Определение № 440 от 14.02.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 440 гр. София, 14.02.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20251000500304 по описа за 2025 година Производството е образувано по частна жалба на КОНПИ срещу определение № 25/02.01.2024г. на СГС, ГО, 28 състав, постановено по гр.д. № 15050/21г. , с което е оставена без уважение молбата й по реда на чл.248, ал.1 от ГПК.

Жалбоподателят излага, че атакуваното определение е неправилно, необосновано и противоречи на материалния закон и съдебната практика.

Сочи, че на основание чл.154, ал.3 от ЗОНПИ комисията е освободена от заплащане на държавна такса по производствата по отнемане на незаконно придобито имущество. Позовава се на чл.84, ал.1 от ГПК, според който държавата е освободена от заплащане на държавна такса, освен в изрично предвидените изключения. В практиката си ВКС е приел, че исковете на КОНПИ по същността си представляват публични държавни вземания.

Поддържа, че чл.159 от ЗОНПИ предвижда за неуредените от специалния закон въпроси да се прилагат разпоредбите на ГПК. В специалния закон е предвидено, че Комисията не заплаща държавна такса при предявяване на иска, то разпоредбата следва да се прилага с предимство пред общите. Дори и да се приложат общите разпоредби, то Комисията следва да бъде освободена от задължението за заплащане на държавна такса, предвид чл.84, ал.1 от ГПК и чл.162, ал.2 от ДОПК, която изчерпателно изброява публичните държавни вземания. Позовава се на практика на ВКС.

1

Затова моли въззивния съд да отмени атакуваното определение и постанови друго, с което да уважи молбата на КОНПИ по чл.248, ал.1 от ГПК.

Съдът, след като обсъди доводите на страните намира, че подадената частна жалба е допустима, като предявена в законоустановения преклузивен срок за обжалване по чл.275, ал.1 от ГПК, от легитимирана страна чрез валидно упълномощен процесуален представител и срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол.

За да постанови обжалваното определение СГС е приел, че няма основание да променя първоначалното си определение и КОНПИ дължи държавна такса при прекратяване на производството поради отказ от иска.

Обжалвания съдебен акт е валиден и допустим.

По правилността му.

Жалбоподателят поддържа, че не дължи заплащане на държавна такса при отхвърляне на иска или при прекратяване на делото поради отказ от същия. Според чл.154, ал.3 от ЗОНПИ, който е приложим закон, Комисията не внася държавна такса при подаване на исковата молба. Разпоредбата на чл.157, ал.2 от ЗОНПИ предвижда, че с решението се присъжда държавна такса и направените разноски в зависимост от изхода на спора. Т.е. възприето е правилото на чл.78 от ГПК. Комисията дължи заплащане на държавна такса при отхвърляне на иска, включително и когато производството е прекратено поради отказ от същия по реда на чл. 233 от ГПК. Комисията е публично държавно учреждение, но вземането, предмет на делото по ЗОНПИ, е частноправно. В производството по ЗОНПИ тя не брани интерес от по-висш порядък, тъй като не осъществява защита на публична държавна собственост и не претендира установени публични държавни вземания, а се явява процесуален субституент на държавата в производството по отнемане в нейна полза на имущество, което е придобито незаконно от частноправни субекти.

До неговото отнемане с влязло в сила решение, имащо конститутивно действие, това имущество няма публичноправен характер. / Опр. № 6028/20.12.2024г. по ч.гр.д. № 4863/24г., ВКС,

III г.о., Опр. №

1801/11.04.2024г. по ч.гр.д. № 323/24г., ВКС, III г.о., Опр. № 283823.01.2025г. по ч.гр.д. № 4904/24г., ВКС, III г.о., Опр. № 4954/31.10.2024г. по ч.гр.д. № 3785/24г., ВКС, III г.о., Опр. № 4274/26.09.2024г. по ч.гр.д. № 2782/24г., ВКС, III г.о./ Позоваването на практика по ЗОПДИППД/отм/ е неоснователно, 2 доколкото този закон не предвижда хипотеза, в която Комисията да дължи държавна такса, за разликата от последващата правна уредба с другите приети закони.

Неправилно е позоваването на чл.162, ал.2 от ДПОК, доколкото предмета на делото по ЗОНПИ не се обхваща от тази разпоредба.

Поради изложеното обжалваното определение потвърдено. следва да бъде

Частната жалба е неоснователна.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 25/02.01.2024г. на СГС, ГО, 28 състав, постановено по гр.д. № 15050/21г.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от съобщението до страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3