Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2970 от 17.05.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 6075/2023
Вид
Решение № 2970
Подписан
17.05.2024
В сила
17.05.2024
Състав
Хрипсиме Мъгърдичян, Цветина Цолова, Иванина Иванова Пъстракова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 2970 гр. София, 17.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Хрипсиме Мъгърдичян

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

Цветина Цолова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Цветина Цолова Въззивно гражданско дело № 20231100506075 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 787/18.01.2023 г., постановено по гр.д. № 13267/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 62 състав са отхвърлени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Л. Н. Д. искове с правно основание 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер 347,73 лева – потребена топлинна енергия за периода м. 05.2018 – м.04.2019 г., сумата в размер на 124,85 лева – лихва за забава за периода 15.09.2019 г. - 16.02.2022 г., сумата в размер на 6,73 лева – цена на услугата дялово разпределение за периода м.11.2019 г. - м.04.2020 г., сумата в размер на 1,33 лева – мораторна лихва за периода 14.09.2019 г. - 16.02.2022 г., като за за сумата над 268,66 лв. до 347,73 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия, и за периода м.05.2018 г. – м.12.2018 г., както и за сумата над 96,78 лв. до 124, 85 лв. мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. – 16.02.2022 г. претенциите са отхвърлени като погасени по давност, а за сумата до размера от 268,66 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода м.12.2018 г. – м.04.2019 г., за сумата до размера 96,78 лв. мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. 16.02.2022 г., за сумата 6,73 лв. главница, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м.11.2019 г. – м.04.2020 г., ведно със законна лихва от датата на исковата молба - 14.03.2022 г. до изплащане на вземането, за сумата 1,33 лв. мораторна лихва за периода 14.09.2019 г. – 16.02.2022 г. – претенциите са отхвърлени 1 като погасени чрез плащане в хода на процеса.

Срещу така постановеното решение в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба от Л. Д., чрез назначения му особен представител адв. М., в която се излагат доводи за неправилност на атакуваното решение като необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения. Поддържа се, че исковете по отношение на Л. Д. били отхвърлени само частично. Твърди се, че по делото не били представени доказателства, от които да е видно кой от наследниците на Н. Д. ползва имота. Не било установено ответникът Л. Д. да е ползвал имота, нито да е упълномощавал някого да сключва от негово име договор с Топлофикация. Ответникът Л. Д. не бил дал повод за завеждане на делото, поради което нямало основание да заплаща суми към „Топлофикация София“ ЕАД, нито да заплаща разноски по делото.

Моли първоинстанционното решение да бъде отменено.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от „Топлофикация София“ ЕАД, в който се излагат твърдения за неоснователност на въззивната жалба.

Третото лице-помагач на страната на ищеца – „Т.С.“ ЕООД не е представило отговор в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК.

Предявени за разглеждане искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

По предявените искове с правно основание правно основание чл. 79, ал. 1, предл.

1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ за сумата 347,73 лева- главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия в периода м.05.2018 г. – м.04.2019 г. в топлоснабден имот на адрес: гр. София, ж.к. *******, бл. *******, с абонатен номер *******, в тежест на ищеца е да докаже следните предпоставки: 1) наличието на облигационно правоотношение с предмет продажба (доставка) на топлинна енергия между топлофикационното дружество, в качеството му на продавач, и потребителя, в качеството му на купувач; 2) продавачът реално да е изпълнил задължението си да достави твърдяното количество топлинна енергия до имота в претендираната стойност и за купувача да е възникнало задължение за заплащане на уговорената цена.

2

Според действащата от 05.03.2004 г. и към настоящия момент разпоредба на чл.

150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 от ЗЕ/.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване.

От представения по делото договор за продажба на държавен недвижим имот от 10.06.1970 г. се установи, че собствеността на процесния имот е придобита от С.С. Д.а и Н. И. Д., представено е и удостоверени за наследници № РИЛ22-ТД-253/27.04.2022 г., от което се установяват наследниците на Н. Д.. Ответникът Л. Д. и не оспорва изводите на първоинстанционния съд относно принадлежността на правото на собственост върху процесния топлоснабден имот.

