Решение № 2144 от 12.04.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 9950/2023
- Вид
- Решение № 2144
- Подписан
- 12.04.2024
- Състав
- Стела Кацарова, ВИКТОРИЯ МИНГОВА, Йоана Милчева Генжова
Цитирани разпоредби
- чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 236, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 271, ал. 1, изр. 1, предл. 1 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 271, ал. 1, изр. 1, предл. 1 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 418, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 236, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 2144 гр. София, 11.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Стела Кацарова
Членове:
Йоана М. Генжова
Виктория Мингова при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело № 20231100509950 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.
258 и сл.
ГПК.
С решение от 05.06.2023 г., гр.д. 23899/2019 г., СРС, 138 с-в се ОТХВЪРЛЯ предявения от Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно почивно дело“ срещу С. П. С. иск по чл. 422 от ГПК, вр. чл. 236, ал. 2 от ЗЗД за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 7 735 лева - обезщетение за ползване на жилище от жилищния фонд на Министерство на отбраната по договор за наем № 231/14.05.2010 г., за недвижим имот: ап. 19, находящ се в гр. София, ж.к. *******“, бр. ******* през периода от м. 05.2016 г. до м. 10.2018 г., ведно със законна лихва от 20.11.2018 г. до изплащане на вземането, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 28.11.2018г. по ч.гр.д.№ 73582/2018г. на СРС, 138 състав, ОТХВЪРЛЯ предявения от С. П. С. срещу „Военни клубове и военно почивно дело“ иск по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 1 950 лева – заплатен в полза на Министерство на отбраната наем в размер на 65 лева месечно за периода от м. 05.2016г. до м. 10.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от 13.08.2019 г. до окончателното плащане, като ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно почивно дело“ да заплати на С. П. С. сумата от 900.00 лева – разноски по делото.
Срещу решението в частта, с която е отхвърлен главният иск постъпва въззивна жалба от ищеца по него Изпълнителна агенция „Военни клубове и 1 военно почивно дело“. Счита, че вземането е погасено след издаване на заповедта за изпълнение и въз основа на издадения изпълнителен лист е проведено принудително събиране, поради което приложение намира т. 9 от ТР № 4/2014 г. Иска се отмяна на решението в тази част и постановяване на друго, с което да се уважи главния иск. Оспорва въззивната жалба на другата страна.
Срещу решението в частта, с която е отхвърлен насрещният иск постъпва въззивна жалба от ищцата по него С. П. С.. Счита, че за целия процесен период са й удържани по 65 лв. на месец за погасяване на обезщетението за ползване от 260 лв. месечно. За обезщетението впоследствие е проведено принудително събиране от ЧСИ, поради което двойно удържаното от нея подлежи на връщане. Иска се отмяна на решението в тази част и постановяване на друго, с което да се уважи насрещният иск.
Оспорва въззивната жалба на другата страна.
Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по реда на чл. 269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежни страни и са допустими, а разгледани по същество, жалбата на ищеца по главния иск е основателна, а жалбата на ищцата по насрещния иск е неоснователна.
Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и отчасти правилно.
Предявени са главен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.
236, ал. 2 ГПК и насрещен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
Настоящото исково производство е продължение на заповедното, с оглед подадено възражение по реда на чл. 414, ал. 1 ГПК срещу заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК от 28.11.2018 г., ч.гр.д.
73582/2018 г., СРС, 138 с-в. Същата е издадена по искане на заявителя и сегашен ищец Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно почивно дело“ срещу длъжника и сегашен ответник С. П. С. за сумата от 7 735 лв. обезщетение за ползване на жилище от фонда към Министерство на отбраната през периода от м. 05.2016 г. до м. 10.2018 г., ведно със законна лихва от 20.11.2018 г. (подаване на заявлението) до изплащане на вземането и сумата 204,70 лв. – разноски. по делото.
Безспорно е и от представените писмени доказателства договор № 231/14.05.2010 г.; заповед за настаняване от 14.05.2010 г. и решение
№ 4178/20.03.2019 г., адм.д. 13417/2017 г., ВАС, II г.о., се 2 установява, че Министерство на отбраната на Република България предоставя на С. П. С. временното и възмездно ползване на ведомствено жилище, частна държавна собственост, находящо се в гр. София, ж.к. *******“, бл. *******, при месечна наемна цена от 65 лв.
Не се спори и се подкрепя чрез едностранно предизвестие от 05.07.2011 г. на наемодателя, връчено на 11.07.2011 г. лично на наемателя; заповед № ЗС-23/27.10.2017 г. на наемодателя за изземване на жилището и потвърждаващото я цитирано решение на ВАС, че наемното правоотношение е прекратено на основание чл. 19, ал. 1, т. 7 и т. 11 от договора. Тези негови клаузи предвиждат възможност за прекратяване, когато наемателят или член на неговото семейство не отговарят на условията за предоставяне на имот от жилищния фонд на министерството и декларира неверни данни или са налице недекларирани такива. В тази връзка, според предизвестието наемателят С. С. се разпорежда с жилищен имот в гр. София, ул. *******, който не е деклариран.
Безспорно е също, че след прекратяване на договора, включително през процесния период м. 05.2016 г. - м. 10.2018 г., наемателят продължава да използва имота. Приложение намира чл. 18, ал. 2 от договора, според който при прекратяване и продължаващо ползване на отпаднало правно основание, наемателят дължи обезщетение в четирикратния размер на наемната цена, т.е. по 260 лв. месечно (65 лв. х 4).
Съобразно служебна бележка от 20.12.2018 г., издадена от Командване на военовъздушните сили, финансовата служба удържа от служителя С. С. през периода м. 05.2016 г. – м. 12.2018 г. общо 2 080 лв., или по 65 лв. месечно за наем и консумативни разходи на Министерство на отбраната.
