Определение № 3556 от 12.10.2026, Административен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3556

Плевен, 12.10.2026 г.

Административният съд - Плевен - I състав, в закрито заседание в състав:

СЪДИЯ:

ДАНИЕЛА ДИЛОВА

Като разгледа докладваното от съдия ДАНИЕЛА ДИЛОВА административно дело № 20267170700893 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Образувано е по жалба подадена от „Агро Матеев 99“ ЕООД [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], обл. Плевен, [улица], представлявано от Д. М. –упрвител, чрез адв. Р.Р., с която се оспорва Разпореждане за забрана № 001079 / образец КХ 17/, издадено от Инспектор пи ОДБХ [населено място]. С жалбата е направено искане за възстановяване на срока за обжалване на основание чл. 161 ал.1 от АПК, поради заблуждаващо поведение на административния орган, искане за обявяване нищожност на разпореждане на осн. чл. 149 ал. 5 от АПК и искане за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на осн. чл. 166 ал.4 във вр. с ал.2 от АПК.

По искането за възстановяване срок за обжалване.

В жалбата се твърди, че срокт за обжалване е пропуснат от жалбоподателя изцяло поради поведение на административния орган, въвело жалбоподателя в заблуждение, тъй като по време на извършване на проверката на 27.08.2026г. и в дните непосредствено след нея от страна на проверяващите инспектори при ОДБХ Плевен, били дадени категорични и многократни устни уверения към управителя Д. М., че проверката била извършена единствено по постъпил абстрактен сигнал, че представените документи за произход били резовни и че наложената мяркща имала чисто временен констативен характер.Твърди се, че от контролните органи било обещано, че нямало да има каквито и да било санкционни или ограничаващи последици за търговското дружество и че задържаните стоки щели да бъдат освободени за продажба в рамките на броени дни след вътрешен доклад. Твърди се, че доверявайки се на тези официални уверения на органите на ОДБХ Плевен, жалбоподателят е бил поддържан в оправдано правно очакване и се е въздържал от незабавно сезиране на съда, очаквайки обещаното писмено разпореждане за освобождаване на стоките до 23.09.2026г., когато служители на ОДБХ Плевен изненадващо се явили отново в обекта и връчили на управителя АУАН № 001977от 23.09.2026г., като същевременно отказали да издадат писмен документ за освобождаване на стоките и заявили, че забраната оставала в действие.

Съдът намира, че твърденията на жалбоподателят че е бил въведен в заблуждение, защото служителите на ОДБХ Плевен са го уверявали че мярката имала временен характер не могат ва бъдат споделени като основателни и да възстановят срока за обжалване на разпореждането.Съгласно разпоредбата на чл. 161 ал.1 от АПК възстановяване на срока за оспорване се допуска, ако пропускането се дължи на особени, непредвидени обстоятелства или поради поведение наадминистрацията, което го е въвело в заблуждение. По делото липсват доказателства за наличие на поведение на администрацията, което да е въвело жалбоподателят в заблуждение. Заблуждение ще е налице само, когато действията на администрацията са създали у оспорващия немярна представа относно елемент релевантен към изтичане срока на обжалване. За да бъде приложима тази хипотеза, следва да е налице поведение, изразено чрез действие или бездействие, водещо до формиране на погрешна представа у лицето за датата на връчване/публикуване на акта, или пък за срока на оспорване, и това поведение да е от страна на лице, служител в съответната администрация. Въвеждане в заблуждение по смисъла на закона е налице, когато действията на администрацията създават у оспорващия невярна представа за датата на връчване/публикуване на акта или за срока за неговото обжалване. В тези случаи пропускането на срока е в пряка причинна връзка с поведението на администрацията, т. е. ако не беше поведението на администрацията, оспорващият не би пропуснал срока. Съдът изрично е указал на жалбоподателят да изрази становище негов ли е подписът под оспореното разпореждане за забрана.Видно от същото е, че на стр. 2 е посочен начинът и срокът за оспорване на разпореждането, поради което съдът приема че жалбоподателят е могъл да се възползва от възможността да потърси правна помощ и да му бъдат разяснение правата по оспорване на процесното разпореждане. В случая съдът счита, че не е налице поведение на администрацията, въвело жалбоподателят в заблуждение относно срокът и начинът за оспорване на разпореждането за забрана.По изложените съображения, съдът намира че искането за възстановяване на срок е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

По искането за спиране на изпълнението.

В искането за спиране е посочено, че е налице реална опасност от значителни и труднопоправими вреди, тъй като предварителното изпълнение парализира стопанската дейност на дружеството. Твърди се, че задържането на готовата продукция възпрепятства изпълнението на сключени търговски дотовори и, поражда риск от неустойки, загуба на пазари и разваляне на продукцият. Твърди се, че блокираните оборотни средства възлизат на немалка сума, което застрашава финансовата стабилност и изплащане на заплати на персонала.

Искането е подадено от лице - адресат на акта, което има правен интерес да иска спиране на изпълнението на издаденото разпореждане, тоест искането му при наличието на правен интерес се явява допустимо.

В приложимата специална норма на чл. 25, ал. 3 от ЗУАВ е предвидено предварително изпълнение на издадения административен акт. Законодателят е преценил, че с оглед значимостта на регулираните обществени отношения при издаване на акт от вида на оспорения обстоятелствата по чл. 60 АПК се презумират. В случаите когато законодателят разпорежда предварително изпълнение на определена категория административни актове, той презумира наличието на една, няколко или на всички предпоставки по чл. 60, ал. 1 АПК. Тъй като предварителното изпълнение се допуска по силата на закона, не е необходимо административният акт в тази част да е изрично мотивиран и дори не е необходимо актът да съдържа волеизявление в този смисъл. Както волеизявлението, така и мотивите за него, се заместват от съответната законова норма. Презумпцията по закон е, че предварителното изпълнение на разпореждането за прилагане на ПАМ е в държавен и обществен интерес. В тежест на жалбоподателя пред административния съд е да посочи и установи наличието на обстоятелства, поради които спирането изпълнението на заповедта е основателно.

Видно от приложения по делото Констативен протокол № 0034798/31.08.2026 г. в обекта са констатирани редица нарушения. Предвид това твърдението на жалбоподателя за настъпване на вреди в големи размери от изпълнението на ПАМ /по подразбиране имуществени/, не може да бъде противопоставено на риска за общественото здраве и живота на гражданите от разпространяването в търговската мрежа на посочените продукти, поради което съдът приема че искането за спиране на предварителното изпълнение се явява неоснователно инедоказано и следва да бъде отхвърлено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на „Агро Матеев 99“ ЕООД [ЕИК] за възстановяване на срока за обжалване на Разпореждане за забрана № 001079/образец КХ17/ издаден от инспектор при ОДБП Плевен като неснователно.

ОСТАВЯ без уважение искането на „Агро Матеев 99“ ЕООД [ЕИК] за спиране на изпълнението за обжалване на Разпореждане за забрана № 001079/образец КХ17/ издаден от инспектор при ОДБП Плевен като неснователно.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му

СЪДИЯ: