Решение № 274 от 10.08.2023, Районен съд - Лом

РЕШЕНИЕ

№ 274 гр. гр. Лом, 09.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Г. Александрова

Миронова при участието на секретаря Румяна Д. Александрова Найденова като разгледа докладваното от Албена Г. Александрова Миронова Гражданско дело № 20221620100824 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Обективно съединени искове е с правно основание чл. 422 ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК във връзка с чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240 от ЗЗД и акцесорен иск за лихви по чл. 86 от ЗЗД.

Предявени са обективно съединени искове от БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК ********, гр. София, чрез пълномощника, ю.к. Н. М., срещу М. В. В., ЕГН **********, от ********, за установяване на задължение по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

ИЩЕЦЪТ посочва, че с Договор за кредит за покупка на стоки или услуги на изплащане № CREХ-14955091/17.06.2017 год. е отпуснал на ответника заем за закупуване на стоки в размер на 4111,00 лв., които е следвало да бъдат върнати на 36 месечни вноски, всяка от по 160,14 лв., в срок до 05.05.2020 год.

Длъжникът е преустановила плащанията по договора за кредит на 05.08.2017 год., след като е заплатил 0 месечни вноски.

Съгласно договора, при просрочването на две или повече месечни вноски, цялото вземане става предсрочно изискуемо.

За дължимата сума ищецът е подал заявление по чл. 410 ГПК.

Издадената заповед е връчена на ответника при условията на чл. 47 ГПК, поради което за ищеца е възникнал правен интерес от предявяването на настоящия установителен иск.

Иска се: да бъде признато от съда за установено, че е в полза на ищеца съществува вземането по Договор за кредит за покупка на стоки или услуги на изплащане № CREХ14955091/17.06.2017 год., обективирано в Заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.д. № 2716/2021 год. на РС Лом, а именно:

1

- 4111 лв., главница по договора за кредит,

– 1654,04 лв. , договорна възнаградителна лихва за периода 05.08.2017 05.07.2020 год., - 1736,97 лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 05.09.2017 год. до 16.12.2021 год., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (29.12.2021 год.) до окончателното изплащане на задължението.

Претендират се и направените съдебни разноски по заповедното и исковото производство.

Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил от ответника, чрез назначеният при условията на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител адв. В. И., МАК.

В отговора си, ответникът счита исковете за допустими, но ги оспорва както по основание, така и по размер.

Счита, че по делото няма данни за надлежно обявяване на задължението по кредита за предсрочно изискуемо.

Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претенцията за лихви.

Възразява и, че не е установено как е формиран размерът на претендираните лихви, като счита клаузите, свързани с тях за неравноправни (бланкетно).

Към делото е прието и приобщено като доказателство ч.гр.д. № 2716/2021 год. на ЛРС.

В откритото съдебно заседание ищецът, редовно призован не изпраща процесуален представител. С писмена молаба процесуалният му представител поддържа иска.

Претендира разноски. Списък по чл. 80 ГПК е представен.

Ответникът М. В. В. се представлява от особения си представител, адв. В. И., МАК, която поддържа въведените с писмения отговор възражения, счита исковете за допустими, но недоказани и неоснователни, поради което моли за тяхното отхвърляне. Подробни съображения излага в писмено становище.

От доказателствата по делото се установява следното:

По ч.гр.д. № 2716/2021 год. на ЛРС е издадена Заповед № 75/25.01.2022 год., за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в полза на ищеца, срещу ответника, за сумата от 7502,01 лв., от които 4111,00 лв. – главница по Договор за кредит за покупка на стоки или услуги на изплащане № CREX-14955091/17.06.2017 год., 1654,04 лв. – възнаградителна лихва за периода 05.08.2017 – 05.07.2020 год. и 1736,97 лв. мораторна лихва за периода 05.09.2017-16.12.2021 год., ведно със законната лихва върху главницата от 29.12.2021 год. до окончателното изплащане, както и 150,04 лв. – разноски по заповедното производство.

Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ГПК и съдът е указал на заявителя да предяви установителен иска за вземането си. Съобщението е получено от ищеца на 04.04.2022 год., а настоящият иск е предявен на 04.05.2022 год.

Същият е предявен от и против надлежна страна по спора, в законоустановеният едномесечен срок.

Установява се от доказателствата, представени от ищеца, че между страните е сключен Договор за кредит за покупка на стоки или услуги на изплащане № CREX14955091/17.06.2017 год., по силата на който ответникът е получил кредит в размер на 4111,00 лв. за закупуването на избрани стоки (мебели за спалня и детска стая) от търговски обект.

2

Страните са договорили кредитът да бъде погасен на 36 месечни вноски от по 160,14 лв., в срок до 05.07.2020 год.

