Определение № 3036 от 17.08.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3036 гр. София, 17.08.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мая П. Величкова

Членове:

Красимир Люб. Кирилов

Стоян Ст. Петров като разгледа докладваното от Красимир Люб. Кирилов Въззивно частно наказателно дело № 20261100605139 по описа за 2026 година Производството е по реда чл. 73, ал. 2 от НПК във вр. с чл. 396 от ГПК.

Образувано е по повод на частна жалба от Г. А. А., подадена чрез адвокат Н.Г. от САК, срещу Определение 24.06.2026г. по ЧНД №9266/2026г. по описа на СРС, НО, постановено по повод на молба от Г. А. А. с правно основание по чл.73 от НПК за допускане на обезпечение на бъдещ иск.

В частната жалба се излагат доводи затова, че определението на първата инстанция е неправилно, необосновано и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, които се изразявали в това, че неправилно първата инстанция приела, че бъдещия иск не е индивидуализиран и депозираната молба е нередовна, тъй като от нея не можело да се установи кой е бъдещия ответник, видът и цената на бъдещите искове, както и конкретните обезпечителни мерки. Според жалбоподателя молбата следва да бъде преценявана ведно с приложените материали по наказателното производство, доколкото се касае за искане на пострадало лице, което е направено по конкретно висящо наказателно производство, по което има и лице, привлечено в качеството на обвиняем. Твърди се, че молбата за обезпечаване не следва да възпроизвежда дословно всички реквизити и подробната част на бъдещата искова молба, тъй като обезпечителното производство има спешен и временен характер, като целта му не е разрешаване на гражданскоправен спор, а запазване възможността бъдещото решение да бъде реално изпълнено и в този смисъл разпоредбата на чл.73,ал.2 от НПК има специална защитна функция доколкото предоставя процесуални гаранции за реално възстановяване на вредите от престъплението. Освен това на този етап от досъдебното производство пострадалият не разполага с всички процесуални и фактически възможности като страна в наказателното 1 производство, с което аргументира и причините за липсата на информация в молбата.

Също така неоснователно според жалбоподателя е приетото от първоинстанционния съд, че липсва определен бъдещ ответник, тъй като не било посочено лицето, което ще бъде ответник по бъдещия иск.

Неоснователността на такова твърдение се извежда от това, че обезпечението е поискано именно срещу лицето, привлечено в качеството на обвиняем по делото и не може да има никаква неяснота кое може да е то.

Неоснователно се твърди да е и посоченото от първата инстанция, че липсва правно основание, доколкото напълно ясен е правопораждащия факт и характера на търсената защита, а именно бъдещите претенции са за вреди, причинени от престъпно деяние, чието правно основание е деликтната отговорност по чл.45 от ЗЗД, като за неимуществените вреди размерът на обезщетението се определя от съда по правилото на чл.52 от ЗЗД, като върху главницата се претендира законна лихва по чл.86 от ЗЗД.

Оспорва се и извода на първата инстанция, че не бил посочен точен размер на иска, който молителя иска да предяви, а само, че се заявява, че са претърпени вреди „повече от 47 000 евро“, което според молителя е достатъчно за да се допусне иск до ясно очертания размер от 47 000 евро, вместо да се отхвърли молбата изцяло.

Изразява се и несъгласие с посоченото от първата инстанция, че обезпечителните мерки са недопустимо бланкетни, тъй като изброените мерки били изрично посочени и типични по смисъла на чл.497,ал.1 от ГПК. Посочва се също така, че предвид банковата тайна и нейният режим на достъп молителят няма как да знае номерата на банковите сметки на обвиняемото лице за да посочи конкретна банка и IBAN номер на сметка. Такова изискване би направило тази мярка практически неприложима в преобладаващата част от случаите. Също така не е необходимо да се изследва предварително собствеността върху всяка конкретна вещ, като въпроса за собствеността се проявява при реалното изпълнение на вече взетата мярка и в такъв случай защитата на трети лица е гарантирана закона. Молителя аргументира позицията си с ТР №6/14.03.2014г. по Тълк. дело №6/2013г. на ОСГК.

Отбелязва също, че съдът е могъл да избере и допусне и друга подходяща мярка определена по смисъла на чл.397,ал.1,т.3 от ГПК, като молителя го е посочил и изрично в молбата и това не представлява опит за недопустимо разширяване на служебното начало, а законно признато правомощие на обезпечителния съд с цел да се съобрази мярката с характера и размера на бъдещата претенция.

