Решение № 1303 от 07.12.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1303 гр. София, 07.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20211000502226 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 261004/16.02.2021г. постановено по гр.д. № 1095/2019 г. по описа на СГС, ГО, ГО, 15 с-в, е уважен иск с правно основание чл. 4 § 3 ДЕС , като Народното събрание на Република Б. и Софийски окръжен съд, са осъдени да заплатят солидарно в полза на Р. А., сумата от 129 945,35 лв. представляваща причинени имуществени вреди, изразявяващи се в претърпяна загуба от тяхното отнемане в полза на държавата като предмет на престъпление по чл.251 ал.1 НК при постановяване на окончателен съдебен акт по ВНОХД 918/2016г. по описа на СОС, НО, НОХД 717/2016г. по описа на РС-Сливница, в резултат на неотмяна на разпоредбата на чл.2 5 1 ал.2 НК от законодателния орган - Народно събрание и неприлагане на чл. 9 §1 и чл. 4, §2 Регламент (ЕО) № 1889/2005 г. на ЕП и ЕС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.01.2019 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 10 лв. на основание чл.78, ал.1 ГПК държавна такса за първоинстанционното разглеждане на делото.

В срока по чл.259 ГПК срещу решението са депозирани две въззивни жалби от ответниците по делото.

Жалбоподателят-ответник Народното събрание на РБ оспорва решението изцяло и моли съда да го отмени и отхвърли претенцията в пълен размер. Изтъква факта, че националната ни уредба не предвижда възможност да бъде ангажирана отговорността на НС, във връзка с осъществяване на законодателната му дейност, предвид особения характер 1 на органа и извършваната от него дейност. Народното събрание е законодателен орган, който се ползва с първична демократична легитимност и представлява суверена на страната, поради което процесуалната възможност за обсъждане на законосъобразността на неговите актове от общите съдилища /правораздавателни юрисдикции извън Конституционния съд/ е дефинитивно изключена. НС не е процесуално легитимирано за отговаря за последиците, произтекли от осъществяване на законодателен процес и реализиране на предоставените му конституционни правомощия. Посочва, че Държавата е единственият пасивно легитимиран субект, срещу когото може да бъде предявен иск за реализиране на отговорността на публичен орган за вреди от правоприлагането. От разпоредбата на чл.62, ал.1 от Конституцията на РБ, произтича, че Народното събрание е нормотворчески орган, който представлява суверена на страната. Отношенията между Народното събрание и останалите гражданскоправни субекти, които възникват въз основа на извършената публична нормотворческа дейност, не са частни гражданскоправни или административноправни отношения, нито подлежат на съдебен контрол. Процесуалната възможност за обсъждане на законосъобразността на неговите актове от различни от Конституционния съд правораздавателни юрисдикции, в т.ч. националните съдилища, е дефинитивно изключена.

Съгласно действащото законодателство законите подлежат единствено на контрол за законосъобразност съгласно чл.149, ал.2 КРБ. Произнасянето на национална юрисдикция, различна от КС, по законодателни въпроси, въпреки липсата на предвиден ред, би означавало грубо погазване на принципите на демократичната държава и би създало хаос и несигурност в упражняването на държавната власт и функционирането на правната система.

При постановяване на решението по делото СГС е приложил фактическия състав за отговорността на държавата, установен в съединени дела С-46/93 и С-48/93. Затова счита, че решението е недопустимо и като такова следва да бъде обезсилено и прекратено по отношение на НС на РБ. Правното основание - чл. 4 § 3 ДЕС, не е общо за всички държавни органи, а задължение на държавата като цяло. Именно държавата, чрез своите органи с оглед установените им компетенции, гарантира спазването на правото на ЕС. По тази причина в основата на производството по чл. 4 § 3 и най-вече в практиката на СЕС е заложен принципът, че Държавата е субект на отговорност за нарушение на правото на ЕС. В този смисъл е и Решение на Съда от 01.06.1999 г. по дело С- 302/97, съгласно което отговорността е на държавата членка, а не пряко на публичния орган, в лицето на НС на РБ.

На второ място и независимо от горното посочва, че за да е налице извъндоговорната отговорност на държавата по чл. 4, § 3 от Договора за Европейския съюз следва да е налице нарушение на правна норма на ЕС, която има за предмет предоставяне на права на частноправни субекти, нарушението да е достатъчно съществено и наличието на причинноследствена връзка между нарушението и вредата. При преценката дали е налице нарушение, следва да се има предвид целта, която се преследва с конкретна норма. Съдът е установил противоречие на процесната норма - чл. 251, ал. 2 НК (отм.), с правото на ЕС, като се позовава на Определение на Съда на ЕС (осми състав) от 30 януари 2019 г. по съединени дела С-335/18 и С-336/18. Относно първия елемент от фактическия състав на чл. 4 § 3 ДЕС съдът не се е произнесъл, т.е. коя норма, която предоставя права на частноправни субекти, е 2 нарушена. Цитираната в горецитираното определение на СЕС норма на чл. 9, пap. 1 от Регламент № 1889/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 26.10.2005 г. относно контрола на пари в брой, които се внасят и изнасят от Общността, не предоставя права, а въвежда задължение за държавата-членка да санкционира определено поведение на субектите на границата. Липсата на засегнати от процесната разпоредба права на частноправни субекти, прави невъзможно обосноваването на отговорност и прави безпредметно коментирането на останалите елементи на фактическия състав на чл. 4 § 3 ДЕС. По принцип разпоредбите на регламентите имат пряко действие в националните правни системи, като не е необходимо националните органи да приемат мерки за прилагане. Въпреки това обаче някои от техните разпоредби могат да наложат държавите членки да приемат мерки за прилагане на регламент (§ 26 на решение на Съда от 11.01.2001г. по дело С-403/98). След като държавите членки разполагат с право на преценка относно прилагане на разпоредби от регламент, правните субекти не могат да извличат свои права директно от тези разпоредби, вкл. в хипотезите, при които националните законодателства са пропуснали да приемат мерки по прилагане. (§ 28). Следователно, не е налице първият елемент от фактическия състав за ангажиране на отговорността на НС, който е основополагащ за разглеждане на иск по чл. 4 § 3 ДЕС. Неоснователно е твърдението на съда, че е налице бездействие от страна на НС, тъй като не е изменило закон, който противоречи на правото на ЕС.

