Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 142 от 26.03.2025, Районен съд - Ловеч

Съд
Районен съд - Ловеч
Дело
Гражданско дело 2375/2024
Вид
Решение № 142
Подписан
26.03.2025
В сила
24.04.2025
Състав
ИРЕНА ВАСИЛЕВА РАБАДЖИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.113 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.118, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.192 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.195 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.7, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.83, ал.1, т.6 · Закон за енергетиката
  • чл.83, ал.2 · Закон за енергетиката
  • §1, т.41б, б.А" · Закон за енергетиката
  • §1, т.34, б."а" · Закон за енергетиката
  • чл.55, ал.1, предл.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.82 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.15, ал.3 · Закон за нормативните актове
  • чл.37 · Закон за правната помощ
  • чл.25, ал.1 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 142 гр. Ловеч, 26.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА при участието на секретаря ПРЕСЛАВА СТ. ДИЧКОВА като разгледа докладваното от ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА Гражданско дело № 20244310102375 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл.422 от ГПК.

Цена на иска: 352,78 лв.

Производството пред Ловешки РС е образувано въз основа на Протоколно определение № *** от *** г. по гр.дело № ***/*** г. на СРС, с което Трето гражданско отделение, 142 с-в е прекратил производството по делото и е изпратил същото на РС – Ловеч, на основание чл.113 и чл.118, ал.2 от ГПК.

С Определение № *** от *** г. по гр.дело №***/*** г. СОС е оставил без уважение частна жалба на Б. К. К. срещу протоколно определение № ***, постановено в о.с.з. на *** г., постановено по гр.д.№ ***/*** г. по описа на СРС, 142 с-в, с което е прекратено производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на РС – Ловеч.

Съдът е сезиран с искова молба от Б. К. К., чрез процесуалния си представител адв.

М. Л. от САК против „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“АД /с предишно наименование „ЧЕЗ Разпределение България“АД, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул.“Цариградско шосе“№***, бл. БенчМарк Бизнес Център, представлявано от всеки двама от членовете на УС заедно.

Излага, че доверителят му Б. К.е депозирал заявление по чл.140 от ГПК в СРС срещу „ЧЕЗ Разпределение България“АД /понастоящем „Електро разпределителни мрежи запад“АД, с което е поискал да бъде издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, като е претендирал срещу длъжника – ответник сума в размер на 352,78 лв. – сума, начислена по фактура № ***/*** г, издадена от „ЧЕЗ Разпределение България“АД. Твърди, че процесната сума е била неоснователно заплатена от ищеца с 1 разписка № *** от *** г, издадена от ИзиПей. Въз основа на заявлението е образувано ч..гл.д.№ ***/*** г, 142 с-в,ГО, СРС заповедният съд е уважил заявлението и е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК в полза на доверителя му срещу „ЧЕЗ Разпределение България“АД за претендираната сума, като длъжникът е възразил изцяло.

Сочи, че на ***.*** г. ищецът е получил съобщение по ч.гр.д.№ ***/*** г. на СРС, с което заповедният съд е дал указания, че може да предяви иск за установяване на вземането, за което е издадена заповедта, като довнесе държавна такса.

Заявява, че с оглед изложеното и в законоустановения срок по чл.415, ал.1 от ГПК предявява настоящия иск срещу „ЕРМ Запад“ АД за установяване съществуването на вземане на ищеца Б. К. на сумата от 352,78 лв., която счита, че е недължимо платена /платена без правно основание/ от ищеца на ответното дружество.

От фактическа страна излага, че ответникът е издал на Б. К. фактура № ***/*** г. на обща стойност 352,78 лв. с вкл.ДДС за презумирано, непотребено от ищеца количество ел.енергия. Сочи, че това обстоятелство се установява от записванията в процесната фактура, а именно – изчисления по констативен протокол съгласно ПИКЕЕ. Твърди се, че сумата в размер на 352,78 лв. с вкл.ДДС е заплатена изцяло от ищеца, което е видно от Разписка № *** от *** г, издадена от ИзиПей.

Твърди се, че след като получил процесната фактура, ищецът Б. К. е изискал информация от служител на електроразпределителното дружество и документи във връзка с процесната сума, но такива не са му предоставени от служители на ответника, като му е заявено, че е правена проверка на процесното СТИ – електромер и е издадена фактура, доначислена сума по абонатния номер за корекция, която сума следва да заплати в срока, посочен във фактурата – до 13.04.*** г. Ищецът е оспорил, че изобщо има договор с „ЧЕЗ Разпределение България“АД, поради което не дължи заплащане на никакви суми именно на електроразпределителното дружество, но му е било отправено предупреждение, че ако не заплати сумата по фактурата до крайния срок за плащане, ще му бъде образувано съдебно производство и сумата принудително ще бъде събрана от него.

Излага, че ищецът е заплатил цялата сума по процесната фактура не поради обстоятелството, че счита, че дължи на електроразпределителното дружество, а за да не му бъдат предявени по съдебен път претенции за процесната сума.

Ищецът счита, че не дължи сумата на първо място поради обстоятелството, че не е в облигационни отношения с ответника, че не са му предоставяни услуги от ответника, както и че не съществува основание за начисляването й от страна на ответното дружество. Счита, че ответникът неоснователно се е обогатил до размера на заплатената процесна сума.

Излага подробни съображения от правна страна, с които обосновава заявената претенция. Счита, че ищецът без правно основание е заплатил процесната сума на ответното дружество на първо място, поради липса на облигационна връзка между него и електроразпределителното дружество, както и между него и крайния доставчик. На следващо място, счита, че сумата е заплатена при липса на законово основание за 2 едностранна корекция на сметката с кл.№ ***. Според ищеца, дори и да се приеме, че в момента на извършване на процесната корекция има действащи ПИКЕЕ, то и при това положение не е налице правно основание за извършване на корекцията, а отделно от това подобна възможност не е предвидено и в лицензията на електроразпределителното дружество. Счита, че въпреки предвидената в ПИКЕЕ корекционна процедура на основание чл.15, ал.3 от ЗНА не следва да бъде приложена като противоречаща на чл.82 от ЗЗД. Излага съображения, че за да може да извърши корекция на сметката на ищеца, дружеството – монополист е длъжно да докаже при условията на пълно и главно доказване виновно неизпълнение от страна на потребителя на договорните му задължения. Счита, че предвидената с измененията в ЗЕ възможност на доставчика на ел.енергия да коригира едностранно сметките на потребителите не изключва доказването, че установеното неизмерване, неправилното и/или неточното измерване на ел.енергия се дължи единствено на поведението на потребителя. Заявява, че оспорва ищецът да е присъствал лично по време на извършването на каквито и да било проверки, в резултат на които е била издадена процесната фактура. Оспорва, че дори и при действащите към момента на корекцията ПИКЕЕ, корекционната процедура е изпълнена в съответствие с тях, както и че констативен протокол е изпратен и получен от ищеца.

В петитумната част е изведено искане съдът да постанови решение, с което да приеме за установено, че „Електроразпределителни мрежи Запад“АД /с предишно наименование „ЧЕЗ Разпределение България“АД дължи на ищеца Б. К. К. сумата от 352,78 лв., която обща сума е начислена като корекция на сметка по фактура № ***/*** г, издадена от „ЧЕЗ Разпределение България“АД за обект с кл.№ ***.

Претендирани са и разноските по делото, както и тези в заповедното производство.

Съгласно разпоредбата на чл.131 от ГПК на ответника е изпратен препис от ИМ заедно с приложенията, като му е указана възможността да подаде писмен отговор в едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването на такъв или неупражняването на права.

В законоустановения едномесечен срок от връчване на исковата молба и приложенията към нея ответникът е депозирал писмен отговор, в който е изразил становището си по допустимостта и основателността на предявения иск и е направил доказателствени искани. Заявява, че оспорва предявения иск по основание и размер изцяло.

