Решение № 4752 от 09.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4752 гр. София, 09.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Йоанна Н. Станева при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20251100510569 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение от 07.07.2025г., постановено по гр.д. № 71917/2024г. по описа на СРС, ГО, 47 състав, е уважен предявеният от И. П. А. срещу “ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД иск с правно основание чл. 22 от ЗПК, като е признато за установено, че договор за потребителски кредит № 7053237967 от 21.12.2021г. е нищожен.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ответника “ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, в която са изложени оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи.

Въззивникът аргументира становище, че не е налице нарушение на чл. 11, ал.

1, т. 10 от ЗПК и неправилно е прието, че застрахователната премия по договора следва да се включи като разходи при изчисленията на ГПР. В случая в договора била посочена общата дължима от потребителя сума /4 178, 17 лева/, както и размера на ГПР /48, 32 %/. Взети били предвид и всички допускания съгласно изискванията на ЗПК. Поддържа, че сключването на застраховка не е задължително условие за получаване на кредита, а 1 кредитополучателят сам е пожелал ползването на тази допълнителна услуга.

Сочи, че отказът от застраховката след сключването на договора за кредит не води до промяна на условията по същия – лихва, размер на вноска или друг параметър, както и че в този случай платената застрахователна премия ще бъде възстановена на потребителя. Аргументира становище, че по тези съображения застрахователната премия не следва да се отчита като разход по кредита /§ 1, т. 1 от ДР на ЗПК/. Въззивникът навежда твърдения, че застраховката е допълнителна услуга, която се предоставя при сключването на отделно договорно отношение, а застрахователната премия е цената на предоставената застрахователна услуга. По тези съображения оспорва изводите на първоинстанционния съд, че реалният размер на ГПР не отговаря на посочения в договора за кредит, както и че задължението на клиента по застраховката следва да бъде причислено към ГПР. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявеният иск да се отхвърли.

Въззиваемият И. П. А. оспорва въззивната жалба като неоснователна по подробно изложени съображения. Счита постановеното решение за правилно и обосновано, като постановено в съответсвие със събраните по делото доказателства и в правилно приложение на относимите материално-правни норми. Поддържа, че в процесния договор за кредит не е посочен метода на изчисляване на предвидения в него ГПР, което води до недействителност на целия договор. Навежда и възражения за недействителност на договора поради нищожност на клаузата за договорна лихва като противоречаща на добрите нрави. Оспорва твърденията на въззивника, че доброволно е сключил пакетите за застраховка, доколкото е видно, че застрахователната премия е изначално инкорпорирана в договора за кредит чрез добавянето й към главницата по кредита. Излага съображения, че не му е предоставено право на избор нито за застраховател, нито е получил други оферти от кредитора за различни възможности, за да прецени с кое застрахователно дружество да сключи застраховка, като практически сключването на договора за кредит е било обвързано със задължително застраховане и допълнителни разходи във връзка със същото.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а 2 служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон.

Настоящият съдебен състав счита обжалваното решение за валидно и допустимо. По наведените оплаквания за неправилност на същото приема следното:

Производството е образувано по предявен от И. П. А. срещу „Ти Би Ай Банк“ ЕАД иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване за нищожен договор за потребителски кредит № 7053237967 от 21.12.2021г.

На етапа на въззивното производство не са спорни между страните следните обстоятелства, които се установяват от приетите по делото писмени доказателства, както следва:

