Решение № 2539 от 18.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2539 гр. София, 18.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Анелия Ст. Янева

Бетина Б. Бошнакова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Анелия Ст. Янева Въззивно гражданско дело № 20221100503836 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от 01.2.2022 г. на ищеца „ЗК Л.и.“ АД срещу решение № 20004325/17.01.2022 г., постановено по гражданско дело № 58694/2020 г. на Софийския районен съд, 55 състав, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу С.о. иск по чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл. 411 КЗ вр.чл. 19, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата за установяване съществуване на вземане за сумата 587.26 лева – регресно вземане, възникнало с плащането на застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско на МПС“ на л.а. „БМВ 320Д“ с рег. **** за вреди, настъпили в резултат на ПТП на 09.02.2017 г. , в село Негован, Софийска област, поради пропадането му в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, ведно със законната лихва от 01.06.2020 г. до окончателното плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 21150/2020 г. на СРС, 55 състав, като на основание чл. 78, ал. 3 ГПК жалбоподателят е осъден да заплати на ответника сумата 350.00 лева – разноски по делото.

Жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон. Не бил законосъобразен изводът на първоинстанционния съд за липса на застрахователно правоотношение със собственика на увредения автомобил. Ето защо моли въззивния съд да отмени решението на първоинстанционния и да постанови друго, с което да уважи предявения иск. Претендира разноски.

Ответникът по жалбата и по иска – С.о., оспорва въззивната жалба.

1

Поддържа, че правилно съдът е отхвърлил иска, доколкото не било налице валидно застрахователно правоотношение. Предвид това моли въззивния съд да остави жалбата без уважение и да потвърди решението на първоинстанционния. Евентуално моли въззивният съд да изложи мотиви относно отговорността на третото лице помагач. Претендира разноски.

Третото лице помагач на ответника „Пътища и съоръжения“ ЕАД оспорва жалбата, като поддържа, че обжалваният акт е правилен и моли въззивния съд да го потвърди.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на обжалвания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба е подадена в рамките на законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, по правилното приложение на императивния материален закон, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Същото е неправилно поради следните съображения:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с установителен иск с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД.

Ищецът „ЗК Л.и.“ АД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника С.о. за сумата 587,26 лева, представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско” за вреди на лек автомобил марка БМВ, рег.

№ ****, причинени от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 09.02.2017 г. , в село Негован, заедно със законната лихва от 01.6.2020 г. до погасяване на задължението. След постъпило възражение по реда на чл. 414 ГПК е предявен иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществена застраховка „Каско” е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка, с което са причинени щети на застрахования при него лек автомобил в размер на 577,26 лева, като в този размер твърди да е изплатил застрахователно обезщетение, както и че са сторени разноски за определянето му в размер на 10 лева. Твърди, че причина за настъпване на застрахователното събитие е попадането на автомобила в необозначена и необезопасена дупка на пътното платно. Счита, че отговорност за вредите носи ответникът в качеството му на стопанин на пътя. Счита, че с плащане на застрахователното обезщетение в негова полза е възникнало регресно вземане в размер на платената сума, поради което претендира същата.

Ответникът С.о. оспорва исковете, като твърди, че не е налице валидно застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка.

Сочи, че събитието не е настъпило по описания в исковата молба механизъм и 2 поради дупка на пътя. Оспорва да са настъпили описаните в исковата молба вреди, евентуално – те да са в причинна връзка със събитието. Сочи, че е изпълнил задълженията си да поддържа пътя, което е възложил на третото лице помагач. Моли съда да отхвърли иска.

Третото лице помагач на ответника „Пътища и съоръжения“ ЕАД оспорва иска, като освен възраженията на ответника релевира и възражение за съпричиняване, както и че размерът на обезщетението надхвърля действителните вреди. Моли съда да отхвърли иска.

Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите. За възникване на регресното вземане по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на ответника /бездействието на негов служител във връзка със стопанисването, поддържането и ремонтирането на пътя/ да е настъпило застрахователно събитие, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди. В настоящия случай посочените предпоставки са налице.

Видно от представената към исковата молба застрахователна полица, между Р.Б.Д. и „ЗК Л.и.“ АД е сключен договор за имуществена застраховка „Каско“ за лек автомобил марка БМВ, рег. № ****, със срок на покритие 23.12.2016 г. – 13.12.2017 г. От приетата по делото съдебно-почеркова експертиза се установява, че подписът за застрахован не е положен от лицето Р.Б.Д.. Този факт обаче не води до извод за липса на валидно застрахователно правоотношение. В случая не е налице застраховане на чуждо имущество, а сключване на договор за застраховка без представителна власт. Съгласно задължителните тълкувателни разяснения, дадени в т. 2 от Тълкувателно решение № 5/12.12.2016 г. по тълк. д. № 5/2014 г. на Върховен касационен съд, ОСГТК, договор, сключен от лице, действало като представител, без да има представителна власт, е в състояние на висяща недействителност и не поражда целените с него правни последици. Същите настъпват, ако лицето, от името на което е сключен договорът, го потвърди съгласно чл. 42, ал.