Посочено е в договора, че общо дължимата сума по кредита е 5765,04 лв., без да е уточнено дали сумата включва главница и такси или главница и лихви. Уговорен е годишен лихвен процент 29,63% и ГПР 25,14%.

Липсват доказателства за реално получаване на закупените стоки от ответника.

Договорът за потребителски кредит носи подписите на двете страни и не е оспорен от ответника.

В исковата молба се твърди, че на 05.08.2017 год. ответникът е преустановил плащанията. Към този момент не е била заплатена нито една погасителна вноска.

С "Последна покана", датирана 12.12.2017 год., ищецът е уведомил ответната страна, че е преустановила плащанията Договор за кредит за покупка на стоки или услуги на изплащане № CREX-14955091/17.06.2017 год., като към 12.12.2017 год. дължи общо 5877,40 лв., от които главница 4111,00 лв., договорна лихва 1654,04 лв., обезщетение за забава 112,36 лв.

Предоставен е 7-мо дневен срок от получаването за погасяване на задължението, като е пояснено, че в противен случай кредиторът ще прибегне до съдебно уреждане на спора.

Липсват данни писмото да е получено.

Към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК (29.12.2021 год.) срокът по договора е бил изтекъл и цялото задължение е било изискуемо.

При така установеното се налагат следните правни изводи:

В производството по установяване съществуването на вземането си, ищецът следва при условията на главно и пълно доказване да установи договорната връзка с кредитополучателя, размера на вземането си и настъпване на предпоставките за предсрочната изискуемост на кредита.

Ответникът следва да докаже наличието на правоизключващи или правопогасяващи вземането обстоятелства.

Ищецът претендира заплащането на процесните суми по твърдения за сключен договор за предоставяне на кредит за закупуване на стоки.

Представен е Договор за кредит за покупка на стоки или услуги на изплащане № CREX-14955091/17.06.2017 год., с който на ответника е предоставен кредит от 4111 лв.

В договора е посочена общата стойност на плащанията, които страните са договорили да бъдат извършени от ответника – 5765,04 лв. Разликата между тази сума и главницата е 1654,04 лв., която сума е равна по размер на претендираната договорна възнаградителна лихва.

В чл. 1 от Договора е посочено, че страните са уговорили фиксиран лихвен процент по см. § 1, т. 5 ЗПК, поради което и възражението на ответника чрез особения му представител адв. В. И., МАК за неравноправни клаузи в договора относно начина, по който са уговорени лихвите е неоснователно.

С оглед въведеното от особения представител на ответника възражение за давност, съдът дължи произнасяне.

Възражението е изцяло неоснователно по отношение на претенцията за главница и частично основателно по отношение претенциите за възнаградителна лихва и за лихва за забава (мораторна лихва).

По отношение на главницата в размер на 4111,00 лв . – възражението е неоснователно, тъй като към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК (29.12.2021 год.) не е бил изтекъл петгодишният срок по чл. 110 ЗЗД от падежа на задължението – 05.07.2020 год.

3

Задължението за връщане на дадена в заем сума по договора за кредит, т.е. главницата, се погасява с изтичането на общата 5-годишна погасителна давност по чл. 110 ЗЗД.

В случая не е налице никоя от изчерпателно изброените хипотези, визирани в чл. 111 ЗЗД, обуславящи прилагане на специалната тригодишна погасителна давност.

Вземането за невърната дадена в заем парична сума, не е измежду изчерпателно посочените в чл. 111 от ЗЗД вземания.

Петгодишната погасителна давност не е изтекла от момента на падежа на задължението по кредита (05.07.2020 год.), до подаване на заявлението по чл.410 от ГПК (29.12.2021 год.). С подаването на заявлението по чл.410 от ГПК на 29.12.2021 год., давността е прекъсната и от този момент започва да тече нов давностен срок, като изтеклия не се запазва (чл.116, б.”б”, вр. с чл.422, ал.1 от ГПК).

Следователно вземането на ищцовото дружество за главницата от 4111,00 лв. не е погасено по давност.

Претенцията за възнаградителна лихва за периода 05.08.2017 – 29.12.2018 год. е неоснователна, предвид изтеклата към датата на подаване на заявлението тригодишна давност по чл. 111, б. "в" ЗЗД за този период, за това искът за възнаградителната лихва подлежи на частично отхвърляне като неоснователен – погасен по давност.

Ищецът претендира възнаградителна лихва в общ размер 1654,04 лв. за целия период на договора. Съобразно възприетото по-горе и като изхожда от представения от ищеца погасителен план (л. 13), неоспорен от ответника, съдът, по метода на просто сумиране приема, че претенцията за възнаградителна лихва е основателна за периода 29.12.201805.07.2020 год., в общ размер на 505,34 лв. и подлежи на отхвърляне над този размер, за сумата от 1148,70 лв., за периода 05.08.2017 – 28.12.2018 год.