По делото е установено, че на 21.12.2021г. е сключен договор за потребителски кредит № 7053237967, по силата на който "ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД е предоставил на ответника И. П. А. кредит в общ размер на 3 000 лева, с краен срок за издължаване – до 25.12.2022г. В договора за кредит е обективиран погасителен план за погасяване на равни месечни вноски от по 348, 18 лева, с падежи двадесет и пето число на съответния месец, първата от които - на 25.01.2022г., а последната - 25.12.2022г., при годишен процент на разходите /ГПР/ - 48, 32 % и лихвен процент от 40, 91 %. Общия размер на дължимата възнаградителна лихва, определена в погасителния план, е 795, 49 лева. В договора изрично е посочено, че при формиране на ГПР са взети предвид допусканията, че договорът ще се изпълнява за целия уговорен срок, лихвеният процент и разходите остават непроменени, а годината се приема за 360 дни. Уговорена е и дължимост на застрахователни премии в общ размер на 382, 68 лева, от които – за застраховка „BANK ПАКЕТ 3 СМЕТКА (bill)“ – 119, 88 лева и за застраховка „BANK ПАКЕТ 3 КРЕДИТ+ СМЕТКА (bill)“ – в размер на 262, 80 лева. Посочен е общият размер на кредита - 3 382, 68 лева /сбор от главницата от 3 000 лева и дължимите застрахователни премии/, а общата дължима сума от потребителя е 4 178, 17 лева. Договорено е средствата по кредита да бъдат усвоени чрез превод по банкова сметка на кредитополучателя в „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, като в случаите на избрани застрахователни продукти съответната част от кредитните средства, 3 представляваща застрахователната премия, се превежда директно от кредитора на съответния застраховател или застрахователен посредник за сметка на потребителя. От погасителния план се установява още, че застрахователните премии не са предвидени за самостоятелно заплащане, а са капитализирани в общия размер на кредита – конкретно са включени в дължимата вноска за главница, и съответно се погасяват разсрочено чрез всяка една от месечните анюитетни вноски. По този начин върху включените в главницата застрахователни премии също се начислява договорна възнаградителна лихва за целия срок на договора. В чл. 19 от договора е предвидено, че сключването на застраховки от потребителя не представлява задължително условие за отпускане на кредита, а се извършва по желание на потребителя. Независимо от това стойността на застрахователните премии е включена в общия размер на кредита и съответно се погасява чрез месечните погасителни вноски по погасителния план.

От представените застрахователни документи се установява, че едновременно със сключването на процесния договор за потребителски кредит кредитополучателят е бил присъединен към групови застрахователни програми „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“, предлагани чрез „ТИ БИ АЙ Банк ЕАД“ в качеството му на застрахователен агент на „Кардиф Животозастраховане, Клон България“ и „Кардиф Общо Застраховане, Клон България“, въз основа на групов застрахователен договор № 1/2019 г.

Установява се, че застраховките са сключени като допълнителна финансова услуга към кредита и не представляват задължително условие за отпускането му, като в документите изрично е посочено, че финансовите параметри на кредита не са обвързани със сключването им. С подписаната декларация кредитополучателят е заявил желание да получи застрахователна защита срещу рискове, свързани със загуба на доход и невъзможност за обслужване на кредита или текущите семейни разходи, като е приел покритията по програмите „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“. По застрахователна програма „Защита на кредита“ са били покрити рисковете: смърт вследствие на злополука или заболяване, трайно намалена или загубена работоспособност, временна неработоспособност над 30 дни, нежелана безработица, хоспитализация над 3 дни вследствие на злополука и полагане на грижа за болен. По програмата „Защита на сметките“ са били включени аналогични рискове, с изключение на риска „Полагане на грижа за болен“.

4

Съгласно условията на застраховката, при настъпване на покрит риск застрахователното обезщетение по програмата „Защита на кредита“ се изплаща преимуществено в полза на банката-кредитор до размера на остатъка по кредита, а евентуалната разлика – на застрахования или неговите наследници. За програмата „Защита на сметките“ са били предвидени фиксирани плащания към застрахования – например еднократно плащане от 2 500 лв. при смърт или ТНЗР, както и месечни или дневни плащания при временна неработоспособност, безработица или хоспитализация. Наред с това кредитополучателят е бил присъединен и към допълнителната медицинска услуга „Второ медицинско мнение“, предоставяна от MediGuide International, която дава възможност за получаване на медицинско становище и препоръки за лечение въз основа на представени медицински документи, без необходимост от пътуване или преглед в чужбина.

Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:

От съдържанието на процесния договор с оглед предмета, страните и съдържанието на правата и задълженията, се установява, че същият представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК.

Кредитополучателят е физическо лице, на което по силата на процесния договор е предоставен кредит, който не е предназначен за извършването на търговска или професионална дейност, поради което същият има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а съответно кредитодателят е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП.

Съдържанието на договора сочи на съглашение, по силата на което кредиторът се задължава да предостави на потребителя – физическо лице, кредит /потребителски кредит/ за общо ползване /за задоволяване на лични нужди/, като не са налице изключенията по чл. 4 от ЗПК. При така възприето съдът приема, че за валидността на този договор са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите 5 по определения в приложение № 1 начин. Според чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В § 1 т. 1 от ДР на ЗПК е дадена легална дефиниция на понятието "Общ разход по кредита за потребителя", като е посочено, че това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

Основният спорен въпрос във въззивното производство е дали, когато в договор за потребителски кредит е уговорено, че потребителят дължи заплащането на застрахователна премия, която кредиторът превежда директно на застрахователя, следва ли разходът за застрахователна премия да бъде третиран като общ разход по кредита за потребителя, съгласно § 1, т. 1 ДР на ЗПК и съответно да бъде включен при формирането на ГПР като такъв.