Разпореждане № 2433 от 20.05.2026, Районен съд - Горна Оряховица

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 2433 гр. Горна Оряховица, 20.05.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимира Ив. Николова-Петрова като разгледа докладваното от Красимира Ив. Николова-Петрова Частно гражданско дело № 20264120101713 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по заявление от ”ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД с ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх.В, ет.7, представлявано от управителите С.Н.Н. и Н. М. Л., с пълномощник: юрисконсулт Н. М. Л., за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Н. К. Е. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: с.К. обл.В.Т. ул..., за заплащане на парични задължения по договор за потребителски кредит „Профи Кредит стандарт“ № 40031005760 от 14.01.2025г. С подаденото заявление се претендира издаване на заповед за изпълнение за сумите, както следва: непогасена изискуема главница – 128,28 евро за периода от 15.08.2025г. до 15.04.2025 г.; неплатено договорно възнаграждение – 247,74 евро, дължимо за периода от 15.08.2025г. до 15.04.2025г.; неплатена неустойка по допълнително споразумение към договора за кредит и чл.10 от ОУ – 169,48 евро; лихва за забава – 52,49 евро за периода от 26.02.2025г. до 13.05.2026г.; неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането – 10,23 евро, начислени на 02.03.2025г.; неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по кредит – 204,52 евро, начислени на 14.11.2025г.; законна лихва от датата на входиране на заявлението – 14.05.2026г. до изплащане на вземането.

Заявителят пояснява, че на 14.01.2025г. между „Профи Кредит България“ ЕООД и длъжника Н. К. Е. е сключен договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 40031005760, подписан при Общи условия, които са неразделна част от договора, приети са надлежно от клиента и той е декларирал, че е запознат със съдържанието им и ги приема, няма забележки към тях и се задължава да ги спазва. Претендира се, че длъжникът не е изпълнил задължението си и е изпаднал в забава съгласно погасителния план към договора.

Твърди се, че връзка със забавеното изпълнение на задълженията на длъжника съгласно 1 договора за потребителски кредит и погасителния план към него, кредиторът е направил допълнителни разходи за извънсъдебно събиране на вземането, определени в тарифа за таксите на Профи Кредит България ЕООД. Поради това на 02.03.2025г. (изпадане в забава по-голяма от 14 дни) са начислени суми за извънсъдебно събиране на вземането в остатъчен размер от 10,23 евро. В резултат на по-голяма забава при плащанията на погасителните вноски, на 14.11.2025г. (изпадане в забава по-голяма от 90 календарни дни) са начислени суми за извънсъдебно събиране на вземането в остатъчен размер от 204,52 евро.

Съдът, като съобрази изложените в заявлението твърдения и извърши проверката по чл.410 и чл.411 ГПК, достигна до следните правни изводи:

Предвид твърденията на заявителя за съществените елементи на правоотношението, от което черпи основание за претендиране на вземанията, сключеният между длъжника Н. К. Е.

– като кредитополучател и ”Профи Кредит България” ЕООД – като кредитор, договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 40031005760 от 14.01.2025г. по своята правна характеристика отговаря на договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9,ал.1 ЗПК. Поради това, спрямо правоотношението намират приложение нормите на специалния закон, а по аргумент от чл.24 от ЗПК – и уредбата на неравноправните клаузи в потребителските договори (чл.143 – 148 от ЗЗП).

В чл.17,т.4 от Общите условия на „Профи Кредит България“ ЕООД към договора за потребителски кредит е уговорено, че КЛ/СД заплаща такси за извършени от КР услуги по Тарифа, като КЛ/СД декларира, че е запознат с действащата към датата на подписване на ДПК Тарифа, като към датата на заплащане на съответната такса, същата се дължи в размер според актуалната към момента Тарифа, без да са посочени конкретните такси за всяка една допълнителна услуга, нито да са налице данни, че посочената Тарифа е предоставена реално на кредитополучателя за запознаване и/или връчена заедно с останалите документи от кредитното досие. По този начин възнаграждението /таксите/ за изброените в табличен вид дейности /допълнителни услуги/ не отговаря на изискването на чл.10а,ал.4 ЗПК за ясно и точно определяне на вида, размера и действието, за което се събират такси и/или комисиони.

