Определение № 211 от 20.02.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 211 гр. Пловдив, 20.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Б. Бонев

Членове:

Даниела Д. Събчева

Ина Ив. Лазарова като разгледа докладваното от Даниела Д. Събчева Въззивно частно наказателно дело № 20255300600282 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 243, ал.7 -8 НПК.

Образувано е по жалба на С. В. С., като пострадал от престъпление по чл.286, ал.1 от НК, депозирана от упълномощен от него адвокат Е.Ф., срещу определение №24 от 10.01.2025г. по ЧНД№ 5490/2024г на Районен съд- Пловдив, с което е потвърдено постановление за прекратяване на наказателно производство от 21.03.2023г по ДП №415/2022г по описа на Четвърто РУ на МВР гр. Пловдив, водено за престъпление по чл.313, ал.1 от НК.

В определението си първостепенният съд извършил проверка на атакуваното постановление, като проверил дали разследването е било проведено обективно, пълно и всестранно, както и проверил изводите на прокурора по отношение на установяващите си по случая обстоятелства и тяхната съставомерност. Според първостепенният съд фактическата обстановка по случая е била правилно установена. Първостепенният съд е споделил твърденията на прокурора в постановлението за прекратяване за това, че подадената декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН е правомерно действие и подателката свид. П. вярвала в истинността на изложените от нея твърдения като е формирала съответните субективни усещания у нея, такива каквито ги твърди в текста на документа и с действията си - да изложи в декларацията конкретните обстоятелства, не е формирала умисъл за привличане към наказателна отговорност на жалбоподателя. За това първостепенният съд приел, че действията на свид. Д.П. не разкриват признаци на престъпление, поради което намерил постановлението за прекратяване на наказателното производство за законосъобразно.

В жалбата срещу определението на първостепенният съд се твърди, че становището на първостепенния съд е необосновано, тъй като нито едно обстоятелство по делото не позволява формиране на подобни вярвания, каквито е споделила свид.Пуцелола в 1 подадената от нея декларация по ЗЗДН пред съда. Възразява се срещу твърденията й за насилствено осъществен полов акт, като се оспорва истинността на казаното от нея, чрез излягане на съображения за закъсняло сигнализиране, липса на медицински прегледи на П. и др. Твърди се, че свид.С. е набеден в тези насилствени действия не само в България, но и в чужбина – пред компетентните власти в Англия. Възразява се, че правата на свид.С. на пострадало лице са били засегнати поради това, че в хода на досъдебното производство не е бил уведомен за тях и не му е била предоставена възможност да представи доказателства относно неистинността на твърденията в декларацията, които по късно представил в производството по чл.243 пред районния съд, но те не били ценени, с което се възразява да са отново засегнати правата му по чл.47, ал.2 и чл.48 от ХОПЕС. Поради това се иска определението на районния съд да бъде отменено и делото да бъде върнато на прокурора за доразследване.

Настоящият въззивен съдебен състав, след като се запозна с материалите по делото намира депозираната жалба за ДОПУСТИМА, подадена от правоимащо лице в законоустановения срок. По същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

В атакуваното определение първостепенният съд се е солидаризирал с фактическата обстановка, приета от страна на прокурора, като правилно установена, съответна на събраните доказателства по делото. Видно от същите предмет на разследване по делото са били действията по потвърждаване на неистина в подадена декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, в която са описани обстоятелства за насилствени действия от свид.С. към свид.П., по повод които в съдебното производство по ЗЗДН свид.Д.П. е търсила закрила. Декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН свид.Д.П. е подала в Районен съд Пловдив. В резултат е била издадена заповед за незабавна защита от българския съд, Било проведено съдебно производство по гр.дело №4206 от 2021г на Районен съд Пловдив, приключило с решение за налагане на мерки спрямо С. В. С. за защита на свид.Д.П. по реда на ЗЗДН. Тъй като междувременно свид.П. сигнализирала за последващи обстоятелства и компетентните власти в Англия, където живеела в определен период от време, била издадена и заповед за защитата й от съда в Уотфорд от 08.12.2021г.

Важно е да се направи фактологическо разграничение по отношение на обстоятелствата, които следва да бъдат разследвани в наказателно производство, водено от Районна прокуратура Пловдив и това не е съставомерността по НК на действията, които се твърдят в декларацията по чл.9, ал.2 от ЗЗДН да са осъществени в гр.П., поради което и всички възражения в жалбата касаещи доказателствената обезпеченост на извършени насилствени действия спрямо свид.Д.П. са неотносими в случая. За фактическите и правни изводи в настоящото дело са без значение обстоятелствата дали и каква медицинска помощ е потърсила П., кога и защо точно тогава е решила да подаде сигнал/молба или да потърси помощ. Без фактическо и правно значение е и дали е било водено и приключило разследване в компетентния съдебен район за състамерността на деянията, описани от свид. Д.П. и какъв е резултатът от същото, тъй като за съставомерността на тези действия, в контекста на тяхната трактовка като престъпления против личността, законът е възвел различни 2 признаци, които не се припокриват със съставомернии признаци при престъпленията по чл.313 и чл.286 от НК. Макар да има известно сходство във фактите при отделните правни хипотези, съществена особеност е, че при престъпленията по чл.313 и чл.286 от НК от субективна страна деецът следва да е действал със знание за неистинността на твърдението от него обстоятелствата.

Съществено е да се подчертае, че в инкриминираната декларация свид. Д.П. твърди за действия спрямо нея, на които очевидци са били само тя и жалбоподателят С. по настоящото делото, като и двете страни са разпитани по случая и с това се изчерпват всички преки доказателства. За набеждаване може да става въпрос само когато подателят сезира компетентните органи с ясното съзнание, че лицето не е извършило твърдените неправомерни действия, респ. че е невинно /Решение № 326 от 11.11.2010 г. на ВКС по н. д.

