Решение № 46 от 10.02.2026, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. Казанлък, 10.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕЯН Г. ИЛИЕВ при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА ИВ. ГРОЗЕВА като разгледа докладваното от ДЕЯН Г. ИЛИЕВ Административно наказателно дело № 20255510200812 по описа за 2025 година Обжалвано е Наказателно постановление № НП-ПБЗН-СЗ-22 от 19.05.2025 г. на Началника на РС ПБЗН - К.. Жалбоподателят А. Д. П., недоволен от наложеното му наказание, моли съда да го отмени. Оспорва извършените нарушения, счита, че

НП е неправилно и незаконосъобразно.

В с.з. се явява лично, но жалбата му се поддържа от адв. П., която моли съда да отмени НП, алтернативно да приложи чл. 28 от ЗАНН.

Въззиваемата страна - Началника на РС ПБЗН – гл. инспектор С.Т. в с.з. счита, че жалбата е неоснователна и моли съда да потвърди НП.

Съдът, като извърши цялостна проверка на констативния акт (АУАН) и Наказателното постановление (НП), взе предвид становищата на страните, и прецени заедно и поотделно събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е частично основателна.

Административно-наказващият орган (АНО) е приел за установено, че на 24.04.2025 г. около 16.30 часа при извършване на проверка на осн. чл. 125, ал. 1, т. 1 от ЗМВР в обект спортна зала „А.П.“, находяща се в гр. К. на ул. „И.В.“ № **, вх. **, експлоатиран от „А.П.“ ЕООД, гр. К., проверяващият инспектор - св. Д. Д. установил, че жалбоподателят като ръководител на обекта е извършил следните нарушения:

1) по чл. 9, ал. 1, т. 1 от Наредба № 8121з-647 от 01.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите (Наредбата), за което 1 носи отговорност по чл. 6, ал. 1, т. 1 от Наредбата за това, че за обекта не са били разработени вътрешни правила (инструкции) за осигуряване на пожарна безопасност (ПБ) на територията на обекта;

2) по чл. 12, ал. 1 от Наредбата, за което носи отговорност по чл. 5, т. 1 от Наредбата за това, че изключването на електрическото захранване след приключване на работното време на обекта не се удостоверява в дневник по Приложение № 3 към чл. 12, ал. 1 от Наредбата;

3) по чл. 23, ал. 2, т. 1 от Наредбата, за което носи отговорност по чл. 5, т. 3 от Наредбата за това, че пожарогасителите не са били поставени на конзоли или стойки и не са били монтирани в шкафове; и

4) по чл. 14, ал. 2, т. 2 от Наредбата във връзка чл. 55, ал. 2, т .т. 2-5 от Наредба № Iз-1971 от 29.10.2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар, за което се отговорност по чл. 5, т. 2 от Наредбата.

Описаната фактическа обстановка се установява от АУАН № АУАН-ПБЗН-С327-12 от 30.04.2025 г., договор за наем, Разпореждане № ПР-ПБЗН-С32-7-44 от 30.04.2025 г., справка за проверени обекти и показанията на свидетелите Д. Д., В. М., Н.Н. и Н.Д., които кореспондират помежду си.

В с.з. фактическата обстановка не се оспорва от адв. П. и тя безспорно се потвърждава, както от писмените доказателства, така и от разпита на свидетелите, сред които са и такива, посочени от защитата на жалбоподателя. Например – св. Н.Н. установява, че всички нарушения, които са били констатирани, са били отстранени.

Следователно няма спор между страните по фактите и приложимите правни норми, но са налице възражения на адв. П., които се свеждат до:

Първо. Оспорване на компетентността на АНО да издаде НП поради субективно отношение – наказващият живеел в същата сграда и седмица по-рано нахлул в обекта със заплахи.

Второ, че при извършената проверка не станало ясно, кой е ръководителят на обекта и в този смисъл жалбоподателят като управител на дружеството, стопанисващо обекта, не е равнозначен на ръководител по чл. 265 от ЗМВР.

Съдът не споделя тези възражения.

1. Относно първото възражение.

С възражението на практика не се оспорва компетентността по закон на гл. инспектор Т. да издава НП, а по същество е за наличие на основания за отвод по чл. 51 от ЗАНН за издаване на конкретното НП.

От показанията на свидетелите Н. и Д. не се установява използваната формулировка на адв. П., че гл. инспектор Т. е нахлул в залата. От тези показания се 2 установява, че същият е влязъл в залата като цивилно лице, живущ в сградата във връзка с претенции за шум. Първият свидетел установява, че гл. инспектор Т. живеел на четвъртия етаж и казал на жалбоподателя, че не му харесва начина на отговаряне на жалбоподателя и щял да се разправя по др. начин. Вторият свидетел потвърждава думите на първия свидетел и допълва към казаното, че за тази работа имало проверки.

В с.з. гл. инспектор Т. не отрича, че живее на адреса, но отрича лично отношение. Доводите му са, че проверката е във връзка случай на пожар в дискотека в Република М. и това само било един от проверяваните обекти. Носел отговорност ако обекта не бил проверен. Освен това наложил минимални наказания, а актосъставителя с разпореждането за проверка е установил осем нарушения, но е съставил акт само за четири от тях.

Съдът приема тези доводи и не установява преднамерени действия.

Съдът не установява абсолютни основания за отвод по чл. 51, ал. 1, б. „а“ и б.

„б“ от ЗАНН. Възражението може да се разгледа единствено в хипотезата за наличие на особени отношения, които пораждат съмнения за безпристрастност. Такива отношения следва да имат траен характер и въобще следва да навеждат доводи, че наказващият орган използва служебното си положение за да навреди на засегнатото лице, въобще да го наказва за неизвършени нарушения.

