Решение № 961 от 27.07.2021, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 961 гр. Варна , 27.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Насуф Исмал при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело № 20203110109636 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от „Ф. И.” ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *, против З. ВЛ. М., ЕГН **********, с адрес: *, първоначално обективно кумулативно съединени положителни специални установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК вр. чл. 10 от ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните със сила на пресъдено нещо, че ответникът дължи на ищеца сумите, както следва: 1./ 3 024.89 лева – невърната главница по договор за потребителски кредит № *-* от 06.10.2014 г., сключен между ответника и „Б. П. П. Ф.“ ЕАД, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 26.02.2020 г. до окончателното погасяване на задължението; 2./ 909.22 лева – мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 28.02.2017 г. до 14.02.2020 г., които суми са прехвърлени в полза на ищеца с приложение № 1 към договор за цесия от 10.01.2017 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 1186/28.02.2020 г. по ч. гр. д. № 2753 по описа 2020 г. на РС-Варна.

В исковата молба се твърди , че по заявление на ищеца за процесните суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Същата е връчена на длъжника, който от своя страна е оспорил вземанията по реда на чл. 414 от ГПК, което е обусловило предявяването на настоящите установителни искове.

Ищецът поддържа, че на 06.10.2014 г. между „Б. П. П. Ф.“ ЕАД и 1 ответника бил сключен договор за потребителски кредит, по силата на който дружеството предоставило на ответника кредит в размер от 3324.00 лева, от които 3000.00 лева е отпусната за потребителски цели, а сумата от 324.00 лева за заплащане на застрахователна премия по застраховка „Защита на плащанията“. Твърди се, че застрахователната премия е усвоена от ответника чрез директен превод от страна на ищеца по сметка на застрахователната компания, като застрахователните премии по кредитите се заплащали от кредитодателя-цедент като обща сума в полза на затарахователите в края на всеки месец, т.е. по всички договори, а не за всеки договор поотделно.

Сочи се, че с част от предоставената му в кредит главница за потребителски цели в размер от 3000.00 лева ответникът е избрал да погаси свое задължение към кредитодателя в размер от 105.00 лева, представляващо „такса ангажимент“, чийто размер е отнапред уговорен в договора за кредит.

Сочи се, че таксата се заплаща от ответника при усвояването на кредита, като кредитодателят удържа сумата, представляваща „такса ангажимент“ в размер от 105.00 лева от главницата, т.е. твърди се че таксата е погасена за сметка на отпуснатата главница за потребителски цели. Остатъкът от главницата за потребителски цели – 2895.00 лева е предоставен на ответника по банков път на 07.10.2014 г. по посочената от последния банкова сметка.

Навеждат се доводи, за това че страните са уговорили заетата сума да бъде погасена чрез частични плащания, а именно посредством 18 броя месечни погасителни вноски. Твърди се, че ответникът не е изпълнявал поетите договорни задължения да погаси заетата сума, като първата падежирала и непогасена вноска е от 05.12.2014 г., което обуславяло изпадането на ответника в забава и пораждало и акцесорното вземане за обезщетение за забава в размер на законната лихва. Твърди се, че към датата на сезиране на съда всички вноски са падежирали, доколкото крайният срок за изпълнение на договора е настъпил на 05.05.2016 г.

Ищецът изрично излага, че не предявява искове за такси и застраховки, доколкото тези суми са платени от ответника, респективно в полза на ищеца и застрахователя за сметка на сумата предоставена в кредит главница, чийто размер се твърди, че възлиза на 3024.89 лева след частичните плащания, извършени от ответника.

Твърди се още в исковата молба, че с приложение № 1 към договор за цесия от 10.01.2017 г. на ищеца били прехвърлени всички вземания по процесния договор за потребителски кредит, за което длъжникът е уведомен надлежно и което легитимирало ищеца в настоящото производство.

По същество моли за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на сезиралата съда искова молба под формата на възражение по чл. 414 от ГПК.

В отговора си ответникът оспорва основателността на предявените искове, като твърди, че през годините е удовлетворявал интереса на кредитора чрез доброволни плащания по уговорения погасителен план, за които представя 2 писмени документи. Сочи, че доколкото към момента е останал без работа, не е в състояние да погасява вземанията на ищеца. Отделно, спрял плащанията и поради обстоятелството, че ищецът постоянно си променял сметката, по която да извършва погашенията.

В проведеното открито съдебно заседание, ищецът редовно призован, не се представлява. С молба от 23.06.2021 г. поддържа сезиралата съда искова молба.

Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, не се явява и не се представлява.

Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани в исковата молба и отговора и като взе предвид, събрания и приобщен по дело доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:

Видно е от присъединеното ч. гр. д. № 2753 по описа за 2020 г. на РСВарна, ГО, 9-ти съдебен състав, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК за сумите, предмет на исковата молба, срещу която в срок е постило възражение по чл. 414 от ГПК.

