Решение № 18 от 24.01.2022, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 18 гр. Дупница, 24.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ НО, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Страхил Н. Гошев при участието на секретаря Ива Д. Георгиева като разгледа докладваното от Страхил Н. Гошев Административно наказателно дело № 20211510201304 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) с № 21-0332-000769 от 05.10.2021 г., издадено от Началник група към ОДМВР-Кюстендил, РУ-Рила, с което на К. Д. МЛ., с адрес: гр. Б., ул.С., с ЕГН **********, на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 175, ал. 3 , пр. 1 ЗДвП са наложени административни наказания - “глоба” в размер на 200,00 лева, както и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 /шест/ месеца, за административно нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

НП е обжалвано в срок от санкционирания субект, като неправилно и незаконосъобразно. Твърдят се допуснати съществени процесуални нарушения, недоказаност и неправилно приложение на материалния закон. Иска се отмяна на обжалваното НП. В съдебно заседание жалбоподателят, чрез редовно упълномощен от него процесуален представител – адв. Ц. поддържат жалбата по направените в нея искания и възражения. Пледира за отмяна на НП.

Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален представител в съдебно заседание и взема становище за неоснователност на жалбата в съпроводителното писмо. Прави възражение за прекомерност на евентуално претендирания адвокатски хонорар.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното:

На 30.06.2021 г., около 08:40 часа, в с. Бараково, общ. Кочериново, по ул. „Христо Ботев“, с посока на движение към гр. Кочериново, жалбоподателят М. управлявал лек 1 автомобил „Опел Зафира“, с рег. № Е8493МХ, собственост на „САНДЕСК“ ООД, със седалище в с. Крупник, обл.Благоевград. Същият бил спрян за проверка от автопатрул на КАТ, РУ-Рила, съставен от свидетеля Р. и колегата му П.. След проверка на автомобила с РСОД било установено, че водачът управлява без валидна полица за сключена задължителна застраховка „ГО“. Водачът представил полица за такава застраховка с валидност към датата на проверката и за да направи допълнителна справка свидетелят се свързал със служител АНД към РУ-Дупница, който поради технически проблем не успял да извърши справка за статуса на МПС и сключената във връзка с неговото ползване застраховка „ГО“. Поради невъзможност да се установи изцяло информацията налична на РСОД водачът бил освободен от св. Р., като малко по-късно извършил с АНД въпросната справка и установил, че управлявания от жалбоподателя лек автомобил е със служебно прекратена регистрация от 20.04.2021 г., по реда на чл. 143, ал.10 от ЗДвП. Потърсил по телефона водача срещнали се в гр. Кочериново и жалбоподателят му представил новосключена застрахователна полица, като св. Р. искал да му състави още същия ден АУАН в негово присъствие и в присъствието на посочения св. П., акт за нарушение по чл. 140, ал.1, вр. с чл. 143, ал.10 от ЗДвП.

Жалбоподателят отказал да му бъде съставен АУАН на място, като казал, че след покана ще се яви лично и с адвокат за съставяне на такъв. По-късно, на 08.07.2021 г., св. Р. съставил в присъствието на свидетеля при извършване и установяване на нарушението – св. В.П.

АУАН от 08.07.2021 г., в отсъствие на жалбоподателят. Препис от акта бил връчен на нарушителя срещу подпис на 19.07.2021 г., като същият вписал възражения в акта.

Въз основа на този АУАН е издадено и обжалваното НП с № 21-0332-000769 от 05.10.2021 г., издадено от Началник група към ОДМВР-Кюстендил, РУ-Рила, с което на К.

Д. МЛ., с адрес: гр. Б., ул.С., с ЕГН **********, на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 175, ал.3 , пр. 1 ЗДвП са наложени административни наказания - “глоба” в размер на 200,00 лева, както и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 /шест/ месеца, за административно нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна квалификация по акта и наказателното постановление съвпадат по признаци.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитания в съдебното заседание свидетел Р.. Относими факти и обстоятелства съдът установява и въз основа на събраните по делото множество писмени доказателства, вкл. служебно исканите от съда и представени от ГФ и от АНО справки за прекратяване и статуса на регистрация на процесния лек автомобил, приобщени по реда на чл. 283 НПК.

Съдът кредитира изцяло показанията на разпитания свидетел, полицейски служител, тъй като изложеното от него в много голяма степен се подкрепя и от приложените по делото писмени документи. Показанията му не съдържат противоречия и са логични, последователни и ясни. Не са налице данни за някакви предходни влошени междуличностни отношения между свидетеля и жалбоподателя или каквато и да е друга причина за евентуална негова предубеденост или заинтересованост спрямо него.

При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна 2 следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок за обжалване по чл. 59, ал.2 ЗАНН и е насочена срещу обжалваем административнонаказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображения:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентни органи, които са надлежно упълномощени АУАН е съставен от младши автоконтрольор в съответствие с чл. 189, ал.1 ЗДВП и приложената заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи, а атакуваното НП е издадено от орган, надлежно упълномощен на основание чл. 189, ал.12 ЗДвП с т. 2.12 от същата заповед.

Съставеният АУАН и издаденото НП са съставени в предвидената от закона писмена форма, при спазване на установения ред и в сроковете по чл. 34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.

