Определение № 25530 от 12.12.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25530 гр. София, 12.12.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Е, в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Весела Т. Аврамова като разгледа докладваното от Мария Г. Шейтанова Въззивно частно гражданско дело № 20251100511553 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 274 – 279, вр. чл. 413, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по частна жалба от 30.04.2025 г. на заявителя “Стик Кредит“ АД срещу съдържащото се в Заповед за изпълнение № 10881/11.04.2025 г. по гр.д. № 14 315/2025 г. по описа на СРС разпореждане, с което е отхвърлено искането на заявителя да му бъдат присъдени допълнително 108,01 лв. – разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

Жалбоподателят заявител счита, че неправилно СРС, още при издаването на заповедта, служебно, е намалил претендираното възнаграждение за подаване на заявлението от претендирания размер от 240 лв. с ДДС на 50 лв. Обосновава се, че предвид частичното уважаване на заявлението СРС е следвало да присъди на заявителя възнаграждение по съразмерност в размер на 136,44 лв. вместо определените 28,43 лв.; или неприсъдена е останала разлика от 108,01 лв. На следващо място сочи и че дължимата дт е в размер на 14,21 лв.

Съдът, след като обсъди доводите на жалбоподателите и данните по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена от легитимирано лице, а именно заявител в производството. Същата е насочена против подлежащ на обжалване по реда на чл. 413 ГПК акт, подадена е в срок, внесена е дължимата държавна такса, поради което се явява допустима.

Съгласно т. 7 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК по въпроса за приложимостта на чл. 248 ГПК в заповедното производство следва да бъдат разграничени хипотезата, при която заповедният съд изобщо не се е произнесъл по искането за разноски, от тази, при която произнасянето му е погрешно - т. е. несъобразено с правилата на чл. 78 ГПК, включително когато не са присъдени всички направени разноски в полза на страната, която има право на такива. В последния случай заинтересуваната страна разполага с изрично уредената в 1 чл. 413, ал. 1 ГПК възможност да подаде частна жалба срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските.

В случая заявителят твърди, че при издаване на заповедта не са му присъдени всички , поради което молбата по чл. 248 ГПК от 30.04.2025 г. следва да се възприема като частна жалба, вкл. съгласно уточнението от 07.10.2025 г. /след дадени указания на СГС по ч.гр.д. № 9379/2025 г., по което дело е обезсилено определение по чл. 248 ГПК с номер 2887/06.07.2025 г. по заповедното дело/.

Правилно частна жалба вх. № 152130/30.04.2025 г., уточнена с молба вх. № 325619/07.10.2025 г. по чл. 413, ал. 1 ГПК, подадена от заявителя против заповедта за изпълнение в частта относно разноските, е била администрирана. Жалбата е подадена от заявителя в едноседмичен срок от узнаване за служебното намаляване на адвокатското възнаграждение – връчено разпореждане № 60797/11.04.2025 г. Също така според т. 12 от ТР частната жалба по чл. 413, ал. 1 ГПК не се администрира докато е висящо производство по чл. 422 ГПК, понеже съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. В случая обаче заповедта за изпълнение е връчена на длъжника Б.Б. на 23.08.2025 г. чрез работодател и не е постъпило възражение. Според Тълкувателното решение частната жалба се администрира и се разглежда от въззивния съд, ако в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК не е подадено възражение ил и при оттегляне на възражението по чл. 414, ал. 1 ГПК.

Настоящият състав намира, че разгледана по същество частната жалба е частично основателна.

Подадено е заявление вх. № 86704/12.03.2025 г. от “Стик Кредит“ АД против длъжника Б.Б. за издаване на заповед за изпълнение за суми по договор за кредит.

Със Заповед за изпълнение № 10881/11.04.2025 г. по гр.д. № 14 315/2025 г. по описа на СРС съдът е уважил частично заявлението, като с разпореждане № 60797/11.04.2025 г. заявлението е отхвърлено частично за сумата от 850,02 лв. – неустойка за непредставяне на обезпечение.

Съгласно мотивите на разпореждане № 60797/11.04.2025 г. то СРС при издаване на заповедта е намалил служебно, без постъпване на възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК от длъжника, още преди връчване на заповедта за изпълнение и наличие на яснота дали ще бъде подадено възражение или не, претендираното от заявителя адвокатско възнаграждение като прекомерно. Заявителят претендира възнаграждение за подаване на заявлението за суми в общ размер от 1970,04 лв. в размер на 240 лв. с вкл. ДДС.

Видно от двустранно подписан договор за правна защита и съдействие от 22.01.2025 г., фактура № 861/26.02.2025 г., опис и преводно нареждане, то за подаване на заявление вх. № 86704/12.03.2025 г. са уговорени и действително заплатени 240 лв. с вкл. ДДС.

