Решение № 12 от 19.01.2026, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. Варна, 19.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Деспина Г. Георгиева

Росица Сл. Станчева при участието на секретаря Юлия П. Калчева като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско дело № 20253000500417 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивните жалби на „Агро Плант Инвест“ ЕООД ЕИК 203861461 с вх.№ 14192/19.05.2025г. и на К. Н. К. ЕГН: ********** с вх.№ 14834/23.05.2025г против решението на ОС-Варна № 441/22.04.2025г по гр.д.№ 2392/2023, в частта му, с която „Агро Плант Инвест“ ЕООД и К. Н. К. са осъдени солидарно да заплатят на А. И. В., ЕГН ********** сумата от 80 000лв, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие смазване на подбедрицата, довело до ампутация на ниво средна трета на лявото бедро на ищеца, причинено от К. Н. К. по непредпазливост, за което последният е признат за виновен със споразумение, сключено по НОХД № 243/2023 по описа на РС–Девня, като увреждането е настъпило, докато ищецът е работил по трудов договор с дружеството – ответник, на осн.чл.45 ЗЗД и чл.200 КТ, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 13.08.2019г до окончателното изплащане на главницата.

Дружеството-ответник „Агро Плант Инвест“ ЕООД излага в жалбата си оплаквания за недопустимост на решението, като постановено по непредявен иск, както и за неправилност поради допуснати съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон.

Съдът неправилно квалифицирал иска на А. В. по чл.200 КТ, макар да били наведени конкретни твърдения, съответстващи на иск по чл.49 вр.чл.45 ЗЗД. Неправилната квалификация е предпоставила разглеждането на 1 недопустим иск.

Пострадалият от трудова злополука работник, какъвто е въззиваемият, не може да търси от работодателя обезщетение за претърпените от него вреди на осн.чл.49 вр.чл.45 ЗЗД, тъй като договорната отговорност на работодателя изключва деликтната. Позовавайки се на т.3 от ТР № 45 по т.д.№ 33/1989, ОСГК на ВС, въззивникът изтъква, че искът по чл.49 вр.чл.45 ЗЗД от работник срещу работодател е недопустим, дори при изтичане на съответния давностен срок.

При квалифициране на спора като трудов било постановено недопустимо решение поради неспазване правилото за определяне на родова подсъдност, съобразно чл.104 т.4 ГПК. Поради неправилно определената квалификация на иска, въззивникът бил изненадан от последващата такава по чл.200 КТ, което е възпрепятствало организирането на защитата му.

Твърди, че своевременно било заявено възражението за изтекла погасителна давност, но въпреки това неправилно не било зачетено от ОС.

Счита също, че съдът неправилно е определил степента на съпричиняване от 20%, а според него следва да бъде 50% и затова е поискано редуциране на присъденото обезщетение.

Застъпва и становище за незачитане критериите за определяне размера на обезщетение като справедлив.

Въз основа на изложеното, макар да липсват ясно формулирани искания, съдът приема, че се иска обезсилване на атакуваното решение като постановено по недопустим иск, като постановено от родово некомпетентен съд, и в евентуалност - определяне на обезщетение в по-нисък размер при прилагане на редукция от 50% поради съпричиняване.

В жалбата си отв. К. Н. К. излага оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения, необоснованост до степен липса на мотиви и при превратно тълкуване на събраните доказателствена, както и поради неговата незаконосъобразност на така обжалваното от него решение.

Незаконосъобразно е прието, че ответникът по иска - физическо лице носи отговорност наред с работодателя, тъй като е бил признат за виновен за деянието, за което е било образувано НОХД № 243/2023 на РС–Девня.

Неправилно не е бил разграничен искът по чл.49 вр.чл.45 ЗЗД от този по чл.200 КТ, а, напротив, въззивниците били осъдени солидарно да заплатят обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди. Възразява, че солидарността не произтича от установена със закона норма, нито от уговорено между страните. Въззивникът К. бил задължен да репарира единствено действително причинените от него самия вреди.