Спазена е и законово регламентираната процедура по съставянето и връчването им, като те съдържат почти всички изискуеми съобразно разпоредбите на чл. 42 ЗАНН и чл. 57 ЗАНН реквизити. В АУАН и НП не се съдържа в цялост необходимото описание на нарушението, доколкото единствено е споменато, че процесният лек автомобил е със служебно прекратена регистрация, на 20.04.2021 г., по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, след подадено заявление от ГФ към КАТ „ПП“, без да е конкретизирано от кого /кой орган/ и с какъв акт /вид и номер/ е постановено прекратяването на регистрацията. Липсата на тази конкретна и задължителна информация ограничава съществено правото на защита на санкционираното лице да оспори тези обстоятелства и съставлява допуснато съществено нарушение на административно производствените правила във фазата на административнонаказателното производство, което няма как да бъде санирано.

По нарушението на чл. 140, ал. 1, вр. с чл. 143, ал. 10 от ЗДвП от материалноправна страна следва да се отбележи следното:

Извън гореизложеното и на самостоятелно основание съдът намира наказателното постановление, предмет на настоящия съдебен контрол за материалноправно незаконосъобразно.

Съгласно текста на чл. 140. (1) (Доп. - ДВ, бр. 11 от 2017 г., в сила от 31.01.2017 г., изм., бр. 105 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) " По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на 3 размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата." По преписката не е приложен документ или друго доказателство за редовно връчено уведомление от АНО или от ГФ на водача, затова че преди и към датата на установяване на нарушението е управлявал процесното МПС след като същото е било със служебно прекратена по-рано регистрация. Съгласно чл. 143, ал.10 от ЗДвП " служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал.10 от Кодекса за застраховането, и се уведомява собственикът на пътното превозно средство." Тази процедура не е изпълнена от АНО спрямо жалбоподателят, който е само трето лице ползвател и не е собственик на процесното МПС. Налице са предвидени в закона две кумулативни предпоставки, от които в настоящия случай е налична само първата – получено уведомление изпратено от ГФ, но до АНО, като изцяло липсва втората – уведомяване на собственика на ППС.

Съдът намира, че наказващият орган не е събрал доказателства, не е посочил такива и дори не твърди, вкл. и в производството пред съда за това кога и по какъв начин е уведомил, на основание чл. 143, ал.10 от ЗДвП, собственика на това МПС посочен в АУАН и НП – „САНДЕСК“ ООД, със седалище в с. Крупник, че служебно е прекратена регистрацията на автомобила му, поради получено от АНО служебно уведомление от Гаранционен фонд по чл. 574, ал. 10 от КЗ. Нито в хода на административнонаказателното производство, нито в хода на съдебното следствие пред въззивната инстанция са събрани каквито и да било доказателства, жалбоподателят да е управлявал превозното средство със знанието, че управлява МПС, което е спряно от движение и в този смисъл не се установява субективната страна на нарушението. Изцяло в този смисъл относно задължителността на уведомяването от държавния орган е и отразеното в практиката на касационния съд - Решение № 193 от 23.09.2020 г. по к. адм. н. д. № 126 / 2020 г. на Административен съд – Кюстендил и Решение № 114 от 18.06.2020 г. по к. адм. н. д. № 103 / 2020 г. на Административен съд – Кюстендил, която се споделя и от настоящия съдебен състав. Всяко обратно разбиране едва ли не задължава всеки водач/собственик, който някога е пропуснал в миналото да заплати вноска по застраховката си гражданска отговорност или да поднови полицата си сам да проверява всеки път преди да управлява определен автомобил, дали същият не е служебно дерегистриран от някого, тайно от него, в системата на КАТ, което е абсурдно само по себе си.

Съгласно чл. 6 ал. 1 от ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Обстоятелството, че управляваният от жалбоподателя автомобил фигурира в масивите на контролните органи като служебно спрян от движение, не представлява факт, обосноваващ сам по себе си извод, че деянието съдържа всички обективни и субективни признаци на административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН и осъществява както от обективна, така и от субективна страна състав на административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Това е така, доколкото по аргумент 4 от чл. 7, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН административното нарушение е деяние, което следва да е извършено виновно, т.е когато е умишлено или непредпазливо. Санкционираното с обжалваното НП в точка 1-ва нарушение е формално такова, поради което е възможно същото да бъде извършено единствено при форма на вината – умисъл, но не и по непредпазливост. В конкретния случай не е доказано по никакъв, а още по-малко по безспорен начин, че жалбоподателят е допускал или че е знаел, че автомобилът, който е управлявал на процесната дата е със служебно прекратена по-рано регистрация. Още помалко е могъл да знае от коя дата, на какво основание и от кой точно административен орган е сторено това. Все информация, за която жалбоподателят като собственик е следвало да бъде надлежно и предварително уведомен, съгласно чл. 143, ал.10 от ЗДвП. Ето защо в конкретния случай съдът счита, че липсва проявена вина под формата на умисъл, от страна на жалбоподателя, т.е. деянието не е съставомерно от субективна страна. Няма обективно как той да е знаел, без да е уведомен, от коя точно дата и час контролният орган е бил сезиран и е предприел действия служебно да отбележи в автоматизираната си информационна система прекратяване на регистрацията на този автомобил. Напротив, както сочи и актосъставителят в с.з., водачът му е представил валидна на пръв поглед и в срок полица за застраховка „ГО“, като си е мислил, че осъществява друго по вид нарушение, такова по КЗ.