Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 428 от 23.01.2025, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 38/2025
Вид
Определение № 428
Подписан
23.01.2025
В сила
23.01.2025
Състав
Ирена Николова Петкова, Ивелина Владова, мл.с. Елица Неделчева Желязкова

Цитирани разпоредби

  • чл.260 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.261 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 267, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.2, ал.1, т.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.183, ал.1 · Наказателен кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 428 гр. Варна, 23.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Елица Н. Желязкова като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело № 20253100500038 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба с вх. № 98903/06.12.2024г. по регистратурата на ВРС, подадена от Прокуратурата на Р.България, чрез прокурор при РП – Варна срещу Решение № 3989/11.11.2024г. постановено по гр.д. № 12953/2023г. по описа на ВРС, с което на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ жалбоподателят е ОСЪДЕН да заплати на В. И. В., ЕГН ********** сумата от 3500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в страдание, страх, срам, емоционален стрес и сумата от 700 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар по ДП №271/2020г. по описа на III РУ, ОД на МВР-Варна, които са пряка и непосредствена последица от неправомерно повдигнато и поддържано обвинение в престъпление по чл.183, ал.1 от НК, ДП № 271/2020г. по описа на III РУ, ОД на МВР-Варна, пр. пр. № 15495/2019г. по описа на Районна прокуратура гр.Варна, което наказателното производство е прекратено с Постановление на ВРП от 22.11.2021г., ведно със законната лихва, считано от 23.11.2021г. до окончателното изплащане, както и Е ОСЪДЕН да заплати на В. И. В. сумата от 2070 лева – съдебно-деловодни разноски на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ.

Въззивникът - Прокуратурата на Република България, чрез прокурор при РП – Варнa заявявa становище за неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Счита, че присъденото обезщетение е прекомерно високо и несъответно на установените по делото факти. Излага, че съдът необосновано е приел, че за ищеца са възникнало здравословни проблеми и влошаване на психическото му състояние при положение, че спрямо него е била наложена най-леката мярка за неотклонение „подписка“, която не е въвела драстична промяна в ежедневния му ритъм на живот. Позовава се и на това, че цялото наказателно производство е продължило в рамките на разумните срокове, предвид на това, че 1 обвинението на ищеца му е било предявено на 15.02.2021г., а производството е прекратено с постановление на ВРП на 22.11.2021г. Излага, че единствените доказателства за състоянието на ищеца по време на висящността на досъдебното производство са показанията на свидетелката, с която той живее на семейни начала, които е следвало да се ценят като потенциално заинтересовани. Счита, че не са доказани причинени вреди над обичайните такива, поради което моли обжалваното решение да бъде отменено и предявените искове да бъдат отхвърлени, а в евентуалност – да бъде редуциран размера на присъденото обезщетение в съответствие с принципа за справедливост.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба oт въззиваемата страна – В. И. В., чрез процесуалния му представител. Заявява становище за неоснователност на жалбата, поради което моли да бъде отхвърлена. Моли за присъждане на съдебно-деловодни разноски.

По допустимостта на обжалването: Въззивната жалба е депозирана в рамките на преклузивния двуседмичен срок, считано от връчване на обжалваемото решение на жалбоподателя. Жалбата съдържа изискуемите по чл.260 от ГПК реквизити и приложенията по чл.261 от ГПК, с оглед на което е редовна. Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното първоинстанционно решение. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване съдебен акт. Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

С въззивната жалба и депозирания по нея писмен отговор не са направени доказателствени искания.

По тези съображения и на основание чл. 267, ал.1 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 98903/06.12.2024г. по регистратурата на ВРС, подадена от Прокуратурата на Р.България, чрез прокурор при РП – Варна срещу Решение № 3989/11.11.2024г. постановено по гр.д. № 12953/2023г. по описа на ВРС.

НАСРОЧВА производството по в.гр.д.№ 38/2025г. за разглеждане в открито съдебно заседание на 12.02.2025г. от 09:30 часа, за която дата и час да се призоват страните, чрез пълномощниците си, ведно с препис от настоящото определение, а на въззивника да се връчи и препис от постъпилия писмен отговор.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2

2. _______________________

3