Определение № 2524 от 01.09.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2524 гр. София, 01.09.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета годИ. в следния състав:

Председател: Тотка Калчева

Членове:

Галина Иванова

Диляна Господинова като разгледа докладваното от Галина Иванова Касационно търговско дело № 20258002901735 по описа за 2025 годИ. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Касационният жалбоподател ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД, гр. София, чрез адвокат И. Л., обжалва решение № 173 от 04.06.2025 г. по в.т.д. № 153/2025 г. на Апелативен съд . Пловдив, 2 граждански състав, в частта, с която е потвърдено решение № 416 от 28.11.2024 г. по т.д. № 149/2023 г. на Окръжен съд – Стара Загора, с което настоящият жалбоподател е осъден да заплати на „Мини Марица – Изток“ ЕАД, гр. Раднево сумата 444 087,35 лв., представляваща застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва, считано от 21.04.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата 108 138, 49 лв., представляваща обезщетение за забава върху дължимото застрахователно обезщетение по щета № 0110-600-00082020/23.04.2020 г. за периода 03.12.2020 г. – 13.04.2023 г.

В касационната жалба сочи основания по чл. 281, т. 3 от ГПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Твърди необоснованост на съдебното решение по отношение на извода, че липсва неизпълнение на задълженията на застрахованото лице за опазване на застрахованото имущество. Подробно мотивира, че работниците и 1 служителите, чрез които действа застрахованото лице, е следвало да спазят предвидените задължения в Правилник за вътрешния трудов ред и Инструкция за безопасност на труда при експлоатация, текущо поддържане и ремонт на гуменолентови транспортьори в „Мини Марица Изток“ ЕАД, както и Правилник за безопасността на труда при разработване на находка по открит начин, раздел I I I Общи задължения по безопасността на труда и текущия контрол.

Счита, че необосновано не е прието наличието на причинно-следствена връзка между вредоносния резултат и действията на работниците.

Необосновано не било прието, че е налице груба небрежност, проявена по време на работа със застрахованото имущество. Не била положена дължимата грижа от страна на работниците за предотвратяване настъпването на застрахователното събитие. Това било установено и от дисциплИ.рните наказания, при които застрахованото лице – работодател, било признало извършването на противоправни действия от страна на работниците, които са довели до настъпване на застрахователното събитие, увреждане на застрахованото имущество.

Било допуснато съществено процесуално нарушение, като не били обсъдени всички възражения на застрахователя при осъществяване на неговата защита в производството по делото.

Освен това неправилно не било възприето заключението на вещото лице.

Счита, че при приложение чл. 395, ал. 4 вр. с ал. 1 от КЗ, въззивният съд неправилно е преценил липсата на груба небрежност, изразена в действията на работниците, и право на застрахователя да откаже да заплати застрахователно обезщетение. Подробно обосновава наличието на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.

Моли да се отмени въззивното решение. Претендира разноски.

Позовава се на правното основание по чл.280, ал. 2, предл. 3 от ГПК, а именно, че според касатора обжалваното въззивно решение е очевидно неправилно.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т.1 от ГПК, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК поставя следните правни въпроси :

2

1.Въпрос относно необсъждането от въззивния съд в цялост на направените от касатора възражения и оспорвания относно наличие на груба небрежност, следствие на което са наложени дисциплИ.рни наказания от действията на работниците - служители на „Мини Марица - изток“ ЕАД гр. Раднево – противоречие с: решение № 348 от 11.10.2011 г. по гр.д. № 387/2010 г. на ВКС, IV гр.о.; решение № 108 от 25.06.2020г. по гр.д. 1538/2019г. на ВКС, IV гр.о.; решение № 348 от 11.10.2011 г. по гр.д.№ 387/2010 г. на ВКС, IV гр.о.; решенията по гр.д.№ 4075/2013 г., гр.д.№ 951/2011 г., гр.д.№ 2798/2014 г., гр.д.

