Решение № 260249 от 26.06.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№.................... гр. София, 26.06.2025г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, VI-15 състав в публично съдебно заседание на осемнадесети декември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател: ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ

ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА М.

ТЕМИСЛАВ Д. при участието на секретаря Галина Стоянова, разгледа докладваното от съдия Петър Теодосиев въззивно гражданско дело № 5433 по описа за 2017 г. и взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от името на Я.К.К. – М. и И.И.Г. срещу решение от 09.09.2016г. по гр.д. №53657/2013г. на СРС, 47 с-в, с което са отхвърлени предявените от Я.К.К.

– М. и И.И.Г. срещу П.Д.Ц. искове за признаване за установено по реда на чл. 54, ал. 2 ЗКИР (с посочена в решението квалификация при предходната редакция на разпоредбата по чл. 53, ал. 2 ЗКИР), че жалбоподателките са собственици на реална част от недвижим имот, която при изготвяне на кадастралната карта на землището на с. Кокаляне погрешно е заснета като част от собствения на ответницата поземлен имот с идентификатор ***, вместо като част от съсобствения на ищците поземлен имот с идентификатор ***.

Обжалваното решение е постановено при мотиви, че събраните в първоинстанционното производство доказателства установяват твърденията на ищците Я.К.К. – М. и И.И.Г. за несъответствие между отразените в кадастралната карта граници и площ на двата имота и границите и площта на същите имоти съобразно действащия регулационен план на м. „в.з. Михово блато“, в която се намират, но установяват и твърденията на ответницата П.Д.Ц., че е придобила правото на собственост върху процесната реална част от имотите, за която са предявени исковете, като последица от изтекла придобивна давност в периода след 01.01.2001г., поради което грешка в кадастралната карта не е налице и отразяването на процесните поземлени имоти в нея е съответно на правата на собствениците на имотите.

Възраженията в жалбата са, че решението е постановено при необосновани доказателствени изводи относно упражняваната фактическа власт върху процесната реална част и при неправилни правни изводи, които са в противоречие с разпоредбите на чл. 59 ЗТСУ (отм.), чл. 200 ЗУТ и установената съдебна практика по приложението им, според която реални части от урегулирани поземлени имоти не могат да се придобиват по давност.

Ответницата П.Д.Ц. оспорва подадената въззивна жалба, включително с възражения срещу допустимостта и редовността на предявените искове, както и с възражения срещу доказателствените изводи в първоинстанционното решение за несъответствия между границите и площта на имотите на страните по регулационния план и кадастралната карта, респективно за границите и площта на реалната част от имотите, която според мотивите на решението с регулационния план е отредена за имота на ищците, а съгласно изготвената кадастрална карта се намира в имота на ответницата.

Възраженията на ответницата за недопустимост на предявените искове (които по съществото си представляват и възражения за недопустимост на първоинстанционното решение) са основани на съображения, че възможността за съдебна защита на права на ищците, накърнени от непълноти и грешки в кадастралната карта, е преклудирана с изтичане на срока за обжалване на заповедта за одобряване на кадастралната карта, както и на съображения, че съгласно правилата на ЗКИР правомощия да отстраняват непълноти и грешки в кадастралната карта и кадастралните регистри имат административните органи по чл. 54, ал. 4 ЗКИР, поради което и правен спор по тези въпроси може да бъде разрешен от административните съдилища по реда на АПК, но не е допустим предмет на предявяване и разглеждане по общия исков ред на ГПК.

Възраженията са неоснователни. Съгласно задължителното за съдилищата тълкувателно решение №8 от 23.02.2016г. по тълк.д.

№8/2014г. на ВКС, ОСГК исковете по чл. 54, ал. 2 ЗКИР нямат за предмет законосъобразността на заповедта за одобряване на кадастралната карта, включително установяване на факта на допуснати непълноти или грешки в кадастралната карта, а имат за предмет правото на собственост върху недвижим имот, който не е отразен в кадастралната карта (непълнота на кадастралната карта по смисъла на разпоредбата), респективно правото на собственост на върху реална част от недвижим имот, която неправилно е отразена като част от друг имот в кадастралната карта (грешка в кадастралната карта по смисъла на разпоредбата).