С разпореждане от 07.01.2019 г., изп.д. 20188390400864, ЧСИ И. М.К. се прекратява изпълнителното производство поради погасено изцяло задължение на С. С. към взискателя Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно почивно дело“, произтичащо от обсъдената вече заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК от 28.11.2018 г., ч.гр.д.
73582/2018 г., СРС, 138 с-в.
В съдебно-счетоводната експертиза се констатира, че през периода м.
05.2016 г. – м. 09.1.2018 г. обезщетението за продължило ползване на жилището възлиза на 9 750 лв., от които са погасени 2 015 лв. и остава процесното задължение от 7 735 лв. Плащанията на С. С. през този период служат за погасяване на задълженията по реда на тяхното възникване, от найстарите към най-новите и са приспаднати от просрочените задължения. След дата 21.11.2018 г., когато е подадено заявлението, не са извършвани доброволни плащания за дълга от процесния период, а с удръжаните суми от заплата, които не са извършени чрез принудителното изпълнение, са погасявани текущите задължения за периода м. 11.2018 г. – м. 03.2020 г. в общ размер от 4 030 лв.
Предвид обсъдената фактическа обстановка, въззивният съд приема следното:
3
По главния иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 236, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 18, ал. 2 от договор № 231/14.05.2010 г. за наем.
Наемното правоотношение между ищеца - наемодателя Министерство на отбраната на Република България и наемателя – ответницата по главния иск С. П. С. е прекратено с едностранно предизвестие на наемодателя поради неизправност на насрещната страна, считано от 11.07.2022 г. Наемодателят обективира своето противопоставяне за последващо ползване на имота в заповедта от 27.10.2017 г. за изземване на ведомственото жилище, жалбата срещу която е отхвърлена с решението от 20.03.2019 г. на ВАС. Независимо от това, С. С. продължава да ползва жилището през целия процесен период м.
05.2016 г. - м. 10.2018 г. При условията на чл. 236, ал. 2 ЗЗД дължи обезщетение и изпълнение на всички задължения по прекратения наемен договор. Неговата клауза на чл. 18, ал. 2 предвижда при прекратяване и продължаващо ползване на отпаднало правно основание, наемателят да дължи обезщетение в четирикратния размер на наемната цена, т.е. по 260 лв. месечно (65 лв. х 4).
Ищецът по главния иск Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно почивно дело“ е надлежна страна по делото и разполага с процесуална и материалноправна легитимация да претендира обезщетението за продължило ползване на наемната вещ. В неговата правна сфера преминават дейността, архивът, правата и задълженията от дейността по настаняване под наем, управление и експлоатация на жилищния фонд на МО по силата на § 6, ал. 1 на ПМС № 123/15.05.2015 г.
След като претендираният към дата 20.11.2018 г., когато е подадено заявлението по чл. 417 ГПК, остатък от дълга за обезщетение от 7 735 лв. през периода м. 05.2016 г. – м. 10.2018 г., е изцяло погасен в хода на исковото производство пред първа инстанция, ведно с лихви и разноски, само чрез принудително изпълнение и въз основа на издадената заповед за изпълнение от 14.05.2010 г., основателен е искът за признаване дължимост на вземането, предявен с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 236, ал. 2 ЗЗД.
Неприложим е чл. 422, ал. 3 ГПК, според който при отхвърляне на иска с влязло в сила решение, изпълнението се прекратява и се прилага чл. 245, ал.
3, изречение второ. В случая не са изпълнени законовите изисквания за издаване на обратен изпълнителен лист за длъжника, което предполага събрани суми в изпълнителното производство за погасяване на вземане, което не съществува към момента на приключване на съдебното дирене в исковото производство, но не е съществувало и по време на осъщественото принудително изпълнение. По делото се установява, че вземането съществува 4 към момента, когато е подадено заявлението по чл. 417 ГПК, както и към момента на издаване на заповедта за изпълнение, послужила като основание за принудително удовлетворяване на кредитора. В този смисъл са разясненията на т. 9 от ТР № 4/18.06.2014 г., тълк.д. 4/2013 г., ОСГТК на ВКС и решение № 63/11.07.2016 г., т.д. 3798/2014 г., ВКС, І т.о.
Съгласно постановките на т. 9 от цитираното ТР № 4/2014 г., в производството по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това производство нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес. Изложени са мотиви, че в хипотезата по чл. 418, ал. 1 ГПК заповедта подлежи на изпълнение преди да е влязла в сила, поради което сумите, събрани по принудителен ред в изпълнителното производство, са на основание на издадения съдебен акт - разпореждане за незабавно изпълнение, което не подлежи на проверка в исковия процес.
Прието е също, че предвид изричното разпореждане в нормата на чл. 422, ал.
3 ГПК за издаване на обратен изпълнителен лист при отхвърляне на иска, то съдът не следва да съобразява факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес.
По насрещния иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
Посредством удръжки на работодателя от възнаграждения на ищцата по насрещния иск С. С., през периода м. м. 05.2016 г. – м. 12.2018 г. са погасени общо 2 080 лв. от дължимото обезщетение. В съдебно-счетоводната експертиза е прието, че тези плащания на С. С. служат за погасяване на задълженията по реда на тяхното възникване, от най-старите към най-новите и са приспаднати от просрочените задължения. Същевременно вещото лице посочва, че след подаване на заявлението на 21.11.2018 г. не са извършвани доброволни плащания за процесния период, а с удръжаните суми от работодателя, които не са извършени чрез принудителното изпълнение, са погасявани текущите задължения през периода м. 11.2018 г. – м. 03.2020 г. в общ размер от 4 030 лв.
Разпечатката съдържа 45 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3c2b4a17-d263-4494-a33c-0ead21ff5700