Определение № 402 от 22.01.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 402 гр. Варна, 22.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария К. Терзийска

Членове:

Диана К. Стоянова

Елина Пл. Карагьозова като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно частно гражданско дело № 20253100500077 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.423 от ГПК.

Постъпило е възражение № 260240/19.11.2024г. от Е. Д. М. с ЕГН ********** от с. Кипра, община Девня, с правно основание чл.423 от ГПК срещу заповед № 1132/20.12.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 1762/2019г. на РС-Девня.

В обстоятелствената част на възражението се сочи наличието на предпоставките по чл. 423, ал. 1, т. 1, т. 2 и 3 от ГПК. Твърди се, че длъжникът не е бил уведомяван за заповедното производство и е узнал за него при справка по изпълнителното дело, извършена на 16.10.2024г. от адвоката, на когото бил възложил да проучи имущественото му състояние след смъртта на баща му. Твърди се, че обичайното местопребиваване на длъжника от повече от 5 години е в Германия. Длъжникът е бил лишен от възможност да оспори вземането, тъй като заповедта за изпълнение не му е била връчена редовно.

Призовката за доброволно изпълнение е връчена на адрес различен от този по лична карта на длъжника. Връчването е осъществено на лице, което се е задължило да предаде, но поради влошеното си здравословно състояние, малограмотност, а впоследствие и настъпване на смъртта му, не е сторил това.

Ответникът по подаденото възражение „Банка ДСК“АД, е депозирал писмен отговор в дадения му срок, с който счита възражението за недопустимо, с твърдения, че на 28.08.2024г. е постъпила молба с вх.

09494/28.08.2024г. за запознаване с изпълнителното дело, с приложено пълномощно от длъжника, съставено на 05.08.2024г. Следователно още преди 28.08.2024г. длъжникът е бил наясно с предприетото срещу него изпълнение, поради което подаденото на 19.11.2024г. възражение се явява просрочено. В евентуалност възражението се оспорва като неоснователно, тъй като призовката за доброволно изпълнение, ведно със заповедта, е връчена по регистрирания постоянен и настоящ адрес на длъжника и е получена на 07.02.2020г. от Димитър М. Рачев – баща на длъжника, който има същия 1 постоянен адрес, видно от представената справка от НБД „Население“.

Полагането на подпис от страна на получилото книжата лице е достатъчно, за да се приеме, че то е дало съгласие за приемането на книжата и е запознато със задължението да предаде същите на адресата. От датата на връчване на поканата не може да се направи извод, че длъжникът е имал обичайно местопребиваване в Германия. Дори да е имал такова, това не доказва, че на 07.02.2020 г. е пребивавал постоянно в Германия. Отделно от това връчването по реда на чл.46 от ГПК не е обвързано от напускане на посочен по делото адрес, което обуславя неотносимост на поддържаните в тази насока твърдения на молителя. Хипотезите на чл.423 от ГПК са изчерпателно уредени. Фактът, че длъжникът е променил по собствено желание местоживеенето си без да информира за това властите в Република България, е извън категорията на предвидените в чл.423 от ГПК хипотези.

Съдът, след преценка на събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Разпоредбата на чл. 423 ГПК дава право на длъжника, който е бил лишен от възможността да оспори вземането по заповед за изпълнение, чрез подаване на възражение в срока по чл. 414 ГПК, да подаде възражението си пред въззивния съд, в едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение. Визираният в нормата срок е преклузивен и неспазването му има за последица процесуалната недопустимост на производството по чл.423 ГПК.

