Решение № 229 от 15.08.2024, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 229 гр. гр. Д., 14.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в закрито заседание на четиринадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги М. Павлов

Членове:

Станимир Т. Ангелов

Светослав Н. Тодоров като разгледа докладваното от Станимир Т. Ангелов Въззивно гражданско дело № 20243200500480 по описа за 2024 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК въз основа на жалба рег. № 602/26.03.2024 год., подадена от Община Д.ка, БУЛСТАТ 000852188, с административен адрес: гр. Д., ул.

„Независимост“ № 20, представлявана от кмета С. И.а Г., чрез упълномощения адвокат В. Г. от АК – гр. Д., в качеството й на длъжник по изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ с рег. № *** и район на действие ОС – Д., срещу отказа на ЧСИ, обективиран в постановление с изх. № 795/11.03.2024 г. за намаляване на разноските на взискателя Д. И. Д. с ЕГН ********** от гр. Д., *** за адвокатско възнаграждение от 400 лв. /четиристотин лева/ на 200 лв.

/двеста лева/.

Според изложените от жалбоподателя оплаквания неправилността и незаконосъобразността на атакуваното постановление се дължат на няколко обстоятелства: Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, даваща възможност за присъждане на по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, следва да намери приложение и в изпълнителния процес по искане на длъжника по 1 изпълнението. В случая представителят на Община Д.ка настоява, че дължимото възнаграждение в полза на адвоката на взискателя се определя съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно в размер на 200 лв. В този смисъл претендираните разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева е прекомерно, доколкото извършените от пълномощника на взискателя процесуални действия се изчерпват с подаването на молбата за образуване на изпълнителното дело, в което е посочен изпълнителния способ – други изпълнителни действия не са предприети и извършени.

С оглед липсата на активна защита по движение на делото след образуването му, претендираните от взискателя разноски за адвокатско възнаграждение следва да бъдат намалени до размера от 200 лв., т.е. до стойността на предвидените в чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., а именно разноски за образуване на изпълнителното производство, което не се отличава с фактическа и правна сложност. Съобразно изложеното жалбоподателят настоява за отмяна на обжалваното постановление и постановяване на съдебен акт, с който да бъде намален размера на приетите за събиране в полза на взискателя разноски за адвокатско възнаграждение от 400 лева до размер от 200 лева.

Ответникът по жалбата взискателят Д. И. Д. с ЕГН ********** от гр. Д., ***, чрез упълномощения адвокат И. Ц. от АК – гр. Д., в срока и по реда на чл.

436, ал. 3 от ГПК, оспорва жалбата, която следва да бъде отхвърлена, а обжалваното постановление на ЧСИ да бъде потвърдено. В подкрепа на изложеното си сочи, че договореното и платено адвокатско възнаграждение е в минималните размери по чл. 10, т. 1 и чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения за образуване на изпълнително дело и за извършване на действия с цел удовлетворяване на парично вземане до 1 000 лева.

Взискателят настоява, че след образуване на изпълнителното дело са предприети и извършени действия с цел удовлетворяване на взискателя – изготвяне на становище с вх. № 387/21.02.2024 г., в резултат на което становище длъжникът е предприел действия по изплащане на задължението си, предмет на принудителното изпълнение. Излагат се също така аргументи в подкрепа правилността на обжалваното постановление, тъй като адвокатското 2 възнаграждение, определено в минимален размер, е заплатено от взискателя в началото на изпълнителния процес, при липса на яснота относно развитието му, усложненията в същото и продължителността му.

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 от ГПК съдебният изпълнител излага съображения за неоснователност на направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като ангажиментът на адвоката е не само да подаде молба до ЧСИ, а и да води делото до събиране на вземането, което към момента не е приключило, тъй като задължението, предмет на принудително изпълнение, не е погасено. Обръща се внимание на факта заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение съответства на разпоредбата на чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което не е налице прекомерност и същото не следва да бъде намалявано на основание чл.78, ал.5 ГПК.

Съдът, като обсъди данните по изпълнителното дело и на осн. чл. 437, ал. 3 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата, предмет на разглеждане по настоящото дело е процесуално допустима. Депозирана е на 26.03.2024 г. и е подадена от лице, което има правен интерес от обжалването на акта на съдебния изпълнител, с който се произнася във връзка с разноските по изпълнението, в рамките на преклузивния двуседмичен срок по чл. 436, ал. 1 от ГПК доколкото атакуваното разпореждане е съобщено на длъжника на 13.03.2024 г.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ № *** Н. Ж. е образувано на 05.02.2024 г. по молба на Д. И. Д. срещу длъжника Община Д.ка и въз основа на представен изпълнителен лист, издаден на 26.01.2024 г. по гр. дело № 2301/2021 г. по описа на Районен съд – Д.. На 09.02.2024 г. на Община Д.ка е изпратена Покана за доброволно изпълнение, която е получена на 12.02.2024 г., като срокът за доброволно изпълнение е бил до 26.02.2024 г. включително.

