Определение № 2908 от 21.11.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2908 гр. София, 21.11.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Михаил Малчев като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно частно гражданско дело № 20231000503065 по описа за 2023 година

Съдебното производство е по реда на чл. 274 ал. 1 т. 2, вр. с чл. 248, ал.

3 ГПК.

Образувано е по частна жалба от 02.10.2023 г. на Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ), действаща чрез процесуалния си представител, срещу определение №265202/26.09.2023 г. по гр. д. №2306/2021 г. по описа на СГС, ГО, I-26 с-в, с което ищецът КПКОНПИ е осъден да заплати в полза на бюджета на съда държавна такса в размер на 167 404,60 лв.

В частната жалбата се поддържа, че така постановеното определение е неправилно. Изтъкват се съображения, че СГС незаконосъобразно е приел, че КПКОНПИ дължи държавна такса за разглежданото производство. Заявява се, че ищецът и частен жалбоподател в настоящото производство е освободен от заплащането на държавна такса по производствата за отнемане на незаконно придобито имущество. Това обстоятелство е предвидено на първо място в разпоредбата на чл. 154, ал. 3 ЗПКОНПИ. На следващо място, в разпоредбата на чл. 84, ал. 1 ГПК, българският законодател изрично е предвидил, че държавата се освобождава от плащането на държавна такса, освен в случаите, когато предмет на спор са частни държавни вземания и права върху вещи частна държавна собственост. Производството за отнемане на незаконно придобито имущество, както по реда на ЗОПДНПИ (отм.), така и по ЗПКОНПИ, не попада в някое от тези изключения, в които се заплаща държавна такса по граждански дела. В този смисъл се посочват мотиви на съдебни решения, постановени от ВКС, САС, СГС и други окръжни съдилища. Моли се определението да бъде отменено, като КПКОНПИ бъде освободена от задължението за заплащане на държавна такса.

Предмет на настоящото въззивно частно производство е и частна жалба от 05.10.2023 г. на КПКОНПИ, действаща чрез процесуалния си 1 представител, срещу определение №265252/29.09.2023 г. по гр. д.

№2306/2021 г. по описа на СГС, ГО, I-26 с-в, с което ищецът КПКОНПИ е осъден да заплати на ответниците И. Д. Н., ЕГН ********** и „ИН 12“ ЕООД, ЕИК 175265070, сторени по делото разноски на основание чл. 78, ал. 4 ГПК в общ размер на 73 426 лв.

В частната жалбата от 05.10.2023 г. се поддържа, че претенцията на ответниците за разноски (адвокатско възнаграждение) противоречи на морала и представлява злоупотреба с права. Присъденият размер не съответства на минималната и средната заплата в сектора за юридически услуги. Също така не съответства на минималния размер съгласно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата). Изтъква се, че поведението на ищеца в процеса било добросъвестно, тъй като се бил отказал от предявените искове веднага след постановяването на Тълкувателно решение № 4/2021 от 18.05.2023 г. Освен това се заявява, че ответниците са можели да представят на КПКОНПИ съответните доказателства в хода на административното производство, като не представянето им е станало причина за предявяване на иск срещу тях пред съда. Моли се на основание чл.

248 ГПК да бъдат намалени присъдените в полза на ответниците разноски като прекомерни.

Ответниците по частната жалба от 05.10.2023 г. - И. Д. Н. и „ИН 12“ ЕООД, действащи чрез процесуалния си представител, са депозирали в установения от закона срок отговор. В него се излагат съображения за неоснователност на частната жалба.

Софийският апелативен съд като съобрази твърденията на страните, както и представените по делото доказателства, намира за установено следното:

Частните жалби, съответно от 02.10.2023 г. и 05.10.2023 г., са подадени в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от заинтересована страна, срещу подлежащи на обжалване актове, поради което са допустими.

С влязло в сила на 22.09.2023 г. определение производството по делото пред СГС е прекратено на основание чл. 233 ГПК поради отказ на КПКОНПИ от предявените искове срещу И. Д. Н. и „ИН 12“ ЕООД за отнемане в полза на държавата на имущество на обща стойност 4 185 165 лв. Към молбата за отказ от предявените искове е приложено решение от 05.09.2023 г. на КПКОНПИ. В това решение се посочва, че повторният правен анализ на доказателствата е установил, че няма установено несъответствие в доходите на И. Д. Н., поради което КПКОНПИ следва да се откаже от предявените искове и да поиска отмяна на наложените обезпечителни мерки.

