Решение № 326 от 30.11.2022, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 326 гр. Смолян, 30.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Сийка Златанова при участието на секретаря Сирма Купенова като разгледа докладваното от Сийка Златанова Гражданско дело № 20225440100620 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищцата Р. А. П. от гр. Смолян е предявила срещу „***“ – Клон *** КЧТ, ЕИК 204915054, представлявано от *** иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл.първо ЗЗД за сумата от 3 030 лв., представляваща недължимо платена без основание по договор за потребителски паричен кредит ***/15.06.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 29.06.2022 г. до окончателното плащане. Претендира за деловодните разноски.

Фактическите твърдения, на които ищцата основава исковете, се свеждат до следното: Страна е по Договор за потребителски кредит № ***/15.06.2016 г., сключен с „***“ – Клон ***. Съгласно Договора й е предоставен кредит в размер на 2 500 лв., който е следвало да върне на 48 месечни погасителни вноски в размер на 115,20 лв. всяка, при ГПР 45,99 % и лихвен процент 36,17 %, като е следвало да върне обща сума в размер на 5 529,60 лева. Счита договора за кредит за недействителен поради нарушение на чл. 10, ал. 1 ЗПК, неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11 ЗПК, нарушение и заобикаляне на чл. 19, ал. 1, ал. 4 и ал. 5 ЗПК, тъй като освен цифрово ГПР не е описан в неговите съставни части. Не е ясно какво включва общата дължима сума освен общия размер на кредита, което я поставя в невъзможност да разбере какво точно дължи и как е определен размерът на задължението. Не е ясно дали такса ангажимент и застрахователна премия участват в ГПР, като според нея те представляват допълнителни разходи. Счита, че поради нищожност на кредита дължи само чистата му стойност, а платената сума над главницата в размер на 3 030 лв. е платена без основание поради нищожност на клаузите за лихва, такса ангажименти други разходи.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК подава отговор, с който оспорва иска като неоснователен и моли да бъде отхвърлен. Възраженията се свеждат до следното:

Неоснователни са твърденията на ищцата за описаните в исковата молба нарушения.

Твърди, че ищцата е била наясно при какви условия е получила кредита, съответно какви са нейните задължения по договора. Твърди, че в договора са описани всички предвидени в методиката в приложение № 1 към ЗПК компоненти, посочен е размерът на ГПР, общата дължима сума по кредита, допусканията, взети предвид при изчисляване на ГПР.

Информацията е изложена на стр. първа от договора и в подробен погасителен план.

Посочени са елементите на всяка погасителна вноска, включваща главница възнаградителна лихва и застрахователна премия. Твърди, че таксата ангажимент не е част от месечните 1 погасителни вноски, а се прихваща еднократно от стойността на отпуснатия заем при превеждането му по сметката на потребителя, както и че същата е включена в ГПР.

Застрахователната премия също не е включена в ГПР, не е включена в главницата и не се олихвява. Сключването на застраховката не е задължително условие за отпускането на кредита, като кредиторът не влияе върху условията за сключването на застраховката. За улеснение на кредитополучателя е предвидено плащането на вноската по кредита и застрахователната вноска да се кумулират и да се плащат по една сметка, като след това ответникът превежда на застрахователя застрахователната премия. Счита претенцията в частта от претендираната сума в размер на 672 лв. – заплатена по застраховка за недопустима и неоснователна, тъй като е платена по договор за застраховка, а не по процесния договор за кредит. Прави евентуално възражение за настъпила погасителна давност. Претендира за разноски.

В съдебно заседание ищцата се представлява от адв. ***, която моли искът да бъде уважен по изложените в исковата молба съображения. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв..

Ответникът не се представлява, в писмена молба юр. *** - редовно упълномощен счита иска за неоснователен и моли да бъде отхвърлен.

След като обсъди становищата на страните и събраните по делото доказателства, Съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 15.06.2016 г. между „***“ ЕАД като кредитор и Р. А. П. като кредитополучател е сключен договор за предоставяне на потребителски кредит № ***, по силата на който кредиторът е отпуснал на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 2 500 лева.

Кредитополучателката се е задължила да върне кредита ведно с ГЛП 36,17 % и ГПР 45,99 %, както и да плати застрахователна премия в размер на 672 лв. и такса ангажимент 87,50 лв. Общата стойност на плащанията е в размер на 5 529,60 лв., платими на 48 равни месечни вноски, всяка в размер на 115,20 лв., като първата вноска е с падежна дата 05.08.2016 г. и последната вноска е с падеж 05.07.2020 г.. Съгласно чл. 2 от договора застрахователната премия е раздЕ. на равен брой вноски, съответстващи на посочения брой погасителни вноски, като кредитополучателят заплаща и такса ангажимент при усвояване на кредита, чрез удържането му от общия размер по кредита. Според чл. 3, изр. 2 погасителните вноски съставляват изплащане на главницата, ведно с надбавка, покриваща разноските на кредитора по подготовка и обслужване на заема и опредЕ. добавка, съставляваща печалба на кредитора. В чл. 5 е уговорено, че при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска, ведно с направените разноски по събирането на вземането.

Съгласно заключението по назначената СИЕ общият размер на извършените от ищцата плащания за погасяване на задълженията по Договора за потребителски паричен кредит PLUS - *** от 15.06.2016 г. е 5 708.40 лева, в т.ч.: 4 803.40 лева /към момента на подаване на заявление по чл. 410 от ГПК/, подробно посочени по дата и размер в приложената към настоящата експертиза Таблица 1, к.1 и к.18 и 905.00 лева - преведени през 2021 г., след образуване на ЧГД. Размерът на ГПР по Договор за потребителски паричен кредит PLUS - *** от 15.06.2016 г., като се вземат предвид и таксата ангажимент в 2 размер на 87.50 лева и застрахователната премия в размер на 672 лева е 59.50 %.