В поканата за доброволно изпълнение е посочен размера на дълга 1 253,30 лв., формиран по пера, както следва: 650 лв. – главница; 78,50 лв. – такси и разноски; 124,80 лв. – такса по чл. 26 от Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ, с включен ДДС; 400 лв. – адвокатски хонорар на пълномощника на взискателя.

3

На 19.02.2024 г. е входирано възражение от С. И.а Г., в качеството й на кмет на Община Д.ка, за прекомерност на адвокатския хонорар от 400 лв., по съображения, че същият не е съразмерен на действително осъществената правна защита и съдействие; делото не се отличава с фактическа и правна сложност; процесуалният представител на взискателя, извън подаване на молбата за образуване на изпълнително дело, не е извършил никакви процесуални действия, насочени към удовлетворяване на паричното вземане, предмет на принудителното изпълнение. Поискано е определеният размер на адвокатското възнаграждение на взискателя от 400 лв. да бъде намален, на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК на 200 лева.

На 21.02.2024 г. по делото е представено становище от взискателя, според което възражението на длъжника е неоснователно, тъй като по заплатеното адвокатско възнаграждение е издаден договор за правна защита и съдействие, с характер на „фактура“, а дължимите осигурителни вноски са преведени в НАП. На следващо място в срока за доброволно изпълнение длъжникът не е погасил задължението си, предмет на принудителното изпълнение, което е в подкрепа тезата на взискателя, че се наложи извършването на допълнителни процесуални действия, с оглед удовлетворяване претенцията на взискателя.

ЧСИ се е произнесъл по възражението на длъжника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като с постановление № 795 от 11.03.2024 г. е постановил отказ да намали същото по съображения, че платеното от взискателя адвокатско възнаграждение е съобразено с Наредба № 1. Актът на ЧСИ е съобщен на длъжника на 13.03.2023 г.

Съгласно разпоредбите на чл. 435 от ГПК, длъжникът може да обжалва конкретно и лимитативно определени изпълнителни действия на съдебния изпълнител, изразяващи се в: постановление за налагане на глоба, насочване на изпълнението върху имущество, което длъжникът смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485 от ГПК, определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470 от ГПК, както и в случаите по чл. 486, ал. 2 от ГПК, отказа на съдебния 4 изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение, както и разноските по изпълнението. Други възможности за обжалване действията на съдебния изпълнител като незаконосъобразни от страна на длъжника не са предвидени.

Предмет на настоящото производство са действия на ЧСИ по повод възлагането в тежест на длъжника на разноски за адвокатско възнаграждение в ненамален от ЧСИ и прекомерен според длъжника размер от 400 лв.

Съгласно дадените с ТР № 3/10.07.2017 г. по тълк.д. № 3/2015 г. на ВКС разяснения на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението, като в мотивите към същото решение е посочено, че в изпълнителното производство няма изискване за конкретен момент, в който съдебният изпълнител трябва да се произнесе за разноските, поради особеностите на производството по принудително изпълнение – то може да бъде реализирано чрез един или няколко изпълнителни способа. По съществото си всеки такъв способ представлява самостоятелен изпълнителен процес, който се урежда както от важащите само за него правила, така и от тези, които са общи за всички изпълнителни способи. От друга страна, всеки изпълнителен способ представлява съвкупност от изпълнителни действия, които се извършват в определената от закона последователност, като за всяко едно от тези действия се дължи такса, ако това е предвидено в съответната тарифа. Затова размерът на разноските по изпълнението се променя с извършването на всяко подлежащо на таксуване изпълнително действие.

Действително при прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата – чл. 78, ал. 5 от ГПК. Посочената разпоредба е приложима не само в съдебните производства, но и в изпълнителните.

Според с т. 3 от ТР № 6/2012 год. по т. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. ограничение и 5 е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.

Безспорно длъжника отговаря за сторените от взискателя разноски по изпълнението, вкл. за адвокатско възнаграждение, освен в хипотезите на чл.79, ал.1, т.1, 2 и 3 от ГПК, които в случая не са налице. Фактът, че плащането е извършено в срока за доброволно изпълнение не освобождава длъжника от дължимостта на разноските. Това е така, защото няма правна норма, която да регламентира изключение от принципа, прогласен с разпоредбата на чл. 79, ал.1, т.1 от ГПК, след прогласяване нищожността на норма на т.6 от т.26 от ТТРЗЧСИ, с влязло в сила решение № 13014 на ВАС /ДВ бр.100/2015г./ поради което неприложима понастоящем.

Когато се касае за разноски за адвокатско възнаграждение, които са за сметка на длъжника, същият дължи плащането им в удостоверения размер или в намаления в хипотезата на чл.78, ал.5 от ГПК, в която попада разглеждания случай. Адвокатското възнаграждение, платено от взискателя е за образуване и водене на делото. В настоящия случай единствените извършени от пълномощника на взискателя до момента действия са свързани с подаване на молба за образуване на изпълнително дело и с посочване на начин за изпълнение, съобразно изискванията за редовност на молбата за образуване на изпълнителното производство /съгласно чл. 426, ал. 2 от ГПК/, за което не се дължи отделно адвокатско възнаграждение от това, дължимо за образуването на изпълнителното дело.