Определение № 14314 от 03.07.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14314 гр. София, 03.07.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-К, в закрито заседание на втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Евгени Георгиев

Членове:

Десислава Зисова

Кирил Ст. Петров като разгледа докладваното от Евгени Георгиев Въззивно частно гражданско дело № 20261100505996 по описа за 2026 година

I. Твърдения и искания

1. На жалбоподателя

[1] На 09.04.2026 г. Е. Б. е подал частна жалба срещу определение от 06.04.2026 г. на СРС, 179-ти с-в по гр. д. 49 201/2025 г. С него СРС е отказал да освободи Е. Б. от заплащането на държавна такса и разноски по делото. Е. Б. заявява, че определението е неправилно, тъй като той не работи, няма доходи и имущество. Затова Е. Б. моли съда да отмени обжалваното определение (частната жалба, л. 5-6 от делото на СГС).

II. Обстоятелства, които съдът установява

[2] На 16.10.2025 г. Е. Б. е подал срещу „ЮТЕКРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД (КРЕДИТ) искова молба до СРС. С нея Е. Б. е предявил срещу КРЕДИТ главни искове за прогласяване за нищожен на договор за кредит и заплащане на суми, платени по него, както и евентуални искове за прогласяване на нищожност на клаузи от договора за кредит (исковата молба, л. 3-9 от делото на СРС). Е. Б. е внесъл 80,00 лева държавна такса.

1

[3] Впоследствие, с определение от 16.02.2026 г. СРС е приел, че дължимата държавна такса е била 180,00 лева и е указал на Е. Б. да довнесе още 130,00 лева държавна такса или 66,47 евро. СРС също е указал на Е. Б. да внесе и 205,00 евро депозит за вещо лице (определението, л. 121-126 от делото на СРС).

[4] На 24.02.2026 г. Е. Б. е поискал от СРС да го освободи от държавна такса и разноски. Той е представил декларация за материално и гражданско състояние, в която е вписал, че не е получавал доходи и, че няма имущество (молбата и декларацията, л. 128-130 от делото на СРС).

[5] СРС е поискал да се изготви справка за трудови договори и такава е била изготвена на 26.02.2026 г. (разпореждането, л. 131 от делото на СРС). В нея е било вписано, че Е. Б. е сключил на 23.02.2026 г. безсрочен трудов договор с „ЕЛЕКТРА ЕЪРУЕЙС“ ЕООД (ЕЛЕКТРА) за длъжността стюард (разпореждането и справката, л. 131-132 от делото на СРС).

[6] На 06.03.2026 г. СРС е указал на Е. Б. да подаде нова декларация за имуществено състояние, която вярно да отразява имущественото му състояние, като посочи и размера на получаваното от него трудово възнаграждение (разпореждането, л. 133 от делото на СРС). На 16.03.2026 г. Е.

Б. е представил нова декларация, в която е вписал, че майка му му помага с издръжката. Той не е посочил заплатата си в ЕЛЕКТРА или други обстоятелства, свързани с трудовия му договор с ЕЛЕКТРА (молбата и декларацията, л. 135-137 от делото на СРС).

[7] На 18.03.2026 г. СРС е разпоредил да се изиска справка от НОИ, дали Е. Б. се е осигурявал, за чия сметка и на какъв доход, както и справка от ЕЛЕКТРА за това, дали Е. Б. е работил при него (разпореждането, л. 134-гръб от делото на СРС). НОИ е отговорил, че не е компетентен да предостави информацията, а такава е НАП (писмото, л. 145 от делото на СРС). ЕЛЕКТРА е отговорил, че с Е. Б. е имал сключен безсрочен трудов договор от 23.02.2026 2 г. за длъжността стюард (писмото, л. 150 от делото на СРС). На 06.04.2026 г.

СРС е оставил без уважение искането на Е. Б. за освобождаване от държавна такса и разноски, тъй като той е работил като стюард (определението, л. 152).

[8] С частната си жалба Е. Б. е представил справка от НАП за регистрирани трудови договори. От нея се установява, че Е. Б. е работил за ЕЛЕКТРА като стюард на срочен трудов договор от 31.01.2025 г., чието изпълнение е започнало на 15.04.2025 г., като договорът е бил прекратен по взаимно съгласие на 06.01.2026 г. На 23.02.2026 г. Е. Б. е сключил с ЕЛЕКТРА нов трудов договор за длъжността стюард, но този път безсрочен, чието изпълнение е започвало на 01.04.2026 г. (справката, л. 7 от делото на СРС).

III. Приложимо към спора право, съотнасяне на установените факти към приложимото право и решение на съда

[9] Съгласно чл. 83, ал. 2 от ГПК, такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. Съдът взема предвид: 1. доходите на лицето и на неговото семейство; 2. имущественото състояние, удостоверено с декларация; 3. семейното положение; 4. здравословното състояние; 5. трудовата заетост; 6. възрастта; 7. други констатирани обстоятелства.

[10] Съдът приема, че Е. Б. има финансовата възможност да заплати 66,47 евро държавна такса и 205,00 евро депозит за вещо лице. Съдът приема това, защото към 06.04.2026 г., когато СРС е постановил обжалваното определение, Е. Б. е започнал изпълнението на трудовия си договор с ЕЛЕКТРА. По този трудов договор Е. Б. следва да получава възнаграждение.

[ 1 1 ] Въпреки получаването на трудово възнаграждение нито в декларацията си от 18.03.2026 г., нито в открито съдебно заседание на 06.04.2026 г. Е. Б. е посочил на съда размера на това възнаграждение.

Следователно Е. Б. е създал пречки за събиране на данни относно възнаграждението си. Ето защо съдът приема неизгодно обстоятелство за Е. Б.

3

- че възнаграждението на Е. Б. е достатъчно той да може да заплати 66,47 евро държавна такса и 205,00 евро депозит за вещо лице. Затова съдът потвърждава обжалваното определение и

ОПРЕДЕЛИ:

[12] ПОТВЪРЖДАВА определение от 06.04.2026 г. на СРС, 179-ти с-в по гр. д. 49 201/2025 г.

[13] Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4