Извършените плащанията по Договор PLUS - *** от 15.06.2016 г., преди подаване на Заявлението по чл. 410 от ГПК, са подробно посочени по дата и размер в приложената към настоящата експертиза Таблица1,к. I и к.18. Плащанията, посочени в Таблица 1 са извършени чрез платежна система EPAY, съгласно представените от “***” С.А., клон *** справки. Извършените през 2021 г. плащания в общ размер 905 лева са чрез банков превод от Р. А. П.. С направените от Р. А. П. погасителни вноски в размер 4 803.40 лева е извършено погасяване по кредита, както следва: 1 750.52 лева – главница /Таблица 1, к. 9/; 2 344.88 лева - договорна лихва /Таблица 1, к. 6/; 36 лева - такса събиране /Таблица 1, к. 13/ 672 лева - застраховка /Таблица 1, к. 17/. С направените през 2021 г. погасителни вноски в общ размер 905 лева е извършено погасяване, както следва: - 749.48 лева - остатък от непогасена главница 12.72 лева - остатък от непогасена договорна лихва 66.31 лева - лихва за забава 75 лева – разноски. По процесния кредит е надвнесена сума в размер 1.49 лева.

„***” С.А., клон *** ежемесечно извършва преводи на дължимите застрахователни премии по договори с обща сума към застрахователя ***, който е представляван от две дружества „*** Общо ***“ АД - клон *** и „*** ***“ АД - клон ***. Застрахователната премия по Договор *** от 15.06.2016 г. е част от извършваните плащания.

В съдебно заседание вещото лице допълва, че таксата ангажимент е включена в ГПР един път. Посочения процент на ГПР в т. 2 от заключението е изчислила, както е поставен въпросът, като е взела предвид таксата ангажимент, застрахователната премия и договорения лихвен процент. В ГПР по договора е включен договорения лихвен процент и посочената такса ангажимент. При изчисление в съдебно заседание вещото лице получи 46.09 % ГПР, без застрахователната премия, а предвиденият в договора ГПР е 45.99 %. По принцип при изчисляване на ГПР застрахователната премия не участва, съгласно определението за разходи по кредита.

Съдът кредитира заключението като обективно и компетентно изготвено.

Видно от ч.гр.д. № 1223/2020 г. по описа на РС - Смолян, приложено служебно от съда във връзка с изготвената експертиза, ответникът е подал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за неплатени задължения по настоящия договор. Съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 16/15.01.2021 г., с която е разпоредил длъжникът Р. П. да плати на кредитора „***“ – Клон *** КЧТ, 749,48 лв. главница, 12,72 лв. договорна лихва за периода 05.01.2020 – 05.07.2020 г.; 55,81 лв. законна лихва за периода 05.02.2020 – 16.12.2020 г., законна лихва върху главницата, считано от 30.12.2020 г. до окончателното плащане на задължението, както и 25 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение. Длъжникът П. е подала възражение по чл. 414 от ГПК за изпълнение в срока за доброволно изпълнение, като е представила нареждане за касов паричен превод за сумата от 400 лв. от 22.01.2021 г. и платежно нареждане за сумата от 505 лв. от 12.02.2021 г.. На 04.03.2021 г. заявителят е депозирал молба, с която е признал пълното плащане на задължението от страна на длъжника. Предвид изложеното съдът с определение № 104/05.03.2021 г. е обезсилил издадената заповед за изпълнение.

3

При така установената фактическа обстановка, Съдът направи следните правни изводи:

Няма спор между страните, че по процесния договор ответницата е получила предоставена в заем парична сума в размер на 2 500 лв., като е извършила плащания през 2019, 2020 в размер на 4 803,40 лв. и 828,51 лв. през 2021 г. или плащания в общ размер на 5 631,91 лв..

В чл. 55, ал. 1 ЗЗД са уредени три фактически състава на неоснователно обогатяване.

Според първия подлежи на връщане полученото при начална липса на основание. В задължителната практика на ВКС по чл. 290 ГПК – Решение № 25 от 22.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 657/2009 г., TK, I т. о., докладчик председателят Никола Хитров е прието, че начална липса на основание е налице и в случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен акт. Под обогатяване се разбира както недължимо плащане, така и получаването на имуществени ползи, така и придобиването и спестяването на такива ползи от едно лице за сметка на друго. Под неоснователно се разбира отсъствието на правно основание за такова получаване, придобиване, спестяване.

Безспорно се установи от заключението по СИЕ, че ищцата е платила по договора за кредит отпуснатия кредит в размер на 2 500 лв.; 2 357,60 лв. /сборът от 2 344,88+12,72/ договорна лихва; 672 лв. застраховка; 36 лв. такса събиране; 66,31 лв. лихва за забава или общо сумата от 3 131,91 лв.. Сборът на платената застраховка и договорна лихва е в размер на 3 029,60 лв.

Договорът между страните е за потребителски кредит и като такъв същият следва да съответства на предвидените в ЗПК изисквания, тъй като ответникът като потребител се явява икономически по-слабият участник в отношението, поради недостиг на материални средства. Като потребител по договора за кредит ответникът разполага със защитата срещу неравноправни клаузи, предвидена в Глава Шеста на ЗЗП, за които съдът следи служебно.

Доколкото съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи и за действителността на сключения договор за заем, то в тежест на ищеца е да докаже, че са спазени приложимите към процесния договор за потребителски кредит императивните законови изисквания, както и че клаузите на договора, касаещи основните му параметри са индивидуално договорени.

Между ответника и ищеца са възникнали правоотношения по договор за потребителски кредит по чл. 9 и сл. ЗПК. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора.