Решение № 104 от 01.11.2021, Районен съд - Лом

РЕШЕНИЕ

№ 104 гр. гр. Лом, 01.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Боряна Ал. Ангелова при участието на секретаря Росина В. Димитрова като разгледа докладваното от Боряна Ал. Ангелова Гражданско дело № 20211620100991 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 240 и чл. 99 от ЗЗД .

Ищецът „Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК: 831030580, чрез ю.к. Г.К. е предявил против С. П. Ц., ЕГН: **********, иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 500 лева- главница по договор за кредит № 9894269002, сключен с „4финанс“ ЕООД, прехвърлен с договор за цесия , ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба- 14.05.2021 г. до изплащане на вземането.

Ответникът не е представил отговор на исковата молба, не е взел становище по иска, не е изпратил свой процесуален представител на първото по делото съдебно заседание, не е ангажирал доказателства и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от ищеца доводи, намира за установено следното:

В исковата молба е посочено, че на 4 .02.2017 г. между ответника и „4финанс“ ЕООД бил сключен договор за кредит № 9894269002 по реда на чл. 6 от ЗПФУР, при спазване на съответните процедури. Кредитополучателят подал заявка за отпускане на кредит след регистрация в системата „Вивус“, като имал цялата преддоговорна информация- стандартен европейски формуляр, общи условия, проект на договора. С натискане на бутон „подпиши“ се считало, че той е подписал договора, както и, че се е запознал с ОУ. На ответника бил опуснат заем в размер на 500 лева, за срок от 30 дни, като сумата била получена от лицето чрез 1 превод в Изипей. На 05.02.2017г. ответника е заявил ново искане за допълнителен кредит в размер на 100 лв., която също била отпусната и зиплатена на имено на кредитополучателя в Изипей. Падежната дата на кредита била 13.03.2017 г., към която здата кредита не е погасен.

На 23.11.2018 г. се сключил договор за цесия, с който вземането по кредита било прехвърлено на ищеца. До ответника било изпратено на адреса му препоръчано писмо за уведомяване за прехвърлянето, но пратката била върната като „непотърсена“. С исковата молба се търси осъждане само за главницата по кредита. Претендират се и разноските по делото.

С писмена молба, постъпила преди първото съдебно заседание, ищецът чрез пълномощника си моли за постановяване на неприсъствено решение, тъй като счита, че за това били налице предвидените в чл. 238 от ГПК предпоставки.

Като писмени доказателства по делото са приети копия от договора за кредит и ОУ, ведно с превода на сумата по кредита, както и документация по извършената цесия-договор,потвърждение,пълномощно и уведомление с писмо.

Препис от исковата молба е бил редовно връчен чрез бащата на ответника, с поето задължение да я предаде на лично на 22.7.2021 г., като ответникът е бил редовно призован за първото по делото заседание . В изпратеното до същия съобщение изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските.

От друга страна, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените и ангажирани от ищеца писмени доказателства, се налага изводът, че искът е вероятно основателен.

В тази връзка съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238 и сл. от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което искът следва да бъде уважен, без решението да се мотивира по същество.

На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски за настоящото производство, които се претендират, за тях да е представен списък по чл. 80 от ГПК и са налице доказателства, че те са действително дължими- внесена държавна такса за образуване на делото в размер на 50 лева (лист 24) и дължимо юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 100 лева, съгласно чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, вр. чл. 78 ал. 8 от ГПК, които разходи следва да се възложат в тежест на ответника.

Поради изложеното и на основание чл. 239 ал. 2 от ГПК, съдът РЕШИ:

2

ОСЪЖДА С. П. Ц., ЕГН: **********, да заплати на „Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК: 831030580, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „Шандор Петьофи” № 10 сумата от 500,00 /петстотин лева/- главница по договор за кредит № 9894269002, сключен с „4финанс“ ЕООД, прехвърлен с договор за цесия от 23.11.2018 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба- 14.05.2021 г. до изплащане на вземането, както и направените разноски по настоящото дело, възлизащи в размер на сумата от 50,00лв. (петдесет) лева - за държавна такса и на сумата от 150,00 лв. /сто и петдесет лева/ - за юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Лом: _______________________

3