Твърди се също, че за допускане на обезпечението не е необходимо пълно и главно доказване на бъдещия иск, а само въз основа на твърденията и представените доказателства да може да се направи извод за вероятно основателност на бъдещия иск, като това според молителя ставало ясно от материалите по досъдебното производство. Освен това дори и представените 2 доказателства да не са достатъчно убедителни, то законът позволява да бъде допуснато обезпечение срещу гаранция на основание чл.391,ал.1,т.2 от ГПК, което не е сторено от първоинстанционния съд.

Според жалбоподателя с постановения пълен отказ от обезпечение на бъдещ иск е нарушено правото му на ефективна защита, тъй като съдът е отказал единствено въз основа на формална преценка за начина, по който е структурирана молбата, като отказът не се основава на това, че липсва обезпечителна нужда или че поисканите мерки са несъразмерни, което поставяло пострадалото лице в положение да понесе риска обвиняемият да се освободи от имуществото си.

С оглед на така изложените обстоятелства в частната жалба се прави искане да бъде отменено Определение от 24.06.2026г. по ЧНД №9266/2026г. по описа на СРС, НО, 116-ти състав, като вместо него бъде допуснато обезпечение на бъдещи искове на Г. А. А..

Определението от 24.06.2026г. по ЧНД №9266/2026г. по описа на СРС, НО, 116-ти състав, с което е отхвърлена молбата на адв. Н.Г. в качеството му на упълномощен представител на Г. А. А., е връчено на адв. Г. на 21.07.2026г.

Частната жалба е срещу атакуваното определение е подадена на 22.07.2026г., като съгласно разпоредбата на чл.396,ал2,изр. 2 от ГПК при обжалване на определение, с което е отказано обезпечение на иска, препис от частната жалба не се връчва на ответника.

Към материалите по ЧНД №9266/2026г. по описа на СРС, НО, 116-ти състав са изискани и приложени и материалите по досъдебно производство №293/2026г. по описа на 01 РУ-СДВР, пр. пр. №3190/2026г. по описа на СРП.

Настоящият въззивен съдебен състав, като след като взе предвид изложеното в частната жалба, Определението по ЧНД №9266/2026г. по описа на СРС, НО, 116-ти състав, както и материалите по ДП №293/2026г. по описа на 01 РУ-СДВР, пр. пр. №3190/2026г. по описа на СРП, както и като съобрази разпоредбата на чл. 73 НПК във връзка с чл.396 и сл. от ГПК, намира за установено следното:

Наказателното производство по ДП №293/2026г. по описа на 01 РУСДВР, пр. пр. №3190/2026г. по описа на СРП е образувано на 27.02.2026г. с първото действие по разследването – оглед на местопроизшествие, извършен от разследващ полицай от 01 РУ-СДВР затова, че за времето от 25.02.2026г. до 21:30ч. на 27.02.2026г. в гр. София, ул. „********, ет.3,ап.3 чрез неустановено техническо средство е отворено жилище, от което са отнети чужди движими вещи – два броя часовници марка „Ролекс“, бижута и сумата от около 2000 евро, всичко възлизащо на обща стойност около 47 000 евро, от владението на Г. А. А., без нейно съгласие и с намерение противозаконно да бъдат присвоени - за престъпление по чл.195,ал.1,т.4 във вр. с чл.194,ал.1 от НК.

След извършени множество действия по разследването, с постановление на наблюдаващия прокурор от СРП от 25.03.2026г. към наказателна отговорност в качеството на обвиняем е бил привлечен Е.С.Д. с ЕГН 3

