Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1100 от 25.10.2023, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно гражданско дело 1305/2023
Вид
Решение № 1100
Подписан
25.10.2023
В сила
24.06.2024
Състав
Росен Димитров Парашкевов, Калина Стоянова Пенева, Кремена Илиева Лазарова

Цитирани разпоредби

  • чл.175 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.500, ал.1, т.1 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 1100 гр. Бургас, 25.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело № 20232100501305 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

Подадена е въззивна жалба от адв. Ивайло Карчев-АК-Бургас, в качеството му на особен представител на ответника по делото Х. С. И. ЕГН **********, с адрес: гр. К., ул. "А. П." № * срещу решение № 152/15.06.2023 год. по гр.д.№ 1003/2022 год. по описа на Карнобатския районен съд , с което е прието за установено, че Х. С. И. ЕГН **********, с адрес: гр. К., ул. А. П.

№ * дължи на Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС“ АД със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Симеоновско шосе № 67А, вписано в Търговския регистър на Агенцията по вписвания, ЕИК 121130788 сумата от 12 979,49 лв. /дванадесет хиляди деветстотин седемдесет и девет лева и четиридесет и девет стотинки/ представляваща равностойността на 6636,31 евро изплатено обезщететние по щета № 0000-1609-16-602108, ведно със законната лихва от 03.08.2022 година до окончателното изплащане на задължението, за която сума ищецът се е снабдил на основание чл. 410 от 1

ГПК със заповед за изпълнение № 368 от 04.08.2022г. по ч.гр.дело № 681/2023г. на РС-Карнобат. Осъден е Х. С. И. ЕГН **********, с адрес: гр. К., ул. "А. П." № * да заплати на Застрахователна компания "ЛЕВ ИНС" АД със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Симеоновско шосе № 67А, ЕИК 121130788 разноски в исковото производство в размер на 2410 лева и сумата от 310 лева – разноски в заповедното производство.

Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно, неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че предявеният иск е недоказан, тъй като ищецът не е установил по делото валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Твърди се, че по делото са представени книжа относно застрахователно правоотношение, които не са подписани и са изрично оспорени, поради което не могат да послужат като доказателства за валидно сключена застраховка. Твърди се, че не е установено, че при настъпване на ПТП ответникът е допуснал соченото нарушение на Закона за движение по пътищата – управление на автомобила с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон. Твърди се, че приложените по делото документи от Германия, от т.н. “досъдебно производство“ не са годни доказателства в настоящия процес и не доказват твърдението на ищеца за спорните факти.

Сочи, че не е доказана компетентността на издалите документите лица по чуждия закон, както и тяхната длъжност. Твърди се, че отразените резултати за концентрацията на алкохол в кръвта на ответника са вътрешно противоречиви. Сочи се, че спрямо ответника не е налице влязла в сила присъда, поради което съдът не е обвързан от констатациите за медицински прегледи и протоколите за ПТП относно обстоятелството, че към момента на ПТП е управлявал автомобила под въздействието на алкохол с концентрация в кръвта над допустимата. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение и за отхвърляне на предявения иск.

В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС“ АД , чрез юрисконсулт Надя Гераскова. Въззивната жалба е оспорена с твърдение, че въз основа на събраните годни доказателства районният съд е постановил правилно и законосъобразно решение. Сочи се, че оспореното застрахователно правоотношение е публично оповестено чрез вписване в регистъра на Информационния център при Гаранционния фонд и доказателствената тежест 2 при оспорването е на оспорващата страна, която не е установила че вписаното обстоятелство не е възникнало. Сочи се, че от представените и неоспорени от ответника доказателства се установяват твърдения на ищеца в исковата молба и основателността на иска. Направено е искане за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на разноските пред въззивната инстанция, включително на юрисконсултско възнаграждение.

Въззивната жалба е подадена в срок от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт и е ДОПУСТИМА.

С обжалваното решение Карнобатският районен съд се е произнесъл по иск с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.500, ал.1, т.1 от КЗ.

