Решение № 12865 от 29.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12865 гр. София, 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело № 20251110140769 по описа за 2025 година

Предявен е конститутивен иск , регламентиран в чл.358,ал.1,т.1 КТ.

В исковата молба пълномощикът на ищцата В. Т. Х. твърди, че заповед № 3286з2274/09.06.2025г. на директора на Г.Д. Н. П.” при МВР, с която й е наложено дисциплинарно наказание "забележка" в качеството й на изпълняваща длъжността „системен оператор (делеводство)” в сектор „Координация и административно обслужване” към отдел „Координация и информационно-аналитична дейност” при ГДНП, е незаконосъобразна поради следните причини : издаването й след изтичане на двумесечния срок по чл.194,ал.1 КТ от узнаването от наказващия орган на фактите , квалифицирани от него като дисциплинарно нарушение , и неосъществяване на дисциплинарно нарушение, тъй като ищцата не е нарушила трудовите си задължения с действията й на 01.02.2025г. след 23.00 ч., доколкото по време на разговора й със служителите на МВР нито е създавала „враждебна или обидна среда” , нито е провокорила конфликт с тях , а само е изразила негативно отношение към към действията им като полицейски органи , които са „извикали” за „беседа” съпруга й без редовно призоваване за това , и след това не по нейно искане , а по негово решение е провела разговор с полицейски служител за получаване на информация относно престоя на съпруга й в 05 РУ. Сочат се доводи , според които изразяването на негативно отношение към действия на органи на реда , не е неизпълнение на трудовите задължения на ищцата , а е упражняване на конституицонното й право по чл.45 КРБ на жалби до държавните органи , което „не може да бъде ограничавано по никакъв начин , включително по време , място и форма” , като според чл.108,ал.2 АПК лицата ,подали сигнали за нередности в действията на административните органи , каквито са и 1 служителите на МВР, следва да бъдат защитени от преследване и търсене на отговорност.

Посочва се , че провеждането от ищцата на разговор със служител на МВР за получаване на информация относно неправомерното задържане на съпруга й , не е нарушение на трудови задължения на ищцата , нито създаване на конфликт или на враждебна и обидна среда , а упражняване на конституционното й право по чл.41,ал.1 КРБ да търси и да получава информация от държавните органи, „особено когато са видимо застрашени правата на негови близки от наказателна и друга репресия”, като се отбелязва , че разговорът е бил проведен не по искане на ищцата , а по лично решение на полицейския служител.

Искането на ищцата към съда е да отмени заповедта , с която й е наложено дисциплинарното наказание „забележка”.

В хода на съдебното производство пълномощникът на ищцата поддържа предявения иск. При устните състезания в заседанието на 29.05.2026г. пълномощникът на ищцата е пледирал за уважаване на иска. Въпреки предоставената му по негово искане в заседанието на 29.05.2026г. възможност за представяне на писмено становище по иска , адвокатът на ищцата не е депозирал такова.

Ответната страна Г.Д. Н. П.” при МВР оспорва предявения иск според изричното изявление на пълномощника й в депозирания в срок на 29.08.2025г. отговор на исковата молба. Твърди се , че в конкретния случай „всички срокове и изисквания в процедурата по налагане на наказанието са спазени” и „не са допуснати никакви процесуални нарушения”, като извършеното от ищцата нарушение е „доказано по безспорен начин”, без да се сочат конкретни доводи.

В хода на съдебното производство пълномощникът на ответника поддържа оспорването на иска. В заседанието на 29.05.2026г. , в което е даден ход по същество , не се е явил представител на ответника.

Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК , намира за установено следното от фактическа и правна страна :

Относно процесуалния ред за разглеждане на предявения иск :

Както е посочено и в определението по чл.140 ГПК, конститутивният иск по чл.358,ал.1 т.1 КТ подлежи на разглеждане по общия исков ред по чл.124 и сл. ГПК , а не по реда на бързото производство по чл.310 –чл.317 ГПК в част ІІІ от ГПК. Това е така , тъй като исковете за налагане на дисциплинарни наказания (различни от дисциплинарно уволнение) не са посочени в чл.310 ГПК и следователно този процесуален ред е неприложим за тяхното разглеждане. Производството по чл.310–чл.317 ГПК се прилага само за разглеждане на исковете по чл.310 ГПК , но не и за други искове , за които това не е предвидено в закон (по аргумент от чл.310,т.5 ГПК). Тъй като установява изключение от общия исков ред, правната норма на чл.310 ГПК не може да бъде тълкувана разширително , нито да бъде прилагана по аналогия. Това означава , че нито по искане на страните, нито служебно по преценка на съда бързото производство по чл.310 –чл.317 ГПК не може да 2 бъде прилагано за разглеждане на други искове освен изброените в чл.310 ГПК или в друг закон.

Относно допустимостта на предявения иск :

Искът е ДОПУСТИМ.

Изтичането в хода на висящността на настоящия процес на срока по чл.197,ал.1 КТ, водещ до заличаване на наложеното дисциплинарно наказание, не обуславя липса у ищцата на правен интерес от предявения иск за отмяната му. Съгласно изричната разпоредба на чл.197,ал.2, изр.1 КТ заличаването има действие занапред (ex nunc) , поради което не санира незаконосъобразната заповед по чл.195 ,ал.1 КТ .

Относно основателността на предявения иск:

Предявеният иск е ОСНОВАТЕЛЕН.

Страните не спорят, а и от представеното по делото писмо- справка , рег. № 3286р17256/03.04.2025г. от началника на сектор „Човешки ресурси” в ГДНП до началника на отдел „Разследване и методическо ръководство по разследването” - ГДНП се установява, че по силата на трудов договор , рег. № 3286з-964/20.03.2017г. и допълнително трудово споразумение, рег. № 3286з-651/13.02.2025г. между страните съществува трудовото правотношение, по силата на което последната изпълнявана от ищцата длъжност е „системен оператор (делеводство)” в сектор „Координация и административно обслужване” към отдел „Координация и информационно-аналитична дейност” при ГДНП Като писмено доказателство по делото е приета заповед № 3286з-2274/09.06.2025г. на директора на Г.Д. Н. П.” при МВР , с която на основание чл.188,т.1 КТ във връзка с чл.187, ал.1, т.10 КТ на ищцата е наложено дисциплинарно наказание "забележка". Като дисциплинарно нарушение, обусловило налагането на дисциплинарното наказание на ищцата , в заповедта № 3286з-2274/09.06.2025г. е посочено осъществено от нея на 01.02.2025г. около 23.00 ч. в извънработно време в нейния семеен дом поведение при отвеждането на съпруга й от служители на ОДМВР- Пловдив и на 05 РУ- СДВР за „беседа” , при което ищцата се представила за служител на ГДНП , без да преставя служебна карта, и казала на полицейските служители, че „мъжът й никъде няма да ходи” , че „ще се обажда на началници от ГДНП”, изричайки изразите : „трябва ли да въртя телефоните” , „това така не се прави” и , че „е много наясно с нещата”.

Оспорваната заповед № 3286з-2274/09.06.2025г. е връчена на ищцата на 16.06.2025г. видно от удостовереното с подписа й под текста на заповедта , т.е. дисциплинарното наказание на ищцата следва да се счита наложено с оглед изричната разпоредба на чл.195,ал.3 КТ на 16.06.2025г.

Дисциплинарното наказание на ищцата е незаконосъобразно , тъй като е наложено след изтичане на двумесечения преклузивен срок по чл.194,ал.1 КТ .

Едногодишният срок по чл.194,ал.1 КТ започва да тече от извършването на нарушението, а двумесечният срок тече от откриването на нарушението. Меродавен за спазването на сроковете по чл.194,ал.1 КТ е моментът на връчването на заповедта по 3 чл.195,ал.1 КТ за дисциплинарното наказание на работника или служителя , а не датата на издаването й - това е безспорно прието в трудово-правната доктрина ("Коментар на КТ", изд. 2002г. ,стр.489). Причината за това правно становище е съобразяването с факта , че издаването на заповедта по чл.195,ал.1 КТ е едностранен акт на работодателя, който при това се извършва без знанието и без съгласието на работника. Казано по-опростено: това означава, че датата на издаването на заповедта по чл.195,ал.1 КТ може да бъде произволно определяна и променяна от работодателя (т.е. издаването на тази заповед може да бъде антидатирано едностранно от работодателя), така че формално сроковете по чл.194,ал.1 КТ да изглеждат спазени, от което работодателят несъмнено е заинтересован, но без работникът да има възможност да контролира и да препятства това, което накърнява съществено правата му, доколкото чрез акта по чл.195,ал.1 КТ се осъществява без съгласието му неблагоприятна правна промяна в патримониума му, и то при условията на конфликт с работодателя.

