Решение № 1389 от 06.12.2021, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1389 гр. ***, 06.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Светла Илм. Замфирова при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от Светла Илм. Замфирова Гражданско дело № 20214430100878 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по подадена искова молба от ***** АД ***, чрез ***, Тел ***, против В.П. ***, ЕГН ********** от ***, с цена на иска 1 034.27 лева, с посочено правно основание чл. 415 от ГПК. Претендират се направените по делото разноски.

Ответникът в законоустановения едномесечен срок не е подал отговор на исковата молба и не е взел становище по предявените искове. Редовно призован, не се е явил в съдебно заседание, като не е направил искане делото да се гледа в негово отсъствие.

Пълномощникът на ищеца е направил искане за постановяване неприсъствено решение против ответника.

Съдът намира, че в случая са налице предпоставките на чл. 238 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, тъй като ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие и ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение 1 против ответника. Освен това, съгласно изискванията на чл. 239 от ГПК, на ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание; искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, поради което съдът постановява настоящото решение, което се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение. Исковата претенция следва да бъде уважена .

На основание чл. 239, ал. 2 от ГПК решението не се мотивира.

На основание чл. 78, ал.1 от ГПК, на ищцовото дружество следва да се присъдят разноските по делото.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

На основание чл. 415, ал. 1 , т. 2, вр. с чл.422 от ГПК, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че съществува вземането на *** АД, ***, съдебен адрес г*** *** чрез ***, от В. П. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, общ. ***, произтичащо от Договор № *** LD - R - 008530 / 03. 08. 2017 г. за потребителски кредит, което към 21.12.2018 г. е в размер на 1 034.27 лева / хиляда тридесет и четири лева и двадесет и седем стотинки / и представлява:

- просрочена главница – 799 лева;

- просрочени договорна лихва - 67.38 лева, за периода от 03.09.2017г. до 03.08.2018г. наказателна лихва - 167.89 лева, за периода от 03.09.2017 г. до 20.12.2018г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 21.12.2018 г. до пълното изплащане на задълженията.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 о т ГПК, В.П. ***, ЕГН **********, от ***,

ДА ЗАПЛАТИ на ***** АД, ***, съдебен адрес гр. ***л. *** № 5, чрез юрк. *** Банкова, сумата общо в размер на 200 лв, представляваща направените в исковото и заповедното производство разноски за ДТ и юрисконсултско възнаграждение.

2

Решението не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – ***: _______________________ 3