С отговора срещу въззивната жалба са заявени и възражения срещу допустимостта на първоинстанционното решение поради произнасяне свръхпетитум (конкретните съображения са, че исковете на ищците са предявени за реална част с площ приблизително 30 кв.м., а с решението са отхвърлени искове за реална част с площ 77 кв.м.), но тези възражения е безпредметно да бъдат обсъждани по същество, тъй като с решение от 20.04.2017г. по гр.д. №53657/2013г. на СРС, 47 с-в допуснатата фактическа грешка в диспозитива на решението от 09.09.2016г. в частта му относно площта на реалната част, за която са предявени исковете по чл. 54, ал. 2 ЗКИР, е отстранена по реда на чл. 247 ГПК.

Възраженията на ответницата за нередовност на предявените искове са мотивирани със съображения, че с исковата молба реалната част, за която са предявени исковете с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР, не е индивидуализирана, а се препраща към скица-проект №46417/01.08.2013г. и акт №1312 от 01.08.2013г. за отстраняване на непълноти и грешки в кадастралната карта, които не са представени с исковата молба, нито в хода на първоинстанционното производство, както и със съображения, че с исковата молба освен твърденията за несъответствие между площта и границите на имотите на страните по регулационен план и по кадастрална карта, не са изложени конкретни твърдения за обстоятелствата, от които е възникнало право на собственост на ищците върху процесната реална част, включително твърдения регулационният план да е приложен по отношение на имотите на страните, респективно по отношение на реалната част, за която са предявени исковете по делото.

Тези възражения също са неоснователни.

Съгласно цитираното по-горе тълкувателно решение №8 от 23.02.2016г. по тълк.д.

№8/2014г. на ВКС, ОСГК провеждането на административната процедура по чл. 54, ал. 1 ЗКИР (предходна редакция по чл. 53, ал. 1 ЗКИР) не представлява процесуална предпоставка за допустимост на иск за собственост по чл. 54, ал. 2 ЗКИР, поради което и представянето на цитираните в исковата молба скица-проект №46417/01.08.2013г. и акт №1312 от 01.08.2013г. за отстраняване на непълноти и грешки, съставени в производство по чл. 54, ал. 1 ЗКИР (предходна редакция по чл. 53, ал. 1 ЗКИР) поначало не представлява условие нито за допустимост, нито за редовност на предявените искове.

На следващо място твърденията в исковата молба за несъответствие между площта и границите на имотите на страните по действащия регулационен план от 1970г. и площта и границите на имотите, отразени в кадастралната карта, одобрена през 2010г., както и предявеният петитум да бъде признато за установено за установено по отношение на ответницата, че ищците като собственици на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта от 2010г. (за който е отреден УПИ II-537 по регулационния план от 1970г.) са собственици на реална част от поземления имот с идентификатор *** по кадастралната карта от 2010г. (УПИ VI-537 по регулационния план от 1970г.), затворена в проектните координати на регулационната линия между УПИ II-537 и УПИ VI-537 и регулационните линии със съседните им имоти по регулационния план от 1970г., са достатъчни да индивидуализират основанието и предмета на предявените искове в съответствие с изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК, включително да осигурят правото на защита на ответника срещу исковете, а конкретното индивидуализиране на реалната част, в това число с изготвяне на скица-проект, съгласно мотивите към т. 4 от тълкувателно решение №8 от 23.02.2016г. по тълк.д. №8/2014г. на ВКС, ОСГК представлява въпрос от значение за необходимото съдържание на решението по исковете в случай, че исковете бъдат доказани по основание, не и за съдържанието на исковата молба.

Въпросите приложен ли е регулационният план, респективно породил ли е отчуждително действие по отношение на части от процесните поземлени имоти, в противовес на възраженията, изложени от името на ответницата, също не касаят редовността на предявените искове, а имат значение за тяхната основателност.

