Определение № 3266 от 09.12.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3266 гр. София, 09.12.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на пети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно частно гражданско дело № 20251000503255 по описа за 2025 година ээ

Производство по чл.274 вр.чл.130 ГПК.

Депозирана е частна вззивна жалба от Г. Г. К. срещу Определение № 22669/14.11.2025г. постановено по гр.д.№ 9413//2025г. по описа на СГС, ГО, 18 с-в, с което производството е прекратено, а исковата молба на ищеца Г. Г. К. ЕГН **********, върната обратно, поради неизпълнени указания.

Съобщението за това определение не е било съобщено на жалбоподателката.

Частната жалба срещу това определение е депозирана на 24.11.2025г. т.е. преди изтичане на преклузивния едноседмичен срок за обжалване на същото.

Жалбоподателят Г. Г. К. изтъква факта, че съдът неправилно е приел, че указанията не са изпълнени, тъй като на основание чл.31 ал.2 ГПК, правосубектен ответник по спор за собственост следва да бъде Държавата в лицето на МРРБ. Във връзка с чл. 32, т. 4 ГПК, надлежни представители на страните по пълномощие могат да бъдат и областните управители, упълномощени от министъра на финансите или от министъра на регионалното развитие и благоустройството, в случаите по чл. 31. Във връзка с надлежната процесуална легитимация на страните, тяхната процесуална правоспособност и надлежното им представляване, уточнила пред СГС с молба от 30.09.2025г., че на основание чл.31, ал.2 ГПК, правосубектен ответник по иска е Министъра на регионалното развитие и благоустройството, а на основание чл.32, т.4 ГПК, негов надлежен представител може да бъде и Областния управител на Област София-град. Уточнява, че в настоящия случай спорът касае установяването на правото на собственост от ищцата Г. К. за имот – частна държавна собственост, поради което надлежен ответник по спора следва да е Областния управител на Област София-град, тъй като имотът е вписан в актовите книги на областта и 1 изначално предоставен за управление на Министерство на културата, след което поради преместването на ищцата на работа от Министерство на културата от експертна длъжност, на длъжност като главен счетоводител в Народен театър „Иван Вазов" и Национална библиотека „Св. Св. Кирил и Методий" е прехвърлен с тристранка на Народен театър „Иван Вазов", а в последствие с тристранка на Национална библиотека „Св, Св. Кирил и Методий“ и ищцата продължава да живее в него без прекъсване към днешна дата. Същият имот се намира в патримониума на Национална библиотека „Св, Св, Кирил и Методий“ и се води в баланса им. Твърди, че процесното ведомствено жилище е предоставено с АДС № 02531/24.01.2001 г. на основание чл. 15, ал. 2, изр. 2-ро от ЗДС във връзка с чл. 6, ал. 3, изр.

2-ро от ППЗДС, със Заповед РД-04-089/12.09.2008 г. на Областен управител и сключен Договор с per.№ РД-127-04-089 за предоставяне за управление на недвижим имот - частна държавна собственост от 16.09,2008г. с вписване от 21.11.2008 г. от Областния управител Т.

М. на Министерство на културата по искане на покойния вече министър на културата проф.

С. Д. за крайно нуждаещата се служителка Г. К., живееща и до ден днешен в него. Видно от приложения по делото Акт за държавна собственост № 02531 от 24.01.2001 г. по актовите книги за имотите, жилището е вписано държавна собственост - частна на Областна администрация на област София-град, с правно основание чл.68 ал.1 ЗДС. Следователно надлежен ответник по пррцесният имот е Областна администрация, представлявана от Областния управител. Моли за отмяна на определението за прекратяване и връщане на делото в СГС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Съдът като взе предвид изложените от страните доводи и представените доказателства намира частната жалба за процесуално допустима и редовна, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Производството по делото е образувано по искова молба на Г. Г. К. срещу Областния управител на Област София- град, с която е предявен иск с правно основание чл.124 ГПК, с който се иска да бъде признато за установено, че ищцата е собственик на посочения в ИМ недвижим имот, поради изтекла в нейна полза придобивна давност.

Съдът е оставил производството по делото без движение с разпореждане от 05.09.2025г., като е дал ясни и подробни указания на ищеца за недостатъците на исковата молба, които следва да бъдат отстранени включително да посочи правосубектен ответник по иска, както и негов надлежен представител.

С молба от 30.09.2025г. ищцата, чрез адв.И. е заявила, че ответник по делото е Министъра на регионалното развитие и благоустройството.

С разпореждане от 01.10.2025г. съдът отново е дал ясни и подробни указания на ищеца, включително да посочи правосубектен ответник по иска, както и негов надлежен представител.

С молба от 13.10.2025г. ищцата отново посочва, че насочва иска си срещу Областния управител на Област София- град, тъй като процесният имот съставлява частна държавна собственост.

