Решение № 255 от 09.07.2026, Районен съд - Козлодуй

РЕШЕНИЕ

№ 255 гр. Козлодуй, 09.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Адриана Г. Добрева при участието на секретаря Деница Ол. Лихарска като разгледа докладваното от Адриана Г. Добрева Гражданско дело № 20261440100683 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.

Образувано е по обективно съединени искове, предявени от Й. М. Р., ЕГН **********, чрез адв. М. С., срещу “Стик - Кредит” АД, ЕИК 202557159.

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) във връзка с чл. 22 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) за прогласяване нищожността на сключен между страните договор за потребителски кредит, както и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за връщане на сумата от 16.11 евро (след допуснато изменение на иска), платена без основание по същия договор, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба.

В исковата молба се твърди, че сключеният договор за кредит е нищожен, тъй като съдържа клауза за неустойка при непредоставяне на обезпечение, която по своята същност представлява скрита възнаградителна лихва. Тази сума не е включена в годишния процент на разходите (ГПР), което прави посочения в договора ГПР неточен и заблуждаващ и води до заобикаляне на императивното ограничение по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Поради недействителността на договора, платената от ищцата сума над чистата стойност на кредита се явява получена от ответника без основание и подлежи на връщане. Претендират разноски.

1

Ответникът „Стик - Кредит“ АД оспорва исковете. Твърди, че договорът е сключен валидно от разстояние, като на потребителя е предоставена цялата преддоговорна информация. Счита, че неустоечната клауза е действителна, не следва да се включва в ГПР и евентуалната нищожност не води до нищожност на целия договор съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД. Оспорва и размера на осъдителния иск. Оспорва претенцията на ищеца за разноски. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

Безспорно е установено, че между страните е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който на ищцата е отпусната сума в размер на 800 лева при ГПР 26.08 % и ГЛП – 23.4% за срок от 10 месеца. В договора е предвидено задължение за кредитополучателя в 3-дневен срок да предостави обезпечение (поръчител или банкова гаранция), а при неизпълнение на това задължение – да заплаща неустойка в размер на 0.9% от усвоената сума за всеки ден забава.

Не се спори, че ищеца е получила сумата по кредита и от отговора на ответника се установява, че е заплатила по него сумата от общо 831.50 лева.

ОТ ПРАВНА СТРАНА

По иска с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК Предявеният иск за прогласяване нищожността на договора за потребителски кредит е основателен.

Съгласно трайната съдебна практика, клауза за неустойка при непредоставяне на обезпечение, уговорена при условия, които правят изпълнението на задължението за обезпечаване практически невъзможно или прекомерно затруднено (като изключително краткия 3-дневен срок и множеството изисквания към поръчителя), е нищожна поради противоречие с добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. Такава клауза излиза извън присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, тъй като непредоставянето на обезпечение само по себе си не причинява на кредитора вреди, които да бъдат обезщетявани. Вместо това, тя служи като скрит механизъм за допълнително оскъпяване на кредита, 2 генерирайки сигурна печалба за кредитора, което я превръща в скрита възнаградителна лихва или такса. Този извод се подкрепя и от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.

Като разход, пряко свързан с договора за кредит и предварително известен на кредитора, тази скрита лихва е следвало да бъде включена в изчисляването на годишния процент на разходите (ГПР) съгласно дефиницията по чл. 19, ал. 1 от ЗПК. Невключването на този разход в ГПР води до посочване на неточна и заблуждаваща информация за потребителя относно реалната цена на кредита.

Съгласно константната практика на ВКС, неточното посочване на ГПР се приравнява на неговата липса. Липсата на ГПР в договора е нарушение на императивното изискване на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Съгласно специалната норма на чл. 22 от ЗПК, неспазването на това изискване води до недействителност (нищожност) на целия договор за потребителски кредит.

Възражението на ответника за приложение на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД (частична нищожност) е неоснователно. Разпоредбата на чл. 22 от ЗПК е специална и изрично предвижда като последица недействителност на целия договор, а не само на отделна негова клауза. Освен това, чрез тази конструкция се заобикаля и императивната забрана на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, която поставя таван на ГПР до пет пъти размера на законната лихва. Ако процесната неустойка бъде включена в ГПР, неговият размер би надхвърлил многократно този законов праг, което е допълнително основание за недействителност.

По изложените съображения, предявеният иск за прогласяване на нищожност на договора е основателен и следва да бъде уважен.

По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД Този иск също е основателен. Последиците от обявяването на договора за недействителен са уредени в специалната норма на чл. 23 от ЗПК. Съгласно нея, потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита (усвоената главница), но не дължи лихва или други разходи по кредита.

В настоящия случай чистата стойност на кредита е 800 лева. Ищцата е заплатила общо 831.50 лева. Следователно, сумата от 31.50 лева (16.11 евро след 01.01.2026 г.) е платена от ищцата и получена от ответника при начална липса на основание, тъй като договорът е нищожен. Тази сума подлежи на 3 връщане на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.

Предвид изложеното и втория осъдителен иск по чл. 55, ал.1 пр.1 от ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен в пълния му предявен размер от 16.11 евро, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

По разноските

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, включващи платена държавна такса за установителния иск в размер на 28.12 евро и адвокатско възнаграждение, съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК в размер на 300 евро.

Относно държавната такса за осъдителния иск, съдът съобразява практиката на Съда на Европейския съюз (Решение по съединени дела C-224/19 и C259/19), съгласно която процесуалните правила, включително тези за таксите и разноските, не трябва да създават значителна пречка, която да възпира потребителите да упражняват правото си на ефективен съдебен контрол върху потенциално неравноправни клаузи. В този смисъл, възлагането на държавна такса върху потребител за връщане на суми, платени по нищожен договор, би противоречало на принципа на ефективност на правото на ЕС.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖЕН на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл.

22 от ЗПК, сключения между Й. М. Р., ЕГН **********, и „Стик - Кредит” АД, ЕИК 202557159, договор за потребителски кредит, по който е издаден КИН 6765350237.

ОСЪЖДА „Стик - Кредит” АД, ЕИК 202557159, със седалище и адрес на управление гр. Шумен, пл. „Оборище“ № 13 Б, да заплати на Й. М. Р., ЕГН **********, с адрес в гр. Козлодуй, ........., на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, сумата от 16.11 евро, представляваща равностойността на 31.50 лева, платени без основание по обявения за нищожен договор за кредит, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 01.04.2026 г., до окончателното изплащане.

4

ОСЪЖДА „Стик - Кредит” АД, ЕИК 202557159, да заплати на Й. М. Р., ЕГН **********, направените по делото разноски в размер на 328.12 евро.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Враца в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Сумите са платими по банкова сметка на адв.С. приложена по делото, която да се съобщи на ответника като му се връчи с препис от решението.

Съдия при Районен съд – Козлодуй: _______________________ 5