№ 258/2010 г., II н. о./. Гласните доказателства, както и писмените такива в своята съвкупност не установяват умисъл за набеждаване у свид. Д.П.. Фактът, че свид. С. С. отрича посочените от свид. Д.П. обстоятелства в декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН, не установяват знание у последната за неистинност на декларираните от нея обстоятелства.

Посоченото противоречие в гласните източници се разрешава при анализа и на останалите събрани по делото доказателства и те не установяват недобросъвестност у свид. П. при ползване от нейна страна на правото й на жалба по реда на ЗЗДН, съответно не се установява умисъл у свид. Д.П. да извърши нито престъпление по чл.313 НК, нито престъпление по чл.286 от НК.

Неоснователни са възраженията в жалбата за това, че няма нито едно доказателство, че свид. Д.П. е вярвала в истинността на твърденията й, напротив - няма нито едно доказателство за това, че не вярвала в истинността на твърденията си, посочени инкриминирания документ. От събраните по делото доказателства се установява, че свид.

Д.П. се е считала за пострадала от домашно насилие, за което е предприела действия да потърси защита, използвайки законодателно предвиден за това ред, излагайки в изискващ се по закон документ твърдения за тези действия, които твърди да са били реализирани към нея самата и от които се е почувствала засегната. Тя подала в районния съд декларация, въведена в чл.9, ал.3 от ЗЗДН, в която описала действията с характер на домашно насилие спрямо нея. Декларацията била приобщена към депозирана в Районен съд Пловдив молба, по която било образувано съдебно производство по ЗЗДН. Изложеното до тук сочи, че същността на документа, чиято истинност на съдържанието свид.С. С. оспорва не представлява сигнал за провеждане на наказателно преследване срещу него. Това обстоятелство, както и характерът на производството, в което документът е ползван, сочи и с какви намерения се е действало от страна на свид. Д.П., какво е искала и възнамерявала да постигне тя и това не е било търсене на наказателна отговорност спрямо свид. С. С. за действията, описани в инкриминирания по делото документ. Свид. П., която живеела дълги години и в Англия, била последователна в действията си да търси правата си, като също така сигнализирала чуждите компетентни власти относно последващи обстоятелства, касаещи отношенията й със С.. В РБългария молбата и декларацията по ЗЗДН послужили за 3 образуване на съдебно производство, по което са били разпитани свидетели, уведомени за задължението да кажат истината. Районният съд, видно от решението на л.97-100, не намерил твърденията на свид. Д.П., изложени в декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, да се оборват от доказателственият материал по гражданското дело. Съобразно събраните в това съдебно производство гласни и писмени доказателства съдът преценил, че са налице основания да наложи мерки за защита на свид. Д.П. по ЗЗДН като постановил и съответният краен съдебен акт влязъл в сила на 05.07.2022г.

Становището на районния съд, решил делото по ЗЗДН, не обвързва настоящия съд при преценката за съставомерността на действията на свид. П., но е факт, че твърденията й в декларацията са били проверени в проведеното съдебно производство и не са били оборени.

Този факт, както и останалите обстоятелства по започналото и приключило съдебно производство по ЗЗДН се преценят в случая от настоящия съд в насока проверка и установяване на наличието на субективна увереност у свид. П. в истинността на твърденията й. За тази проверка служат фактите за насоката на действията й, тяхната реализация, както и последователността на позицията й и действията й във времето, което затвърждава извода на съда за характера на първоначалните й убеждения. Изложените фактически обстоятелства водят до извод за добросъвестност на показанията на свид. Д.П., приобщени в настоящото наказателно производство, тъй като е видна последователността във времето на отношението й към случая и действията, сочещи убедително нейната увереност в истинността на твърденията й, израз на намеренията и действията й да потърси защита. Всичко това в своята съвкупност установява липсата на умисъл у свид.П. да извърши престъпление тъй като е действала с вяра в правотата на казаното от нея, което трайно е отстоявала във времето с цел да обезпечи своята сигурност.

По възраженията на свид.С. относно нарушаване правата му като пострадало лице, съдът намира, че пропуските на органите на разследване да преценят в хода на досъдебното производство процесуалната хипотеза за възможно настъпване на неимущетвени вреди от престъплението по чл.286 НК за свид.С. е компенсирано с предоставената му възможност да оспори постановлението за прекратяване на наказателното производство пред съд и проведените след това две съдебни производства на контрол по чл.243 НПК.

Производствата на контрол на съда в досъдебното производство по чл.243НПК проверяват дали проведеното разследване е било обективно, всестранно и пълно, дали фактическите и правни изводи на прокурора съответстват на събрания доказателствен материал, като тази проверка от страна на съда охранява и правата на възможните пострадали лица.

Възраженията в жалбата за нарушения на разпоредби от Хартата за основните права на ЕС настоящият съд намира за неотносими, тъй като както е известно, че Хартата е неприложима при изцяло национални случаи, които не попадат в обхвата на Правото на ЕС, какъвто е и настоящия случай. Основните права на участниците при изцяло национални наказателни производства се охраняват от Конституцията и вътрешното законодателство на съответната държава членка. В случая правото на ефективни средства на защита на свид.С. е охранено чрез предоставените му регламентирани в НПК правни средства да атакува 4 постановлението на прокурора за прекратяване на производство, включително представляван и от адвокат като негов процесуален представител. За нарушаване на презумпцията за невиновност, регламентирана в НПК, не може изобщо да се говори в случая, тъй като такава съществува за обвиняеми лица, какъвто процесуален статут свид.С. не е имал по делото.