Решение № 10973 от 26.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10973 гр. София, 26.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ П. С.ОВА при участието на секретаря БЕЛОСЛАВА В. ИСПИРИДОНОВА като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. С.ОВА Гражданско дело №

20211110147761 по описа за 2021 година

РЕШИ:

Р Е Ш Е Н И Е

№

26.06.2023 година

В

И М Е Т О

Н А град София

Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав

IIІ ГО, сто петдесет и пети

На четиринадесети април година две хиляди двадесет и втора в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.С.ОВА

Секретар Белослава Пейчева

Прокурор като разгледа докладваното от съдия Петя П. С.ова гражданско дело номер 47761 по описа за 2021 година на СРС, 155 състав, 1 за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „....” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ”Ястребец” № 23 Б, с ЕИК ....6, представлявано от изпълнителния директор ....., исковата молба подадена от надлежно упълномощен процесуален представител, против Ч. Й. В., с ЕГН **********, от гр. ...... Ищецът, чрез процесуалния си представител, твърди, че на 29.12.2020 г. дружеството е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответника за сумата от общо 4 675,08 лв., от която: сумата от 3 977,75 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна за периода от месец май 2017 г. до месец април 2019 г., сумата от 675,19 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 15.09.2018 г. до 17.12.2020 г., сумата от 18 лв. – главница за дялово разпределение за периода от месец ноември 2017 г. до месец април 2019 г., сумата от 4,14 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.12.2017 г. до 17.12.2020 г., както и законната лихва върху главницата, дължима от предявяване на заявлението до окончателното изплащане на сумата и направените по делото разноски. Предявеното от ищеца вземане е било уважено и е била издадена заповед за изпълнение срещу длъжника. По повод дадени от съда указания, ищецът предявява настоящата искова претенция. Твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот – апартамент № 49, находящ се в гр. София, ж.к. ”Младост-1”, бл. 73, вх. В, за периода от месец май 2017 г. до месец април 2019 г., но не е заплащал дължимата цена за посочения период, като сумата, която тя дължи възлиза на общо 4 675,08 лв. Излага твърдения, че етажната собственост е сключила договор с „....” ООД – гр. София за извършване услугата топлинно счетоводство. В исковата молба са изложени подробни съображения за начина на формиране на дължимата от ответника цена за предоставена топлинна енергия. Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинната енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществявала при публично известни Общи условия, каквито действали през процесния период. Твърди, че ответникът изпаднал в забава по отношение на задължението си за заплащане на дължимите суми за доставена топлинна енергия, поради което дължал и лихва за забавено плащане.

Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на Ч. Й. В., че ответникът дължи на „....” ЕАД – гр. София сумата от общо 4 675,08 лв., от която: сумата от 3 977,75 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна за периода от месец май 2017 г. до месец април 2019 г., сумата от 675,19 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 15.09.2018 г. до 17.12.2020 г., сумата от 18 лв. – главница за дялово разпределение за периода от месец ноември 2017 г. до месец април 2019 г., сумата от 4,14 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.12.2017 г. до 17.12.2020 г., както и законната лихва върху главницата, дължима от предявяване на заявлението до окончателното изплащане на сумата и направените по делото разноски.

Ангажира доказателства.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата 2 молба. Моли съда да уважи предявените искови претенции, претендира направените по делото разноски, прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Ч. Й. В.. Ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва исковите претенции като неоснователни. Оспорва начина на начисляване на доставеното количество топлинна енергия с оглед липсата на данни за показанията от общите топломери и водомери от абонатната станция. Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните суми за периода от месец май 2017 г. до месец ноември 2017 г. Позовава се на влязло в сила съдебно решение между страните. Излага подробни съображения. Моли съда да отхвърли исковите претенции, претендира направените по делото разноски.

Ангажира доказателства.

В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, поддържа отговора на исковата молба. Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани, претендира направените по делото разноски.

С определение от 25.02.2022 г. „....” ООД е конституирано като трето лице – помагач на страната на ищеца по предявените искови претенции.

В съдебно заседание третото лице-помагач „....” ООД, редовно призовано, не изпраща представител. По делото са ангажирани доказтелства.

Предявени са искови претенции са с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Направено е възражение по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, както и искане по реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно разпоредбите на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От приложеното гр.д. № 65004/2020 г. по описа на СРС, 155 състав, е видно, че на 13.01.2021 г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по силата на която Ч. Й. В. е осъден да заплати на „....” ЕАД сумата от 3 977,75 лв. – главница, представляваща стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот на адрес: гр. София, ”Младост-1”, бл. 73, вх. В, ап. 49, абонатен № 4000269525 за периода от месец май 2017 г. до месец април 2019 г., сумата от 675,19 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 15.09.2018 г. до 17.12.2020 г., сумата от 18 лв. – главница за дялово разпределение за периода от месец ноември 2017 г. до месец април 2019 г., сумата от 4,14 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.12.2017 г. до 17.12.2020 г., както и законната лихва върху главницата, дължима от 29.12.2020 г. до изплащане на вземането, а също и сумата от 143,50 лв. – направени по делото разноски, от които: сумата от 93,50 лв. – платена държавна такса и сумата от 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение. По повод на постъпило възражение от длъжника и дадени от съда указания в предвидения едномесечен срок заявителят “....” ЕАД, ищец в настоящото производство, е предявил установителен иск.