2 ЗЗД. При липса на потвърждаване, на недействителността може да се позове само лицето, от името на което е сключен договорът или неговите универсални правоприемници. Следователно ответникът не би могъл да се позовава на чл. 42 ЗЗД, респ. да оспорва действителността на застрахователния договор с твърдение за ненадлежно представляване на страните по него, тъй като това възражение касае нарушение на чужди права /виж чл. 26, ал. 2 ГПК/. Следва да се посочи и че действията са потвърдени, вкл. с писмени изявления на застрахования.

Процесният застрахователен договор е влязъл в сила, доколкото е установено въз основа на заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, че застрахованият е заплатил четирите вноски от уговорената застрахователна премия. Застраховката на процесния лек 3 автомобил покрива риск пътнотранспортно произшествие, каквото се твърди да е налице в настоящия случай /видно от приложимите към договора ОУ – чл. 7/.

От показанията на свидетеля Р.Б.Д. и протокола за ПТП, както и всички останали документи по административнонаказателната преписка, се установява, че на 09.2.2017 г., около 14,00 ч ., в село Негован лек автомобил марка БМВ, рег. № ****, управляван от свидетеля, се движи по ул. „Васил Левски“ с посока към село Световрачане и попада в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно. От показанията на свидетеля, от протокола за ПТП и останалите документи по АНП /от които е видно, че мястото е посетено от органите на МВР/, от отправеното до ищеца уведомление за щета, както и от описа на ищеца и изготвените фотоснимки, се установява, че вследствие на ПТП са били увредени предна и задна леви гуми и джанти. Този извод се потвърждава и от заключението на съдебната автотехническа експертиза, неоспорена от страните в срока по чл. 200, ал. 3 ГПК, според което е налице причинна връзка между този механизъм и настъпилите вреди на автомобила.

Представените от ответника документи за ремонт на пътя не опровергават горния извод, доколкото се отнасят до един некратък период от време, предхождащ събитието, или след събитието, а протоколът за ПТП е съставен в деня на настъпването му.

Неоснователно е възражението за съпричиняване, релевирано от третото лице помагач, по което съдът следва да се произнесе /така : решение № 163/31.10.2013 г. по т. дело № 82/2012 г. на Второ ТО на ВКС/. Съобразно чл. 51, ал. 2 ЗЗД основание за намаляване на размера на отговорността на делинквента е, ако и пострадалият е допринесъл за настъпването на вредите.

Такова съпричиняване е налице, когато освен с поведението на делинквента увреждането се намира в пряка причинно-следствена връзка и с поведението на самия увреден. Съпричиняването има обективен характер, като от значение е единствено наличието на такава обективна причинно-следствена връзка, а е ирелевантно субективното отношение на пострадалия /т. 7 от ППВС № 17/18.11.1963 г./. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди. На първо място, релевираното от третото лице възражение е бланкетно – не са посочени никакви обстоятелства, на които се основава. Второ, по делото не се събраха доказателства, от които да се направи извод за наличие на съпричиняване.

Напротив, от показанията на свидетеля се установява, че автомобилът се е движил с позволена скорост, както и че дупката не е могла да бъде избегната, тъй като не е била видима – била е пълна с вода. Освен това, несигнализираните неравности на пътя не представляват предвидимо за водача на МПС препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, за да е налице задължение за водача да избира скоростта така, че да може да спре. Предвид изложеното съдът намира, че ПТП е настъпило единствено поради наличието на неравности на пътя.

От заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза и от представеното към исковата молба платежно нареждане се установява, че на 06.12.2017 г. ищецът е заплатил на застрахования обезщетение в размер на 577,26 лева.

4

Налице е следователно основание за възникване на регресното право, като в КЗ конкретно е предвидено, че обемът на суброгационното право включва правата на увредения по 49 ЗЗД срещу възложителя на работата.

Не се спори, че пътят, на който е реализираното произшествието, е общински път по смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата, поради което и на основание чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП задължен да осъществява дейностите по поддържането му е именно ответникът, който е и бил задължен съобразно чл. 13 ЗДвП да означи дупката с необходимите пътни знаци с оглед предупреждаване на участниците в движението. Общината като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП чрез своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението. В конкретния случай именно бездействието на последните по необезопасяването на пътя е довело и до неизпълнение на задължението по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди, свързани с неизпълнение на задълженията на неговите служители или други изпълнители. Ето защо, съдът намира, че ищецът има основание за суброгация в правата по чл. 49 ЗЗД на застрахования при него собственик на увреденото МПС срещу ответника.