Решение № 3780 от 11.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3780 гр. София, 11.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Г.ева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева като разгледа докладваното от Мариана Г.ева Въззивно гражданско дело № 20221100510747 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение от 22.07.2022г., постановено по гр.д. № 15382/2022г. на СРС, ГО, 177 състав, са уважени предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу К. А. Н., А. Г.

Н. и М. Г. Н. по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК обективно кумулативно и пасивно субективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуването на следните вземания: срещу К. А. Н. – за сумата от 906 лева, представляваща цена за доставена топлинна енергия за периода от 01.09.2018г. до 30.04.2020г. в топлоснабден имот, находящ се в гр. София, жк *******, ап. 70, ведно със законната лихва от 07.09.2021г. до окончателното изплащане; за сумата от 15, 70 лева - цена за услуга дялово разпределение за периода от 01.09.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва от 07.09.2021г. до окончателното изплащане; срещу А. Г. Н. – за сумата от 453 лева, представляваща цена за доставена топлинна енергия за периода от 01.09.2018г. до 30.04.2020г. в топлоснабден имот, находящ се в гр. София, жк *******, ап. 70, ведно със законната лихва от 07.09.2021г. до окончателното изплащане; за сумата от 7, 85 лева - цена за услуга дялово разпределение за периода от 01.09.2018г. до 1

30.04.2020г., ведно със законната лихва от 07.09.2021г. до окончателното изплащане и срещу М. Г. Н. - за сумата от 453 лева, представляваща цена за доставена топлинна енергия за периода от 01.09.2018г. до 30.04.2020г. в топлоснабден имот, находящ се в гр. София, жк *******, ап. 70, ведно със законната лихва от 07.09.2021г. до окончателното изплащане; за сумата от 7, 85 лева - цена за услуга дялово разпределение за периода от 01.09.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва от 07.09.2021г. до окончателното изплащане. Със същото решение са отхвърлени предявените искове за главница до пълните им размери като погасени по давност, както са отхвърлени изцяло исковете по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуване на вземане за обезщетение за забава в размер на законната мораторна лихва върху главницата за потребена топлинна енергия и за обезщетение за забава върху вземането за цена на услугата дялово разпределение.

Срещу решението, в частта, в която са уважени предявените срещу К.

А. Н. искове, е подадена въззивна жалба, в която са изложени оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционният съд изводи, както и за нарушение на материалния закон. Конкретно се поддържа необоснованост на изводите, че между страните по делото е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия. На първо място сочи, че не са ангажирани доказателства, че лицето И.Й. Н. е била собственик на топлоснабдения имот, респективно, че ответникът отговаря за задълженията в качеството му на законен наследник.

Счита, че приетият нотариален акт от 1974г. не може да установи релевантни към процесния период факти и обстоятелства. Дори и да се приеме, обаче, че К. Н. е придобил право на собственост върху имота въз основа на законово наследствено правоприемство, навежда доводи, че той не отговаря до размер на ½ част от вземането, а най-много до ¼. Аргументира становището си с обстоятелството, че от представения нотариален акт е видно, че имотът е придобит от две лица, а с оглед липсата на доказателства в обратния смисъл, следва да се приеме на основание чл. 30, ал. 2 от ЗС, че посочените две лица са придобили имота при равни квоти от по ½ ид. част. Сочи, че по делото не са представени доказателства, че другият съсобственик А. А. Н. е починал, поради което счита, че след смъртта си И. Н. е оставила в наследство ½ ид.

2 част от имота. Освен това нямало доказателства, че двамата приобритатели са били съпрузи, нито че А. Н. е починал преди И. Н.. Във въззивната жалба са изложени оплаквания и срещу правилността на изводите на първоинстанционния съд за наличие на основание за ангажиране на имуществената отговорност на ответника за вземането за цена на услугата дялово разпределение. Счита, че заплащането на тази услуга се дължи на фирмата за дялово разпределение, а не на топлопреносното предприятие. По тези съображения е направено искане за отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на друго, с което предявените искове да се отхвърлят в цялост.