ЗИ е връчена на длъжника и той не е възразил срещу нея, не е сторено и възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Настоящият състав намира, че неправилно съдът при издаване на заповедта е намалил служебно, без постъпване на възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК от длъжника, още преди връчване на заповедта за изпълнение и наличие на яснота дали ще бъде 2 подадено възражение или не, претендираното от заявителя възнаграждение именно като прекомерно от 240 лв. на 50 лв.

Съгласно т. 12 от горепосоченото ТР съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. В това производство /исковото/ съдът следва да разгледа възраженията на страните за неправилно изчисляване на разноските от съда в заповедното производство, искането на ответника за присъждане на разноски за заповедното производство и възраженията п о чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК намаляването на възнаграждението се прави по възражение на насрещната страна, каквото преди връчване на заповедта не е постъпило.

Според т. 5 и т. 10 “в“ от ТР при всички случаи съдът следва да приеме, че е налице възражение срещу цялото задължение, след като е попълнен образец по чл. 414 ГПК - възражение е налице винаги, когато е попълнен и подаден в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК съответният образец. С ТР обаче е внесена яснота относно възможността на длъжника да възрази единствено относно разноските по заповедта. С т. 10 “в„ се преодоля съществуващата преди това практика при оспорване единствено на разноските да се дават указания за иск по чл. 422 ГПК. Разяснено е, че разноските в заповедното производство представляват последица от уважаване на заявлението и са изрично разграничени от задължението на длъжника в съдържанието на заповедта за изпълнение. Прието е, че при оспорване само на присъдените със заповедта за изпълнение суми за заплащане на разноски не е налице същинско възражение по чл.

414, ал. 1 ГПК. Длъжникът има право да обжалва заповедта по чл. 413, ал. 1 ГПК. Ако кредиторът е получил изпълнение на вземането, но не и на разноските по заповедта за изпълнение в периода след подаване на заявлението и при депозирано възражение от длъжника, интересът от предявяване на иск за съществуване на вземането е отпаднал.

В тази хипотеза кредиторът може да поиска издаване на изпълнителен лист по заповедта за изпълнение само в частта за разноските, като се позове на извършеното от длъжника плащане.

При несъгласие на длъжника с разноските то той следва да възрази, като вече не съществува възможност да се води производство по чл. 422 ГПК единствено относно разноските. По този начин интересът на длъжника е защитен от ненужно натрупване на нови разноски. Той може да възрази единствено относно разноските и да получи произнасяне относно разноските, начина на определянето им и възражението си по чл. 78, ал. 5 ГПК без водене на иск и натрупване на нови разноски.

Съгласно ТР разпоредбите на чл. 247, чл. 250 и чл. 251 ГПК намират приложение в заповедното производство. Също така длъжникът има право на частна жалба по чл.

413, ал. 1 ГПК, която може да се съдържа и в бланката за възражение.

Съгл. чл. 411, ал. 2 ГПК заявлението подлежи на отхвърляне при противоречие със закона или с добрите нрави или когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това, които хипотези се отнасят до претендираните вземания в случая по договора за кредит.

Прието е в чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, че указания за иск се дават и когато 3 заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което възможността за длъжника да възрази относно разноските не е препятствана дори и при ненамирането му на адреса. Дължимостта на разноските и точният им размер се определя с решението по спора при воден иск по чл. 422 ГПК.

В случая предвид намаляването на възнаграждението още преди връчване на заповедта на длъжника, то допълването на заповедта за изпълнение подлежи на отделно връчване на длъжника.

Уговорено и заплатено е възнаграждение от 240 лв. с ДДС /при претендирано вземане от общо 1970,04 лв./ и съразмерно с уважената част от заявлението се дължат 136,44 лв. СРС е определил неправилно 28,43 лв., като дължима е и горницата до 136,44 лв. или това са 108,01 лв. – допълнително разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

Неоснователна е жалбата в частта относно разноските за дт. Правилно и по съразмерност са присъдени 22,40 лв., а положението на жалбоподателя не може да бъде влошавано. При претендирано вземане от 1970,04 лв., уважена претенция от 1120,02 лв. и заплатена дт от 39,40 лв. се дължат пропорционално именно 22,39 лв. разноски за дт.

Така мотивиран на осн. чл. 413, ал. 1 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Заповед за изпълнение № 10881/11.04.2025 г. по гр.д. № 14 315/2025 г. по описа на СРС, 175 състав, В ЧАСТТА относно разноските, с която е оставено без уважение искането на заявителя “Стик Кредит“ АД за издаване на заповед за изпълнение за разноски в размер на допълнително 108,01 лв., представляващи адвокатски хонорар, и вместо това постановява:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК в полза на “Стик - Кредит“ АД за заплащане на сумата от 108,01 лв., представляваща направени в заповедното производство допълнително разноски за адвокатско възнаграждение.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 152130/30.04.2025 г., уточнена с молба вх. № 325619/07.10.2025 г. по чл. 413, ал. 1 ГПК в останалата й част.

ВРЪЩА делото на СРС за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 410 ГПК съобразно настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

4

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5