Решение № 142 от 17.07.2020, Административен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ гр.Ловеч, 17.07.2020 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІІ-ти административен състав, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОНИТА ЦАНКОВА при секретаря ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ЦАНКОВА Адм.д № 223 / 2019 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 254, ал. 3, във вр. с чл. 253, ал. 3 от Закон за горите, във връзка с гл. Десета, раздел І от АПК.

Със Заповед № РДГ-08-3-176/13.05.2019 г. на Директора на Регионална дирекция по горите – Ловеч, издадена на основание чл. 22 от ЗАНН, чл. 254, ал. 1, във вр. с чл. 253, ал. 3, т. 5 от ЗГ, е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/: СПИРАНЕ ДЕЙНОСТТА в обект „Склад за дървен материал”, находящ се в землището на с. ******, община Угърчин, Област Ловеч, м. *****, в поземлен имот с кадастрален идентификатор № ***, и вписан в регистъра на РДГ Ловеч, като обект по чл. 206 от Закона за горите под № 2.35/20.04.2010г., притежаващ производствена марка с абревиатура „*****”, стопанисван от фирма „*****ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление обл. Ловеч, община Угърчин, с. ******, ул. „*****“ № **, с управител и едноличен собственик на капитала - О.Й.М.. Срокът на действие на заповедта е един месец, считано от датата на фактическото запечатване на обекта.

Недоволен от заповедта е останал жалбоподателя „*****ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: с. ******, ул. „*****” № **, ЕИК *****, представлявано от О.Й.М., чрез адв. С.Г. от ЛАК, който в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК е подал настоящата жалба с твърдения за нарушение на формата, нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и несъответствие с целта на закона. Като нарушение на формата се сочи, че в титулната част на заповедта не е посочено наименованието на органа –издател на заповедта, което според жалбоподателя на дева възможност да бъде проверена материалната компетентност на издателя на заповедта, като намира, че само на това основание обжалваната заповед е нищожна. Допълнително сочи, че в заключителната част не се съдържа дата на издаване на заповедта. Като нарушение на административнопроизводствените правила сочи неспазване на чл. 26 от АПК, във вр. с чл. 34 от АПК, както и липсата на мотиви. Като нарушение на материалния закон сочи, че превозните билети за постъпила дървесина № 9936/00456/12.12.2018 г. и № 9936/00464/14.12.2018 г. са вписани в Дневника на превозните билети на посочените дати, поради което първото нарушение не е извършено. По отношение на нарушението на чл. 206, ал. 1, т. 3 от ЗГ сочи, че проверяващите не са съобразили, че на 18.12.2018 г. е прекъсната интернет връзката, което не е дало възможност за проверка на видеозаснемането. В заключение са моли съда да отмени оспорената заповед, като се иска присъждане на направените от жалбоподателя разноски.

По искането по чл. 166, ал. 4, във вр. с чл. 166, ал. 2 и ал. 3 от АПК, във вр. с чл. 254, ал. 2 от Закон за горите /ЗГ/ съдът се е произнесъл с определение № 405/20.05.2019 г., с което е оставено без уважение искане на „******”, ЕООД, с. ******, ул. „*****” № **, ЕИК *****, представлявано от О.Й.М., чрез адв. С.Г. от ЛАК, за спиране допуснатото по закон предварително изпълнение на Заповед № РДГ-08-3-176/13.05.2019 г. на Директора на Регионална дирекция по горите – Ловеч, издадена на основание чл. 22 от ЗАНН и чл. 254, ал. 1, във вр. с чл.

253, ал. 3, т. 5 от ЗГ.

Жалбоподателят се представлява само в първото съдебно заседание от адв. С.Г., като съдът е уважил доказателствените искания на жалбоподателя за допускане на двама свидетели и допускане на СТЕ. В следващите три съдебни заседания, жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява, не ангажира становище, като не внася депозит за допусната по негово искане експертиза, въпреки дадената от съда многократна възможност за това, поради което с протоколно определение от 29.01.2020 г. /на л. 99 от делото/ съдът е заличил допуснатата по искане на жалбоподателя СТЕ. Жалбоподателят не води допуснатите двама свидетели при довеждане, което е станало причина за забавяне производството по делото, като в две съдебни заседания на 13.11.2019 г. и на 29.01.2020 г. съдът е дал възможност на жалбоподателя да води неговите двама свидетели, поради което е бил отложен и разпита на двама от свидетелите на ответника с цел равнопоставеност на страните и евентуално допускане на очни ставки. В последното съдебно заседание жалбоподателят отново не се е представлявал, като не е водил и допуснатите по негово искане свидетели, поради което същите са заличени.

