Решение № 1307 от 12.12.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1307 гр. София, 11.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Жаклин Комитова

Членове:

Иванка Иванова

Петя Алексиева при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело № 20241000501272 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.

Ищецът в първоинстанционното производство Б. Л. Л. и в срока по чл.259, ал.1 от ГПК (препис от решението е връчен редовно на 29.01.2024 г., а въззивната жалба е подадена чрез куриер на 12.02.2024 г.) обжалва в цялост Решение № 361/19.01.2024 г., постановено по гр.д.№ 5402/2022 г. по описа на Софийски градски съд, Първо гражданско отделение, 10 състав, с което съдът е отхвърлил изцяло иска на Б. Л. с правно основание чл.432, ал.1 от ГПК за сумата от 35 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от произшествие, настъпило на 12.09.2021 г.

Въззивната жалба е подадена чрез процесуален представител адвокат А. с надлежно учредена представителна власт по делото. Дължимата държавна такса е внесена с вносен документ от 15.03.2024 г., представен с молба по делото от 22.03.2024 г.

С оглед на горното въззивният съд е сезиран с редовна въззивна жалба.

Въззивникът-ищец поддържа, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че решението е основано на предположения в 1 отговор на въпрос на един от експертите, извадени от контекста на изслушаните две, а едната дори комплексна експертизи. Поддържа се, че съдът напълно игнорира констатациите в официален свидетелстващ документ, какъвто е АУАН и НП, в които са очертани причините за ПТП, като и че напълно е пренебрегнал съдържанието на магнитните носители-два броя файлове от злополуката.

Моли съда да отмени обжалваното решение.

В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ответната по жалбата страна - ответникът ЗАД „Алианц България“ АД чрез процесуалния му представител адвокат Б. с надлежно учредена представителна власт по делото съобразно пълномощно на л.29 от първоинстанционното дело.

Оспорва изцяло въззивната жалба като неоснователна и моли съда да я остави без уважение по съображения изложени в отговора. Поддържа възражението си за липса на активна материално- и процесуалноправна легитимация на ищеца с твърдението, че същият не е собственик на автомобила. Собственик е „Аруда“ ООД, по което възражение първоинстанционният съд не е изложил мотиви.

Моли съда да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира сторените разноски, в това число и адвокатско възнаграждение.

С оглед на предмета на настоящото производство, Решение № 361/19.01.2024 г., постановено по гр.д.№ 5402/2022 г. по описа на Софийски градски съд, Първо гражданско отделение, 10 състав се обжалва в неговата цялост.

В открито съдебно заседание, въззивникът-ищец чрез процесуалния си представител моли съда да уважи въззивната му жалба по подробните съображения изложени в нея. Претендира разноски, за което представя списък по чл.80 от ГПК.

В открито съдебно заседание, въззиваемият - ответник, чрез своя процесуален представител оспорва въззивната жалба на ищеца и моли съда да потвърди обжалваното съдебно решение. Претендира разноски, за което представя списък по чл.80 от ГПК.

Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по реда 2 на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

Софийски градски съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД предявени от Б. Л. Л. против ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“, с които ищецът претендира заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 35 000 лв. за причинените му имуществени вреди-стойността на напълно унищожен л.а.м. „БМВ“, модел „Х1 Х драйв 18Д“ с рег.№ *******, настъпили в пряка причинна връзка от осъществено на 12.09.2021 г. пътнотранспортно произшествие по околовръстния път на гр. София, причинено от водача на л.а.м. „Опел Астра“ с рег.№ ******** с валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното застрахователно дружество, обективирана в застрахователна полица № BG/01/121000063355, валидна към датата на произшествието.

От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният съд приема за установени и доказани следните правнорелевантни факти и обстоятелства:

От протокол за ПТП № 1776689 от 12.09.2021 г., от разпита на свидетеля Д. Й. С.-очевидец на станалото произшествие, в частта, в която съдът ги кредитира, както и от неоспореното от страните заключение по приетата пред първоинстанционния съд комплексна СТЕ, се установява, че на 12.09.2021 г. възниква пътнотранспортно произшествие между л.а.м. „БМВ“, модел „Х1 Х драйв 18Д“, с ДК № ******* и л.а.м. „Опел“, модел „Астра“ с рег.№ ********.

Произшествието възниква на ул. „Околовръстен път“ в близост до отбивката за кв.Световрачене, в посока на движение от отбивката за с.Подгумер към отбивката за кв.Световрачене. След катастрофата възниква пожар, като съобщение за същия е получено в 08,40 ч. в УПБЗН „Нови Искър“. На място отиват два противопожарни автомобила и загасяват пожара.

Вещите лица посочват, че преди настъпването на произшествието, лек автомобил БМВ се е движил в дясната пътна лента върху платното за движение на Околовръстен път на гр.София в посока с.Войнеговци. Преди мястото на настъпилото ПТП, лек автомобил БМВ е ударен от движещия се 3 зад него и попътно лек автомобил Опел Астра. След настъпилия удар двата автомобила са напуснали платното за движение в дясно и след установяването им е възникнал пожар, обхванал и двата автомобила.