№ 4417/2015 г., гр.д.№ 1577/2010 г. - всички на IV г.о. на ВКС; решение № 348 от 11.10.2011 г. по гр.д. № 387/2010 г. на ВКС; решение № 184 от 24.02.2016 г. по т.д. № 3092/ 2014 г. на ВКС, II т.о.; решение № 510 от 30.11.2010 г. на ВКС; решение № 57 от 01.08.2018 г. по т.д. № 1677/2017 г. на ВКС, I т.o.; тълкувателно решение № 88 от 12.09.1962 г. на ВС, ОСГК на ВС; решение № 280 от 05.11.2018 г. по т.д. № 659/2018 г. на ВКС, I I т.о.; решение № 92 от 07.09.2016 г. по т. д. № 185/2014 г. на ВКС, II т.о.

2.При наличие на дисциплИ.рно наказание във връзка с поведението на работник, което е в пряка причинно следствена връзка с настъпване на вредоносния резултат и размера на нанесените вреди, трябва ли да се намали дължимото застрахователно обезщетение съгласно правната разпоредба на чл.

396, ал. 2 от КЗ?

3.При наличие на осъществени нарушения на трудовата дисциплИ., изложени конкретно в прието по делото заключение на вещо лице, изготвено съгласно писмените доказателства по делото, както и неговата компетентност, образование и професионален опит, следва ли съдът да не го кредитира поради субективно мнение на вещото лице?

4.При назначена съдебна експертиза, която в постановеното решение не е кредитирана от съда поради субективна преценка на вещото лице, основано изцяло на неговия професионален опит, следва ли съдът да назначи повторна експертиза?

5.При установени дисциплИ.рни наказания, наложени от работодателя, във връзка с причинената вреда и настъпилия вредоносен резултат, следва ли да се определи степента на съпричиняване?

6.Представлява ли нарушението на трудовата дисциплИ., спрямо което е наложено дисциплИ.рно наказание, груба небрежност?

3

7.При направено възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, в алтернативност, следва ли съдът да се произнесе с крайния съдебен акт?

8.При направено възражение във връзка с груба небрежност и възражение за съпричиняване, длъжен ли е съдът да се произнесе по тях и да определи процентния размер на съпричиняването на размера вредоносния резултат?

9.Може ли съдът да дерогира правата на работодателя относно основанията и преценката за налагане на дисциплИ.рно наказание?

10.Съгласно събрания доказателствен материал (писмени документи и гласни доказателства), с който категорично се установява наложено дисциплИ.рно наказание, във връзка с нарушение на трудовите задължения на работник, които са довели до настъпване па застрахователното събитие, може ли съдът да не кредитира тези факти в своя съдебен акт и да установява нещо различно?

11.Непроизнасянето по поставен материалноправен въпрос, който е от значение за изхода на делото, представлява ли съществено процесуално нарушение при постановяване на въззивното решение и подлежи ли на ново преразглеждане?

По въпроси № 2-11 се твърди основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал. 1, т. 3 от ГПК.

Ответникът по касационната жалба „Мини Марица - Изток“ ЕАД, гр.

Раднево, чрез юрисконсулт З. К., оспорва подадената касационна жалба.

Излага подробни съображения, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Подадената касационна жалба е допустима, подадена в предвидения в чл.

283 от ГПК срок, от легитимирано да обжалва решението ли це, срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че по делото не било спорно, а и се установило от събраните доказателства, че между страните е бил сключен договор МТ35 от 24.01.2018 г., с предмет:

„Застраховане на имуществото на „Мини Марица - Изток“ ЕАД чрез сключване на имуществена застраховка“ - реф. № 111/2017 г. - ЗОП, обособена 4 позиция № - Застраховане на имуществото на клон рудник „Трояново-1“ и на основание същия е била издадена от ответника ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД застрахователна полица № 0110-600-2020-00009/20.01.2020 г., с начало 24.01.2020 г. до 23.01.2021 г.