********** от град София, жк. ******** затова, че:

„На 25.02.2026г. в град София ул. „********, ет.3,ап.3 чрез използване на неустановено техническо средство, отворил входната врата и проникнал в жилището, като отнел чужди движими вещи – 2 /два/ броя часовници с марка „Ролекс“ - единият женски, а другият мъжки, всеки от тях с надпис, „Oyster Perpetual Datejust“ , 2 /два/ броя пръстени от жълто злато - единият от тях модел „пирон“ на „Картие“ и пръстен тип халка на „Картие“ , 1 /един/ брой диамантен пръстен от бяло злато, 1 /един/ брой диамантена гривна от бяло злато тип „тенис гривна“, 1 /един/ брой синджирче от жълто злато с висулка „Картие“, модел „Детелина“ от владението на Г. А. А. и М.Х.С., без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено в условията на повторност и случаят е немаловажен – извършил е кражбата, след като е бил осъден на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 /шест/ месеца, което да бъде изтърпяно ефективно при първоначален „общ“ режим, с влязло в сила на 10.07.2024г. протоколно определение №14126/10.07.2024г., с което е одобрено споразумение по НОХД №20241110209194 по описа на СРС, НО, 16-ти състав за 2024г., за извършено престъпление по чл.195,ал.1,т.4 във вр. с чл.194,ал.1 от НК - престъпление по чл.195,ал.1,т.4 и т.7 във вр. с чл.194,ал.1 вр. с чл.28,ал.1 от НК.“ По искане на СРП с Определение от 26.03.2026г. по ЧНД №4314/2026г. по описа на СРС, НО, 15-ти състав, на обвиняемия Е.С.Д. с ЕГН ********** била взета постоянна мярка на неотклонение „Задържане под стража“, потвърдена с Определение от 02.04.2026г. по ВЧНД №2287/2026г. по описа на СГС, НО, 27-ми въззивен състав.

В хода на разследването по делото, в Софийски районен съд, Наказателно отделение е постъпила и молбата от Г. А. А., чрез адв. Н.Г. от САК, с която се иска от първоинстанционния съд да допусне обезпечение на бъдещ граждански иск за претърпени имуществени и неимуществени вреди чрез налагане на следните обезпечителни мерки: запор върху банкови сметки на обвиняемия, запор върху моторни превозни средства, собственост на обвиняемия, възбрана върху недвижими имоти, собственост на обвиняемия, други подходящи обезпечителни мерки върху имуществото на обвиняемия, които съдът намери за необходими.

Направено е и искане първоинстанционния съд да изиска материалите по ДП №293/2026г. по описа на 01 РУ-СДВР, пр. пр. №3190/2026г. по описа на СРП, с оглед преценка за необходимостта от налагане на обезпечителна мярка.

Твърди се в молбата до СРС, че размерът на претендираните имуществени вреди възлиза на над 47 000.00 евро, като вещите които са предмет на кражбата са на висока стойност, което допълнително затруднявало събираемостта на бъдещата претенция.

4

Делото е изискано от първоинстанционния съд, след което с Определение от 24.06.2026г. по ЧНД №9266/2026г. по описа на СРС, НО, 116ти състав, молбата от Г. А. А., подадена чрез адв. Н.Г. от САК, с която се иска от първоинстанционния съд да допусне обезпечение на бъдещ граждански иск чрез налагане на обезпечителни мерки, била отхвърлена като неоснователна.

За да постанови акта си първоинстанционният съд приел, че молбата за обезпечение на бъдещ иск не отговаря на изискванията на чл.390 от ГПК, тъй като не съдържала реквизитите, изискуеми съгласно чл.127 от ГПК относно страните, твърдяното спорно право, предмет на бъдещия процес и вида защита, която се търси.

Съдът е констатирал, че молбата на молителя е нередовна и то до степен, че не може да се извлече никаква информация по отношение на бъдещия иск, неговият вид, основание, ответник, нито поисканите обезпечителни мерки. На първо място в молбата не било посочено по никакъв начин кое евентуално би било лицето ответник. На второ място налице били съществени противоречия в молбата на адв. Г. доколкото от една страна изобщо липсва петитум, който да очертава най-общо бъдещата претенция.

Твърди се, че бъдещия иск имал за предмет претърпени имуществени и неимуществени вреди, без да се посочва от кое деяние произтичат тези вреди, кой е автора на това деяние, какъв е техният размер и в какво се изразяват те.

Посочено било само, че имуществените вреди са за над 47 000 евро, но конкретен техен размер липсва, като изобщо липсва какъвто и да било размер за исканите неимуществени вреди. Също така първоинстанционния съд приел, че са посочени искани обезпечителни мерки, без да са посочени конкретни банки, в които бъдещия ответник за има банкови сметки, като същото се отнасяло и за запори върху МПС и

Разпечатката съдържа 35 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3c27e3a0-462b-4d15-8778-dc675f683027