Потребителят не може да разграничи каква е стойността на всяка от дейностите, нито има възможност да избира да се възползва само от някоя от тях. Така, дори да се приеме, че част от тях съставляват услуги, уговорката, предвиждаща предоставянето дейностите като пакет, визуалиризан изначално в табличен вид в договора, без потребителят да е в състояние да се запознае с характера, вида, стойността на допълнителните услуги, за да може да се ползва от правото си да избере или да се откаже от предоставянето на такива услуги от кредитора, налага заплащане и на недължими възнаграждения за разглеждане на искането за кредит и правото на едностранна промяна на клауза от договора. Посоченото нарушава принципа за равнопоставеност на страните и не отговаря на изискването за добросъвестност при договаряне, доколкото кредиторът, определяйки едностранно и предварително условията за предоставяне на пакета, се е възползвал от икономически по-силното си положение, за да възложи в тежест на потребителя заплащане на неследваща се цена. По тези съображения клаузата, предвиждаща такса за пакет от допълнителни услуги, накърнява добрите нрави и 2 поради това е нищожна (чл.26,ал.1,пр.3 от ЗЗД).

Разходите за извънсъдебно събиране на вземането в размер от 10,23 евро и таксите по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по кредит в размер от 204,52 евро, се претендират от заявителя да се дължат по силата на договорна клауза, предвиждаща извършване на дейности, съставляващи по същество отправяне на покана до длъжника и в размер съгласно тарифата на кредитора.

Договорната клауза, предвиждаща такава такса, не удовлетворява изискването на чл.10а,ал.4 от ЗПК за ясно и точно определяне на вида, размера и действието, за което се събират такси и/или комисиони, доколкото към момента на сключване на договора и самият кредитор не знае дали и по какъв начин ще извършва извънсъдебното събиране. Тази неяснота на основанието, на което кредитополучателят дължи таксата, противоречи на принципите за добросъвестност и равнопоставеност на субектите в правоотношението. Изброените действия не са допълнителни услуги за потребителя по смисъла на чл.10а,ал.1 от ЗПК, а разход за събиране на вземането – част от управлението на кредита. Договорната клауза, с която се възлагат за заплащане от потребителя такси за действия, свързани с управлението на кредита, пряко противоречи на забраната на чл.10а,ал.2 ЗПК.

На следващо място таксата за разходи е в предварително уговорен в тарифата размер, фиксиран към момента на сключване на договора, когато на никоя от страните не е било известно какви по естеството си действия за извънсъдебно събиране на дълга ще бъдат извършвани и каква ще бъде тяхната цена. Иначе казано, договорната клауза възлага в тежест на потребителя репариране на сума за бъдещ разход, определена по неясен механизъм, без фактическият състав на възникване на вземането изобщо да включва реалното извършване на някакъв разход от кредитора. Тъй като уговорената предпоставка за начисляване на такси за разходи е единствено забавата на длъжника, условията на договорната клауза сочат, че по характера си това вземане не е такса, а обезщетение за забава. Такова обезщетение, обаче, кредиторът вече е начислил (претенцията за заплащане на 52,49 евро) и кумулирането му с т.нар. такси за разходи, дължими от длъжника при същите предпоставки, представлява още едно допълнително мораторно обезщетение. Това пряко противоречи на чл.33,ал.1 от ЗПК, предвиждащ, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Чрез начисляването на обсъжданата такса се заобикаля и ограничението в разпоредбата на чл.33,ал.2 от ЗПК, регламентираща максималния размер на обезщетението за забава – до размера на законната лихва, а клаузата, която предвижда плащането му е нищожна на основание чл.21,ал.1 от ЗПК.

