Определение № 11084 от 25.08.2026, Административен съд - Варна
- Съд
- Административен съд - Варна
- Дело
- Административно дело 1921/2026
- Вид
- Определение № 11084
- Подписан
- 25.08.2026
- Състав
- Ивелин Борисов
Цитирани разпоредби
- чл.154а, ал. 1, т. 8 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.97, ал.1, изр.1, предл. последно · Административнопроцесуален кодекс
- чл.117, ал.3 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 118, ал. 1 и ал. 3 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 118, ал. 1 и ал. 3 · Кодекс за социално осигуряване
- член 11, параграф 3, б. "в" · Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване (Текст от значение за ЕИП и Швейцария)
- член 11, параграф 3, б. "д" · Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване (Текст от значение за ЕИП и Швейцария)
- член 11, параграф 4, изречение първо · Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване (Текст от значение за ЕИП и Швейцария)
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 11084
Варна, 25.08.2026 г.
Административният съд - Варна - IX състав, в закрито заседание на двадесет и пети август две хиляди двадесет и шеста година в състав:
СЪДИЯ:
ИВЕЛИН БОРИСОВ като разгледа докладваното от съдията Ивелин Борисов административно дело № 1921/2026 г. на Административен съд - Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс, във връзка с чл. 118, ал. 1 и ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване.
Образувано е по жалба на С. Т. П., [ЕГН], чрез адв. В. Д. - ВАК, срещу Решение № 2153-03-87/21.05.2026г. на Директора на ТП на НОИ – [населено място], с което на основание чл.117, ал.3 от КСО във вр. с чл.97, ал.1, изр.1, предл. последно от АПК, е отхвърлена жалбата й срещу разпореждане [номер]-00-79-3/17.04.2026г. на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП–Варна на НОИ, с което, на основание чл.54ж, ал.1 от КСО вр. чл.11, §3, б. “а“ и чл.65, §2 от Регламент /ЕО/ 883/2004г., й е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица.
В придружителното писмо, с което преписката е представена в съда ответникът е поискал спиране на производството по делото на основание чл.154а, ал. 1, т. 8 от АПК, предвид отправено с Определение № 9604/04.09.2025 г. по адм. д. № 633/2025 г. на Административен съд – Варна преюдициално запитване за тълкуване на разпоредбите от Регламент (ЕО) № 883/2004, по което е образувано пред СЕС дело С-587/25. Според ответника, поставените пред съда на ЕС въпроси имат пряка относимост към решаването на спора по настоящото производство, тъй като фактическата обстановка по двете дела е сходна. Предвид това счита, че направеното преюдициално запитване по адм.д. № 633/2025 г. е от значение за правилното решаване на спора по настоящото административно дело.
В предоставения му срок жалбоподателят в настоящото производство не изразява становище по искането за спиране.
След като съобрази направеното от ответника искане и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното.
Спорът в настоящото производство се отнася до определянето на компетентната държава членка при отпускане на обезщетение за безработица за лица, които са полагали труд на територията на друга държава членка и Конфедерация Швейцария, и по-конкретно на борда на кораби, плаващи под техен флаг, и които след изтичане на срочните си трудови договори се завръщат на територията на България, където искат отпускане на обезщетение за безработица.
Съобразно поставените в преюдициалното запитване по адм.д. № 633/2025 г., образувано в дело С-587/25 на Съда на ЕС, въпроси, от Съда на ЕС е поискано тълкуване: 1. Кое е приложимото съгласно Регламент (ЕО) № 883/2004 национално законодателство и коя е компетентната държава членка, компетентната институция, която следва да отпусне обезщетението за безработица, при условие че заинтересованото лице: 1. е гражданин на Република България — членка на Европейския съюз; 2. притежава собствено жилище в Република България; 3. семейството му (съпругата му) и центърът на жизнените му интереси е Република България; 4. наето е на работа от установен в Република Италия работодател, 5. полага труд като моряк, 6. изпълнява трудовите си функции на борда на плавателен съд под италиански флаг и в териториалните граници на Република Италия (в границите на Европейския съюз), и 7. не е спорно, че осигуровките за осигурителния риск "безработица" са заплатени от работодателя му в Република Италия?
2. Допустима ли е, предвид разпоредбите на член 11, параграф 4, изречение първо от Регламент (ЕО) № 883/2004, член 65, параграф 1 от вр. с член 11, параграф 3, б. "в" от Регламент (ЕО) № 883/2004 или член 11, параграф 3, б. "д" от Регламент (ЕО) № 883/2004, практика на институциите на държавата членка, при която е отказано отпускането на обезщетение за безработица на лице поради това, че не търси работа в държавата членка, пред която е заявило получаването на обезщетение за безработица, и осигурителните вноски, които работодателят му е правил, докато е полагало труд, са внесени в осигурителните фондове на друга държава членка, а не на държавата членка, от която е поискано заплащането на обезщетението за безработица?
Предвид гореизложеното, съдът намира, че предмет на обжалване в двете производства по настоящото дело и по адм. д. № 633/2025 г. на Административен съд – Варна са спорове относно прилагането на едни и същи правни норми и съответствието им с правото на ЕС, приложимо и за Конфедерация Швейцария. Произнасянето по поставените преюдициални въпроси е от съществено значение за тълкуването и прилагането на националните правни норми и решаване на спора по настоящото дело, в което административният съд действа като единствена съдебна инстанция.
Ето защо е налице предпоставката по чл.154а, ал. 1, т. 8 от АПК за спиране на производството по делото, предвид наличието на отправено преюдициално запитване от друг съд по въпрос, обуславящ изхода на спора. Принципът на лоялно сътрудничество по член 4, параграф 3 ДЕС и целта за ефективно и еднакво прилагане на правото на Съюза изискват от настоящия състав да вземе предвид висящото преюдициално производство за тълкуване на приложимите и в настоящия случай разпоредби, доколкото от бъдещото тълкуване на Съда на ЕС ще зависи констатацията за съвместимост на приложените национални разпоредби с правото на ЕС и съответното тяхното прилагане към настоящия спор.
Предвид гореизложеното, и на основание чл.154а, ал. 1, т. 8 от АПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА производството по адм. д. № 1921/2026 г. по описа на Административен съд – Варна до произнасянето на Съда на Европейския съюз по дело С-587/25.
Задължава деловодителя на състава да извършва всеки месец справка за наличието на постановен акт по дело С-587/25 на Съда на ЕС, и своевременно докладване на делото с оглед възобновяването му.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:
†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