Следва да бъдат преценени събраните по делото доказателства и да бъдат изложени мотиви досежно извършените от работодателя нарушения на изискванията за здравословни и безопасни условия на труд, респ. в полза на работниците, извършващи трудова дейност, свързана с повишена опасност.

За възникване на солидарната отговорност, предвидена в чл.53 ЗЗД, сочи, че е необходимо съпричинителите да участват заедно в процеса на увреждането на пострадалото лице. За първопричина за настъпването на 2 трудовата злополука е счетено несъобразяването на пострадалото лице със задълженията си, посочени в длъжностната характеристика за заеманата от него длъжност и с проведения от друг работник в „Агро Плант Инвест“ ЕООД инструктаж. Акцентира се върху немарливото изпълнение на трудовите задължения от А. И. В..

Поради изложеното моли за отмяната на решението в осъдителната му част и за отхвърляне на предявения срещу К. К. иск в цялост.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор от ищеца А. И. В. със становище за тяхната неоснователност. Възразява, че злополуката е установена като трудова с разпореждане на ТП на НОИ. Не са били нарушени правилата на ГПК за определяне на родовата подсъдност. Счита за правилно определен процентът на съпричиняване в размер на 20%.

Затова моли за потвърждаване на решението в осъдителната му част.

ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, преди да се произнесе по съществото на спора, следва да даде отговор на поставените въпР. относно вида на исковете, с които е сезиран и тяхната правна квалификация, по възражението за родова некомпетентност на съда, постановил решението, както и по възражението за погасяването на иска по чл.200 КТ по давност.

Обстоятелствената част на исковата молба, подадена от А. И. В., съдържа подробно изложение на фактическите основания на претенцията му за обезвреда, а именно:

С ответника "АГРО ПЛАНТ ИНВЕСТ" ЕООД имал сключен трудов договор № 324/10.08.2019, на осн.чл.67 ал.1 т.1 във вр.чл.70 ал.1 от КТ, при условията на пълно работно време - 8,00ч, съгласно който изпълнявал длъжността „общ работник“ с код по НКПД: 9622 0001, с работно място в Предприятие за преработка на слънчоглед, находящо се в гр. Девня, Промишлена зона Юг-612, цех „Екстракция-транспорно за шрот“.

Основните му трудови задължения, съгласно длъжностната характеристика изготвена от ответника, се състояли в извършване на работи по товарене и разтоварване на стоки, машини и материали, както и пренасянето им от и до работни помещения, машини, съоръжения и превозни средства; подпомагане при извършване на ремонтните работи, като доставя на специалистите необходимите за ремонта материали /строителни материали, заготовки, платна, винкелно желязо, крепежни материали и инструменти и т.н./ и подготвяне площадката за извършване на ремонтната дейност; почистване складове, дворни площи и работни помещения от отпадъчни материали и брака, като ги отнася на предварително определените за това места; изпълнява и други задачи, свързани с длъжността, конкретно възложени му от ръководството на предприятието.

На 12.08.2019г. в 19ч. започнала нощната му смяна, в цех „Екстракциятранспортно за шрот“, заедно с колегите му Т.Н.Н. и Д.Д.Г..

0коло 2ч-3ч на 13.08.2019г, в изпълнение трудовите му задължения, започнали почистването на шрот, като за целта трябвало да се подава шрот към редлера чрез избутването му. Редлерът бил покрит с предпазни решетки /скари/, но липсвала последната преди края на същия. При приключването на тази задача, след шестия екстрактор, се подхлъзнал и паднал до редлера, където трябвало да има предпазна решетка. В този момент левият крачол на 3 панталона му бил захванат от лопатката на редлера и го изтеглил навътре, при което левият му крак пропадна между лопатката и другата решетка, а редлерът го повлякъл навътре. Изпитал силна болка и не могъл да стане и започнал да вика. Като го видели, Т.Н.Н. спрял редлера и с помощта на кирка извадил втората скара, за да може да се освободи кракът му от редлера. В този момента се притекъл на помощ и Д.Д.Г., Т.Н. завързал крака с колана си и го стегнал много здраво. Веднага след това се обадили на началник-смяна К. Н.

