Решение № 8094 от 01.12.2017, Софийски градски съд

Р Е Ш

Е Н И Е

№..... гр.София, 01.12.2017год.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14 състав, в открито заседание на шести ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА

При участието на секретаря Красимира Георгиева като разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело №12597 по описа за 2016 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 367 и сл. от ГПК.

Образувано е по предявени от М.Д.Д. срещу

Застрахователно акционерно дружество „Б.В.И.Г.“АД и Б.Н.К., обективно съединени при условията на евентуалност искове с правна квалификация чл.226, ал.1 от КЗ/отм./, чл.86, ал.1 от ЗЗД и чл.45 от ЗЗД за сума в размер на 26 000,00лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди по повод възникнало ПТП на 18,08,2015год., около 18,30часа в гр.София, жк.“********, на ул.“П.П.“, сума в размер на 2429,58лв.-обезщетение за имуществени вреди /молба уточнение от 10,11,2016год./, както и обезщетение за забава за периода от момента на увреждането до окончателното изплащане на вземането.

Поддържа на 18,08,2015год. да е настъпило пътно-транспортно произшествие в гр.София, когато водачът на лек автомобил „Фиат Пунто“, с рег.№С ****** - Б.Н.К. нарушил правилата за движение по пътищата и реализирал ПТП. Излага доводи деликтната отговорност на виновния водач да е застрахована при ответника З. „Б.В.и.г.“АД по договор за застраховка „Гражданска отговорност”, поради което е налице интерес от предявяване на пряк иск срещу застрахователя. Вследствие реализираното пътнотранспортно произшествие на ищеца са причинени неимуществени и имуществени вреди описани в исковата молба и подлежащи на обезщетение. Налице е постановление от 07.01.2016год. На СДВР – София, за извършено нарушение на чл.185, чл.175, ал.1, т.5 от ЗДВП.

Поддържа в случай на неоснователност на исковата претенция срещу предпочитания ответник З. „Б.В.и.г.“ АД да бъде разгледана заявената при условията на евентуалност претенция срещу делинквента на основание чл.45 от ЗЗД.

Съобразно изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция.

Ответникът- З. „Б.В.и.г.“АД в указания законоустановен срок по реда на чл.367-373 от ГПК излагат съображения за неоснователност на исковата претенция. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по застраховка гражданска отговорност. Оспорва механизма на пътнотранспортното произшествие и поддържа да липсва противоправно деяние осъществено виновно от водача на лек автомобил. В условията на евентуалност релевира възражение за съпричиняване от страна на пострадалия, който е стоял на пътното платно на необозначено и разрешено за целта място-нарушение на чл.113, ал.1 от ЗДВП. Релевира доводи, че не всички сочени от ищеца вреди са в причинно-следствена връзка с инцидента. При условията на евентуалност поддържа претендираното обезщетение да е прекомерно. Оспорва претенцията за имуществени вреди с твърдение да не е доказано извършване на разходи за медикаменти и лечение и необходимостта им с причинените травматични увреждания. Оспорва дължимостта на лихва за забава върху претендираното застрахователно обезщетение.

Съобразно изложеното е заявено становище за отхвърляне на исковите претенции. Претендира разноски по делото.

Ответникът-Б.Н.К. оспорва основателността на исковата претенция. Сочи да не е налице настъпило пътно транспортно произшествие, в което да е участвал на посочената дата. Не оспорва да е преминавал на посочената дата на мястото сочено от ищеца за възникване на произшествие, но поддържа да не е налице пътен инцидент. Релевира възражение за съпричиняване, тъй като пострадалия се е намирал безпричинно на пътното платно.

Оспорва да е осъществено противоправно деяние, предвид което не е налице фактическия състав на правната норма съгласно чл.45 от ЗЗД. Твърди сочените в ИМ вреди да не са в причинна връзка с твърдения инцидент. Поддържа да липсват доказателства за извършени имуществени разходи, респективно настъпили имуществени вреди.

Съобразно изложеното е заявено становище за неоснователност на исковата претенция. Претендира разноски.

При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

От приложените по делото доказателства –Констативен протокол № К-674 от 18,08,2015год. се установява да е реализирано ПТП на 18,08,2015год., около 18,30часа, при което е пострадал пешеходеца М.Д.Д., поставена е работна диагноза контузия на десен крак.

Видно от установеното в удостоверение рег.№Г 3870/24,03,2016год. и рег.№Г-9544/06,07,2016год. на МВР, СДВР, Отдел Пътна полиция, съдът намира за установено, че другия участник в пътно-транспортното произшествие реализирано на 18,08,2015год. е водача на лек автомобил „Фиат Пунто“, с рег.№******, а именно Б.Н.К., срещу който е издадено НП №15-4332-022864/07,01,2016год. за извършено административно нарушение.

На основание чл.146 от ГПК с определение постановено в открито съдебно заседание, проведено на 06.11.2017год., е прието за безспорно между страните наличието на валидно възникнало застрахователно правоотношение по сключен договор за застраховка Гражданска отговорност за МПС Фиат Пунто, със срок на застрахователно покритие към датата на събитието-18.08.2015год.