В случая съдът приема възражението за подадено в срок, предвид посочената от възразилия длъжник дата на узнаване за заповедта. Представените от кредитора доказателства за подадена на 28.08.2024г. по изпълнителното дело от процесуалния представител на длъжника молба за достъп до делото не установява по-ранната дата на узнаването, поради липсата на данни за датата, на който същият реално му е бил осигурен. Не се установява на коя дата частният съдебен изпълнител е разрешил и предоставил делото на длъжника за запознаване. Знанието за образувано изпълнително дело не презумира информираност и за конкретното изпълнително основание. С оглед изложеното твърденията на длъжника за точния момент, в който процесната заповед за изпълнение е станала негово достояние, следва да се приемат за достоверни, поради липсата на преки доказателства за противното. С оглед изложеното съдът намира срока за подаване на възражението по чл.423 от ГПК за спазен, поради което същото е допустимо и подлежи на разглеждане по същество.

Във възражението се съдържат единствено бланкетни оплаквания за наличие на хипотезите на чл.423, ал. 1, т. 1, т. 2 и 3 ГПК, доколкото се твърди нередовност на връчването на заповедта за изпълнение, обичайно местопребиваване на длъжника в чужбина и влошено здраве, малограмотност и смърт на получателя на книжата, които са осуетили узнаването.

Доказателства за посочените твърдения не са представени, нито е поискано събирането на такива.

В случая от представената по ч.гр.д. 1762/2019г. на РС - Девня призовка за доброволно изпълнение по изп.д. 38/2020 на ЧСИ Дарина Сербезова, изпратена до длъжника Е. Д. М., се установява, че издадената заповед за изпълнение е получена на 07.02.2020 г. от Димитър М. Рачев – „баща“, живущ на адреса, вписан в регистрите на населението като постоянен и настоящ адрес на длъжника – с. Кипра, общ. Девня. Призовката е надлежно оформена, 2 като са попълнени всички изискуеми реквизити. Материалната доказателствена сила на удостоверителното изявление на връчителя не е оспорена и опровергана от длъжника в настоящото производство. Не са наведени твърдения и ангажирани доказателства за неистинност на констатацията на връчителя или за допуснати от него нередовности при връчване на заповедта за изпълнение. Не е оспорена и автентичността на подписа на получателя. Връчването е редовно на основание чл.46, ал.2 от ГПК, тъй като е осъществено чрез пълнолетно лице от домашните, което живее на адреса, било е съгласно да получи призовката и я е приело със задължение да я предаде на адресата. Задължението за предаване на книжата е изрично упоменато в текста на призовката (т.2 от формуляра) и с подписването й получателят е обвързан от поетия ангажимент. Посоченото задължение освен като реквизит на формуляра е и ръкописно изписано от получателя. Евентуалното неизпълнение на това задължение не рефлектира върху извода за редовност на връчването.

Поради формирания извод за редовност на действията по връчване на заповедта за изпълнение съдът намира, че не са налице предпоставките за приемане на възражението на поддържано от длъжника основание – по чл.423, ал.1, т. 1 от ГПК.

Същото се отнася и за основанието по чл.423, ал.1, т. 2 от ГПК, изискващо като кумулативна предпоставка доказване на обичайно местопребиваване в чужбина. В подкрепа на твърдението, че към посочената в призовката дата длъжникът е живеел трайно в Германия, същият не е ангажирал доказателства. Напротив от представеното от кредитора извлечение от НБД „Население“ към 21.01.2020г. се установява, че длъжникът не е заявил промяна в адресната си регистрация и не е уведомявал властите в Република България за установено местоживеене в чужбина.

Недоказано се явява и основанието по чл.423, ал.1, т. 3 от ГПК, поради липса на събрани данни за непълноценност в здравословно или когнитивно отношение на лицето, получило призовката, нито за настъпила впоследствие смърт на последното. Поради отсъствието на установени особени непредвидени обстоятелства, не са налице предпоставките за приемане на възражението на това основание.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ПРИЕМА възражение № 260240/19.11.2024г. от Е. Д. М. с ЕГН ********** от с. Кипра, община Девня, с правно основание чл.423 от ГПК срещу заповед № 1132/20.12.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 1762/2019г. на РС-Девня.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4