Решение № 1472 от 27.11.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1472 гр. Пловдив, 27.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Иванка П. Гоцева при участието на секретаря Пенка В. Георгиева като разгледа докладваното от Иванка П. Гоцева Въззивно гражданско дело № 20235300501993 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от С. Н. Щ., чрез адв. К. Д., против Решение № 151 от 25.05.2023 г. по гр.дело № 159/2022 г. по описа на РС - Карлово, I гр. състав.

С обжалваното решение РС - Карлово признава за установено в отношенията между страните, че В. М. П. от гр. С., ул. „А**** с ЕГН ********** и С. Н. П. от гр.П., ул. „С*** с ЕГН **********, дължат солидарно на „Еос Матрикс” ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление: гр. С., район В***, ж.к. М**, ул. „***, представлявано от Р. И.

М.-Т. с ЕГН **********, следните суми: главница - 997.06 евро, частично претендирана главница за вноски с настъпил падеж за периода от 30.06.2016г. до 30.03.2017г.-вкл.; договорна лихва - 533.96 евро - частично претендирана лихва за вноски с настъпил падеж за периода от 30.06.2018г. до 30.12.2019г.вкл. и лихва за забава - 290.52 евро, дължима за претендираната главница за периода от 30.06.2018г. до дата на подаване на заявлението - 08.06.2021г., 1 ведно със законна лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 08.06.2021г. до окончателното заплащане на главницата, за които суми е издадена Заповед № 547 от 13.07.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по частно гражданско дело № 1058/2021г. по описа на Районен съд – Карлово, като за разликата по отношение на претендираната главница над 997.06 евро до пълният предявен размер от 1091.74 евро, отхвърля иска като неоснователен и недоказан.

Недоволен от постановеното решение жалбоподателят го обжалва в частта, с която са уважени предявените искове, като счита същото неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Оспорва изводите на съда, че претендираните суми не са погасени по давност и че са налице годни доказателства за извършване на прехвърляне на вземанията. Обосновава неправилността с допуснати съществени процесуални нарушения на първоинстанционния съд – липса на произнасяне по направено искане по чл.

183 ГПК за представяне в оригинал на договор за кредит, погасителен план, договор за цесия, представяне на счетоводни документи. Подробно мотивира становището си за настъпила автоматично предсрочна изискуемост на вземането и изтекъл давностен срок от датата на предсрочната изискуемост на кредита, сочи нарушение на нормата на чл. 183 ГПК. Моли да бъде отменено решението в обжалваната част и постановено ново, с което да бъдат отхвърлени исковите претенции, както и за присъждане на разноски в заповедното, исково и въззивно производство по делото.

В. М. П. е конституиран като жалбоподател в хипотезата на чл. 265, ал.1 ГПК.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемото дружество „Еос Матрикс” ЕООД, с който се оспорва изцяло въззивната жалба като неоснователна, моли да бъде оставена без уважение и потвърдено обжалваното решение. Сочи, че е изпълнил задължението си да представи оригинал или заверени копия на представените по делото доказателства, които не се били оспорени относно автентичност, а размерът на дълга бил доказан с приетата ССчЕ. Счита решението обосновано и съобразено със съдебната практика, която приема от кога започва да тече срокът на погасителна давност при кредити, по които не е била обявена 2 предсрочна изискуемост – краен падеж по договора. Моли за постановяване на решение, с което да бъде потвърдено първоинстанционното решение, евентуално прави възражение за прекомерност на разноските по делото и липса на посочена банкова сметка за евентуалното им заплащане.

В съдебно заседание въззивникът С. Щ. (с предишно име П.), редовно призована, не се явява. Процесуалният й представител адв. К. Д. поддържа въззивната жалба. Претендира разноски пред двете съдебни инстанции.

Представя списък по чл. 80 ГПК. Въззивникът В. М. П., редовно призован, не се явява и не се представлява.

В съдебно заседание, въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща законен или процесуален представител.

Пловдивски окръжен съд след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок. Същата изхожда от легитимирана страна - ответник в първоинстанционното производство, при наличие на правен интерес, насочена е против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима. Заплатена е дължимата държавна такса.

При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл. 269, изр. първо от ГПК съдът намира, че същото е валидно и допустимо. Предвид горното и съгласно разпоредбата на чл. 269, изр. 2 от ГПК следва да бъде проверена правилността му по изложените във въззивната жалба доводи и при служебна проверка за допуснати нарушения на императивни материалноправни норми, като въззивната инстанция се произнесе по правния спор между страните.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с три обективно съединени иска с правно основание чл. 422 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответниците В. М. П. с ЕГН ********** и С. Н. П.а с ЕГН **********, че дължат солидарно на ищеца „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК 131001375, следните суми: главница - 1091.74 евро, частично претендирана главница за вноски с настъпил падеж за периода от 30.06.2016г. до 3

30.03.2017г. включително; договорна лихва - 533.96 евро, частично претендирана лихва за вноски с настъпил падеж за периода от 30.06.2018г. до 30.12.2019г. включително и лихва за забава - 292.52 евро, дължима за претендираната главница за периода от 30.06.2018г. до датата на подаване на заявлението - 08.06.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на сумата. Претендират се разноските по заповедното и исковото производство.

Твърденията в исковата молба са, че с Договор за банков потребителски кредит на физическо лице № 362/3132/19749770 от 06.03.2013г., сключен между „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД, в качеството си на кредитор и В. М.

