Определение № 260 от 22.07.2026, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 260 гр. Враца, 22.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселка Ц. Иванова

Членове:

Евгени Божидаров Ангелов

Мира Р. Джонева като разгледа докладваното от Евгени Божидаров Ангелов Въззивно частно наказателно дело № 20261400600350 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.270 ал.4 двадесет и втора НПК. вр. ал.3 НПК и глава

Образувано е по частна жалба, подадена на 17.06.2026 г. от подсъдимата В. М. Н. чрез защитника адв. Д. Д., против протоколно определение от 10.06.2026 г., отразено в Протокол рег. № 430/11.06.2026 г. по НОХД № 749/2023 г. на Районен съд – Враца, IV наказателен състав. С него е оставено без уважение искането за отмяна на наложената спрямо подсъдимата с определение от 30.10.2023 г. забрана за напускане пределите на Република България.

Районният съд е приел, че наказателното производство не е приключило и че представеният от защитата документ удостоверява единствено записан час за стоматологичен преглед в клиника в Република Турция. Съдът е посочил, че не са представени медицински документи за конкретно стоматологично заболяване, проведени изследвания, необходимост от лечение, неговата неотложност или обективна необходимост то да бъде осъществено в чужбина. Поради това е намерил, че не са налице основания нито за пълна отмяна на забраната, нито за временно разрешаване на напускането на страната.

В частната жалба се твърди, че определението е неправилно и 1 незаконосъобразно. Поддържа се, че забраната е продължила прекомерно дълго и е изпълнила предназначението си, тъй като съдебното следствие било приключило и предстояли единствено обясненията на подсъдимата и съдебните прения. Оспорва се преценката на представения документ от клиниката. Твърди се, че подсъдимата има право сама да избере къде да се лекува и че липсата на предварителни изследвания и установен стоматологичен статус не обезсилва документа за насрочения преглед. Иска се пълна отмяна на забраната, а при условията на евентуалност – разрешение подсъдимата да напусне страната за определен срок, за да проведе прегледа и лечението си.

Частната жалба е подадена в законния срок, от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на въззивен контрол съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна.

От материалите по делото се установява, че в съдебното заседание на 10.06.2026 г. защитата е представила пълномощно от 08.06.2026 г. за ангажирането на адв. Д. М. като втори защитник и документ от стоматологична клиника „Алиадент Левент“ в гр. Истанбул, издаден на 09.06.2026 г. Според документа подсъдимата има записан час за стоматологичен преглед на 15.06.2026 г. от 15.00 часа. В него не са посочени диагноза, установено стоматологично заболяване, предстоящо лечение, необходимите лечебни процедури или продължителността на евентуалния престой.

В същото заседание защитата е поискала отлагане на делото, за да бъдат подготвени обясненията на подсъдимата и защитната позиция и за да участва новоупълномощеният защитник. Искането е уважено и делото е отложено за 05.10.2026 г. Предвидено е и призоваването на неявил се свидетел. Следователно съдебното производство не е приключило. Не е постановено определение за приключване на съдебното следствие, не са дадени обяснения от подсъдимата и не са проведени съдебните прения.

Поради това твърдението в жалбата, че наказателното производство е приключило, не съответства на съдържанието на съдебния протокол.

Районният съд е посочил неточно процесуалното основание на произнасянето си – чл. 68 ал.6 във вр. с ал.5 НПК. Разпоредбата на чл.68 ал.5 НПК урежда съдебния контрол върху отказа на прокурора в досъдебното 2 производство. Когато делото вече се разглежда от съда, специалният процесуален ред е този по чл.270 ал.3 НПК, а постановеното определение подлежи на въззивен контрол съгласно ал. 4 на същата разпоредба. Тази неточност не налага отмяна на определението. Районният съд е бил компетентен да се произнесе, разгледал е искането в открито заседание с участие на страните и е постановил правилен краен резултат.

За пълната отмяна на забраната следва да може да се направи извод, че вече не съществува опасност подсъдимата да се укрие извън страната. В подкрепа на такъв извод не са представени нови обстоятелства. Неправилен е доводът, че прокуратурата е следвало да представи нови утежняващи данни, за да обоснове продължаването на забраната. В настоящото производство мярката не се налага за първи път, а се проверява дали основанията за нейното запазване са отпаднали. Липсата на нови утежняващи обстоятелства сама по себе си не установява отпадане на опасността от укриване.

Неоснователно е и твърдението, че забраната е изгубила предназначението си поради приключване на делото. Производството продължава и предстоят процесуални действия, включително такива с лично участие на подсъдимата. От налагането на забраната на 30.10.2023 г. до постановяването на обжалваното определение са изминали около две години и седем месеца, а не повече от четири години, както е заявено в първоинстанционното заседание. Продължителността на ограничението подлежи на преценка заедно с движението и стадия на делото, но сама по себе си не доказва, че необходимостта от мярката е отпаднала.

Не са налице основания и за временно разрешаване на напускането на страната. Дори документът от клиниката да бъде приет за автентичен, неговото съдържание удостоверява единствено час за първоначален стоматологичен преглед. Той не установява лечение. Не установява и конкретно заболяване, спешност, предписана интервенция или продължителност на престоя. Не са посочени и точни дати на заминаване и връщане. Поради това документът не позволява да се извърши обоснована преценка за действителната необходимост от пътуването и за срока, в който то би следвало да бъде разрешено.

Доводът на защитата, че стоматологичният статус може да бъде установен едва след прегледа, не променя този извод. Той потвърждава, че 3 към момента не е установено конкретно заболяване и не е назначено лечение.

Правото на подсъдимата сама да избере лечебното заведение не се оспорва.

Съдът не определя къде тя следва да се преглежда или лекува, а преценява дали представените доказателства обосновават изключение от действащата забрана за напускане на страната. Личният избор на клиника и финансовите съображения не заместват необходимостта от доказване на конкретна и актуална медицинска причина за пътуването.

Наред с това посоченият в документа преглед е бил насрочен за 15.06.2026 г., а частната жалба е подадена на 17.06.2026 г., след изтичането на тази дата. Поради това документът не може да обоснове разрешение за бъдещо напускане на страната за неопределен период. При възникване на нови обстоятелства и представяне на актуални медицински документи, конкретна дата и необходим период за пътуване подсъдимата не е лишена от възможността да направи ново искане пред първоинстанционния съд.

По изложените съображения крайният извод на районния съд е правилен. Неточно посоченото правно основание не се е отразило върху законосъобразността на отказа и се коригира с настоящите мотиви. Частната жалба следва да бъде оставена без уважение, а протоколното определение – потвърдено.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.345 ал.3 вр. чл.338 НПК, Окръжен съд – Враца

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно протоколното определение от 10.06.2026 г., отразено в Протокол рег. № 430/11.06.2026 г. по НОХД № 749/2023 г. на Районен съд – Враца, IV наказателен състав, с което е оставено без уважение искането на защитата на подсъдимата В. М. Н. за отмяна на наложената с определение от 30.10.2023 г. забрана за напускане пределите на Република България.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

4

1. _______________________

2. _______________________

5