващ дялово разпределение, а по силата на чл. 13, ал. 1, т. 1 ОУ на договорите за продажба на ТЕ потребителите дължат възстановяване на заплатените суми за тази услуга на топлофикационното дружество. Цената на услугата дялово разпределение се посочва в сключения договор между топлофикационното дружество и търговеца, извършващ дяловото разпределение, съгласно чл. 139 в, ал. 3, т. 4 ЗЕ. Във връзка с това по силата на закона възниква система от две относително независими правоотношения, чиито страни и предмет се определят от закона. По едното възниква задължение за топлофикационното дружество за заплащане на търговеца извършващ дялово разпределение цената на услугата дялово разпределение, а по второто - потребителите дължат заплащане на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество. С договора сключван по реда на 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ между топлофикационното дружество и търговеца, извършващ дялово разпределение се определя само цената за услугата дялово разпределение, а в този по чл.

Разпечатката съдържа 31 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3c31223d-a5a4-465f-b5ef-00cbb687460c