В проведеното открито заседание на въззивния съд страните поддържат изразените становища и искания за присъждане на съдебни разноски.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид изложеното по-горе и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Ищецът ЗК“ЛЕВ ИНС“ АД със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул.Симеоновско шосе № 67А, е предявил иск срещу Х. С. И., ЕГН **********, с адрес: гр. К., ул. "А. П." № *, за приемане за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 12 979,49 лева – главница, представляваща равностойността на 6636,31 евро, изплатено от ищеца обезщетение по щета № 0000-1609-16-602108, ведно със законната лихва върху главницата от 03.08.2022г. до окончателното изплащане на задължението, за което в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по ч.гр.д. № 681/2022 година на РС-Карнобат. Ищецът твърди, че в качеството си на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на застрахован при него лек автомобил марка „Смарт“ модел „Форфор“ с рег.№ СТ1905ВА, за обезщетение на вреди от ПТП с автомобила, причинено виновно и под въздействие на алкохол от ответника на 14.02.2016 год. около 20.00 ч. в гр.

Лайпциг, Германия, изплатил на международния кореспондент по зелена карта „АВУС“, Хамбург сумата от 6636,31 евро. След плащането ищецът поканил ответника доброволно да заплати сумата, като по регресната претенция между тях било постигнато споразумение, с което ответникът 3 признал задължението си и бил уговорен начин за плащане на дължимата от него на ищеца сума. Твърди се, че ответникът не изпълнил задълженията си по споразумението, поради което ищецът се снабдил със заповед за изпълнение срещу него. Уточнено е, че претенцията на ищеца произтича от правото му на регресен иск срещу ответника, а не от неизпълнението на задълженията поети от него със споразумението. Ищецът е поискал присъждане на разноските направени в заповедното производство и в исковото производство.

След като ответникът не е бил открит и не се е явил да получи съобщението от съда, районният съд му е назначил на осн. чл.47, ал.6 от ГПК особен представител – адв. Ивайло Карчев, който в срок е депозирал писмен отговор, с който е оспорил иска по основание и размер. Направени са възраженията, които се поддържат и с депозираната пред настоящия съд въззивна жалба относно липсата на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за управлявания от ответника лек автомобил, и твърдението, че при настъпването на пътнотранспортното произшествие ответникът не е извършил нарушение по Закона за движението по пътищата и не е управлявал моторното превозно средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма, поради което липсва основание за търсене на отговорност.

По допустимостта на иска:

Правната квалификация на предявения иск се определя от съда на базата на изложените от ищеца обстоятелства. По предмета на делото между страните е било постигнато извънсъдебно споразумение. Ищецът е имал възможност да претендира процесните вземания спрямо ответника и с твърдение за неизпълнение на сключен договор при възникнала предсрочна изискуемост на цялото вземане, но това не е посочено като обстоятелства и основания на исковата претенция в заявлението за издаване на заповед за изпълнение и в исковата молба, поради което претенцията на ищеца не е по чл.79 от ЗЗД. От обстоятелствата изложени от ищеца в заявлението и исковата молба се установява, че застрахователят е заявил регресна претенция спрямо застрахования при него причинител на ПТП, след като е било изплатено обезщетение на трето, пострадало от ПТП лице от негов застраховател. При определяне на приложимото материално право съдът взе 4 предвид, че макар застрахователното правоотношение да е възникнало при действието на КЗ /отм./, регресното право на застрахователя спрямо виновния водач възниква с плащането на застрахователното обезщетение, което е извършено през 2017 год. – при действието на новия КЗ, поради което правното основание на предявения по делото регресен иск се определя по новия КЗ, а не по КЗ /отм./. Ето защо районният съд правилно е определил правното основание на иска по чл.500, ал.1 т.1 от КЗ, съгласно който, застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от него обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач при настъпването на пътнотранспортното произшествие е извършил нарушение по Закона за движението по пътищата, като е управлявал моторното превозно средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма.

/аналогична с нормата на чл.274, ал.1, т.1 от КЗ-отм./.

Предвид горното настоящият съд намира, че обжалваното решение е постановено от компетентен съд в рамките на правомощията му, по допустим иск, поради което е валидно и допустимо.