Не било спорно между страните, че на 23.04.2020 г., в рудник „Трояново 1“, с. Трояново, около 7,05 ч, е настъпило застрахователно събитие, а именно:

„По време на работа на Гумено-лентов транспортьор 1111, с инв. № 272996, в района на участък „РТНК-1, парче релса с размери 1,30-1,40 попада в бункера на Задвижваща станция 1111 и нанася поражение на 3000 метра гумено платно В1800 ЕР 2500“. Установено е, че във възивната жалба не се съдържали възражения относно приетия в първоинстационното решение факт, че настъпилите от застрахователното събитие вреди се изразявали в разцепване на лентово платно тип В1800 ЕР 2500, с обща дължИ. 3100 м, по цялата дължИ. на лентата, с дълбочИ. около 14 мм и че същите са настъпили в пряка причинно-следствена връзка с попаднало в нея парче релса, с негабаритни размери, изкопани от роторен багер Rs 4000. Тези факти се установили и от събраните по делото гласни и писмени доказателства, в това число и от заключението на приетата пред първата инстанция СТЕ.

Не било спорно и се установило от събраните доказателства, че с уведомление изх. № Ж-01-255 от 25.04.2020 г., ищецът е уведомил ответното застрахователно дружество за настъпилото застрахователно събитие. При ответника била образувана щета № 0110-600-0008-2020, по която застрахователят е изплатил на ищеца застрахователно обезщетение в размер на 25 070,75лв. на 03.12.2020 г.

Въззивният съд е приел наличието на сключен договор за застраховка, без общи условия относно застраховане на имущество. Прието е, че договор МТ35 от 24.01.2018 г. е сключен между страните за срок от 3 г., представлявал застрахователен договор по см. на чл. 343 от КЗ. По силата на договор, застрахователното дружество било поело предоставяне при условията на договора услугата

„имуществено застраховане“, собственост на застраховащия „Мини Марица - Изток“ ЕАД, като страните се договорили, че изпълнителят, в качеството му на застраховател, поемал в полза на Възложителя, като застраховащ, риска от увреждане или погиване на имуществото на застраховащия, причинени от възникнали в срока на договора 5 застрахователни събития, посочени в Техническата спецификация на възложителя (Приложение №1 към договора), в т.ч. вреди, нанесени на сгради, съоръжения, машини, оборудване, транспортни средства без ДК №, ЖП транспортни средства, компютърна техника, стопански инвентар, активи в процес на изграждане, материали, продукция, незавършено производство, стоки и амбалаж, като при настъпването им застрахователят щял да заплати на застраховащия обезщетение за причинените в тези случаи вреди.

Според чл. 1, ал. 2 от договора, към същия не били приложими каквито и да било общи условия по застраховки, предлагани на пазара от застрахователя, като отношенията между страните се уреждали от договора, приложенията към него, издадените на основание и при условията на същия застрахователни полици, и приложимото право.

От Техническата спецификация на възложителя, неразделна част от договора, и подписаната въз основа на него застрахователна полица № 0110600-2020-00009 от 20.01.2020 г., със срок 24.01.2020-23.01.2021 г., като допълнителен риск Б5 са били посочени от страните: „аварийни събития при товарене, разтоварване и манипулиране на товари“, което определяло настъпилото застрахователно събитие като покрито по този риск, доколкото аварията е била настъпила при транспортиране на земни маси, иззети от Багер RS2000-143 от първи разкривен хоризонт, посредством система от ГЛТ (гумено-лентов транспортьор).

Във връзка с гореизложеното, апелативният състав е констатирал, че във въззивната жалба не са били налице възражения относно възникването и съществуването на твърдяното от ищеца застрахователно правоотношение, настъпването на процесното застрахователно събитие и покритието му като уговорен застрахователен риск от издадената от ответника въз основа на сключения между страните договор във формата на застрахователна полица.

Прието е, че спорно е наличието на основание за отказ за изплащане на застрахователно обезщетение, изцяло, както и в размер над вече изплатения извънсъдебно.