Доколкото ответниците в производството се явяват наследници на собствениците на топлоснабдения имот – Н. и С. Д.и, по отношение на тях са приложими правилата на чл. 63 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД в гр. София относно промените в титулярите на партидите. Ал. 1 от същата разпоредба регламентира задължение за наследниците на клиент-физическо лице да уведомят топлофикационното дружество за настъпилата смърт, с оглед промяна титуляря на партидата. В ал. 2 пък е регламентирано, че при посоченото събитие – смърт на физическо лице, топлофикационното дружество открива партида на наследниците или на един от тях, при условие, че е налице писмено споразумение между наследниците. По делото не се твърди, нито има данни ползващият имота наследник да е подал такова уведомление до ищеца „Топлофикация София“ ЕАД за промяна титуляря на партидата. От представените по делото доказателства, че титуляр на партидата продължава да е наследодателят Н. Д.. Поради 3 тези съображения не е възникнало облигационно правоотношение с конкретен наследник-подал заявление за промяна на партидата, а такова е налице с всички наследници като съсобственици на топлоснабдения имот, като всеки от тях отговаря към топлофикационното дружество съобразно квотите си в съсобствеността.

Евентуалните уговорки между наследниците относно ползването на топлоснабдения имот, доколкото не са сведени до знанието на ищцовото дружество и не е извършена промяна в титуляря на партидата, са му непротивопоставими.

По изложените съображения се налага извод, че е налице облигационно правоотношение между страните за процесния период, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял топлинна енергия, а ответникът дължи заплащане на стойността на ползваната услуга. Касае се за договор при публично обявени общи условия по реда на чл. 150 от ЗЕ, по който ответникът, като съсобственик на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост, се явява страна по силата на посочената по-горе законова разпоредба. Правоотношението между страните е възникнало по силата на презюмиран договор за продажба на топлинна енергия при условията на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ. В този смисъл настоящият съдебен състав приема, че ответникът Л. Д. се явява потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ, респ. има качеството на битов клиент съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ. В случая е несъмнено, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани, като по делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

Обстоятелството дали ответникът Л. Д. е ползвал топлоснабдения имот, респективно дали е ползвал доставената до него топлинна енергия, в случая е ирелевантно за уважаване на исковата претенция на ищеца, доколкото ответникът като притежател на идеални части от правото на собственост върху процесния топлоснабден имот е страна по облигационното правоотношение с ищеца по изложените по-горе съображения и дължи цената на доставената до имота топлинна енергия.

Евентуалното ползване на имота само от един от съсобствениците би могло да обоснове предявяване на претенция от страна на другия съсобственик, който е заплатил консумативните разходи за ползвания само от друг съсобственик имот, каквато претенция обаче не е предмет на настоящото производство.

Не се оспорва в производството размерът на доставената до топлоснабдения имот, находящ се в гр. София, ж.к. *******, бл. ******* топлинна енергия за процесния период. Според заключението на съдебно-техническата експертиза стойността на същата възлиза на 1425,87 лева, а исковата претенция за главница за потребена топлинна енергия за процесния имот спрямо всички съсобственици е в размер на 4

695,45 лева. Първоинстанционният съд правилно е изчислил периода и сумите, за които ищцовата претенция срещу ответника Л. Д. се явява погасена по давност.

Отчетено е и извършеното в хода на процеса плащане на целия дълг към „Топлофикация София“ ЕАД от страна на друг съсобственик на топлоснабдения имот, за което са представени доказателства с молба от 11.11.2022 г., депозирана от ответницата Н.А.. Предвид изложеното, правилно ищцовата претенция срещу ответника е отхвърлена частично поради погасяването по давност и частично заради извършеното в хода на процеса плащане.

Поради съвпадане в изводите на двете инстанции, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 787/18.01.2023 г., постановено по гр.д. № 13267/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 62 състав.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5