Ответникът Директор на Регионална дирекция по горите –

Ловеч, се представлява от юрк. С.Т., която в писмен отговор, в съдебно заседание и в писмена защита излага аргументи за неоснователност на жалбата и за законосъобразност на обжалваната заповед. Сочи, че няма съмнение, че Директорът на Регионална дирекция по горите е издател на заповедта, сочи, че датата, която е отбелязана под номер на заповедта е и дата на издаване на същата – 13.05.2019 г., като тази дата винаги съвпада с датата, на която заповедта е регистрирана в регистъра на РДГ – Ловеч. Сочи, че законодателят не е поставил изискване датата на издаване на заповедта да бъде отбелязана и в заключителната част на заповедта. Сочи, че законодателят не е поставил изискване в заповедта да бъде посочен фактът по чия инициатива е започнало производството по издаване на същата. Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от АПК - Производството по издаване на индивидуален административен акт започва по инициатива на компетентния орган или по искане на гражданин или организация, а в предвидените в закона случаи - на прокурора, омбудсмана, по-горестоящия или друг държавен орган. В конкретния случай производството е започнало по инициатива на компетентния орган, като сочи, че и разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от АПК е спазена.

Заповедта е надлежно връчена на дата 14.05.2019г., в 14:05 часа на М.Ю.Д.. Същата е упълномощено лице на фирма „*****ЕООД, съгласно Пълномощно с peг. № 3144/01.11.2018г. на нотариус Н.Х., нотариус в район PC - Ловеч с peг. № 139 на Нотариалната камара. Сочи, че в обжалваната Заповед № РДГ08-3-176/13.05.2019г. на Директора на РДГ - Ловеч подробно са изложени фактическите и правни основания за издаването й, като същата е и напълно мотивирана. Сочи, че в обжалваната заповед са описани подробно установените нарушения – жалбоподателят фирма „*****ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: обл. Ловеч, община Угърчин, с. ******, ул. „*****“ № **, като ползвател на обект по чл. 206 от Закона за горите е осъществил следните нарушения на Закона за горите и Наредба № 1/30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии, а именно: 1. Не води дневник за постъпилата, преработена и експедирана дървесина в обекта, изразяващо се в невписване в дневника на превозни билети за постъпила дървесина: № 9936/00456/12.12.2018г. № 9936/00464/14.12.2018г. С това си деяние фирмата е нарушила разпоредбата на чл.

206, ал. 1, т. 1 от Закона за горите, във връзка с чл. 14, ал. 2 от Наредба № 1/30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии. 2. Не е изпълнила задължение да осигури на служителите по контрола - служителите на РДГ - Ловеч и ИАГ - София, установено с констативни протоколи - peг. № на РДГ - Ловеч 345/19.12.2018г., peг. № на РДГ - 136/10.05.2019г. и peг. № на РДГ - 137/10.05.2019г., достъп до системата за постоянно видеонаблюдение в обекта и на записите от нея. С това си деяние фирмата е нарушила изискванията на чл. 206, ал.

1, т. 3 от Закона за горите, във връзка с чл. 14а, ал. 3 от Наредба№ 1/30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии. Посочените нарушения са извършени в непродължителен период от време, при една и съща обстановка, при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна - продължение на предшестващите. Датите на извършените нарушения са 18.12.2018г., 08.05.2019г. и 09.05.2019г.

Сочи, че от събраните в административното производство доказателства и тези събрани в хода на съдебното следствие административните нарушения са доказани.

В заключение ответникът моли да бъде отхвърлена жалбата, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв.

Съдът, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните и след служебната проверка по чл. 168 от АПК на законосъобразността на административния акт, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.

Жалбата е неоснователна.

При цялостната проверка на законосъобразността на процесния ИАА, на основание чл. 146 и чл. 168 от АПК съдът намира същият за законосъобразен.