К., за да го уведомят за инцидента и да извика бърза помощ. Бил откаран в ЦСМП „Св.Анна-Варна“АД и по спешност бил насочен към „Клиника по ортопедия и травматология“ за операция, т.к. при първоначалния преглед му било обяснено, че поради естеството на травмата не било възможно кракът да бъде спасен и се налагало да бъде извършена ампутация над коляното понеже животът му бил застрашен поради обилната загуба на кръв.

Операцията била извършена на 13.08.2019г сутринта, като в рамките на същата се установила тежка конквасация на ляв крак до ниво на дистален фемур със скелетиране на меките тъкани, като била необходима ампутация над коляното и се оформи ампутационен чукан.

С декларация за трудова злополука с вх.№ 757/21.08.2019г, подадена от "АГРО ПЛАНТ ИНВЕСТ"ЕООД, инцидентът от 13.08.2019г бил деклариран в ТП на НОИ-София град. С разпореждане № 23685/4.11.2019г, на осн.чл.60 ал.1 КСО, декларираната злополука вх.№757/21.08.2019г на ТП на НОИ – София град, от осигурителя "АГРО ПЛАНТ ИНВЕСТ" ЕООД, е приета за трудова злополука по чл.55 ал.1 КСО и е влязло в законна сила на 25.11.2019г, видно от издаденото от НОИ удостоверение от 5.04.2023г.

На 23.08.2019г след проведеното болнично лечение, бил насочен за продължаване лечението в амбулаторни условия към УМБАЛ „Св.Марина“ ЕАД - Варна, в отделение по „Ортопедия и травматология“, с диагноза „инфекция на ампутационно чуканче“, като на 28.08.2019г. била извършена повторна оперативна интервенция при която се извършила ексцизия на увредените меки тъкани, вследствие на предходната операция. След необходимото лечение на 30.09.2019г. бил изписан с препоръки за амбулаторно проследяване на здравословното ми състояние.

За период от около година и половина ползвал патерици, а след това му била изписана лява бедрена протеза.

Междувременно, поради влошеното му здравословно състояние и необходимостта от дълго възстановяване, рехабилитация и реинтеграция, се наложило да прекрати трудовите правоотношения с работодателя си.

С ЕР № 3985/16.11.2020г на ТЕЛК към УМБАЛ „Св. Марина - Варна“ ЕАД, вследствие трудовата злополука бил освидетелстван с определена не повече от 91% инвалидност без чужда помощ. Заключението на ЛКК по ортопедия и травматология, с оглед състоянието му, било за предписване на лява бедрена модулна протеза с коляно с движение с удължител, гилза от ламинация с адаптор и вакуум, поясен бандаж /колан/, козметика и козметичени чорапи. По-късно получил предписаните му помощни средства, на осн. Заповед №РД-1364/22.05.2019г. на МТСП, изд. по чл.73 от ЗХУ, както и Приложение № 2 към чл.68 ал.1 от ППЗХУ.

До настоящия момент използва бедрена модулна протеза, като във 4 връзка с непрекъснатата й експлоатация, периодично получава медицински изделия за поддръжката й, а също и специални медицински помощни средства/протекторни чорапи, протезни чорапи, протезни рула и др./, изработени по поръчка с оглед нуждите ми.

С последващо ЕР № 2133/27.05.2021 на ТЕЛК към УМБАЛ „Св.

Марина-Варна“ ЕАД отново направената оценка на работоспособността останала непроменена и същата е не повече от 91% трайна неработоспособност, без чужда помощ, с пожизнен срок на трайно намалената работоспособност предвид степента на увреждането му вследствие трудова злополука.

По този повод му била определена социална пенсия за инвалидност, която понастоящем е в размер на 583,75лв. и представлява единствения му доход.

Поради изложеното за ищеца са възникнали неимуществени вреди от претърпяната трудова злополука и последвалите събития, подборно описани, отразили се негативно върху живота на ищеца.