Видно от данните, съдържащи се в заявлението по чл.410 от ГПК и приложенията към него, в случая неустойката в размер от 169,48 евро се претендира да е дължима на основание допълнително споразумение към договора за кредит, каквото не се представя със заявлението по чл.410 от ГПК. Такава клауза не се съдържа и в приложения по делото препис от договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 40031005760 от 14.01.2025г., нито в погасителния план към него, при което в случая не е възможно да бъде 3 извършен анализ на уговорена между страните по облигационното правоотношение клауза за неустойка. В тази връзка съдът намира, че по начина, по който се претендира, без да стават ясни начинът и условията на уговарянето й, претендираната от заявителя неустойка излиза извън присъщите на конкретния договорен ангажимент функции – да обезпечава, обезщетява и санкционира в случай на неизпълнение, което е основание за нейната нищожност поради противоречие с добрите нрави. Главното задължение на заемателя по договора за заем (кредит) е да върне заетата сума и да плати уговореното възнаграждение на кредитора, а не да предостави обезпечение и др. подобни. В случая не се установява претендираната неустойка да има обезпечителен елемент или обезщетителната функция, защото липсват каквито и да е данни дали тя гарантира възстановяване на вредите от евентуално бъдещо неизпълнение на длъжника, нито дали има за цел да го мотивира да изпълни точно. Формално не се установява претендираната неустойка да зависи от вредите от неизпълнението на договорно задължение по действително сключено между страните допълнително споразумение към договора за кредит и по никакъв начин не се установява тя да кореспондира с последиците от неизпълнението. Действително, съгласно чл.92,ал.1 ЗЗД вредите от неизпълнението, за което е предвидена неустойка, не се доказват, но това не означава, че не трябва да са претърпени.

Основание за нищожност на клаузата (, която не се представя от заявителя в заповедното производство) е изводимо и от размера на неустойката – 169,48 евро, с равностойност от 331,47 лв., несъобразени и прекомерни спрямо размера на заетата сума – 1500 лв.

Посоченото несъответствие създава явна неравнопоставеност в икономическите отношения на страните, доколкото предвижда потребителят да заплати допълнително сумата, представляваща още около 23 % от главницата, извън главното му задължение – да върне заетата сума.

Съгласно чл.9 от ЗЗД страните могат свободно за определят съдържанието на договора, но автономията на волята е ограничена от същата разпоредба в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави. Последицата от пристъпване на това ограничение е пълна или частична нищожност (арг. от чл.26,ал.1 от ЗЗД). В случая предвидените такси за допълнителни услуги са в пряко отклонение от императивни правни норми, заобикалят такива и противоречат на добрите нрави, поради което са нищожни. Посоченото, съгласно чл.411,ал.2,т.2 от ГПК, разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО, практиката по прилагането й в заповедното производство (например решения по дела С-473/00, С-618/10, C-472/11, C-49/14 г., C-176/17 г. и определение от 28.11.2018 г. по дело C-632/17 г. на СЕС) и практиката на националните съдилища (например определение № 974/07.12.2011 г. по ч.т.д. № 797/2010 г., на ІІ Т.О. на ВКС; определение № 26332/19.12.2014 г. по в.ч.гр.д. № 17562/2014 г. на Софийски градски съд; определение от 23.06.2017 г. по в.ч.гр.д. № 187/2017 г. на Окръжен съд – Габрово; определение № 1721/18.05.2018 г. по в.ч.т.д. № 572/2018 г.на Окръжен съд – Варна; определение № 53/24.01.2019 г. по в.ч.гр.д. № 53/2019 г. на Окръжен съд – Ловеч; определение № 44/09.01.2019 г. по в.ч.гр.д. № 1407/2018 г. на Окръжен съд – Стара Загора и 4 много други), е в рамките на проверката, дължима от заповедния съд и съставлява основание за отказ от издаване на заповед за изпълнение.