2

Така с определение, предмет на обжалване, СГС е прекратил производството, тъй като съдът следи служебно за надлежната процесуална легитимация на страните, тяхната процесуална правоспособност и надлежното им представляване. В процесния случай искът е предявен срещу ненадлежен ответник. В исковата молба се сочи, че процесният имот е частна държавна собственост, поради което надлежен ответник по установителен иск за собственост следва да е Държавата. Съгласно разпоредбата на чл.31, ал.2 представител на държавата по дела, които се отнасят до недвижими имоти- държавна собственост е министъра на регионалното развитие и благоустройството. При наличие на изрично пълномощно е възможно представител на държавата да бъде и съответния областен управител. Това не ги прави ответници.

Настоящата съдебна инстанция споделя горния извод по следните съображения:

Правилен е изводът на СГС, че в случая указанията не са изпълнени и то двукратно, тъй като ищцата не прави разлика между надлежна страна и процесуален субституент на същата. Субект на спорното право на собственост върху имота, за който се твърди, че е държавен и върху които е предоставено право на управление от страна на държавата, остава държавата, която в случая следва да вземе участие в процеса като главна страна- ответник т.е. като самостоятелен правен субект. Областна администрация като юридическо лице с предоставено право на управление /което право не е самостоятелно вещно право, поради което не може да се брани с отделен иск/ в подобна хипотеза би могла да участва в процеса като процесуален субституент на държавата, но именно защото не притежава вещни права върху имота, не се явява необходим другар на държавата. Само в хипотезата на чл.26, ал.4 ГПК, ако ведомството с предоставено право на управление предяви правото на собственост на държавата т.е. предяви иск за защита правото на собственост на държавата, то държавата задължително се конституира в процеса като съищец и между нея и ведомството с предоставено право на управление възниква необходимо другарство от вида на задължителното, но по силата на изричната разпоредба на закона. Когато обаче титулярът на правото на държавна собственост, т.е държавата, е предявила иска за защита на правото си сама или е конституирана като ответник по иска, както е в случая, участието на процесуалния застъпник в лицето на ведомството с предоставено право на управление, не е нито задължително, нито необходимо. Ведомството с предоставено право на управление е обвързано от решението по спора за държавна собственост, но не по силата на неделимост на спорното правоотношение, а дотолкова, доколкото правото му е производно на правото на собственост на държавата.

Настоящият състав споделя съдебната практика по приложението на чл. 31, ал. 2 ГПК, а и по чл. 26, ал. 4 ГПК и приема, че по искове за собственост и свързани с тях искове държавата е пасивно легитимиран ответник. Тя упражнява правото си на собственост чрез своите органи. Нормативно установено е в ЗДС кои държавни органи могат да вземат решения за управление на държавните имоти и да ги предоставят за управление на държавни учреждения, органи и други ЮЛ, както и условията за това. Държавните учреждения и 3 органи, на които се предоставят държавни имоти за стопанисване и управление по чл.15 ЗДС не получават правото на собственост. Те не стават носители на правото на собственост, а упражняват това право от името на държавата, която остава собственик - чл. 14 ЗДС.

Безспорно се приема в съдебната практика, че те са процесуално легитимирани активно и пасивно да защитават правото на собственост и другите вещни права пред съд. /В този смисъл е т. 11 от ППВС № 8/80 г., което в тази част има принципно значение и не е изгубило действие, и Решение № 6 от 1.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 833/2009 г., IV г. о./ Държавните органи и учреждения, на които е предоставено правото на управление на държавни имоти, независимо дали са публична държавна собственост или частна държавна собственост действат като процесуален субституент на държавата - защитават правото на собственост на държавата. Силата на пресъдено нещо на решението, постановено по отношение на държавата като страна по делото се разпростира и спрямо нейния процесуален субституент и обратното - ако делото е водено от или срещу процесуалния субституент, решението обвързва и държавата и спорът става непререшаем. Новият ГПК не предвижда фигурата на контролираща страна, но съгласно чл. 26, ал. 4 ГПК, когато по делото се предявява чуждо право от процесуален субституент се призовава и носителят на правото. Това обосновава участието на държавата и когато иска е насочен против нея, а предмет на спора е държавен имот, предоставен за стопанисване и управление на държавен орган, учреждение или друг правен субект. Не може да се отрече пасивната процесуална легитимация на държавата, като носител на правото, което се претендира и когато е посочена от ищеца като ответник.

Съгласно чл. 31, ал. 2 ГПК, представителството на държавата, когато делото се отнася за държавен имот се осъществява от министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Изложеното налага извод, че Държавата е пасивно легитимиран ответник по искове по чл.108 ЗС респ.чл.124 ГПК с предмет държавен имот или когато спора е за това дали имотът е държавна собственост и се представлява от министъра на регоналното развитие и благоустройството. В този смисъл е решение № 43/13.02.2012 г. по гр. д. № 229/2011 г. на ВКС, І гр. о.

В този смисъл определението следва да се потвърди.

Воден от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 22669/14.11.2025г. постановено по гр.д.№ 9413//2025г. по описа на СГС, ГО, 18 с-в, с което производството е прекратено, а исковата молба на ищеца Г.

Г. К. ЕГН **********, върната обратно, поради неизпълнени указания.

Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба в едноседмичен срок от съобщението.

Председател: _______________________

4

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5