При проверка на правилността на решението, съдът е обвързан от възраженията на въззивника изложени във въззивната му жалба.

Въззивният съд намира възраженията във въззивната жалба за недоказаност на исковата претенция за неоснователни.

От събраните поделото доказателства се установява следната фактическа обстановка, включително описаната от районния съд, а именно:

На 14.02.2016г. около 20.00 ч. в гр. Лайпциг, Германия, ответникът Х.

И. управлявал лек автомобил марка „Смарт“ модел „Форфор“ с рег.№ СТ1905ВА, като се движел на югозапад по ул. Дискалщрасе. Ответникът предприел маневра изпреварване от ляво на движещия се пред него лек автомобил марка „Ауди“, модел А4 с рег.№ L - PW 5696, който към този момент осъществявал маневра за ляв завой към ул. Хоенюещрасе. Последвал сблъсък между двата автомобила, като автомобилът марка „Ауди“, модел А4 с рег.№ L - PW 5696 бил ударен в предната лява част, след което управляваният от ответника лек автомобил се обърнал по таван, преминал през пътен знак № 306 и се ударил в стена на къща на ул. Дискаущрасе № 21.

Пътнотранспортно произшествие било посетено от полицейски служители. За 5 случая бил съставен протокол от полицейски инспектори по реда на пар.1/1+2,5, вр. чл.49 от Правилника за движение по пътищата на Република Германия с наименование Уведомление за пътнотранспортно произшествие № 762/16/144200 от 14.02.2016г. /л. 24-28/, с описание на механизма на ПТПто, в който е отразено, че при извършено тестване на водача Х. И. за наличие на алкохол в кръвта с алкотест апарат, уредът отчел 0,85 промила алкохол в кръвта. Полицейските служители направили искане до дежурния прокурор за разрешение за вземане на кръвна проба за установяване количеството на алкохол в кръвта на Х. И.. В полицейския протокол е отразено, че водачът Х.

И. доброволно предал СУМПС. Изготвена е скица на местопроизшествието и снимков материал /л. 29-35 от делото/. Кръвната проба отчела количеството алкохол в кръвта на водача по два стандатизирани метода: газова хроматография I, която е отчела 1,74 промила и газови хроматогрефили – 1,80/1,79 промила, като е прието, че средна стойност от 1,77 промила се отнася за времето на вземане на кръвна проба. По делото са приложени и други материални от досъдебно производство във връзка с процесното ПТП, водено от германските полицейски органи.

Видно от представените застрахователни документи съставени на немски език с превод на български език, като пряка последица от процесното ПТП лекият автомобил марка „Ауди“, модел А4 с рег.№ L - PW 5696 претърпял тотална щета, обезщетена от германския застраховател, който след изплащане на щетата по представените фактури, отправил искане към българския застраховател за възстановяване на платената сума. Към датата на ПТП-то 14.02.2016 год. отговорността на водача на лек автомобил марка „Смарт“ модел „Форфор" с рег.№ СТ1905ВА била застрахована по застраховка „Гражданска отговорност“ при българския застраховател ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, обективирана в застрахователна полица № 22115000910108, със срок на валидност от 28.03.2015г. до 27.03.2016г. За настъпилото пътнотранспортно произшествие в ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД е заведена щета под № 00001609 -16- 602108 и с реф.№ D160227 на международния кореспондент „АВУС". По повод настъпилото застрахователно събитие ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД изплатило сумата от 6636,31 евро на международния кореспондент по зелена карта „АВУС", Хамбург, въз основа на изготвен експертен доклад от 22.06.2016г. С окончателна фактура № 118503 от 21.03.2017г. е платена сумата от 6181,31 евро както следва: на 29.09.2017г. с платежно нареждане за 6 масово плащане № 132550482 била изплатена сумата от 6181,31 евро, а на 24.10.2017г. с платежно нареждане за масово плащане № 132832918 била изплатена сумата в размер на 455 евро. За проследяване на извършените плащания от районния съд е приел заключение на вещо лице по съдебноикономическа експертиза, което ги потвърждава.