Решение № 119 от 20.04.2023, Районен съд - Лом

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 119 гр. гр. Лом, 20.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Боряна Ал. Ангелова при участието на секретаря Росина В. Димитрова като разгледа докладваното от Боряна Ал. Ангелова Гражданско дело № 20211620102391 по описа за 2021 година

Иск с правно основание: 422, вр.чл.415 ГПК .

Производство по реда на чл.237 ГПК.

Ищеца, в исковата си молба до съда, претендира, че ответника - не е изпълнил задълженията си да заплати дължимите суми за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за мобилен номер 0899/****** и за мобилен номер 0897/******, представляващи стойността на 3 месечни абонаментни такси, както и разноски по водене на делото и разноски по заповедното производство.

Представят писмени доказателства към исковата молба.

На основание чл. 131, ал. 1 от ГПК, съдът е изпратил препис от исковата молба ведно с приложенията на ответника, който в указания едномесечен срок не е подал писмен отговор.

С определение, постановено в закрито заседание на 6.03.2023 г., съдът е допуснал като доказателства по делото тези приложени с исковата молба и насрочил делото за открито съдебно заседание. В първото по делото съдебно заседание, ответника е призован, чрез назначеният му особен представител – 1 адв. С. П. - МАК. Заявява, че признава иска.

Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността съдът да постанови решението си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при признание на иска.

Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл. 237, ал. 1. В съдебно заседание особеният представител на ответника направи изрично волеизявление за признание на иска.

Спазени са и изискванията на чл. 237, ал. 3 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда. С оглед направеното признание на иска, съдът намира предявените искове за основателни и доказани и следва да бъдат уважени.

Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл. 237, ал. 2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.

Ответника следва заплати направените от ищеца разходи в производството на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, тъй като такива се претендират.

Мотивиран от горното и на основание чл.237,ал.1 ГПК, съдът РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Е. Т. С. с ЕГН **********, дължи на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ ” ЕАД /с ново наименование „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД/, с ЕИК 130460283, сумата от: 154,92лв. /сто петдесет и четири лева и деветдесет и две ст./,- главница, представляваща – неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за мобилен номер *** и за мобилен номер ***, представляваща стойността на три месечни абонаментни вноски, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.09.2020г. до изплащане на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ЧГД 1654/2020г. по описа на РС Лом.

ОСЪЖДА Е. Т. С. с ЕГН ********** да заплати на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ ” ЕАД с ново наименование „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК 130460283 сумата от 205,00 лв. /двеста и пет лева/ – разноски по заповедното производство и 555,00 лв./петстотин петдесет и пет лева/ - по настоящето 2 производство.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред ОКРЪЖЕН СЪД – Монтана в двуседмичен срок от датата на връчването.

Съдия при Районен съд – Лом: _______________________ 3