Факт е обаче, че в с.з. не се оспорват нарушенията, а от св. Н. се установява, че след изпълнение на всички изисквания не е имало проверки, не е имало и др. претенции на гл. инспектор Т. в качеството му на живущ за шумна работа на обекта; наложените наказания са минимални и са само за четири деяния от констатираните в разпореждането за проверка; за периода от 26.03.2025 г. до 19.06.2025 г. са били проверени 17 обекта и проверяваният обект е само един от тях.

И най-сетне ако жалбоподателят е считал, че наказващия орган е бил предубеден, след съставяне на акта е имал право да му иска отвод на осн. чл. 51, ал. 3, т. 1 от ЗАНН, което не е сторено.

2) Относно второто възражение.

В с.з. не се спори, че жалбоподателят е управител на дружеството, стопанисващо обекта.

Съгласно чл. 5, ал. 1, т. 1 от Наредбата собствениците или ръководителите на обектите носят отговорност за създаване на организация за осигуряване на ПБ в обектите и спазване на изискванията на тази наредба.

Съгласно §1, т. 8 от ДР на Наредбата "ръководители" са лица, които изпълняват функции, свързани с ръководство или управление, или които представляват държавни органи, организации, юридически лица или физически лица.

От тези разпоредби може се направи извод, че ръководители са всички лица, 3 които фактически изпълняват ръководни функции, а не само тези по см. на ТЗ.

Ръководството ако не произтича от нормативен акт, може да произтича от нарочен акт за овластяване, от длъжностна характеристика при възлагане на трудови функции или чисто като фактически отношения.

От показанията на св. Н. се установява, че той нарича жалбоподателя шеф, което е достатъчно жалбоподателят да бъде определен за ръководител, още повече, че §1, т. 8 от ДР на Наредбата директно го сочи за ръководител, като управител, представляващ дружеството. Видно е, че дружеството „А.П.“ е еднолично и по силата на договор за наем е наемател на помещението. Освен това жалбоподателят е бил наказан с глоба по чл. 265, ал. 1 от ЗМВР като физическо лице – ръководител.

При правилно установената от АНО фактическа обстановка, изводът му, че жалбоподателят е нарушил чл. 9, ал. 1, т. 1; чл. 14, ал. 2, т. 2 и чл. 23, ал. 2, т. 1 от Наредбата, е правилен, а изводът му, че жалбоподателят е нарушил чл. 12, ал. 1 от Наредбата, е неправилен.

Разпоредбите на чл. 9, ал. 1, т. 1; чл. 14, ал. 2, т. 2 и чл. 23, ал. 2, т. 1 от Наредбата изискват издаване на вътрешни правила (инструкции) за осигуряване на пожаробезопасност, изпълнено аварийно осветление и поставяне на пожарогасителите на конзоли или стойки или се монтират в шкафове. За осъществяване на тези мероприятия по пожаробезопасност ръководителите носят отговорност съответно по чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, и по чл. 6, ал. 1, т. 1 от Наредбата.

Разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от Наредбата изисква дневник, в който се удостоверява изключването на захранването, но само за складови и производствени сгради, и това законодателно решение е логично, доколкото в тези сгради се използват машини или се съхраняват запалими вещи. В случая обаче проверяваният обект е спортна зала. Нещо повече със сключения договор за наем жалбоподателят е бил субективно уверен, че наема фитнес зала, която използва по предназначение, а не складово или производствено помещение, т.е липсва умисъл, който да ангажира отговорността му.

Следователно в тази част НП следва да се отмени.

За извършените нарушения по чл. 9, ал. 1, т. 1; чл. 14, ал. 2, т. 2 и чл. 23, ал. 2, т.

1 от Наредбата АНО е наложил минимални наказания – три глоби от по 200 лв. (102,26 €) по съответната санкционна норма на чл. 265, ал. 1 от ЗМВР, т.е. чл. 27 от ЗАНН при определяне на наказанието, е бил спазен.

Следователно в тази част НП следва да се потвърди.

Съдът обсъди възможността да приложи чл. 28 от ЗАНН по направеното алтернативно искане от защитника. Съдът съобрази, че констатираните нарушения са били отстранени, но и съобрази техния брой и обстоятелството, че за някои др.

4 констатирани нарушения с разпореждането актосъставителят не е започнал административнонаказателно производство. По тези съображения счита, че случаят не е маловажен.

При извършената служебна проверка на НП съдът не установи допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на НП и при съставяне на АУАН, водещи до отмяната на цялото НП.

Водим от горните мотиви съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № НП-ПБЗН-СЗ-22 от 19.05.2025 г. на Началника на РС ПБЗН – К. в частта му, с която на жалбоподателя А. Д. П. ЕГН ********** административни наказания три ГЛОБИ от по 102,26 € (200 лв.) – всяка по чл. 265, ал. 1 от ЗМВР за нарушения на чл. 9, ал. 1, т. 1; чл. 14, ал. 2, т. 2 и чл. 23, ал. 2, т. 1 от Наредба № 8121з-647 от 01.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите.

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № НП-ПБЗН-СЗ-22 от 19.05.2025 г. на Началника на РС ПБЗН – К. в частта му, с която на жалбоподателя е било наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 102,26 € (200 лв.) по чл. 265, ал. 1 от ЗМВР за нарушение чл. 12, ал. 1 от Наредба № 8121з-647 от 01.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Административен съд гр. Стара Загора.

Съдия при Районен съд – К.: _______________________

5