По изложените съображения обжалваното решение е валидно и допустимо, а по съображенията по-долу се явява и правилно.

Съсобствеността на ищците върху поземления имот с идентификатор *** по кадастралната карта на с. Кокаляне, одобрена със заповед №РД-18-76 от 21.12.2010г. (за който е отреден УПИ II-537 по регулационния план на м. „в.з. Михово блато“, одобрен със заповед № 978/13.04.1970г.), както и собствеността на ответницата върху поземления имот с идентификатор *** по кадастралната карта от 2010г. (УПИ VI-537 по регулационния план от 1970г.), не са предмет на спор между страните, но се и установяват от писмените доказателства по делото.

От заключението на изслушаните съдебно-технически експертизи по делото може да се направи извод, че между площта и границите на имотите на страните съобразно регулационния план от 1970г. и площта и границите на същите имоти, отразени в кадастралната карта от 2010г., са налице несъответствия, но тези несъответствия има смисъл да бъдат обсъждани в случай, че бъде установено, че регулационният план е приложен, тъй като именно и само в тази хипотеза регулационните граници на имотите стават и имотни граници и подлежат на отразяване в кадастралната карта съгласно §5, ал.

1 ЗКИР, като по отношение на прилагането или неприлагането на дворищнорегулационните планове, приети преди влизане в сила на ЗУТ, съответно по отношение на отчуждителното им действие и прекратяването на това действие, следва да бъдат съобразени разрешенията, дадени в тълкувателно решение №3 от 15.07.1993г. по гр.д. №2/1993г. на ВС, ОСГК и тълкувателно решение №3 от 28.03.2011г. по тълк.д. №3/2010г. на ВКС, ОСГК във връзка с действието на регулационните планове, приети при действието на ЗТСУ (отм.), но приложими и по отношение на плановете, приети при действието на предходните благоустройствени закони (изрично в този смисъл решение №200 от 11.05.2011г. по гр.д. №439/2010г. на ВКС, I ГО), в това число ЗПИНМ (отм.), при чието действие е приет регулационният план на м.

„в.з. Михово блато“, одобрен със заповед № 978/13.04.1970г.

В обобщен вид разрешенията на цитираните тълкувателни решения предпоставят, че в случаите, при които регулационните граници на урегулирани по реда на благоустройствените закони преди приемането на ЗУТ поземлени имоти не съвпадат с имотните им граници преди регулацията, регулационният план е приложен и предвидените с него регулационни граници се трансформират в имотни граници като последица от непосредственото отчуждително действие на регулационния план, когато: 1) са реализирани мероприятията, предвидени с регулационния план и във връзка с които са определени всички или част от границите на урегулиран поземлен имот; 2) са уредени сметките по регулация между собствениците на съседни урегулирани имоти в сроковете по §8, ал. 1 ЗУТ; 3) принадени поради грешка в регулацията реални части от поземлен имот към съседен имот в несъответствие с действителните имотни граници са заети и владяни от собственика на съседния имот в продължение на 10 години в хипотезата на разпоредбата на чл. 33, ал. 1, изр. 2 ЗТСУ (отм.), разяснена откъм съдържание и последици с цитираното по-горе тълкувателно решение №3 от 15.07.1993г. по гр.д.

№2/1993г. на ВС, ОСГК.

Не е предмет на спор между страните, но се установява и от заключенията на всички изслушани съдебно-технически експертизи по делото, че в кадастралната карта на с. Кокаляне, одобрена със заповед №РД-18-76 от 21.12.2010г., границата между процесните имоти е очертана в съответствие със съществуващата между имотите ограда (тоест при спазване на изискванията на чл. 14 от отменената, но действала към датата на издаване на заповедта Наредба №3 от 28.04.2005г., но също и на чл. 14 от действащата Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, според които границите на поземлените имоти се установяват и отразяват по съществуващите на място материализирани граници, а по регулационен план - само в случай, че липсват материализирани граници на имотите с приложена регулация).