Решение № 129 от 31.01.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 129 гр. София, 30.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Д.а

Нина Стойчева при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело № 20211000502283 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С решение № 7954 от 28.11.2017 г., постановено по гр.д. № 14902/2016 г. от Софийски градски съд са отхвърлени предявените от Т. Ц. Г., ЕГН ********** против - Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, ЕИК 831830482, искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, имащи за предмет обезщетяване на претърпени вреди от ПТП, настъпило на 22.10.2015 г. както следва:

- сумата от 120 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 22.10.2015 г.;

- сумата от 840 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 29.10.2015 г.;

- сумата от 5 303.67 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 06.04.2016 г.;

Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ищеца - Т. Ц.

Г., ЕГН ********** да заплати деловодните разноски на Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, ЕИК 831830482, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, 1 в размер на сумата от 4643 лева.

Решението се обжалва от ищеца - Т. Ц. Г., ЕГН ********** с доводи за неправилност, поради необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон.

Жалбоподателят поддържа, че водачът на лекия автомобил при управлението му е допуснал нарушение на правилата за движение, установени в ЗДвП, относно избраната и несъобразената с атмосферните условия скорост,като с това е станал причина за настъпване на ПТП и на претърпените от нея вреди.

Моли въззивния съд да отмени изцяло обжалваното решение и вместо това да осъди ответника да заплати претендираните обезщетения в пълния предявен размер, ведно със законната лихва .

Моли да се присъдят направените деловодни разноски в двете инстанции и в тежест на ответника да се възложи отговорността да заплати адвокатско възнаграждение на процесуалния представител.

Насрещната страна - Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, ЕИК 831830482 е подала отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, с който изразява становище за неоснователност на въззивната жалба.

Моли да се потвърди решението и да се присъдят направените деловодни разноски.

С решение № 361 от 11.02.2020 г., постановено по в.гр.д. № 520/2018 г. от Апелативен съд София е било потвърдено изцяло решение № 7954 от 28.11.2017 г., постановено по гр.д. № 14902/2016 г. от Софийски градски съд, като Т. Ц. Г., ЕГН ********** е била осъдена да заплати деловодните разноски за въззивното производство на Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, ЕИК 831830482, в размер 4052.87 лева.

С решение № 60076 от 21.07.2021 г., постановено по к.т.д. № 1200/2020 г. от ВКС- ТК е отменено изцяло решение № 361 от 11.02.2020 г., постановено по в.гр.д. № 520/2018 г. от Апелативен съд София и делото е върнато на въззивния съд за ново разглеждане.

Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, установи следното:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок от надлежна страна срещу валиден и допустим съдебен акт, който подлежи на обжалване 2 по посочения процесуален ред.

При преценката за основателността на жалбата, съдът взе предвид следното:

Ищецът – Т. Ц. Г., ЕГН ********** е предявил против Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, ЕИК 831830482, искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ и искове по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, имащи за предмет обезщетяване на претърпени вреди от ПТП, настъпило на 22.10.2015 г. както следва:

- сумата от 120 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 22.10.2015 г.;

- сумата от 840 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 29.10.2015 г.;

- сумата от 5 303.67 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 06.04.2016 г.;

Ищецът твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че на 22.10.2015 г. е пътувал на задна седалка в лек автомобил „Рено Сценик“ с рег.

№ ********, управляван от В. М. Т..

Лекият автомобил се движел по пътното платно на автомагистрала „Хемус“ при намалена видимост от неспиращ валеж на дъжд със скорост около 80 км/ч.

В района на 51.5 километър в посока град Варна автомобилът попаднал в локва с левите гуми и вследствие на „аквапланинг“ водачът загубил контрол върху управлението, отклонил се наляво с ротация около вертикалната ос и се ударил в двойната разделителна предпазна еластична ограда.

Автомобилът след удара се завъртял отново и продължил движението да пълното изразходване на кинетичната енергия.

Ищецът твърди още, че:

- мястото на ПТП е посетено от служители на полицията, които извършили оглед и съставили протокол за оглед на местопроизшествието;

- вследствие ПТП е претърпял счупване на ямката на таза, където заляга главата на бедрената кост и счупване на шийката на лявата бедрена кост;

- проведено е оперативно лечение на 23.10.2015 г. , а след това с втора операция на 05.04.2016 г. е подменена лявата тазобедрена става с ендопротеза;

- наказателното производство е прекратено след като той /пострадалият ищец/ писмено е поискал да не се реализира наказателната отговорност по отношение на водача;

3

- лекият автомобил е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в деня на ПТП;

С предявените искове поискал осъждането на ответника да заплати обезщетения за претърпените неимуществени и имуществени вреди.

Поискал присъждане на направените деловодни разноски.

Ответникът - Застрахователно дружество „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК 831830482 подал отговор на исковата молба /л. 141/, с който оспорил основателността на предявените искове и поискал да се отхвърлят с доводи, че застрахования водач с поведението си не е осъществил деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД.

При условията на евентуалност поискал да се присъдят обезщетения, които да са съобразени с обстоятелството, че ищецът не е ползвал обезопасителния колан и с това си поведение пряко и непосредствено е допринесъл за настъпване на вредоносния за него резултат.

Поискал присъждане на направените деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

От фактическа страна:

От събраните по делото доказателства се установява, че н а 22.10.2015 г., около 15:30 часа, в района на 51.5 километър на автомагистрала „Хемус“ в посока град Варна е настъпило ПТП с лек автомобил „Рено Сценик“ с рег. № ********, управляван от В. М. Т..

Лекият автомобил се движел по пътното платно на автомагистрала „Хемус“ при намалена видимост от неспиращ валеж на дъжд със скорост около 80 км/ч.

В района на 51.5 километър автомобилът попаднал в локва с левите гуми и вследствие на „аквапланинг“, водачът загубил контрол върху управлението.

Автомобилът се отклонил наляво с ротация около вертикалната ос и се ударил в двойната разделителна предпазна еластична ограда, а след удара се завъртял отново и продължил движението да пълното изразходване на кинетичната енергия.

Мястото на произшествието е посетено от служители на полицията, които извършили оглед и съставили протокол за оглед на местопроизшествието, както и Констативен протокол за ПТП – л. 135.

4

Ищецът вследствие на ПТП е претърпял счупване на ямката на таза, където заляга главата на бедрената кост и счупване на шийката на лявата бедрена кост.

Проведено е оперативно лечение на 23.10.2015 г., а след това с втора операция на 05.04.2016 г. е подменена лявата тазобедрена става с ендопротеза.

Левият крак е останал с 2 см. по-къс от десния, което се отразява на походката, натоварва гръбначния стълб, който е имал дегенеративни проблеми преди ПТП и прави невъзможен пълния клек.

Лекият автомобил е бил оборудван с обезопасителен колан.

Травмата е могла да се получи и при правилно поставен обезопасителн колан.

Така описания механизъм на настъпване на ПТП и произлезлите от него увреждания, проведеното лечение и прогнозите за възстановяване се установяват с извършената в първата инстанция комплексна МАТЕ /л. 182/; автотехническа експертиза при първото разглеждане на делото във въззивната инстанция /л. 31/; комплексна медицинска експертиза /л.71/ и психологическа експертиза /л. 83/ във въззивната инстанция при новото разглеждане на делото, както и другите събрани по делото доказателства.