Видно от представения Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта *-* от 06.10.2014 г. /л. 5/, сключен между „Б. П. П. Ф.“ ЕАД и ответника, кредитодателят се задължил да предостави потребителски кредит на ответника в размер от 3 000.00 лева. Уговорено е в договора ищецът да отпусне на ответника и сумата в размер от 324.00 лева за закупуване на застраховка „защита на плащания“. Страните са договорили и заплащане на такса „ангажимент“ в размер на 105.00 лева. Съгласно чл. 2 от договора размерът на предоставения с договора заем е равен на сумата, посочена в поле „общ размер на кредита“, т. е. 3 324.00 лева, като сумата, представляваща кредит за закупуване на застраховка „защита плащанията“ е уговорено да бъде заплатена от кредитодателя директно на застрахователния агент „Д. С.“ ЕАД. Съгласно договореностите между страните в чл. 2 от договора, таксата „ангажимент“ се заплаща от кредитополучателя срещу насрещното задължение на кредитодателя да фиксира лихвения процент за срока на договора при уговорените условия и размери. Същата се заплаща от кредитополучателя при усвояването на кредита, като кредиторът удържа сумата от общия размер на кредита. Общата стойност на кредита възлиза на 4 312.89 лева, като се констатира още, че страните са уговорили кредитополучателят да заплаща на кредитодателя възнаграждение за ползването на заетата сума в размер на уговорената фиксирана възнаградителна лихва при лихвен процент 34.78 % и ГПР 41.72 %.

Договорено е сумата да бъде изплатена разсрочено посредством 18 броя месечни анюитетни погасителни вноски всяка една в размер от 239.61 лева, като падежът на последната вноска, видно от погасителния план, 3 инкорпориран в самия договор е 05.05.2016 г. Страните са уговорили също в чл. 5 ОУ към договора, че в случаите на забава кредитополучателя дължи обезщетение в размер на законната лихва.

Видно е от представеното банково бордеро и ангажираното експертно заключение по ССчЕ, че на 07.10.2014 г. сумата в размер от 2895.00 лева е преведа по сметка на ответника.

Приет е Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 10.01.2017 г., сключен между „Б. П. П. Ф.“ ЕАД като цедент и „Ф. И.“ ЕАД като цесионер, както и Приложение № 1 от 10.01.2017 г. към процесния рамков договор за цедиране на задължения, в който са описани конкретните прехвърлени вземания, като на л. 17 фигурира ответникът З. ВЛ. М.. От представеното потвърждение се констатира, че цедентът-кредитодател е потвърдил извършеното частно правоприемство. Представено е и пълномощно /л. 20/, от което се установява, че цедентът е овластил цесионера-ищец да доведе до знанието на ответника за новия титуляр на вземананията.

По делото са ангажирани и уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, адресирано до З. ВЛ. М., както и обратни разписки, от които обаче не може да се констатира датата на връчването им.

От представените платежни нареждания на л. 49 и следв. се констатира, че ответникът е заплатил в полза на цедента-кредитодател част от кредита, за което страните не спорят, като размерът на плащанията по представените писмени документи възлиза на 903.00 лева, а в полза на ищеца сумата в размер от 200.00 лева, като последното е в унисон и с ангажираната от самия ищец спраква, от която е видно още, че на 31.10.2017 г. в полза на търговското дружество е постъпила и сумата от 100.00 лева с наредител З.

ВЛ. М..

От експертното заключение по назначената ССчЕ се констатира, че сумата, която ответникът е заплатил до момента по кредита е в общ размер от 1249.61 лева, от която 949.61 лева в полза на цедента-кредитодател и 300.00 лева в полза на цесионера-ищец. Падежът на първата изцяло или частично неизплатена месечна вноска по процесния договор за потребителски кредит е 05.03.2015 г. Констатира се още от заключението, че от страна на кредитодателя не са предоставени конкретни документи за извършени в полза на „К. О. З.“ и „К. Ж.“ плащания по процесния договор за кредит, като е предоставена счетоводна справка за дължимите суми по месеци по сключени застраховки, което е в унисон и с ангажираната от ищеца справка на л. 75.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Не се спори по делото, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на чл. 410 от ГПК заповед за изпълнение за претендираните суми, която е оспорена от ответника в преклузивния срок по чл. 414, ал. 2 от ГПК и в изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения едномесечен срок е предявил искове за установяване на вземанията си, което 4 поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата допустимост.

За успешното провеждане на предявените искове, ищецът следва да установи в процеса по несъмнен начин в условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните елементи от фактическия състав на договорната отговорност на ответника: 1./ твърдяната договорна връзка на ответника с първоначалния кредитор с предмет отпускане на потребителски кредит; 2./ своята изправност по договора, т. е. предоставянето на кредитната главница в полза на ответника, включително предоставянето на главницата за погасяване на застрахователната премия по застраховка „защита на плащанията“; 3./ изискуемостта на главното задължение и изпадането на ответника в забава, както и 4./ размера на предявените граждански притезанияе. Следва също да докаже сключването на договор за цесия с предмет исковите вземания, за който договор длъжникът е уведомен.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, а при установяване на горното – че е погасил задълженията си по договора. В тежест на ответника е и да докаже всички свои перемпторни и дилаторни възражения.

Не е спорно по делото, а и от приобщения договор /л. 5/ се установява по несъмнен начин, че между ответника и праводателя на ищеца е учредено облигационно правоотношение с предмет отпускане на потребителски кредит. Процесният договор не е сключен в противоречие с материалноправните норми, обективирани в разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т.