Определение № 7898 от 05.04.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 7898 гр. София, 05.04.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-В, в закрито заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Божана Желязкова

Членове:

Любка Голакова

Десислава Янева-Димитрова като разгледа докладваното от Божана Желязкова Въззивно частно гражданско дело № 20261100502948 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.248, ал.3 ГПК вр. с чл274-чл.279 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от адв. В. В. Ч.-М., в качеството на пълномощник на М. И. М., ЕГН **********, на Е. Л., ЕГН **********, представлявана от своя родител и законен представител М. И. М., на С. Л., гражданин на Италия, срещу определение №4674/02.02.2026г., постановено по гр. дело № 22769/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 166 състав, с което е оставена без уважение подадената от частния жалбоподател молба по чл.248 от ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.

Частният жалбоподател поддържа доводи за неправилност на извода на първоинстанционния съд. Моли съда да отмени обжалваното определение и да уважи подадената от него молба по реда на чл.248 от ГПК за изменение на постановеното решение № 21727 от 27.11.2025 г. по гр.д. № 22769/2025 г. в частта за разноските.

Насрещната страна по частната жалба –„България Еър“ АД, ЕИК 000633828, чрез юрисконсулт Васил Несторов, е взела становище по същата в законоустановения срок, счита съща за неоснователна, а определението на СРС за правилно. Излага съображения в тази насока.

Софийски градски съд, като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно нормите на чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК ищецът има право на разноски съразмерно с уважената част от иска, а на ответника такива се дължат съразмерно с отхвърлената част от иска.

Пред СРС са предявени активно субективно съединени искове с правно основание чл.422 от 1

ГПК, които са уважени.

С решение № 21727 от 27.11.2025 г. по гр.д. № 22769/2025 г. съдът е присъдил в полза на всеки един от ищците сумата от по 120 лева с вкл. ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение. В срока по чл. 248 ГПК е постъпила обективирана в частна жалба молба за изменение на постановеното решение в частта за разноските- с искане присъденото в полза на ищеца разноски да бъдат увеличено до 480 лева за всеки ищец.

Софийски районен съд с атакуваното определение е оставил без уважение молбата, като е препратил към мотивите на решението си, в които е посочил, че след решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С- 438/22 съдът не е императивно обвързан с фиксираните в Наредба № 1/2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения и може да определи възнаграждение и в по-нисък размер. Нормите от наредбата могат да служат за известен ориентир, но преценката на съда се формира с оглед вида на спора, материалния интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко - фактическата и правна сложност на делото.

Настоящият въззивен състав напълно споделя изводите на СРС с оглед данните, съдържащи се в първоинстанционното производство.

Неоснователно е възражението на ч.жалбоподатели, че СРС си е позволил да разгледа вместо компетентния Софийски градски съд вече депозирана частна жалба срещу процесното решение, за която са били платили вече и държавна такса в размер от 15 лева по сметка на СГС. Правилно СРС е приел, че частната жалба има характер на молба по чл.248 от ГПК и подлежи на разглеждане по този ред и компетентен е именно районият съд, постановил решението, чието изменение в частта за разноските желаят да бъде изменено.

Неоснователно е и възражението на ч.жалбоподали, че неправилно първоинстанционният съд е потвърдил присъждането на адвокатско възнаграждение в общ размер на 120 лева за осъществена правна помощ и процесуално представителство на тримата ищци. При правилния прочит на решение № 21727 от 27.11.2025 г. по гр.д. № 22769/2025 г. се установява, че присъденото адвокатско възнаграждение не е в общ размер на 120 лева, а съдът е присъдил в полза на всеки един от ищците сумата от по 120 лева с вкл. ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение. При това положение присъденото адвокатско възнаграждение на адв. В. В. Ч.-М. за вида и количеството на извършената работа е 360лв., което при съобразяване обема и сложността на предоставената правна услуга, както и величината на защитавания интерес, е повече от справедливо.

Присъденото адвокатско възнаграждение е съобразено с промените в националното законодателство, продиктувани от Решението на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 година по дело С-438/22., поради което настоящият съдебен състав счита, че размерът на адвокатското възнаграждение е правилен и справеделив.

Така мотивиран, съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна частната жалба, подадена от адв. В. В. Ч.М., в качеството на пълномощник на М. И. М., ЕГН **********, на Е. Л., ЕГН **********, представлявана от своя родител и законен представител М. И. М., на С. Л., гражданин на Италия, срещу определение №4674/02.02.2026г., постановено по гр. дело № 22769/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 166 състав, с което е оставена без уважение подадената от частния жалбоподател молба по чл.248 от ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3