Предмет на делото е Заповед №

РДГ-08-3-176/13.05.2019 г. на Директора на Регионална дирекция по горите – Ловеч, издадена на основание чл. 22 от ЗАНН, чл. 254, ал. 1, във вр. с чл. 253, ал. 3, т. 5 от ЗГ, с която е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/:

СПИРАНЕ ДЕЙНОСТТА в обект „Склад за дървен материал”, находящ се в землището на с. ******, община Угърчин, Област Ловеч, м. *****, в поземлен имот с кадастрален идентификатор № ***, и вписан в регистъра на РДГ Ловеч, като обект по чл. 206 от Закона за горите под № 2.35/20.04.2010г., притежаващ производствена марка с абревиатура „*****”, стопанисван от фирма „*****ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление обл. Ловеч, община Угърчин, с. ******, ул. „*****“ № **, с управител и едноличен собственик на капитала - О.Й.М..

Съгласно чл. 252 от Закон за горите - За предотвратяване и преустановяване на административните нарушения по този закон и на вредните последици от тях компетентните органи или оправомощени от тях длъжностни лица със заповед прилагат принудителни административни мерки по реда на чл. 254.

Съгласно чл. 253, ал. 3, т. 5 от Закон за горите - Директорите на регионални дирекции по горите: спират дейността на обекти, в които постъпва, преработва се или от които се експедира обла дървесина, фасонирана дървесина или преработени дърва за горене, при констатиране в тях на нарушения по този закон или на подзаконовите актове по прилагането му.

Съдът служебно е изискал доказателства дали издателят на обжалваната заповед П.Б.е заемал длъжността Директор на РДГ – Ловеч към датата на издаване на заповедта – 13.05.2019 г. Видно от служебна бележка от 19.07.2019 г. на л. 54 от делото, същата удостоверява, че инж. П.П.Б.заема длъжността Директор на РДГ – Ловеч от 09.12.1998 г. до настоящия момент.

Ето защо обжалваната заповед е издадена от материално и териториално компетентния орган съгласно чл. 253, ал. 3, т. 5 от Закон за горите, поради което не е налице основанието по чл. 146, т. 1 от АПК.

Съдът намира за неоснователно твърдението на жалбоподателя, че в титулната част на заповедта не е посочено наименованието на органа –издател на заповедта, което според жалбоподателя на дева възможност да бъде проверена материалната компетентност на издателя на заповедта, като намира, че само поради това основание обжалваната заповед е нищожна. В титулната част на заповедта е посочено – Регионална дирекция по горите – Ловеч, лого, като заповедта е подписана от Директор на РДГ – Ловеч – инж. П.Б..

Съдът намира, че е недвусмислено ясно, че издател на заповедта е Директорът на РДГ – Ловеч – инж. П.Б.. Отделно жалбоподателят развива дейност в сферата на дърводобив и дървопреработване, като видно от служебна бележка от 19.07.2019 г. на л. 54 - инж. П.П.Б.заема длъжността Директор на РДГ – Ловеч от 09.12.1998 г. до настоящия момент /т.е. заема длъжността над 20 години/, поради което на жалбоподателя е недвусмислено ясно, че издател на обжалваната заповед е Директорът на РДГ – Ловеч, както и че лицето П.П.Б.заема длъжността Директор на РДГ – Ловеч.

Относно спазването на установената форма съдът намира, че заповедта е издадена в установената от закона форма съгласно чл. 146, т. 2, във вр. с чл. 59 от АПК. Видно е, че процесната заповед отговаря на всички изисквания съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК-съдържа наименование на органа, който я е издал, наименование на акта, адресат на акта, фактически и правни основания за издаването на ИАА, които с оглед предмета на заповедта не следва да бъдат по-подробни, като съдържа и разпоредителна част, а също и реквизитите по чл. 59, ал. 2, т. 7 и т. 8 от АПК. Допълнително мотивите на заповедта са достатъчно подробни и ясни и съответстват на съдържанието на посоченото правно основание -чл. 22 от ЗАНН, чл. 254, ал. 1, във вр. с чл. 253, ал. 3, т. 5 от ЗГ

Разпечатката съдържа 32 от 90 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3c28472f-c351-40b6-9f39-974d4fdf9750