Оспорени са твърденията, наведени в исковата молба, като са развити подробни съображения. Поддържа се, че процесната корекция на сметка е съобразена с новите правила на ПИКЕЕ, издадени от КЕВР, обн.ДВ, бр.35 от 30.04.2019 г. и приети на осн.чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ след отмяната на ПИКЕЕ от 2013 г. с Решения на ВАС. Твърди се, че преизчисляването на количествата ел.енергия по ПИКЕЕ е извършено по реда на чл.50, ал.1, буква „а“ от ПИКЕЕ. Излага, че съгласно чл.56, ал.2 от ПИКЕЕ е посочено, че ползвателят на мрежата заплаща на оператора на мрежата дължимата сума. Т.е ПИКЕЕ предвиждат фактурата за преизчисление на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия да се издава от оператора на електроразпределителната мрежа, като за територията на Западна 3

България това е „Елекроразпределителни мрежи Запад“АД. Оспорва се твърдението на ищеца, че не е потребител на електрическа енергия и че не съществува облигационна връзка с „ЕРМ Запад“АД. Посочва, че процесният обект – къща в гр. *** е присъединен към разпределителната мрежа и съгласно Констативен протокол № *** г. са констатирани нарушения, подлежащи на регулация и корекция. Поддържа, че е налице облигационна връзка, уредена от договор при общи условия за използване на електроразпределителната мрежа на „ЕРМ Запад“АД. В отговора подробно са изложени обстоятелствата във връзка с извършването на проверката на обекта на абоната и издаването на процесната фактура № ***/*** г. Отбелязва, че корекцията на сметка е извършена на основание чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ и чл.56 от ПИКЕЕ. Излага, че чрез новите ПИКЕЕ законодателят е въвел правила, с които частично да компенсира разпределителните дружества за загубите, които търпят вследствие на неизмерената, неправилно и/или неточно измерената ел. енергия в резултат на неправомерно въздействие върху средствата за измерване или промяна в схемата на свързване. Поради това именно „Електроразпределителни мрежи Запад“АД е дружеството, което следва да издаде процесната фактура. По отношение възражението на ищеца, че не може да бъде търсена каквато и да било отговорност по повод правилното измерване на ел.енергия, счита същото за основателно по подробно изложените в отговора съображения.

Подчертава, е става въпрос за нормативно предвидена обективна отговорност, при която не е част от фактическия състав, съответно не е необходимо съдът да установява, дали неточното или непълно отчитане на ел.енергията е с участието на клиента и не е необходимо да се доказва вина при упражняване правото на лицензианта за извършване на корекция по ПИКЕЕ. Намира за неоснователно и възражението на ищеца, че липсва материално-правна легитимация дружеството да издава фактури за неправомерно използване на ел.енергия.

Позовава се на съдебната практика

Ищецът не взема лично участие в процеса. Преди заседанието, в което е даден ход на делото по същество, е постъпила молба – становище от процесуалния му представител – адв.

М. Л. от САК, в което са изложени подробни фактически и правни доводи по същество на правния спор.

Ответникът „Електроразпределителни мрежи Запад“АД не изпраща представител в заседанието, в което е даден ход по същество. Постъпила е молба от пълномощника – юрк.

К. М., в която заявява, че поддържа ОИМ и оспорва иска. Моли съдът да отхвърли изцяло предявения иск, като неоснователен и недоказан.

Съдът, като обсъди доводите на страните и извърши преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От приложеното ч.гр.д. № ***/*** г. по описа на СРС се установява, че по повод заявление от Б. К. К. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от ****** г., с която съдът е разпоредил длъжникът „ЧЕЗ Разпределение България“АД /сега „Електроразпределителни мрежи Запад“АД“у представляван от Петър Холаковски, Виктор Станчев и Душан Рибан, с адрес: гр. София, бул.“Цариградско шосе“№ *** да заплати на 4 кредитора Б. К. К. сумата от 352.78 лв, представляваща неоснователно платена сума по ф-ра №***/*** г., ведно със законна лихва от 24.4.*** г. до изплащане на вземането, и 385 лв. – разноски по делото, а именно: 25 лв. държавна такса и 360 лв. възнаграждение на адвокат.

В срока по чл.414, ал.2 от ГПК длъжникът е подал възражение, с което е оспорил вземането по издадената заповед за изпълнения с твърдения за недължимост.

Във връзка с постъпилото възражение, до заявителя е изпратено съобщение с указания, че в едномесечен срок от получаването му може да предяви иск за вземането си, предмет на заявлението, като довнесе дължимата държавна такса. Указано е, че при непредставяне на доказателства в този срок за предявен иск, издадената по делото заповед за изпълнение ще бъде обезсилена.