От изслушаното по делото заключение на съдебно, авто-техническа експертиза се установява механизма на ПТП, а именно на 18.08.2015год. е настъпило ПТП в гр.София, жк.Сердика при движение на лек автомобил „Фиат пунто“ по ул.П.П., с посока от бл.22 в посока бл.25 и в района на бл.24 реализира ПТП с намиращия се от дясно на автомобила участник М.Д.. Пешеходецът не е пресичал, а се е намирал на пътното платна до паркиран лек автомобил в района на бл.24. Касае се за автомобил с промяна на посоката си на движение, при което с левите си гуми автомобила преминава през десния крак на намиращия се на платното М.Д.. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че причина за настъпване на ПТП са субективните действия на водача на лекия автомобил, който с реакция да предотврати удар с друго лице на пътното платно реализира ПТП с ищеца. Скоростта на движение на лекия автомобил е била около 20-30км.ч., тъй като при по-висока скорост ударът ще е върху цялото тяло на пострадалия. Посочения механизъм на ПТП се установява и от изслушаните показания на свидетеля С.Д..Установява ищеца да се е намирал до паркиран автомобил Опел, тъй като със свидетеля прехвърляли части от автомобила.

От изслушаното заключение на съдебно-медицинска експертиза, прието от съда, което следва да бъде кредитирано при постановяване на съдебния акт се установява, че ищеца е получил травматични увреди, които кореспондират с механизма на ПТП, а именно –травма на дясно стъпало, изразяваща се в контузия на палеца и на втория пръст на същото. В деня на процесното ПТП ищецът е прегледан в спешен травматологичен кабинет на ВМА София.

Назначен е студен компрес и е била направена стегната имобилизираща превръзка на „пръст за пръст“. Липсват данни за обсъждане и лекуване на лява лакътна става. По повод оплаквания на ищеца за тръпнене на ходилата са назначени консултации със съдов хирург и невролог и са дадени невропротективни медикаменти. Последващите консултации са във връзка усложнение на диабета-диабетна полиневропатия и появилия се епикондилит в областта на лява лакътна става с предписание на лекарствена и физикална терапия.

Съдът намира диабетното заболяване при ищеца, което не се спори да е диагностицирано на 21,08,2012год. да няма връзка с ПТП. Причинените травми на ищеца няма как да повлияят на заболяването, което е генетично обусловено с прогресиращ ход, като влиянието на ПТП, с оглед преживения стрес би могло да доведе единствено на завишаване на кръвно захарните нива, но не може да предизвика или влоши съществуващото заболяване, като този ефект би могъл да настъпи и при клинично здрави индивиди.

Соченото в исковата молба травматично увреждане-радиален епикондилит на лява лакътна става представлява остро възпаление на един или два епикондила на раменната кост в непосредствена близост да лакътната става, но не ангажиращо я пряко. Причина за възникване е претоварване и пренапрежение на мускулните групи на предмишницата и не може да се причини от еднократна травма, а настъпването на такава може само да влоши рязко съществуващ вече такъв. Същото съдът намира да не е във връзка с ПТП, тъй като диагностицирането на епикондилит при ищеца е от 25,03,2016год или 7 месеца след травмата. Травмата на лакътната става, /с оглед ангажираните гласни доказателства, в които свидетелят сочи, че ищецът се е свлякъл на земята/, е с характер на контузия с оток и хемартроза и временно ограничение на движенията за срок от около 20 дни.

Ето защо се обоснова извод получените травми да са причинили само временно разстройство на здравето неопасно за живота, с възстановителен срок от около 20 дни. При извършения личен преглед на ищеца се сочи да са налице активни и пасивни движения в пълен обем без функционален дефицит на дясно стъпало и лява лакътна става. Липсват данни за настъпили усложнения или остатъчни последици от причинените травматични увреди.

По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпит на св.С.Д., от които се установяват претърпените от ищеца неимуществени вреди.

Приложени са доказателства за имуществени разходи –стр.42-52 от делото.

При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предмет на разглеждане в настоящото производство са предявени искове с пр.кв.чл.226, ал.1 от КЗ/отм./, вр. чл.45 от ЗЗД.

По иска с пр.кв.чл.226 от КЗ/отм./, вр.чл.45 от ЗЗД.

За да бъде уважен предявения иск е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение между ответника-застраховател и делинквента по договор за застраховка Гражданска отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ГПК при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.

От събрания по делото доказателствен материал, съдът намира да е осъществено противоправно деяние от страна на водача на лек автомобил „Фиат Пунто“, а именно нарушение на разпоредбите на чл.5, ал.1 и ал.2, чл.20, ал.2 от ЗДВП, съгласно които водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението, както и на чл.62 от ЗДВП, съгласно който в жилищната зона водачите на пътни превозни средства са длъжни да се движат със скорост не по-голяма от 20 km/h, като не поставят в опасност пешеходците и не създават препятствия за тяхното движение; Прзумпцията на чл.45, ал.2 от ГПК е необорена. Ето защо настоящия състав намира да е налице осъществен фактическия състав на непозволено увреждане и съответно възникналото задължение в този смисъл за обезщетяване на причинените вреди, претърпени от увреденото лице.

Установи се и наличието на договорно правоотношение по застраховка гражданска отговорност на делинквента с ответното застрахователно дружество за процесния период, съгласно което искът с пр.кв.чл.226 от КЗ/отм./ е основателен и застрахователят е пасивно, материално правно легитимиран да отговаря по предявения иск-чл.223, ал.1 от КЗ/отм./.

Установи са реализирането на неимуществени вреди в пряка причинна връзка от противоправното деяние. Ето защо съдът намира, че е налице фактическия състав на непозволено увреждане и съответно възникналото задължение в този смисъл за обезщетяване на причинените вреди. Неимуществените вреди са неизмерими с пари и затова следващото се за тях обезщетение, както и кръгът на лицата, които имат право на него, се определят на принципа на справедливостта.