В този смисъл изтъква факта, че за да осъществява правомощията си по приемане, изменение, допълване и отмяна на закони, законодателният орган следва да бъде иницииран, което се осъществява по определен ред. Правото на законодателна инициатива, по силата на чл.87, ал.1 Конституцията на РБ е предоставено на всеки народен представител и на Министерския съвет. НС (и като орган на законодателната власт, и като юридическо лице) не притежава законодателна инициатива и не може да отговаря за липсата на такава. В този смисъл няма правно основание и НС не може да бъде конституирано като субект, който да отговаря за липсата на законодателна промяна, тъй като инициативата принадлежи на други лица. На трето място и в условие на евентуалност заявява, че в случай че се приеме, че е налице нарушение на права, то е оправдано от съображения за обществен ред и обществена сигурност. В решението няма изложени мотиви и по този въпрос. В българското законодателство престъплението по чл. 251, ал. 1 НК - неизпълнение на задължението за деклариране на пари в брой, е санкционирано по начин, който съответства на характера и тежестта на нарушението. Предвидените санкции имат реално възпиращ ефект, като същевременно съблюдават основния принцип на пропорционалност.

Целта е да се приложат подходящи мерки за санкциониране на такъв вид нарушения.

Отнемането на специалното основание по чл.251, ал.2 НК е задължително в случаите на призната виновност в извършване на престъплението по чл.251 ал.1 НК. От представените по делото доказателства е безспорно, че ищецът е реализирал от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 251, ал. 1 НК - не е изпълнил задължението си за деклариране на сумата от 66 440 евро, поради което е признат за виновен, с всички законови последици от този факт. Ищецът, подписвайки съзнателно споразумението при условията на 3 чл. 384 вр.чл. 381 НПК, е признал изцяло вината си и се е съгласил безусловно с последствията от това. Престъплението е в „особено големи размери“. Съгласно чл. 4, пар. 2 от Регламент № 1889/2005 „ако задължението за деклариране, предвидено по чл.3, не е изпълнено, парите в брой могат да бъдат задържани, след издаване на административно решение в съответствие с условията, предвидени по националното законодателство“.

Разпоредбата предвижда задържане на парите в брой на определен етап от извършване на нарушението, но не посочва изрично дали същите се връщат и при какви условия. Съгласно член 9, пар.1 от Регламент № 1889/2005 всяка -държава членка въвежда санкции, които се налагат при неспазване на задължението за деклариране по чл.3. Съгласно тази разпоредба така предвидените санкции трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. Съгласно постоянната практика на Съда, при липса на хармонизация на законодателството на Съюза в областта на санкциите, приложими при неспазване на условията, предвидени от установен в това законодателство режим, държавите членки са компетентни да изберат санкции, които според тях са подходящи. Регламентът позволява наличие на национални мерки за контрол на движението на парични средства, оправдани от съображения за обществен ред или обществена сигурност. Именно целта, която преследва предвидената в националното законодателство мярка, оправдава нейната строгост. Б. е външна граница на ЕС, което е предпоставка за извършване на по-строг контрол при престъпленията, визирани в чл. 251 НК. Съгласно съображение 3 от Преамбюла на този регламент хармонизацията между законодателствата на държавите-членки на ЕС, към която той е насочен, с цел да се гарантира еднакво ниво на контрол на движенията на пари в брой "не бива да засяга възможността държавите-членки да прилагат, в съответствие със съществуващите разпоредби от Договора, националните методи за контрол на движението на пари в брой в рамките на Общността." Видно от този разпоредба, регламентът предвижда национална система на контрол, съобразно специфичните условия в съответната държава-членка, и то при движение на пари в брой на територията на ЕС. С още по-голямо основание следва да се приеме, че съответната държава-членка с външна за ЕС граница (каквато е Б. спрямо Сърбия) може да приема различни методи на контрол, дори и по-строги.

Престъпното деяние е извършено на външна граница на ЕС при действието на разпоредбата на чл.251 НК в редакцията й, извършена през 2015г. Промяната в чл.251, ал.1 НК през 2015г. (ДВ, бр. 74/2015 г.) по препоръка от ЕК, уточнява, че разпоредбата се прилага за ценности, пренасяни през границата на страната, която е външна граница на ЕС, тоест с чл.251 НК се инкриминира недекларирането на границата на страната, когато се явява външна граница на ЕС. ЕК дава препоръки при нарушаване режима на деклариране на вътрешните граници на ЕС да бъдат налагани единствено административни, но не и наказателноправни санкции в съчетание с конфискация, което значи, че не ограничава държавите, които са външни граници, да прилагат и по-строги мерки, когато случаите се отнасят за външни граници. Съобразявайки и последващите препоръки на ЕК в посока хармонизиране с европейското законодателство през 2017г. разпоредбата на чл.251 НК е претърпяла изменение. В мотивите към Законопроекта за изменение и допълнение на ИК от 2017 г. (№ 702-01-10), внесен от МС на РБ на 01.08.2017г.