Решение № 13379 от 23.11.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13379 гр. София, 23.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело № 20211110167076 по описа за 2021 година

Г. П. е предявил срещу [фирма] установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 7, параграф 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети и чл.

86, ал. 1 ЗЗД, с искане да се признае за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 400 евро, представляваща обезщетение за закъснение на полет № FB 690 от 04.07.2017 г. по линията Москва-Бургас, ведно със законната лихва 18.01.2021г. до окончателно изплащане на вземането, както и сумата от 147.79 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 08.03.2019 г.-15.01.2021 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2559/2021г. по описа на СРС, 39 състав.

Ищецът твърди, че е сключил договор за въздушен превоз с ответника за полет FB 690 по дестинация Москва-Бургас, на дата 03.07.2017 г. Твърди, че по разписание излитането е трябвало да се извърши в 09:10 часа местно време с час за кацане-11:50 местно време, а реално е кацнал в 05:25 часа на 04.07.2017г., като ищецът се е явил навреме за полета. Твърди се, че претендирал обезщетение по Регламент (ЕО) 261/2004 г, като извънсъдебно ответникът признал, че такова се дължи, но до момента не е изплатено.

Твърди се, че съгласно задължителната практика на Съда на ЕС пътниците по закъснели полети се приравнявали на отменените такива и се ползвали с правата за обезщетение по чл. 7 от Регламент (ЕО) 261/2004 г., като е налице над 3 часа закъснение. Поддържа, че разстоянието Москва-Бургас е 1652 км, поради което размерът на обезщетението е 400 евро. Претендира разноски.

Процесуалният представител на страната посочва, че поддържа исковата 1 молба и претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба. Оспорва надлежната представителна власт на ищеца, както и активната му процесуална легитимация, като титуляр на правото било дружеството [фирма]. Релевира възражение за изтекла двугодишна погасителна давност, като в случая била приложима нормата на чл. 135 ЗГВ.

Оспорва наличието на предпоставките за възникване правото на обезщетение, както и че ответникът извънсъдебно е признал вземанията на ищеца.

Поддържа, че отдел „Жалби и рекламации“ на [фирма] по своята същност не притежава представителна власт по смисъла на чл. 235 ТЗ, същевременно не е и упълномощен от представляващите ответното дружество да извършва твърдяното в исковата молба признание, поради което и същото няма обвързващо действие за [фирма]. Моли съда да отхвърли исковете.

Претендира разноски. Пред съда страната не изпраща процесуалният представител.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е приета е бордна карта за Г. П. за полет № FB 690 за /04.07 с планиран час на качване 00:00 часа.

По делото е прието писмо от летище Бургас от 24.06.2022 г., съгласно което в полетната програма на авиокомпания [фирма] е заявен полет FB 690 по направление Москва - Бургас за дата 03.07.2017 г. с планиран час на кацане 11:50 местно време, като действителния час на кацане на летище Бургас е 05:25 часа местно време на 04.07.2017 г.

Приета по делото е електронна кореспонденция.

От приетата по делото съдебно-техническа експертиза, която настоящият състав кредитира като компетентно изготвена, се установява, че разстоянието между летище Москва, Шереметиево и летище Бургас, като се приложи метода на дъгата на големия кръг е 1652 км.

Настоящият съдебен състав приема, че по отношение на процесното правоотношение е приложим Регламент /ЕО/ 261/2004. В разпоредбите на чл.

5 – 8 от Регламента са предвидени правата на пътниците при закъснение и отмяна на въздушен полет, когато последният има начална или крайна точна летище на територията на Европейския съюз, какъвто е превозът, осъществен от ответника.

По отправено преюдициално запитване досежно приложение на Регламент /ЕО/ № 261/2004, Съдът на европейските общности се е произнесъл с решение от 19.11.2009 г. по съединени дела С-402/07 г. и С403/07 г., с което е дал задължително за настоящия съд на основание чл. 633 от ГПК тълкуване досежно приложимия към спора Регламент. Съобразно последното тълкуване членове 5, 6 и 7 от Регламент /ЕО/ № 261/2004 трябва да се прилагат в смисъл, че пътниците на закъснели полети може да се приравнят на пътниците на отменени полети за целите на прилагането на правото на обезщетение и, че същите имат правата по чл. 7 от Регламента, 2 когато поради закъснение на полет претърпяват загуба на време, равна на или по-голяма от три часа /в смисъла, че са достигнали до своя краен пункт на пристигане три или повече часа след определения от превозвача час на пристигане по разписание/.

За основателността на иска по иска с правно основание чл. 7, параграф 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, ищецът следва да установи следните обстоятелства: наличието на валидно правоотношение между страните по договор за въздушен превоз на пътници, по което има качеството на пътник, явяването си на регистрационното гише в съответствие с указанията на превозвача за извършване на превоза, както и размера на претендираното обезщетение.

В чл. 7 от регламента е предвидено право на обезщетение, като съгласно т. 1, б. „б“, при прилагането на този член пътниците получават обезщетение, възлизащо на 400 евро за всички полети на територията на Общността над 1 500 километра и за всички други полети между 1 500 и 3 500 километра. С чл.

5, чл. 6, чл. 7 и чл. 8 от Регламент (ЕО) № 261/2004 са регламентирани правата на пътниците при закъснение и отмяна на въздушен полет, когато последният има начална или крайна точка летище на територията на Европейския съюз, какъвто е и процесният въздушен превоз. Съгласно чл. 5, т. 3 опериращият превозвач не е длъжен да изплаща обезщетение по чл. 7, ако може да докаже, че отмяната е причинена от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети необходимите мерки.