П., в качеството си на кредитополучател, както и С. Н. П.А, в качеството си на солидарен длъжник, на В. М. П. е предоставен кредит в размер на 14 000 евро, със срок на издължаване до 06.03.2023г. Съгласно чл. 16 от договора, С. Н.

П.а е поела солидарната отговорност по договора. С Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 23.11.2015г. „Уникредит Булбанк“ АД е прехвърлил вземанията си от В. М. П. и С. Н. П.а по процесния Договор за банков потребителски кредит на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ведно с лихвите и обезпеченията. Във връзка с това, „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД е упълномощил „ЕОС МАТРИКС” ЕООД да уведоми длъжниците, посочени в Приложение 1 към договора за цесия, от името на цедента, съгласно чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършеното прехвърляне на вземанията, както и да упражнява правото на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД да обяви предсрочната изискуемост на цялото вземане по всяко от цедираните вземания, предмет на договора за цесия от 23.11.2015г. Съответно по силата на т.4.3 от Договор за продажба и прехвърляне на вземания цесионера - „ЕОС МАТРИКС” ЕООД е упълномощил „И. и Д. - Адвокатско дружество“ да извършва уведомяване от името и за сметка на цедента, приложено по делото. Видно от приложената кореспонденция, съдържаща се на л. 31-39 от делото, уведомленията са изпратени на длъжниците В. М. П. и С. Н. П.а, но писмата са се върнали в цялост, като на известието за доставка било отбелязано „Непотърсено“. Към исковата молба били приложени уведомленията за цедиране на вземанията, които да бъдат връчени на ответниците.

На 08.06.2021г. ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против ответниците, в условията на солидарност, 4 за процесните суми, въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 1058/2021г. по описа на КрлРС. Заявлението е уважено, като е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумите по заявлението, а именно:

- 1 091.74 евро – главница, дължима по Договор за банков потребителски кредит за физическо лице № 362/3132/19749770 от 06.03.2013г., частично претендирана главница за вноски с настъпил падеж за периода от 30.06.2016г. до 30.03.2017г. включително;

- 533.96 евро – договорна лихва за периода от 30.06.2018г. до 30.12.2019г. включително;

- 290.52 евро – лихва за забава за периода от 30.06.2018г. до датата на подаване на заявлението - 08.06.2021г. ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 08.06.2021г., до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски в размер на 74.96 лева за платена държавна такса.

Видно е от приложеното заповедно производство към настоящото дело, че длъжникът С. Щ. (П.а) е подала възражение по чл. 414, ал.2 ГПК, а длъжникът В. П. не е бил намерен на регистрирания адрес, поради което заповедта за изпълнение му е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като длъжникът не се е явил в съда да получи книжата по делото и това обуславя правния интерес на ищеца от подаване на исковата молба. С разпореждане № 1757/29.11.2021 на РС – Карлово на заявителя е даден едномесечен срок за предявяване на установителен иск за съществуване на вземането.

Съобщението за това е връчено на процесуален представител на 05.01.2022 г., а искът е предявен на 04.02.2022 г. в рамките на дадения срок, поради което се явява допустим.

С писмените отговори по чл. 131 от ГПК, подадени от ответника С. Щ.

(П.) и от назначения особен представител на ответника В. М. П., са оспорени изцяло исковите претенции по основание и по размер. Направено е възражение, че за цедирането на вземанията длъжниците не са редовно уведомени, поради което цесията не е породила действието си спрямо тях съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД.

Районният съд в решението си е приел, въз основа на приложените към 5 исковата молба заверени копия на договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 23.11.2015 г., сключен между ищеца и първоначалния кредитор „УниКредит Булбанк“ АД, Приложение № 1 към него и уведомления за цесията до двамата длъжници, върнати като „непотърсени“, че процесните вземания на цедента против ответниците по делото са предмет на цитирания договор и ищецът се явява действителен носител на материалното право спрямо ответниците. Районният съд е направил извод, че цесията е породила действие и в отношенията между длъжниците и цесионера, тъй като уведомленията за извършената цесия, от името на цесионера като пълномощник на цедента, са приложени към исковата молба и поради това следва да се приемат за редовно връчени на длъжниците.

Основните спорни въпроси по делото са свързани с това погасени ли са по давност претендираните вземания, налице ли са били основанията за изключване на писмени доказателства от доказателствения материал по делото поради непредставяне на оригиналите в дадения от съда срок в хипотезата на чл. 183 ГПК, уведомени ли са надлежно длъжниците за прехвърляне на вземанията.

В съдебно заседание, проведено на 15.02.2023 г., процесуалният представител на ищеца адв. К. е представила оригинал на договор за кредит, оригинал на договор за цесия и заверено от нея копие на погасителен план.

Разпоредбата на чл.183 ГПК допуска представянето на писмено доказателство в заверено от страната, която го представя, копие. При поискване от участваща в процеса страна, страната е длъжна да представи оригинала на документа или официално заверен препис от него. При всички случаи, изключването на писмени доказателства от доказателствения материал по делото следва да стане при изричното искане на страна по делото, за представяне на оригинал на писмен документ на основание чл.183 ГПК, както и последвало непредставяне на оригиналите в дадения срок. С разпоредбата на чл.32 от Закона за адвокатурата, за официално заверен препис от документ е признат преписът, заверен от адвокат в кръга на работата му по повод защитата на правата и интересите на негов клиент.