Определение № 106 от 02.06.2023, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 106 гр. Бургас, 02.06.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Галина Т. Канакиева

Даниел Н. Марков като разгледа докладваното от Галина Т. Канакиева Въззивно частно наказателно дело № 20232000600107 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.249, ал.3 от НПК.

Постъпил е частен протест от прокуроро при ОП - Сливен против определение №194/13.04.2023г. постановено по НОХД№502/22г., с което делото е върнато на ОП - Сливен за отстраняване на съществени процесуални нарушения допуснати при изготвяне на обвинителния акт, които са довели до ограничаване правото на защита на обвиняемите и техните защитници, а именно констатирани неясноти, непълноти и противоречия в обстоятелствената част на обвинителния акт, липса на детайлно описание на „дължимото поведение“ на обвиняемите, време, място и съдържание на проведени разговори между обвиняемите, липса на фактология за отделните деяния извършени в условията на чл.26 от НК, не е конкретизирана формата на съучастие. В протеста се излагат съображения, че извода на съда е неправилен и необоснован. Намира, че обв. акт отговаря на изискванията на чл.246 от НПК, детайлно и в нужния обем са отразени всички елементи на престъпленията, както в обстоятелствената част, така и в диспозитива на съшия. Претендира отмяна на определението на СлОС и връщане на делото на първата инстанция за продължаване на съдебното производство.

В отговор на частния протест е депозирано становище от защитника на подс.С.К., адв.Ив. Д. от ВТАК, че частният протест е неоснователен и не сладва да бъде уважаван, а определението на съда да се потвърди, като правилно, обосновано и законосъобразно.

1

Представителят на Бургаска апелативна прокуратура дава становище, че протестът на Сливенска окръжна прокуратура е частично основателен.

Изразява съгласие с определението на съда, че в обстоятелствената част на обвинителния акт не е обсновано „дължимото поведение“ на обвиняемите, ако извършват дейност и функции от името на данъчно задължено лице търговец, ако у последния липсва знание за тази дейност, в законоустановените срокове да подадат декларация за дължимия данък по ЗКПО. Споделя и извода на съда, че липсва подробно описание на всяко едно от деянията, попадащи в обхвата на продължаваното престъпление. В останалата част намира протеста за основателен, тъй като в обвинителния акт прокурорът е обосновал съучастието на двамата съизвършители, престъпното деяние и посредственото извършителство – стр. 21 и 22 от обв. акт. Моли съда да уважи частично подадания протест в частта касаеща съизвършителството и посредственото извършване и да потвърди определението на съда в останалата му част като законосъобразно, обосновано и мотивирано.

Бургаският апелативен съд, след запознаване с посочените в протеста основания, становището на защитата на подс. Костова и материалите по делото, намира протеста за НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Неоснователни са доводите в протеста за наличие незаконосъобразност и необоснованост на атакувания съдебен акт. на

Безспорно е установено по делото, че решаващият съд в хода на разпоредителното заседание разглеждайки въпросите по чл.248 от НПК е приел, че в хода на досъдебното производство и в частност при изготвянето на обвинителния акт са допуснати съществени процесуални нарушения, които са ограничили процесуалните права на подсъдимите и в частност са довели до невъзможност те да разберат ясно и точно в какво се състои обвинението срещу тях.

Съдът е приел, че са налице неясноти, непълноти и противоречия в обвинителния акт, които затрудняват подсъдимите да разберат точно ясно обвиненията, които са им повдигнати, по отношение на фактологията, излагането на фактическите обстоятелства, въз основа на които е направен извод в обвинителния акт, че подсъдимите са извършили деянията, за които са привлечени към наказателна отговорност.

2

Настоящата инстанция споделя констатацията на решаващия съд, че в обстоятелствената част на обвинителния акт, при описване на фактическите обстоятелства досежно инкриминираните деяния, на практика не е конкретизирано ясно и точно всяко едно от тези деветнадесет деяния, за които прокуратурата твърди, че са осъществени от подсъдимите в условията на продължавано престъпление. Правилна е преценката, че деянията приписани на подсъдимите не са в достатъчна степен конкретизирани по време, място и начин на извършване на всяко едно от тях. Правилно съдът е посочил, че в обстоятелствената част на обвинителния акт нито едно от деянията не е описано самостоятелно, конкретно и ясно. В обвинителния акт е посочено, че при извършената от органите на НАП проверка на всяко едно от седемте търговски дружества са направени определени констатации, част от които са възпроизведени в обстоятелствената част на обвинителния акт, посочено е кога е регистрирано съответното дружество, с какъв капитал.