Няма спор между страните, че цената на предявените срещу ответниците искове е в размер на 4 185 165 лв.

С процесното определение от 26.09.2023 г. СГС е констатирал, че ищецът е бил освободен от първоначалното внасяне на държавна такса, но по аргумент от чл. 157, ал. 2 ЗПКОНПИ същият следва да бъде осъден да заплати съответната държавна такса в размер на 4% върху материалния интерес, която се дължи и при десезирането на съда по реда на чл. 233 ГПК.

2

След прекратяването на производство пред СГС от ответниците е постъпила молба вх.№ 285217/12.09.2023 г. за допълване на определението, с което съдът е прекратил производството по делото в частта за разноските. С тази молба се иска на ответниците бъдат присъди неправените от тях в производството разноски, вкл. и разноските в производството по налагане на обезпечение на бъдещ иск. Към молбата е приложен списък, съгласно който се претендират: заплатено адвокатско възнаграждение в обезпечителното производство в размер на 24 000 лв., държавна такса за обжалване – 45 лв., заплатено адвокатско възнаграждение за исковото производство пред СГС в размер на 48 000 лв. и депозит за експертиза в размер на 1381 лв.

Ищецът е депозирал становище по молбата, вх.№ 286323/28.09.2023г. , в която оспорва размера на претендираното адвокатско възнаграждение като прекомерен и моли съда да го намали.

С процесното определение от 29.09.2023 г. СГС е приел молбата по чл.

248 ГПК за основателна, като е допълнил определението си от 07.09.2023 г. по гр. д.№ 2306/21г. на СГС, I-26 с-в и е осъдил Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество да заплати на ответниците И. Д. Н. и „Ин 12“ ЕООДна основание чл. 78, ал. 4 ГПК разноски по делото в размер на 73 426 лв.

По основателността на частната жалба от 02.10.2023 г.:

С обжалваното определение СГС основателно е приел, че ищецът КПКОНПИ следва да внесе дължимите за производството държавни такси с оглед изхода от делото – отказ от исковете, на основание чл. 157, ал. 2 ЗПКОНПИ. Последната разпоредба е идентична на разпоредбата на чл. 78, ал.

2 от ЗОПДНПИ (отм.). Съгласно цитираната разпоредба, с решението си съдът присъжда държавната такса и разноските в зависимост от изхода на делото. Специалният закон не съдържа норми, обосноваващи освобождаване на някоя от страните по това производство от заплащане на държавни такси.

Държавната такса е плащане в полза на държавния бюджет от конкретно физическо или юридическо лице заради това, че е предизвикало действието на държавен орган в свой интерес или му е предоставена исканата услуга.

Съдебната такса има и възпиращ ефект за ограничаване на напълно неоснователните искания, като това се отнася и за случаите, когато страна по делото е държавата или неин процесуален субституент, както е в настоящия случай.

Неоснователен е доводът на частния жалбоподател, че Комисията е освободена от заплащане на държавна такса по силата на чл. 84, т. 1 ГПК.

КОПКОНПИ е публично държавно учреждение, но вземането, предмет на делото по исковете на ЗПКОНПИ, е частноправно. В тази насока следва да се съобрази и изразеното в решение № 3/08.07.2008 г. по конст. д. № 3/2008 г. на КС на РБ, че законодателната преценка за освобождаване от заплащане на държавни такси на основание чл. 84 ГПК се определя не от вида правен субект, а от характера на правото, чиято защита се търси. Държавата и държавните учреждения не дължат държавна такса, когато се защитават интереси от по-висш порядък, каквато е защитата на публичната държавна 3 собственост и публичните държавни вземания. В производството по ЗПКОНПИ Комисията не брани такива интереси, а се явява процесуален субституент на държавата. Доколкото нищо друго не е предвидено, КПКОНПИ дължи заплащане на държавните такси по делото, предвид изхода му съгласно чл. 157, ал. 2 ЗПКОНПИ. Няма основание Комисията да се счита освободена от това задължение съгласно чл. 84, т. 1 ГПК.