Насрещната страна “Т.С.” ЕАД оспорва въззивната жалба като неоснователна. Счита първоинстанционното решение за правилно и обосновано, като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и в правилно приложение на относимите материално-правни норми. С оглед изложеното е направено искане за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната му част.

Трето т о лице-помагач "Т.С." ЕООД не изразява становище по постъпилата въззивна жалба.

Първоинстанционното решение, в частта, в която са уважени предявените искове срещу А. Г. Н. и М. Г. Н., е влязло в сила като необжалвано.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещните страни, приема следното:

Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1-во ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

3

Решението на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Правилно е прието от районния съд, че според нормата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на договорно правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител за продажба на топлинна енергия през процесния период; доставянето от ищеца и съответно използването от ответника на претендираното количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.

Договоръ т за търговска продажба на топлоенергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се счита за сключен с конклудентни действия. Според действащата от 05.03.2004г. и към настоящия момент разпоредба на чл. 150, ал.1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл.150, ал.2 от закона/.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ " клиенти на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни 4 правоотношения с ищцовото дружество. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване.

Ищцовото дружество претендира ангажиране на имуществената отговорност на ответниците при посочените квоти /конкретно по отношение на ответника К. Н. се претендира ½ част от вземането/ при заявени фактически твърдения за настъпило законово наследствено правоприемство.

За установяване на основанието на предявения иск е представен нотариален акт за собственост апартамент /жилище/ по чл. 55 г от ЗПИНМ с № 1473, дело № 73/1974г. от 29.03.1974г., с който И.Й. Н. и А. А. Н. са признати за собственици на следния недвижим имот: ап. № 70, находящ се в гр. София, жк “******* ет. 1. Като доказателство е прието и постановление за възлагане от 20.12.2019г., издадено по изпълнително дело № 20178630404110 по описа на ЧСИ С.Х., с което е наложена възбрана върху 4/6 ид. части от процесното жилище, собственост на И.Й. Н.. Посочените документи не са били оспорени в производството пред СРС. По делото не се твърди, нито се доказва от ответниците, чиято е доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 от ГПК, че приобритателите И. Н. и А. Н. са извършили разпоредителни сделки с имота преди началото на исковия период.

Ответникът К. Н. не е оспорил нито в исковото производство, нито във въззивното производство, твърдението за настъпило законово наследствено правоприемство по отношение на притежаваната от А. Н. квота в съсобствеността върху процесния имот. Индиция за това правоприемство е и обстоятелството, че ответникът не е оспорил и наличието на основание за откриване на партида при ищцовото дружество на негово име. По делото са представени изравнителни сметки за процесния период, видно от които в периода от 2018г. до 2020г. /процесният период/ ответникът К. Н. е вписан като титуляр на абонатен номер за процесния топлоснабден имот.

От приетото по делото удостоверение за наследници, издадено на 27.01.2021г. от СО, район Изгрев, се установява, че И.Й. Н. е починала на 19.02.2020г. като вдовица и е оставили наследници по закон – К. А. Н. /син/ и по право на заместване – А. Г. Н. и М. Г. Н. /деца на починалия на 20.08.2011г. син на наследодателката И. Н. – Г. А. Н./.

5

По изложените съображения се налага извод, че са налице предпоставките за ангажиране на имуществената отговорност на ответника К.

Н. за заплащане стойността на потребената за исковия период топлинна енергия при определената от първоинстанционния съд квота от 1/2, съответстваща на притежаваната част от наследството, останало в неговия патримониум като съвкупност от права и задължения след смъртта на И. Н.

/починала след края на исковия период/ и придобитата квота при условията на законово наследствено правоприемство от А. Н..

Между страните по делото не е спорно обостоятелството относно стойността на доставената за исковия период топлинна енергия. Ответникът нито твърди, нито доказва да е изпълнил задължението си за заплащане на с ъ щ а т а , поради което дължи присъдената с решението на първоинстанционния съд сума, представляваща непогасената по давност част от претендираното вземане.

По отношение на възражението, че ответникът не е пасивно легитимиран да отговаря по предявените искове за цена на услугата дялово разпределение, съдът намира следното:

Разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ регламентира, че разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е посочен в ЗЕ /чл. 139 - чл. 148/ . Топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.