3

Като доказателства по делото са приети Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “....” ЕАД на потребители в гр. София, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на СД на „....” АД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КВЕР на основание чл. 150, ал. 1 от ЗЕ.

Видно от приетия като доказателство по делото договор от 02.06.2017 г., сключен между ищеца и „Нелбо” ЕАД, се установява, че последното се е задължило да извършва услугата дялово разпределение на топлинна енергия на потребителите в сгради етажна собственост, а “....” ЕАД се е задължило да приема предоставените данни и въз основа на тях да определя и събира дължимите суми за топлинна енергия от потребителите.

От представения и приет като доказателство по делото договор от 27.09.2002 г., сключен между „Техем Сървисис” ЕООД и Етажната собственост на сграда, находяща се в гр. София, ж.к. „Младост-1“, бл. 73, вх. 1, 2 и 3, е видно, че страните са се договорили дружеството да извърши доставка и монтаж на индивидуални разпределители и термостатни вентили и извършване на индивидуално разпределение на топлинна енергия между потребителите в сградата етажна собственост, съгласно изискванията на ЗЕ. Договорът е подписан от представителите за собствениците в сградата – етажна собственост от лице, избрано на проведено Общо събрание на собствениците.

От представените доказателства от третото лице помагач се установява, че „Нелбо” ЕАД е извършвало услугата дялово разпределение през процесния период относно сграда, в която се намира процесния отопляван недвижим имот.

От представения заверен препис от нотариален акт за дарение на недвижим имот № 85, том IV, дело 658/1991 г. на Първи нотариус при СРС, се установява, че Ч. Й. В. е дарил на майка си Хенриета Христова Димитрова наследствената си 1/2 идеална част от недвижим имот, представляващ апартамент № 49, находящ се в гр. София, ж.к. „Младост-1“, бл. 73, вх.

В, ет. 1.

От представения от ответника заверен препис от удостоверение за наследници № 623 от 01.07.2008 г., издадено от Столична община, район „Младост“, се установява, че Хенриета Христова Димитрова е починала на 15.06.2008 г. и е оставила за свой единствен наследник сина си Ч. Й. В..

От приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебнотехническа експертиза, което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се установява, че количеството топлинна енергия в сградата – етажна собственост се измерва през различните отчетни периоди в посочен от вещото лице способ. В заключението си вещото лице е посочило технологията на отчитане на потребеното количество топлинна енергия в процесния имот, като с оглед на установения ред за снемане на показания, последните не могат да бъдат манипулирани. За процесния период е извършено изчисление, съобразно с действащите нормативни документи, като от „Нелбо” ООД са били изготвени изравнителни сметки, като размерът на сумите за потребена топлинна енергия за сградна инсталация и отопляем имот възлиза на 3 977,82 лв., от които начислената сума по фактури 4 е в размер на 3 073,01 лв., сума за доплащане за изравнителните периоди – 904,81 лв.

От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се установява, че задълженията за абонатен № 221287, за периода от месец май 2017 г. до месец април 2019 г. са в размер на 3 977,82 лв. – за главница с включени изравнителни сметки и 675,19 лв. – лихва за забава, като за процесния период са били издадени два броя изравнителни сметки.

При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:

По делото е безспорно установено, че “....” ЕАД е дружество, регистрирано по Търговския закон с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на електрическа и топлинна енергия и други дейности, обслужващи основните дейности. Безспорно установено е, че ищецът е доставчик на топлинна енергия, като доставя такава на живущите в топлоснабдявания район, в който се намира процесния отопляван недвижим имот – апартамент № 69, находящ се на адрес: гр.

....., на който адрес е открита партида на абонатен № 221287. Безспорно установено е, че ответникът е собственик на процесния отопляван имот през процесния период. Спори се относно размера на дължимите суми.

Съобразно с действащата към датата на възникване на облигационните между страните нормативна уредба, а именно: Закон за енергетиката и енергийната ефективност /отм./, ответникът се явява заварен потребител на енергия за битови нужди и през исковия период има качеството на потребител по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗЕЕЕ, а впоследствие – на потребител на енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на Закона за енергетиката, съответно по смисъла на § 1, т. 41б от ДР на Закона за енергетиката. Съгласно чл.106а от ЗЕЕЕ /отм./ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи уговорки с абоната, различни от общите условия. Съгласно ал. 3 на същата норма след изтичане на едномесечен срок от публикуването на общите условия, последните влизат в сила и без изричното им приемане от купувача. Сходен начин на уредба на отношенията следва и Закона за енергетиката.

Разпечатката съдържа 46 от 80 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3c2b0169-6228-4705-a3aa-6644dbd178b2