Установява се, че запалването е възникнало в непосредствена близост до разлив на дизелово гориво, но не и на мястото на самия разлив и след достигане до разлива се е разпространил бързо по цялата му площ. Налице са характерни белези от наличието на реактив, в случая разлято дизелово гориво.

Пожарът е обхванал напълно лек автомобил БМВ, който се е намирал в разлив на гориво. При лек автомобил Опел е обхванал основно предната част, която е била в близост до разлива, като задната част на автомобила е останала незасегната, като пожарът е бил загасен преди да я обхване.

При разпита си в проведеното на 29.11.2023 г. отрито съдебно заседание вещите лица установяват още, че при така описания удар между двете превозни средства трябва да има изпаднали отломки от тях и след по пътното платно. Такива обаче не могат да бъдат установени от снимковия материал.

Няма изготвен протокол за оглед на местопроизшествие. От снимковия материал се установява, че предната част на лек автомобил БМВ е сравнително сериозно увредена, но от материалите по делото вещите лица не могат да намерят предмети, в които да се е ударил автомобила, за да се получат тези деформации. Джантата по принцип от терена не би могла така да се увреди. При доказателствата по делото, вещото лице не може да обясни как са се получили деформациите на предната част на автомобил БМВ при това ПТП. Вещите лица установяват, че не може да се определи първоизточникът на пожара. Едва искра не би могла да го запали. Резервоарът при този склон не може да се разкъса и горивото да изтече.

Установява се, че лек автомобил БМВ е бил обхванат от пожара изцяло.

Всички части и агрегати на автомобила са били под въздействието на пожара, с реализирана висока температура. Тези части не подлежат на ремонтиране, от което вещото лице е направило извод, че процесният лек автомобил не подлежи на възстановяване. Установява се, че средната пазарна стойност на л.а.м. „БМВ“, модел „Х1 Х драйв 18Д“ към момента на настъпване на застрахователното събитие възлиза на сумата от 41 317 лв.

Между страните не е спорно, че л.а.м. „Опел Астра“ с рег.№ ******** и към 12.09.2021 г. е имал валидна сключена задължителна застраховка 4

„Гражданска отговорност“ при ответното застрахователно дружество, обективирана в застрахователна полица № BG/01/121000063355.

От издадено удостоверение от МВР рег. № А-4476/30.03.2023 г. се установява, че л.а.м. „БМВ“, модел „Х1 Х драйв 18Д“ с номер на рама № WBAJH710803G07931 е регистриран за първи път в Република Чехия на 18.07.2018 г. с чешки регистрационен номер, като е бил експортиран на 16.07.2020 г. На 25.08.2021 г. автомобилът е бил регистриран в България с транзитна регистрация, която е прекратена на 29.11.2021 г., поради изтичане на срока на валидност. Автомобилът не фигурира като издирван на национално и международно ниво, както в Шенгенската информационна система, така и в Информационната система на Международната организация на криминалната полиция - ИНТЕРПОЛ.

От удостоверение изх. № 11-00-1290/15.05.2023 г. на МРРБ, АПИ, се установява, че с оглед наличната информация за регистрираните в системата на тол камери движения на превозни средства с рег.№ ******* и с рег.№ ******** за периода: 10-15.09.2021 г. на територията на цялата страна, на дата 12.09.2021 г. няма регистрирани движения на нито едно от двете превозни средства.

При така установената по-горе фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел неоснователност на иска със съображението, че от установените по делото факти, не се установява с категоричност механизма, по който е настъпило произшествието. Приел, че описания от ищеца механизъм не кореспондира и е опроверган от обективните данни за уврежданията и деформациите по лекия автомобил БМВ, а липсващите детайли от автомобила-неметални авточасти не могат да бъдат обяснени с пълното им изгаряне, доколкото не са налични съответните следи от стопяване.

При така установената фактическа обстановка въззивният съд приема следното от правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана да обжалваа страна - ищецът в първоинстанционното производство и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване, съгласно чл.258, ал.1 ГПК. В този смисъл подадената въззивна жалба е процесуално допустима.

5

На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

От правна страна предявеният иск за заплащане на обезщетени е за претърпени имуществени вреди, съдът квалифицира по чл.432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.

На първо място така предявения иск е процесуално допустим.

Между страните не е спорно, а и от представените писмени доказателства се установява, че ищецът е предявил извънсъдебно претенциите си пред ответното дружество на 14.09.2021 г., като в законоустановения тримесечен срок по чл.496, ал.1 от КЗ, изтекъл съответно на 14.12.2021 г., ответникът не е определил и не е изплатил застрахователно обезщетение. С писмо от 06.10.2021 г. е отказал изплащането на такова. Исковете са предявени пред първоинстанционния съд на 25.05.2022 г., поради което се явяват процесуално допустими.

Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на делинквента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

Между страните са спорни всички кумулативни предпоставки за ангажиране отговорността на застрахователя, с изключение на съществуващото валидно застрахователно правоотношение за увреждащия автомобил.

По силата на сключения договор, застрахователят се задължава да покрие в границите на застрахователната сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.