За спазването на сроковете по чл.194,ал.1 КТ от значение е връчването на заповедта по чл.195,ал.1 КТ, тъй като това е моментът на налагането на дисциплинарните наказания с оглед изричната разпоредба на чл.195,ал.3 КТ. Юридическият смисъл на чл.194,ал.1 КТ във връзка с чл.195,ал.3 КТ е спазването на преклузивните срокове, установени в цитираната правна норма, да се преценява с оглед момент, от който работникът или служителят (в чиято правна сфера се осъществява неблагоприятната промяна) е уведомен по официален начин за волеизявлението на работодателя, насочено към неблагоприятните правни последици. Този момент очевидно е връчването на съответния акт на работника, а не издаването му от работодателя.

Да се счита , че спазването на сроковете по чл.194,ал.1 КТ следва да се преценява с оглед датата на издаването на акта по чл.195,ал.1 КТ, означава всъщност да се обезсмисли съществуването на целия правен институт, регламентиращ тези срокове, тъй като по същество работодателят би разполагал с фактическата и с правната възможности сам да определя спазването на тези срокове , като избира "подходяща" дата , която да бъде вписана като момент на издаването на заповедта по чл.195,ал.1 КТ , въпреки несъответствието й с датата на връчването на същата заповед.

Както бе посочено, заповед № 3286з-2274/09.06.2025г.,с която работодателят (ответникът) е ангажирал дисциплинарната отговорност на ищцата, е връчена на

16.06.2025г.

В мотивите на заповед № 3286з-2274/09.06.2025г. изрично е посочено , че дисциплинарното нарушение на ищцата е установено след извършена служебна проверка , образувана въз основа на изрична заповед № 3286з-937/06.03.2025г. на ВПД директора на Г.Д. Н. П.” при МВР

Заповедта № 3286з-937/06.03.2025г. на ВПД директор на Г.Д. Н. П.” при МВР е представена по настоящото дело и е приета като писмено доказателство. От съдържанието й е видно , че с тази заповед е опеделена комисия от държавни служители в ГДНП за извършване на проверка по сигнал , рег. № 2372р-4369/20.02.2025г. по описа на ОДМВР4 Пловдив.

От представените по делото писмени доказателства от ответника се установява , че документът с рег. № 2372р-4369/20.02.2025г. , който е определен като „сигнал” в заповед № 3286з-2274/09.06.2025г. , всъщност е съпроводително писмо , изпратено със служебна поща от заместник-директора на ОДМВР до заместник-директора на ГДНП-МВР, а не жалба , молба или заявление , имащи характирстиките на сигнал до ГДНП.

Със съпроводителното писмо , рег. № 2372р-4369/20.02.2025г. по служебната поща от ОДМВР- Пловдив до ГДНП е изпратена Докладна записка, рег. № 2372-р3616/11.02.2025г. , касаеща разследване по досъдебно производство № 13/2025г. по описа на сектор „Разследване на престъпления по транспорта” към отдел „Разследване при ОДМВРПловдив за сведение според изрично вписаното в текста на това писмо.

Докладната записка, рег. № 2372-р3616/11.02.2025г. е представена по настоящото дело и от съдържанието й се установява , че от служител в ОДМВР- Пловдив в текста й е описано и поведението на ищцата на 01.02.2025г. вечерта пред дома й при отвеждането на съпруга й за „беседа” , което е квалифицирано по-късно като дисциплинарно нарушение в оспорваната заповед заповед № 3286з-2274/09.06.2025г. на директора на ГДНП.