Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 574 от 21.02.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно наказателно дело 5926/2023
Вид
Определение № 574
Подписан
21.02.2024
В сила
21.02.2024
Състав
Иван Коев, Силвия Борисова Русева, Диана Василева

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 574 гр. София, 19.02.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Коев

Членове:

Силвия Б. Русева

Диана Василева като разгледа докладваното от Иван Коев Въззивно частно наказателно дело № 20231100605926 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 377, ал. 2, вр. гл. XXII от НПК.

С разпореждане от 22.08.2023 г. по НАХД № 9844/23 г. на СРС, НО, 94-ти с-в, съдията-докладчик, на основание чл. 377, ал. 1, пр. 2 от НПК, е прекратил съдебното производство по делото и е върнал същото на прокурора за отстраняване на допуснато на досъдебното производство съществено процесуално нарушение.

Срещу така постановеното определение е постъпил частен протест от Е. М. – прокурор при СРП. В същия се отрича посоченото от първоинстанционния съд процесуално нарушение и се твърди, че не е налице порок на постановлението с предложение за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл. 78а от НК. Поддържа се, че обстоятелството, че обвиняемият е бил призован за изготвянето на съдебно-психиатрична и психологична експертиза сочи, че същият е знаел за воденото наказателно производство, след което съзнателно се отклонил от известния по делото адрес и се укрил от органите на реда.

Иска се отмяната на атакуваното разпореждане.

Съдът, след като се запозна с доводите на прокурора и след като служебно провери изцяло обосноваността и законосъобразността на атакуваното разпореждане, приема за установено следното:

Протестът е подаден в срок от легитимирана страна в производството, поради което се явява процесуално допустим. Разгледан по същество, протестът е неоснователен по следните съображения:

Правилна, обоснована и законосъобразна е констатацията на съдиятадокладчик от първостепенния съд, че на досъдебното производство е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, 1 изразяващо се в задочното привличане на обвиняемия в това му качество без да са били налице основанията за това.

Въззивният съд се солидаризира със становището, залегнало в атакуваното разпореждане, че провеждането на досъдебното производство изцяло в отсъствие на обвиняемия без същият да е бил надлежно уведомен за воденото срещу него наказателно производство, привличането му като обвиняем задочно и предявяването на материалите по разследването на служебен защитник, назначен от разследващия орган, представляват съществени процесуални нарушения. Призоваването на обвиняемия в качеството на свидетел и явяването му за извършване на назначена по делото експертиза не означава, че същият е знаел за воденото срещу него наказателно производство. Липсват доказателства, че същият е бил изрично уведомен за това, както и за задължението му да уведоми органите на досъдебното производство при промяна на местоживеенето си и за възможността, ако не стори това, наказателното производство да протече в негово отсъствие. При това положение няма как да се твърди, че обвиняемият съзнателно се е укрил от органите на досъдебното производство. Напротив, с действията им е било нарушено правото му на лично участие в процеса.

Въззивната инстанция споделя и констатацията на първоинстанционния съд, че действията на органите на досъдебното производство по установяването на обвиняемия са били по-скоро формални, отколкото действително насочени към установяване на неговото местонахождение и уведомяване за повдигнатото обвинение, доколкото не са били изчерпани всички процесуални възможности в тази насока. Отделно от това разпоредбата на чл.

227, ал. 2 от НПК би могла да намери приложение единствено в случай, че на обвиняемия е било разяснено съдържанието й, както и правото му да поиска изрично да бъде призован за предявяване на разследването – нещо, което в случая не е било сторено.

Ето защо допуснатото и констатирано от съдията-докладчик процесуално нарушение следва да бъде отстранено чрез изпълнение на указанията, залегнали в мотивите на протестираното разпореждане, тъй като единствено така биха се гарантирали в пълнота правата на обвиняемия.

Мотивиран от изложените съображения, СГС приема, че обжалваното разпореждане е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Ето защо и на основание чл. 345, ал. 1 и ал. 3, вр. чл. 338 от НПК, СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане на съдията-докладчик по НАХД № 9844/23 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 94-ти състав, с което, на основание чл. 377, ал. 1, пр. 2 от НПК е прекратено 2 съдебното производство по делото и същото е върнато на СРП за отстраняване на допуснати на досъдебното производство съществени процесуални нарушения.

Определението не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3