Посочено е кога е извършена съответната проверка на дейността на това дружество. За някои от дружествата е посочено, че има регистриран касов апарат с дистанционна връзка с НАП, както и че за проверяваните периоди от време са отчетени реализирани годишни обороти, но без последното да е конкретизирано, без да са посочени като стойности тези обороти, още помалко това да е посочено като оборот за съответната година. В някои от случаите тези обороти са посочени, но общо за целия период на проверката, също без да се конкретизира, за кои години става въпрос. Не е посочено съответно за всеки отделен инкриминиран период от време в обстоятелствената част на обвинителния акт, какъв е бил оборота респ. дължимият данък и съответно не е описано конкретно, ясно и точно дължимото поведение на подсъдимите, както и поведението им, които прокуратурата е инкриминирала. Съдът се е съгласил, че в обстоятелствената част на обвинителния акт е цитирано заключението на вещото лице по изготвената съдебно-счетоводна експертиза /СЧЕ/, в обвинителния акт е посочено изрично, че в табличен вид в това заключение са посочени неплатените данъчни задължения на всяко едно дружество през процесния период, но съответните цифри липсват в самия обвинителния акт. Съдът правилно е посочил, че в диспозитивите на обвиненията са посочени и периодите, и сумите, но това не изключва необходимостта респ. задължението на прокурора всяко едно от отделните деяния да бъде 3 конкретно описано в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Наред с това съдът правилно е посочил, че действително не е конкретизирана и не е обоснована ясно и точно в обвинителния акт посочената форма на съучастие, а именно съизвършителство, доколкото липсват изложени съображения по отношение както на общността на действията и съответно бездействията, така и на общността на умисъла между подсъдимите. В този смисъл съдът правилно е приел за основателни възраженията на защитата на подсъдимия Й. по отношение на неяснотите свързани с действителната форма на твърдяното в обвинителния акт участие на двамата подсъдимите в извършването на инкриминираните деяния с оглед посоченото от една страна, че се касае за съизвършителство, а от друга страна, че става въпрос за посредствено извършителство.

Апелативната инстанция споделя доводите и аргументите на решаващия съд досежно направените изводи, че изброените допуснати процесуални нарушения са съществени и отстраними по смисъла на чл.249, ал.4, т.1 от НПК, тъй като същите ограничават правото на защита на подсъдимите, доколкото затрудняват същите да разберат, в какво точно се състои обвинението срещу тях. Правилна е преценката, че същите не могат да бъдат отстранени в хода на съдебното производство, но е възможно да бъдат отстранени при изготвянето на нов обвинителен акт, който да е съобразен с изискванията на разпоредбите на чл.246 от НПК, както и с тези съдържащи се в приложимото в случая тълкувателно решение № 2 от 7.10.2002 г. на ВКС по т. н. д. № 2/2002 г., ОСНК.

Предвид изложеното Сливенският окръжен съд обосновано и законосъобразно е приел, че са налице основания за прекратяване на съдебното производство и връщане делото на прокурора за отстраняване на коментираните процесуални нарушения.

Мотивиран от горните съображения настоящият съд намира за правилен извода, че констатираните нарушения са отстраними, обуславят прекратяване на настоящото съдебно производство в разпоредително заседание от съдията - докладчик и връщане на делото на прокурора за отстраняване на допуснатите, обсъдени по - горе пороци чрез изготвянето на нов обвинителен акт.

По гореизложените съображения настоящата инстанция не споделя 4 възраженията на прокурора в протеста и ги намира за неоснователни, а атакуваното определение като обосновано и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Ето защо и на основание чл.249, ал.3 НПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение №194 от 13.04.2023г. постановено по НОХД№502 /2022г. по описа на Сливенския окръжен съд, с което на осн. чл.249, ал.1 и ал.2, вр. чл.248, ал.1, т.3 от НПК е прекратено съдебното производство по НОХД № 502/2022г. по описа на СлОС и делото върнато на прокурора при Окръжна прокуратура - Сливен за отстраняване на констатираните съществени и отстраними процесуални нарушения.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5