Разпоредбата на чл. 157 ЗПКОНПИ е идентична с разпоредбата на чл.78 ЗОПДНПИ /отм./ и разрешението не може да бъде различно. За разлика от ЗОПДИППД (отм.), следващите два закона – ЗОПДНПИ (отм.) и ЗПКОНПИ, предвиждат, че държавна такса се дължи и от Комисията. В този смисъл е практиката на ВКС, обективирана в определение № 13/ 12.01.2021 г. по ч. гр. д.№ 3107/ 2020 г., IV г.о.; определение № 2366 от 3.08.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4777/2022 г., III г.о. и др., която се споделя от настоящия съдебен състав. За пълнота следва да се добави, че изтъкването от Комисията на постановени окончателни съдебни решения, в които е пропуснато събирането на дължимата от ищеца държавна такса, не обосновават установена практика на ВКС. Съгласно установената практика на ВКС (определение № 13 от 12.01.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3107/2020 г., IV г. о., ГК; решение № 54 от 13.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4866/2016 г., IV г. о., ГК; решение № 147 от 16.09.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1998/2018 г., IV г. о., ГК; решение № 191 от 15.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4768/2019 г., IV г. о. и др.) на основание чл. 157, ал. 2 ЗПКОНПИ /идентичен на чл. 78, ал. 2 ЗОПДНПИ (отм.)/ при отхвърляне на исковете на Комисията, се присъжда дължимата държавна такса по делото. От нормата на чл. 154, ал. 3 ЗПКОНПИ следва, че при завеждане на иска държавната такса не се внася, а не че такава такса не се дължи от ищеца, нито че съдът е освободен от задължението да я събере в полза на бюджета на съдебната власт в случай, че искът е неоснователен или е извършен отказ от него. Касае се за изключение от общото правило, че държавната такса се внася предварително.

Процесното определение на СГС от 26.09.2023 г. е постановено в същия смисъл, поради което е правилно и следва да бъде потвърдено.

По основателността на частната жалба от 05.10.2023 г.:

Неоснователно е възражението на частния жалбоподател, че присъденият от СГС в полза на ответниците размер на заплатено адвокатско възнаграждение е прекомерен, т.е. над минималните размери, предвидени в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Минималният размер към 2020 г., когаго е сключен договорът за правна помощ, на адвокатското възнаграждение за исковото производство при тази цена на иска по чл. 7, ал. 2, т. 6 от Наредбата, в приложимата редакция, е 21 530 лв. плюс 1 % за горницата над 1 000 000 лв. или 51 381.65 лв. без ДДС. За обезпечигелното производство минималният адвокатски хонорар по Наредбата, в редакцията й към 2020 г., е в размер на 32 455.82 лв. без ДДС. Ето защо претендираният и заплатен от ответниците адвокатски хонорар не е прекомерен по размер, като същият е по-нисък от минималния. Липсва законово основание адвокатският хонорар по съдебните производства по реда на ЗПКОНПИ да бъде намаляван в по-нисък размер от 4 минималния, предвиден в Наредба № 1/2004 г.

В разглеждания случай липса поведение от страна на И. Д. Н. и „ИН 12“ ЕООД, което да представлява злоупотреба с права или което да може да бъде определено като недобросъвестно. Поради това липсва основание да бъде отказано присъждането на съдебни разноски в полза на ответниците съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК. Недоказани са твърденията на Комисията, че ответниците, поради непредставяне на съответни документи, са дали повод за предявяване на исковете срещу тях. Изтъкната от самата Комисия причина за отказа от исковете е, че от събраните по делото доказателствата не се установява несъответствие в доходите на И. Д. Н..

След също така да бъде посочено, че отговорността за разноски е безвиновна. Ето защо съдът няма задължение да събира доказателства относно добросъвестността на страната, претендираща разноски, респективно за недобросъвестността на другата страна, произнасяйки се за дължимите съдебни разноски в исковото производство. Освен това в случая писмените доказателства за платения хонорар са представени по делото пред СГС в с.з. на 13.12.2022 г., т. е. преди ищецът да е депозирал молба за отказ от исковете и преди да бъде постановено Тълкувателно решение № 4/2021 от 18.05.2023 г.