Съдът приема, че приетата по делото бордна карта установява, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за въздушен превоз на пътници, като ответникът е поел задължение към ищеца да го превози със самолетен полет № № FB 690 на 03.07.2017 г. по маршрут Москва - Бургас с обявен час за излитане в 9:10 часа, ищецът е заплатил възнаграждение за същото и се е явил навреме на гишето за резервация.

Издаването на бордна карта от ответника е достатъчно, за да се приеме, че ищецът е бил навреме на летището за регистрация. Бордната карта е документ, издаван от превозвача, даващ право на пътника да се качи на самолет, осъществяващ определен полет, като съдържа номер на полет, име на пътник, дата и час на излитане и на пристигане, краен час за качване на самолета, място на борда, баркод. Съдът приема, че издадената бордна карта от ответника на ищеца с часове на полета, обявени по разписание, извършването на превоза от ответника, установяват по делото, че ищецът се е явил своевременно за регистрация. Действително, бордната карта не сочи час на регистрация. Тази карта се издава от ответника и непосочването на този час не може да доведе до неблагоприятни последици за ищеца. Тази информация е на разположение на ответника по исковете и за него не е имало пречка да докаже по делото конкретния момент на регистрация на ищеца с оглед установяване на наведените от ответника твърдения, че обявения час не е спазен от ищеца. Такива доказателства ответникът не е ангажирал, поради което и съдът приема, че събраните по делото доказателства установяват, че 3 ищецът се е явил своевременно за регистрация. Ответникът нито твърди, нито установява в частност, че ищецът не е бил превозван посредством процесния полет, а доказателствената тежест в тази насока е била негова – в този смисъл е задължителното тълкуване на СЕС по дело С-756/18. Това поведение на ответника при съобразяване на доказателствената му тежест за обстоятелството, че е изпълнил задълженията си по договора за превоз точно / че самолет е излетял и кацнал по разписание/ и неангажиране на доказателства за тях, а същевременно ответникът като превозвач по процесиня договор разполага с възможност да ангажира /няма пречка да посочи и докаже по делото конкретния момент на кацане на полета/ обосновават извод за установено по делото обстоятелство, че полетът е изпълнен със закъснение повече от 3 часа. Още повече, че по делото е прието писмо от летище Бургас от 24.06.2022 г., съгласно което в полетната програма на авиокомпания [фирма] е заявен полет FB 690 по направление Москва Бургас за дата 03.07.2017 г. с планиран час на кацане 11:50 местно време, като действителния час на кацане на летище Бургас е 05:25 часа местно време на 04.07.2017 г. Доколкото по делото от изготвената съдебно-техническа експертиза се установи, че разстоянието между летище Москва, Шереметиево и летище Бургас, като се приложи метода на дъгата на големия кръг е 1652 км., то с оглед на изложеното се налага извод за наличие на всички предпоставки, които са в доказателствена тежест на ищеца и които предпоставят основателност на претенцията по чл. 7 от Регламент (ЕО) 261/2004 г. за заплащане на обезщетение в размер от по 400 евро за закъснял полет.

При това положение съдът следва да разгледа своевременно релевираното от ответника възражение, че вземането е погасено по давност, обосновано с твърдения за приложимост на двугодишната погасителна давност, уредена в чл. 135 от Закона за гражданското въздухоплаване.

С Решение по дело С-139/2011 Съдът на ЕС е постановил, че Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 , трябва да се тълкува в смисъл, че срокът за предявяване на исковете, които имат за предмет изплащане на предвиденото в членове 5 и 7 от този регламент обезщетение, се определя съгласно правилата на всяка държава членка относно погасяването на правото на иск. Съдът на ЕС приема, че всъщност мярката за обезщетение, предвидена в членове 5 и 7 от Регламент № 261/2004 , не попада в приложното поле на Варшавската конвенция и на Конвенцията от Монреал.

Поради това двегодишната давност, установена в член 29 от Варшавската конвенция и в член 35 от Конвенцията от Монреал, не може да се счита за приложима по отношение на исковете, предявени по-специално на основание членове 5 и 7 от Регламент № 261/2004 .

Аналогична е и разпоредбата на чл. 135 от Закона за гражданското въздухоплаване (в относимата й за спора редакция преди изменението с ДВ, бр. 16/23.02.2021 г. ), съгласно която правото на иск срещу превозвача по 4 международните превозни договори се погасява в двугодишен срок, а по вътрешните в шестмесечен срок, считано от деня на пристигането на въздухоплавателното средство в местоназначението, от деня, в който въздухоплавателното средство е трябвало да пристигне, или от деня на прекратяване на превоза. Систематичното тълкуване на нормата, която се намира в Глава единадесета „Констативни протоколи, рекламации, давност“ обуславя извод, че двугодишният давностен срок е приложим единствено към случаите, за които законът предвижда рекламационно производство, каквито са тези при липси и повреди на багажи или товари, но не и към случаите на обезщетения по Регламент 261/2004 при закъснели полети. Това следва и от чл. 137 от същия закон , според който сроковете по чл. 135 ЗГВ се спират със започване на рекламационното производство и започват да текат отново от деня на получаване отговора на превозвача или след изтичане на срока за отговор. Доводи за обратното не се съдържат в мотивите на законодателя за последващо изменение на закона, при което тази давност е определена на една година, поради което съображенията на ответника в тази насока не се възприемат от съда. Новите ал. 2 и ал. 3 на чл. 135 не са тълкувателни норми и съответно нямат обратно действие, а в относимата за спора редакция на закона отговорността на въздушния превозвач по чл. 7, § 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 не попада в приложното поле на чл. 135 ЗГВ.